Фермерите искат намаляване на бюрокрацията и е-управление

Фермерите искат намаляване на бюрокрацията и е-управление

© Цветелина Ангелова

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Българските земеделски производители не са готови за радикална реформа в политиката на подпомагане, но смятат, че има нужна от някои промени- опростяване на Общата селскостопанска политика на ЕС, намаляване на бюрократичното бреме и електронизация на администрирането на сектора. Такива са изводите от национално публично допитване сред българските фермери, браншовите организации, както и широката общественост в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" "ОСП след 2020 – Изборът на България", съобщава "Капитал Daily".


Данните показват, че нагласите са за запазване на двата стълба на ОСП, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на т.нар. втори стълб, който включва програмата за развитие на селските райони. Също така над 90% от анкетираните смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това води до изкривяване на конкурентоспособността между държавите-членки. Те смятат още, че трябва да се засили фокусът върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея.


Фермерите също така одобряват тавана на субсидиите, но искат и да се завиши контролът. Единодушно е мнението, че ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждането на електронното управление в селското стопанство.




Мнозинството анкетирани (81%) смятат, че двата стълба (първи - директни плащания и пазарна подкрепа, и втори – развитие на селските райони) отговарят на нуждите й. По отношение ролята им лек превес има мнението, че програмата за развитие на селските райони трябва да получи по-голямо финансиране за сметка на директните плащания.


Близо 94% от анкетираните смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска, като се набляга на нуждата от затягане на контрола. Подобен процент считат, че обвързаната подкрепа, дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане. Таванът на плащанията е необходимост според 90% от отговорилите, като малко над половината считат, че сегашният таван е адекватен, но и и тук се акцентира върху нуждата от контрол.


С почти пълно единодушие анкетираните посочват нуждата от опростяване на програмата за развитие на селските райони и намаляване броя на мерките в нея и по-добро фокусиране. Над 90% смятат, че програмата трябва да има специален фокус върху фермерите в хранителната верига, а също и върху климатичните промени, опазване на околната среда и биоразнообразието.


Малко над половината от отговорилите дори биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на програмата с такива, улесняващи достъпа до кредитиране.



За проучването


Проучването е под формата на въпросник, достъпен както за фермерите, така и за широката общественост. То е част от инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" "ОСП след 2020 – Изборът на България" , чиято цел е чрез широка информационна кампания, анкети и серия от дебати да ангажират вниманието на всички заинтересовани с бъдещето на общата стопанска политика и да се формира национална визия по темата.


Проучването е проведено в периода май - юли 2017 г. и обхваща 52 анкети, сред които присъстват и официалните становища на браншови организации, които представляват интересите на близо 2500 регистрирани земеделски производители (малко над 2% от получателите на субсидии). То не претендира за представителност, но дава добра представа за нагласите на фермерското съсловие в страната, казват организаторите.


Предстои и провеждането на втори дебат по темата ОСП на 21 септември 2017 г. в столичния хотел "Балкан" (бивш "Шератон").

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 4192 Неутрално

    Е-управлението е на кота нула, 12 години харчени пари на вятъра. Сега го започват наново, така че фермерите има да чакат.

  2. 2 Профил на Стоян
    Стоян
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Е-управлението е на кота нула, 12 години харчени пари на вятъра. Сега го започват наново, така че фермерите има да чакат.
    —цитат от коментар 1 на pet_fire


    Е-управлението е кранче за източване на държавата. Не може да се мине изцяло на е-управление, затова в най-добрия случай ще имаме още по-раздута администрация и дублиране на дейности. Даже настоящият материал е финансиран с държавни пари, които можеха да отидат за реално земеделие, а не за писания по интернет.

  3. 3 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3136 Неутрално

    До коментар [#2] от "Стоян":

    Всъщност, е-управлението може да не бъде кранче, и може да се мине основно на него.

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  4. 4 Профил на Стоян
    Стоян
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    До коментар [#2] от "Стоян":Всъщност, е-управлението може да не бъде кранче, и може да се мине основно на него.
    —цитат от коментар 3 на Darth Plagueis


    Абсолютно няма начин. Преобладаващата част от населението не може да мина на е-управление. Златно система да направят само ще се дублира администрацията. Единственият начин е някои специфични административни услуги, изключително за юридически лица и държавни/бюджетни институции, изцяло да станат електронни. Добър пример е комуникацията между болници и здравна каса, учебни заведения и министерства и т.н.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9126 Неутрално

    Друго си е да се купят железа от които има много и все залежали... :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах