Доц. Нели Огнянова: Медийният регулатор трябва да мисли и за публичния интерес

Задължението за цифровизация се знае от години , казва юристът и медиен експерт

© Юлия Лазарова

Нели Огнянова



Доц.Нели Огнянова преподава медийно право в Софийския университет.Тя е бивш член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) и единот авторите на сегашния Закон за радио и телевизия. Пред "Дневник"коментира някои от горещите въпроси около очаквания старт напроцедурата за лицензиране на радиостанции и телевизии.


Лицензирането отново нашумя като тема, което е ясен знак, чепроблемите там не спират. Как според вас трябва да се подходи в тазиситуация и не е ли крайно време двата регулаторни органа - Комисията зарегулиране на съобщенията (КРС) и Съветът за електронни медии (СЕМ), дазаемат категорична и единна позиция, а не както е в момента -представителите им си разменят упреци в медийното пространство?




- За да заемат единна позиция, двата регулатора трябва първода имат позиция. В България виждаме друго. Персонално и институционалнохора и регулатори променят, дори преобръщат позициите си. Това показваможе би липса на последователна линия, може би липса на капацитет, можеби натиск.


След приемането на стратегията за радио и телевизияизглеждаше, че ще има ново лицензиране на електронни медии. Днес обачеситуацията остава неясна. Телекомуникационният регулатор беше обявилсвободните честоти, за да може СЕМ да започне да работи, а сега отменярешенията си за предоставяне на свободния честотен спектър за аналоговителевизионни мрежи. Така лицензирането за телевизия се отлага занеопределен срок.


Формална причина за отмяна на решенията на КРС има - предимесец стана ясно с какъв спектър ще разполага страната през следващитегодини, поради което сега регулаторът искал да преразгледа отношениетоси към лицензирането. Но когато в края на април КРС даде на СЕМ списъкасъс свободните честоти, между които и тези на операторите с временнитеразрешения - какво беше различно от сега? Не знаеха ли членовете наКРС, че идва конференцията в Женева?


- Знаеха прекрасно. От години се знае и за задължението зацифровизация в ЕС до 2012 г. Сега КРС преобръща становището си.Лицензираните и настанилите се на някакви основания по честотите (т.е.действащите телевизионни оператори) започват да изглеждат доволни,заплахата от преразпределяне на телевизионния пазар (в тази му част)временно се отдалечава. КРС отлага лицензирането по една причина, СЕМотлага лицензирането по друга причина (искане от БНТ за регионалничестоти в София), а тръгва и обжалване на критериите, които СЕМ обявиза конкурсите. Изпълни се искането на част от операторите да серазделят процедурите за радио и телевизия. Положението на действащитетелевизионни оператори изглежда стабилизирано, новите кандидати губяттемпо.


В интерес на истината и без отмяната на решенията на КРСдействията на СЕМ дават основания да се очаква отлагане или проточванена лицензирането (което е практически отлагане, но по жесток имъчителен начин за участниците). Защо е така - е отделна тема.Лицензирането е рационална дейност, с която СЕМ има проблем.


Кога според вас ще тръгне лицензирането и какъв е правилният начин това да се извърши?


- Обяви за конкурси вече са изпратени за обнародване в Държавенвестник, с 30-дневен срок за подаване на документи. Но това неозначава, че лицензирането тръгва. За да тръгва, дори само за радио,трябва ясен алгоритъм (правила за лицензиране на основата на закона),показващ какво става във всяка отделна хипотеза. Впрочем мястото натези правила е на сайта на СЕМ.


Какво мислите за критериите, които СЕМ обяви за получаване на лиценз?


- Има оповестени програмни и технически изисквания. Дали еправилно да са точно такива изисквания, дали те водят до оптималнаоценка на кандидатите и кой от състава на регулатора има капацитет да"пише точки" по посочените изисквания - това са най-обсъжданите въпросиднес. Но съдът ще направи важните коментари.



Как си обяснявате факта, че във войната около лицензите сенамесиха и големите, а именно националните телевизии? Що за довод е, черекламният пазар "не е разтегателен", затова не трябва да се допускатмного на брой нови играчи?


- Старите телевизии затварят пазара, кандидатите за лицензиискат отваряне. Естествено пазарно поведение: когато днешните стариоператори бяха кандидати за лицензи, бяха от другата страна. Там щезастанат и тези от днешните кандидати, които получат лицензи. Норегулаторът за разлика от операторите трябва да мисли и за публичнияинтерес: плурализъм на съдържанието (което е различно от много на бройоператори, когато имат един и същ собственик) и качество на услугите.



Има ли шанс БНТ за получаване на още една ефирна честота?


- Трябва да има шанс. За честоти за цифрово разпространение напрограми. БНР и БНТ трябва да имат яснота за гарантираните им цифровичестоти и да започват да се занимават със съдържанието. На тях това име работата, да изпълняват обществената си функция и да повишаваткачеството на услугите, които предоставят.



Подкрепяте ли тезата, че първо трябва да се помисли зацифровизацията на ефира, а след това за раздаването на аналоговителицензи?


- Подкрепям тезата, че първо трябва да се мисли.Цифровизацията ще върви паралелно с аналоговото разпространение напрограми още известно време, така че трябва да се мисли засъвместяването. Както другите страни съвместяват, така временно ще сесъвместява и тук, няма драма. През 2001 г. депутатите (Иван Павлов иМилена Милотинова, стенограмите са живи) завързаха на възел Закона зарадиото и телевизията и направиха невъзможно лицензирането за цифровимрежи. И Конституционният съд каза за съжаление, че това не нарушаваравнопоставеността при упражняване на правото на стопанска инициатива.Днес се виждат пораженията. През 2003 г. изтече срокът, в койтодържавите от ЕС трябваше да представят програмите си за цифровизация.България има да върши тази работа - и това се знае също от години.Програмата трябваше да се изготви преди новия телекомуникационен закон,разбира се. С това искам да кажа, че няма никакви причини постоянно дасе работи в някакви аварийни режими, време е наистина да има политиказа години напред и да няма панически движения и отмяна на решения.


Мислите ли, че част от играчите имат спекулативни намерения,т.е. да продадат спечелените лицензи? Обикновено телевизионеритеказват, че за пет години не може да се възвърне инвестицията визграждането на една телевизия?


- Практиката показва такава тенденция. Но правото имаинструменти срещу произволни промени, обезсмислящи лицензирането.Подходът би следвало да е балансиран и вероятно така ще бъде - динамикана пазара е възможна, но при две условия - да няма заобикаляне назакона и да има контрол върху медийните концентрации. България не можеда се справи добре с тези два проблема, но в ЕС конкуренцията е добререгулирана, така че остава - за да е ефективна регулацията -българското право да се пребори с подставените лица, които се водятсобственици на медии. Агенцията за финансово разузнаване е започналанещо в тази посока, има известни очаквания за положителна промяна.



Очаквате ли чрез купуването на лицензи на българския медиенпазар да се появят и други големи международни компании, какватонапоследък е тенденцията?


- Свободата на предоставяне на услуги в ЕС означава освендругото, че големите европейски оператори имат право свободно дапредоставят услуги в България. От тази гледна точка България е отвореназа европейските инвеститори. А в глобалния свят това означава и повече,защото международните компании имат европейски клонове, чрез коитомогат да работят тук. Симетрично българските оператори ще могат даоперират в страните от ЕС. Сливанията са възможни, но са контролирани.За плурализма на информация процесът може да бъде с позитивен знак (акопромените водят до качество) или с негативен знак (ако водят до медиенмонопол върху информацията). Така че тук просто регулаторите имат знак"Внимание!".



Медиите се издържат от реклама, а не е тайна, че една част отдържащите рекламния пазар имат интереси и влияние и в медиите. Може лида бъде ограничено това и как?


- Дотолкова не е тайна, че в едно ваше интервю преди времепредставихте рекламен бос като собственик на две радиостанции.Дотолкова е нормално заобикалянето на закона, че това се заявявасвободно и горделиво. Всякакви хора са записани като собственици намедии, преди време журналисти откриха на полето в Софийско еднавъзрастна жена, която не беше чувала, че е собственик на радио. Правотоима сили да се пребори със собствениците в кавички, но и тук, както при"обръчите от фирми", има един основен проблем: дефицит на воля.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах