Улф Брунбауер: Батак е пример как образите формират колективна памет

Д-р по история в Свободния университет в Берлин

© null

Улф Брунбауер



Д-р Улф Брунбауер е австрийски историк, един от задълбочените познавачи и анализатори на Балканите. В момента е научен сътрудник в катедрата по история и култура в Института за източна Европа към Свободния университет в Берлин. Членува в Германското дружество за югоизточна Европа, в Американската асоциация по славистика (AAASS), в Международната асоциация по антропология на Югоизточна Европа. Изследвал е на терен различни общности и процеси, например българите мохамедани, семействата през социализма, роднинството в България. Хабилитационният му труд е "Животът през социализма: политика, идеология и ежедневие в България, 1944 - 1989 г." (изд. "Бьолау", Виена, 2007 г.). Проектът му "Батак като паметно българско място" предизвика остри реакции, включително на президента Георги Първанов. В него "Атака" намери повод за законодателна инициатива за строги наказания за "пренаписването на историята", а историкът Божидар Димитров заподозря, че става въпрос за поръчка от Турция.



Д-р Брунбауер, разкажете за вашия проект за мита за клането в Батак, който разбуни духовете в България.


- Първо искам да подчертая, че проектът не се казва "Митът за клането", а "Батак като българско паметно място". Идеята е да покаже как картините от клането са допринесли за формирането на колективния спомен в България. Не става дума за самото клане и затова не е вярна интерпретацията в някои български вестници, че отричаме събитието. Ние не отхвърляме фактите, всъщност изобщо не се занимаваме с тях, а се фокусираме върху изображенията, картините, възникнали от тези факти. Например известната картина "Баташкото клане" на полския художник Антони Пьотровски (1853 - 1924).


На кое в тези изображения гледате критично?



- Не бих говорил непременно за критично отношение. Ние се опитваме по научен начин да анализираме как изображенията, като картината на Пьотровски или пък фотографиите, които той е взел като образец, са образували и представите в България за клането, от което всъщност няма оригинални фотографии. Искаме да покажем и как тези представи са се променяли.


Кога започна проектът?


- Проектът е в ход от миналата година. Подготвяме изложба, която трябва да се открие на 17 май в Националния етнографски музей в София. Тя ще продължи един месец. Ще се проведе и конференция, посветена на Батак, паметта и различните спомени за него.


Бихте ли споделили заключенията от досегашната си работа?- Едно от заключенията е, че изображенията са играли важна роля във формирането на представите за Батак. Особено важни са снимките, които Пьотровски е инсценирал в края на 80-те години на XIX век - доста след клането, които впоследствие са възприети за автентични. Друг извод е, че в региона съществува и друга памет, местните мюсюлмани имат друг колективен спомен за последните години от османското владичество, различен от този на християнското население. Ще представим и резултати от етнографско проучване.


Но как тези картини са допринесли за митологизирането на Батак?


- Може би "митологизиране" не е коректният израз, защото за историята винаги научаваме от различни картини или източници. Но някои картини се възприемат като оригинални документи, без да са такива.


Фалшификати?


- Не. Фотографии, които са инсценирани. Пьотровски инсценира снимки, които после му служат като образец за картината. Той не е посетил Батак през 1876 г., не е виждал с очите си клането и се опира на известни съобщения и инсценираните фотографии. После в колективната памет границите между оригиналните документи и по-късните изображения се размиват. Всъщност това е напълно нормален процес, Батак е само един добър пример за този типичен механизъм за формиране на историческите образи.


Как си обяснявате бурните реакции в българските медии?


- От една страна, става дума за вестници, които са известни с несериозната си журналистика, така че не ме изненадаха много. Но вероятно роля играят и някои националистически кръгове, около Божидар Димитров например, които се опитват да провеждат своята политика и не се интересуват от научно противопоставяне, а съзнателно интерпретират погрешно нашия проект. Те например не се свързаха с мен и аз не знам откъде са получили сведения за проекта, но във всеки случай не от мен.


Тоест дискусията не е плод на неточна информация, а и на националистически тенденции?


- Да, това предположение ми се струва все по-вероятно. Когато Божидар Димитров казва, че ще изправи ръководителите на проекта на съд за отричане на клането, това вече няма нищо общо с научната критика, а по-скоро заиграва с националистически нагласи.



Срещнахте ли проблеми при теренните си проучвания?


- Не съм провеждал етнографски проучвания в Батак, те са дело на моя български партньор Мартина Балева, която също ще участва в конференцията. Нейните изследвания показват, че в региона има много различни спомени, което естествено е разбираемо. Спомените на мюсюлманите за онова време са различни от тези на християните.


А как според вас могат да се променят стереотипите?


- Мисля, че в страна, в която живеят и големи малцинствени групи, е необходимо да се напише история, която взема предвид и опита на малцинствата. Винаги е имало посегателства от страна на българската държава към малцинствата, но те не са част от колективната памет в България, а от алтернативната на малцинствата. Но и обратно - мюсюлманското малцинство също трябва да види, че и тук е имало престъпления към българското население в името на исляма, на Османската империя.


Оптимист ли сте за бъдещата разработка на темата?


- В последните дни не толкова. Но бях. И затова бих си пожелал, когато мине първоначалната възбуда, дискусиите да се съсредоточат в научния дискурс, в който да се чуят различни мнения. В момента полемиката е много силна, но се надявам, когато българската общественост се запознае с вярната информация, да се получи разумен дебат.


Занимавали сте се и с другите балкански страни. Къде е България в сравнение със съседите си по отношение на историческите митове?


- Откриват се много паралели, но не само към Югоизточна Европа, но и към другите части от континента. Всяка нация се основава на исторически митове. И нашият проект е малка част от по-голям програма, която се занимава с критично разглеждане на историческите картини. Всяка нация си има своите митове и задача на учените е също така да деконструират историческите образи.

Коментари (136)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 82 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Интересно изследване. Още по-интригуващи бяха мненията на български турци във форума на Ардино. Някой звучаха много свързано и аргументирано, повече от мненията тук, които са предимно емоционални и първосигнални.

    Без особена връзка с конкретното изследване, не бих се учудил, ако в Батак основното клане е било на турци от българи, а не обратното. Сърбите доста гнусотии извършиха през последната война. Турците очевидно са избили маса арменци, а когато някой отвори въпрос по темата, реагират точно като патриотарите във форума. Историята май се е пренаписвала по-често, отколкото сме осъзнавали.

    gradinko.bg


още



За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах