Dnevnik.bg

Питър Йохансен е старши специалист по енергетика към регионалния вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия, сектор "Устойчиво развитие". Йохансен беше сред лекторите на енергийната конференция във вторник, организирана от в. "Капитал", и говори по темата за енергийната ефективност и като ключово предизвикателство пред България.

- Поощрявайте възобновяемите източници, но дайте предимство на енергоефективните дейности, защото имат по-силен икономически ефект

По изчисления на Агенцията по енергийна ефективност България ще трябва да заделя по 150-200 млн. евро годишно за повишаване на енергийната ефективност в обществения сграден фонд, за да изпълни целите си за 2020 г. Реалистична ли е сумата според вас?
- Да, мисля, че е реалистична. Може дори да се окаже, че са нужни повече пари. Именно правителството трябва да даде пример в сферата на енергийната ефективност, модернизирайки обществените сгради – институции, болници, училища, детски градини, басейни и др. Разбира се, това е задача с огромна трудност, защото държавният бюджет трудно ще може да отдели тези пари.

Как България би могла да си осигури такова финансиране?
- Въпросът е да се създаде среда за подобно финансиране, защото е важно сега да се плаща за енергийна ефективност вместо по-късно. Както подчертах на конференцията, ниските цени на енергията в България не са предпоставка за привличане на инвестиции в тази област. Това положение не е устойчиво, тъй като азбучна истина е, че цените трябва напълно да отразяват стойността на услугата. Така че цените ще растат, независимо дали ни се иска.

Един възможен подход е постепенното им вдигане през следващите години, но с внимание към най-уязвимите социални групи до достигане на стабилна цена, отразяваща стойността на услугата. По този начин може да се привлекат и инвестиции, защото цената би била реален стимул за бизнеса и гражданите да инвестират в енергийна ефективност. При това положение много от проектите за енергоефективност на сградите ще могат да се изплащат в рамките на 7-8 години.

Друг въпрос е, че в България има много сгради, които се отопляват с нафта – това очевидно е нещо, от което трябва да се отървете в първия възможен момент. И тази инвестиция би следвало да се изплаща бързо, има множество кредитни линии за 5-6 до 9-10 години. В крайна сметка това не са пари от джоба, а пари в джоба.

Тъй като рано или късно цените на енергията ще се повишат в цял свят, смятам, че това трябва да се направи плавно, с добро планиране и предвиждане за ефекта върху отделните групи от обществото. Ясно е, че скок на цените би ударил бедните уязвими групи и това е един все по-осезаем проблем не само в България, а и в целия регион, затова трябва да се вземат и мерки.

Как според вас страна като България трябва да развива зелена енергетика – с едновременни инвестиции във възобновяеми източници и енергоспестяващи мерки или вторите трябва да са изпреварващи?
- Смятам, че има място и за двете. Според мен обаче трябва да дадете предимство на енергийната ефективност, защото е по-евтина и има по-силен икономически ефект. И в същото време тя създава работа по места – всяко малко градче или селце си има училище например, което се нуждае от енергийно саниране. Това е нещо хубаво и е съвсем различно от това да направиш голяма централа на биомаса или вятърна централа.

Не казвам, че възобновяемата енергия не е нещо добро – напротив, ние я подкрепяме, в случай че съответната страна може да си я позволи. А дали можете да си я позволите, е важен въпрос, защото някои видове възобновяема енергия едва се доближават до продажните цени на конвенционалната, но все още не слизат под нея. Ако влагате в енергийна ефективност обаче, на практика ще слезете под нея. Да, продължавайте да поощрявате възобновяемите енергоизточници, но винаги имайте предвид енергийната ефективност. И пак казвам - това е една област, в която общественият сектор може да даде добър пример.

България е страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС и в същото време планира нова атомна електроцентрала. Как бихте коментирали този факт?
- България може да се насочва към енергийни ресурси, каквито намери за добре, за да посрещне увеличеното потребление в бъдеще. Световната банка не може да се ангажира с мнение как страната да постъпва.

Ще успее ли според вас секторът на енергийната ефективност да се пребори с големите енергийни лобита като ядреното, които искат да се изграждат нови мощности?
- Това е важен национален въпрос, в дискусията на който трябва да участва гражданското общество. Ние в Световната банка вярваме, че участвайки в подобни публични дискусии с нашия опит и знания, правим темата достояние на широката публика. Така ще се създаде обществена потребност за енергийна ефективност и гражданите сами ще блокират т.нар. лобита.

Как се отрази провалът на срещата за климата в Копенхаген върху сектора на възобновяемите енергийни източници?
- Не мисля, че можем да очертаем точно последствията от Копенхаген. И не бих определил конференцията като провал. Да, тя не оправда всички очаквания, но я възприемаме като стъпка в правилната посока – може би не толкова голяма, колкото би трябвало да бъде. Вярно е, че тя влияе върху възможностите за финансиране на възобновяемите енергоизточници по простата причина, че възобновяемата енергия не може да се конкурира с конвенционалната без механизма на търговията с емисии например, както и без преференциалните цени в различните страни.

На вас, както и на всички останали, ще ви трябват възможности да финансирате такива проекти чрез бюджета и тъкмо на това трябваше да отговори Копенхаген – откъде ще дойдат тези пари. Лимитирането на емисиите и търговията с разрешителни, както и всеки друг механизъм, който прехвърля пари към сектора на възобновяемата енергия, би бил добре дошъл.

Все пак не беше ли лош сигнал Копенхаген към тази индустрия?
- Резултатът може да се тълкува по много начини. Вероятно липсата на политическо решение на този въпрос ще е по-голям проблем за по-бедните страни като България, отколкото за по-заможните. Предполагам, че независимо от Копенхаген една Германия например ще продължи да преследва амбициозните си цели в областта на възобновяемата енергия и ще може да си ги позволи. Страни като вашата, които имат много други проблеми от финансово естество, много по-трудно ще заделят пари за тези енергоизточници. Но в никакъв случай срещата в Дания не е спряла развитието на сектора.

Кога се очаква цените на енергията от екологични източници и на конвенционалната да се изравнят и къде ще стане първо това?
- На някои пазари вятърната енергия например е много близо до тази точка. И тя ще поевтинява още. В миналото, когато този сектор тръгна от 55-киловатови турбини, производството беше много по-скъпо и неефективно, отколкото сега, когато перките са от по няколко мегавата. Не съм сигурен дали цените на тази техника могат да се понижат много повече, но предполагам, че когато и китайските производители излязат на този пазар, ще паднат поне малко. В резултат цените на вятърната електроенергия ще се доближат още до пресечната точка с тези на традиционната.

О друга страна, конвенционалната енергия, особено тук, в Източна Европа, ще поскъпва, защото въглищата ще стават все по-малко предпочитана оферта от екологична гледна точка, а природният газ ще бъде скъп. Така че и тук на практика в бъдеще тази пресечна точка ще бъде доближена – говоря за вятъра, защото слънчевата енергия все още е далеч от нея.

А как повлия Копенхаген конкретно на въглеродната търговия според вас?
- Честно казано, не мога да отговоря точно на този въпрос, защото не се занимавам с тази търговия. Зная обаче, че звеното на Световната банка, което се занимава с нея, продължава да работи със същите темпове. Очевидно е, че във въпроса има смисъл, защото много от въглеродните сделки, които в момента правим, касаят периода след 2012 г., когато изтича Протоколът от Киото. А за този период е необходимо ново споразумение. И ние в банката се опитваме да насърчаваме пазара, надявайки се, че в тази търговия ще се влеят повече пари след срещата на ООН в Мексико тази година.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче