Dnevnik.bg

"Днес си по-глупав от вчера - първи принцип на адаптацията" Това послание, приличащо на снимана страница от книга, се появи на 17 ноември, петък, привечер във "Фейсбук". То беше бързо харесано (like) и споделено (share) от приятелите на автора му. Принципът беше придружен от кратък текст: "Напоследък все по-често се чувствам чужденец в тая държава. И съм сигурен, че не съм единствен. Затова реших да стартирам написването на "Пътеводител на българския гражданин". Чувствайте се свободни да поправяте, добавяте, променяте. Накрая ще го оформим и подарим на правителството, за да ни го разпространят."

Часове по-късно в социалната мрежа се появи и страница "Пътеводител на българския гражданин", в която десет дни по-късно вече има над 35 принципа, правила, закони, а над 370 души са я харесали и я следят. Авторът й Радослав Бимбалов е име в рекламните среди, познат като творчески директор, а в момента и партньор в рекламна агенция ("която се справя учудващо добре в тази кретенска криза", казва той), създател на запомнящи се слогани и рекламни герои.

Пътеводителят обаче няма нищо общо с клиент и реклама. Той е реакция на настроенията и притесненията на Бимбалов от това, което се случва в България, и допълнително на опитите му да пише. "В блога си пиша шепоти, а в пътеводителя – крясъци", уточнява той. Някой от кратките заключения звучат познато - сякаш сте ги чували, може би защото сте си мислили нещо подобно.

Последното публикувано от днес е "Истина за пенсионната реформа: Джобът е скъсан, но му слагат цип." Има реакции за пенсионната реформа, раздялата в "Атака", за съдебната система, за премиера-футболист.

Настроението на автора им на моменти звучи "терминално" (наложилото се вече популярно определение за нещо, което те провокира да емигрираш - т.е. кой терминал да избереш - 1 или 2 - бел. ред.). На въпроса дали би заминал сега с еднопосочен билет отговаря: "Мислил съм през 90-те, когато тук ме задържаха по-малко неща. Сега трудно бих спрял един млад човек, който иска."

Ето какво още разказа за пътеводителя Радослав Бимбалов пред "Дневник":

Откъде дойде идеята за "Пътеводител на българския гражданин"?

- От нормалното желание да кажеш това, което мислиш. Не ми харесват някои неща, които се случват с държавата и обществото ми. Управниците например се държат недопустимо по моите разбирания – налагат нов тон на общуване с нас и той е унизителен. Няма смисъл да давам примери. Всички ги знаем. И то ги знаем заради още по-големия проблем – медиите неусетно превръщат този вулгарен стил във вид забавление.

Постепенно простотията се превръща в модел за подражание. Но това май не е случайно. Понятието простолюдие е сътворено по време на диктатури. Тогава някой има сметка от това да сме простовати, нали? Страх ме е, че процесите, които са ни обхванали, ще ни върнат в състояние, в което сме били дълго  – на безлично, овчедушно примирие.

Затова стартирах пътеводителя. Искам да подредя в него основни истини, които всички знаят, но да ги изрека по умен начин. Защото според мен единственото спасение за всички ни в такава ситуация е да предизвикаме разума си.

Сигурно сте чували една популярна аналогия - състоянието, в което се намира обществото ни в момента, много напомня на състоянието от преди 20 години. Аз бих върнал още по-назад... Отношението на управляващите към народа, чувството за хумор, което управлява вместо чувството за отговорност. Някак си наистина се връщат тези неща. Навремето, ако си спомнят по-зрелите читатели - вицовете бяха единственият начин да се изразява недоволство. Властта ги допускаше, защото бяха полезна доза недоволство. В момента едни такива звучащи като вицове откровения са намерили удачния адресат в лицето на хората, които имат нужда от възпитана форма на недоволство.



А имаше ли нещо конкретно, което отключи първия принцип "Днес си по-глупав от вчера"?

- Конкретни причини колкото искаш. За съжаление ние, българите, сме много адаптивни. Това често е положителна черта, но в случая – не съвсем. Започваме да свикваме с положението, да го приемаме за по-приемливата ситуация, за по-малкото зло, за неизбежен, независещ от нас процес. С всеки изминал ден адаптацията става все по-сериозна.

Защо избрахте това име?
Защото се чувствам изгубен в родната си държава. Имам нужда от упътване и не мисля, че съм само аз...

А защо избрахте да го споделяте във "Фейсбук"?

- Защото този пътеводител трябва да бъде диалог. Искам да имам реакцията на читателите, да ги провокирам да го допълват, оборват, споделят. Това нямаше да може да се случи извън интернет.

Развива се  бързо имате ли цел докъде да стигне и в какво да се превърне?

- Това му е хубавото на интернет – интерактивността променя всичко. Пътеводителят вече заживя свой собствен живот и неговото бъдеще зависи не само от мен, но и от всички, които го четат, коментират, споделят. В какво ще се превърне ли... Не знам, честно.

Но имам някакви идеи. Ако реша да излезе от интернет в един светъл момент – мога да го разпечатам в луксозно издание и да го изпратя като елегантен подарък на депутати, министри, обществени личности, лидери от всякаква порода. Вместо камъни в прозорците им...

Вече има доста примери за т.нар. виртуални протести - кауза или недоволство, което в интернет събира хиляди последователи, например 20 000, а ако излезе на живо на площада - идват 20 или 200? Какво се печели и губи от подобни онлайн демонстрации?

- Недоволството е във всеки един от нас по един или друг начин. То движи прогреса, аз го обичам. В случая говорим за недоволство към управляваща прослойка и към наложени порядки в обществото. Ако това недоволство се обедини, то може да бъде сила и да инициира промени. За съжаление в момента липсва организирана в обществото, а не само в партиите, опозиция, която да е коректив. Затова хората изразяват своето лично, несподелено недоволство по различен начин. Моят начин е този.

Нямате ли усещането, че тези недоволни и неприемащи хора се свиват като група, сякаш минават в отбрана, минават за сметка на останалите?

- Всяка позиция, различна от управленската, е полезна именно за управляващите. Иначе говорим за диктатура, а това уж вече сме го сърбали...  За съжаление в момента хората, които трябва да формират тази позиция, са в летаргия. Интелектуалците, студентите, къде са? Дали те все още са най-прогресивната част от обществото ни? Страх ме е да си отговоря на този въпрос... Ширещата немотия и заливащата простотия в комбинация са нещо, срещу което трудно можеш да се бориш, колкото и да си личност... 

 Има ли политическа позиция зад пътеводителя?

- Зад пътеводителя не стои никой освен мен. А аз не мога да понасям стадните организации.

Гласувахте ли на последните избори?

- Гласувал съм всеки път. Този път не. Защото прецених, че е обидно към мен самия да отивам да гласувам, защото "трябва да се гласува" или защото "иначе някой друг решава вместо теб". Извинете, но не видях реално да имам избор. Какво да избера? По-малкото зло? Тоест по-безопасните, по-безличните кандидати. Дори когато си избирам кола, прилагам малко повече уважение към себе си...

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче