Свободата да бъдеш творец, или коя е Свобода Цекова

Свободата да бъдеш творец, или коя е Свобода Цекова

© Георги Кожухаров



Аз съм така наречената Свобода. Извинете, че не е по-разхвърляно като за снимка" – казва Свобода Цекова и ни кани в дома/ателието/крепостта си. Не си си го представял, докато не го видиш, но точно това е домът на един художник – ярки цветове и контрасти, кътове, които са като за почивка, но всъщност са за работа; книги, скици, картини и странни предмети, накъдето и да се обърнеш. Обаче подредени, защото, оказва се, безпорядъкът в ателието на художника не е задължителен, а и "дигиталната ера е нещо чудесно за твореца – и компютърът, поне при мен, вече е изместил статива".


Свобода Цекова е художник, илюстратор, графичен дизайнер и фотограф. Завършила е гимназията по приложни изкуства в София в специалност "Tекстил", след това "Сценография" в Нов български университет и накрая – "Визуални изкуства" в Университета за изкуство и дизайн в Люцерн, Швейцария, където живее 11 години. Връща се в България преди десетина години и се заема с многобройни и разнородни авторски проекти и комерсиални поръчки.


Казва, че не помни период в живота си да не е мечтала да бъде художник. Като дете само за кратко е обмисляла да съчетава рисуването с циркаджийството ("акробатика, разбира се!"). "Занимавала съм се най-различни неща в сферата на визуалното. Даже дълго време си мислех, че трябва да се спра на едно конкретно нещо, но на мен не ми е достатъчно да правя едно нещо. Аз си избирам всяка медия според това, което ми се прави или това, което искам да разкажа", представя се тя.




Сега е съсобственик на малко студио за дизайн, наречено format.bg, заедно с художника Антон Стайков. Двамата са авторите на излязлата от печат през миналата година енциклопедия "Българският буквар. 200 години в първи клас" (изд. "Просвета" 2015). Книгата спечели голямата награда на Асоциация "Българска книга" – "Златен лъв", 2015 г., а през 2016 г. беше номинирана и отличена за дизайн и съдържание в литературата на престижния международен конкурс A`Design в Комо, Италия.


Свободата да бъдеш творец, или коя е Свобода Цекова

© Издателство


А, Б, В


Енциклопедията разказва, чрез откъси и илюстрации, историята на букварите, издавани у нас през последните два века. Според художничката тя е "едно от най-сполучливите неща, които съм правила. Не защото е моят дизайнерски връх, а защото успях да намеря подходящата форма за тази книга".


Проектът отнел на Свобода и Антон повече от три години, като най-времеемката част се оказала събирането на информацията. Творческият процес също не бил лек. "Когато ни хрумна идеята за книгата, все още не знаехме как точно ще я направим, но знаехме, че не искаме да се занимаваме единствено с дидактическата страна на темата, а да разкажем за детството на десетки поколения български деца през призмата на буквара. За мен като дизайнер на книгата това беше най-голямото усилие – как да направим структурата й, така че от различни посоки да се влиза в тази тема, да има социален и политически контекст и да показва лично отношение, а да не е просто една енциклопедия", разказва авторката.


"Като излезе книгата, беше много вълнуващо да чуя, че хората са открили нещата, които съм се опитала да скрия вътре в нея, неща които не са толкова очевидни – да разбера, че те са стигнали до читателите, че са предизвикали някакви емоции и размисли", добавя след това.


Свобода Цекова и Антон Стайков позират с "Българският буквар: 200 години в първи клас" след награждаването в Комо.

© Личен архив

Свобода Цекова и Антон Стайков позират с "Българският буквар: 200 години в първи клас" след награждаването в Комо.


Наградите и реакциите на хората са важни за Свобода, защото й показват, че "ако човек има хубава идея и си даде сърцето и таланта и времето и ако има и малко късмет, може да направи нещо, което да стигне до много хора и да получи признание за труда си". Обаче в същото време успехът не може да е самоцел. "Изобщо не трябва да мислиш за резултатите, или какво ще последва от това, просто трябва да го направиш така както го мислиш, по най-добрия начин и нещата стават", убедена е тя.


За детството и училището


Енциклопедията за българските буквари е само един от многобройните проекти и произведения на Свобода Цекова, насочени към децата или темата за детството. Когато я питаме откъде идва влечението й, тя отговаря простичко: "Детството е всичко, което сме."


"Ние всички се връщаме в детството, защото там се съхраняват нещата, които постепенно загубваме. Това пътуване отново и отново назад към случките и събитията, които помним от онова време, е много важно за настоящия ни живот. И не се връщаме в детството просто от носталгия, а защото там наистина откриваме важни неща за себе си", казва творецът. Дава си сметка, че винаги е имала афинитет към детските неща, въпреки че е правила "какво ли не".


От три години работи по графична новела, в която разказва за нейното собствено детство. "Правенето на тази книга е психодраматично занимание. Чрез рисуването и писането влизаш толкова дълбоко в неща, които уж повърхностно помниш, съживяваш неподозирани детайли от миналото си. Докато рисувах онзи ден, имах чувството, че чувам как трамваят завива на завоя по "Пиротска" от ъгъла на Женския пазар, където живееха баба ми и дядо ми. Чувах шумовете от вътрешния двор, гласа на дядо, тракането на чинийките", разказва Свобода.


Признава, че не знае какво ще излезе от книгата – прави я за себе си и за дъщеря си, без амбиции за бързо публикуване. Но когато излезе, ще се e превърнала в четиво за всякакви възрасти, не само за деца.


Друга книжка, над която работи в момента е "история за страха и смелостта, за изгубването и намирането на малкия човек в големия град", или за премеждитята на плюшеното мишле Фи-фу - "Ако не ми мине котка път, още тази година мишокът ще излезе от скицниците ми".

© Георги Кожухаров

Друга книжка, над която работи в момента е "история за страха и смелостта, за изгубването и намирането на малкия човек в големия град", или за премеждитята на плюшеното мишле Фи-фу - "Ако не ми мине котка път, още тази година мишокът ще излезе от скицниците ми".


Когато се родила дъщеря й – Доли, сега е на 13 – Свобода променила коренно начина си на работа. Преместила част от студиото си у дома, за да може да обръща внимание на малката и да рисуват заедно. Много от илюстрациите, които след това е правила за клиенти, всъщност са били нарисувани първо за Доли или от самата Доли, например в книжката "Чудната азбука" (изд. "Просвета" 2012), в съавторство с Надежда Радулова.


Дъщеря й е наследила и таланта и страстта към рисуването, обаче се наложило да "мине през отрицателното влияние на началното училище в България". "Например веднъж учителката й беше писала двойка, за това че рисувала в черно-бяло. Много съжалявам за всички деца, които се сблъскват с тази архаична система, защото тя убива всякаква креативност у тях. Някои деца просто престават да рисуват след подобни случки", казва ядосана Свобода. Според нея не е редно изобщо да има оценки в предмета рисуване, "оценки би могло да има за някакви знания, нещо което може да се измери".


"В Швейцария децата изключително много часове и много игрово се занимават с изкуство и майсторене. Тук почти няма условия и няма кой да им преподава. По-голямата част от малкото отделени часове, те обикновено оцветяват по контур или прерисуват. А рисуването развива важни качества в децата и освен това им дава хубав авариен изход от трудните ситуации, в които попадат", казва още художничката.


Фотогалерия: В света на Свобода >


Колкото до нивото на художественото образование у нас, "тук има съвсем различна традиция, защото не можем да изключим още социалистическия период на академизма". "Академизмът, разбира се, има своите положителни страни, защото развива едни чисто технически умения и знания, които няма как иначе да научиш, но убива непосредствеността, налага стереотипи, които пречат в изграждането на собствен стил".


За фамозния кашон


"Това, което е много проблематично в България е, че дълго време нашата художествена сцена беше капсулована. На практика нямаше истински обмен, нямахме художници, които реално да присъстват в световната художествена сцена и това е и до днес с изключение може би само на Недко Солаков", казва Свобода.


Допълва, че все пак съвременните български художници започват да стават независими и адекватни, просто защото пътуват повече, но пък на местно ниво има и такива "провинциални" прояви като т.нар. "Квадрат 500", в който незнайно защо не е експонирано съвременното българско изкуство от последните 25 години.


Припомня си как докато живеела в Швейцария и се връщала тук, през "бесните `90" контрастът в изкуството и дизайна между немскоговорящата Европа и България бил фрапиращ. "Когато през 2004 г. се върнах окончателно обаче, на улицата за пръв път видях един много фамозен кашон от вино, подритнах го, разгледах го и чак тогава си казах "Еха, какво е станало тук!" Ето, вече отново имаме добри дизайнери".


За дизайна, рисуването и модата


Няма никаква вътрешна борба по въпроса – дизайнерът и художникът у нея съжителстват съвсем спокойно, дори се допълват, макар че в единия случай трябва да приеме, че произведението й е поръчка и щом го завърши, вече не е нейно.


"Рисувам винаги, докато пътувам на седалката до шофьора. Може да се каже, че това са моите пътни записки, нещо като диаграми на преживяванията ми по време на път. Някои от тези рисунки са в частни колекции, други в домовете на колеги и приятели, показвала съм ги веднъж в голям музей ("Zweite Zeit", Kunstmuseum Luzern), но те си остават едно от най-любимите ми свободни лични занимания".<br /><br /><em>Пътна скица от движещ се автообил. Художник: Свобода Цекова</em>

© Дневник

"Рисувам винаги, докато пътувам на седалката до шофьора. Може да се каже, че това са моите пътни записки, нещо като диаграми на преживяванията ми по време на път. Някои от тези рисунки са в частни колекции, други в домовете на колеги и приятели, показвала съм ги веднъж в голям музей ("Zweite Zeit", Kunstmuseum Luzern), но те си остават едно от най-любимите ми свободни лични занимания".


Пътна скица от движещ се автообил. Художник: Свобода Цекова


"Доста отдавна работя само по проекти, които са ми интересни. Истинска привилегия е да работиш нещо, което толкова много обичаш. Никога не съм спирала да рисувам, имам хиляди пътни скици например. A дизайнът е моя стара страст от училището и просто един готин занаят. Винаги съм се движела между двете", казва тя.


Не изпитва необходимост постоянно да участва в изложби и да "натрупва" редове в художническата си биография. Не й допада идеята да "произвежда" изкуство – "има артисти, които умеят да съчетават художествените и социалните занимания, свързани с изграждането на кариера", но тя не е от тях.


"Да си дизайнер в рекламата не е лесно. Много обстоятелства са намесени – обикновено това не е индивидуален, а колективен труд, има маркетингови съображения и т.н. Аз постепенно напускам тези среди, защото не винаги имам желание да правя големи компромиси. Предпочитам проектите, в които мога да имам личен контакт с клиентите си и възможност да проследя целия процес от идеята до реализацията им", разказва Свобода Цекова.


Сега обикновено се случва старите й клиенти да й доведат новите и най-важно е да се харесат взаимно, за да започне съвместната им работа. "Защото нашата работа не е материална и в много от случаите клиентът има неразбиране към процесите, които ние извършваме. Когато той ти има доверие и не се бърка в работата ти, се получават най-добрите резултати", казва тя. За нея е по-важно да разбере какви са целите на клиента, отколкото как той си представя крайния продукт – това все пак е работата на дизайнера.


Според Свобода в последните години в България големите фирми избират големите рекламни агенции, макар че не винаги резултатите са добри и с огромните бюджети. Така за малките студиа остават бутиковите поръчки, които пък са много интересни. Има цялостно повишаване на нивото на рекламата и графичния дизайн, смята тя. Освен това времената са такива, че с тази професия спокойно можеш да работиш и с хора в чужбина, които не си срещал никога.


Свободата да бъдеш творец, или коя е Свобода Цекова

© Георги Кожухаров


Въобще дигиталната епоха е страхотно нещо за творците. "Чудесно е, че инструментите на художниците стават повече", казва тя. На въпроса не се ли губи чара на молива и хартията, допълва: "Една хубаво направена дигитална илюстрация също е стойностна. Не смятам, че нещо се губи. В крайна сметка зависи от художника и неговия талант". И чисто техническите предимства никак не са за подценяване. "Сега е възможно аз да направя и да издам една цяла книга без никаква външна помощ. Това е прекрасно!"


"Художникът винаги търси език, с който да разказва. От тази гледна точка, дали ще се изразява с молив или с компютър няма голямо значение, защото това е езикът, който той създава и с него създава и своя свят. В момента сме в мощна винтидж (ретро) вълна. В сферата на визуалното винаги е имало периоди с определени доминиращи течения. На немски има един хубав израз: "Zeitgeist", в превод: духът на времето. Дизайнът на първо място е комуникация, а това значи стремеж за достигане до по-широки кръгове от хора. И тогава на помощ идва модата, която е лакмус за общоприетите харесвани неща. Но истината е, че в началото на всяко ново течение стоят ярки автори, които са толкова автономни, толкова смели и талантливи, че силно повлияват на всички останали", казва Свобода и сочи към безкрайната си библиотека от каталози, албуми и сборници на дизайнери и илюстратори от цял свят.


Тя самата се стреми да не се влияе от модите. По думите й хората в тази професия трябва да внимават да не влизат в коловози и канони, да се пазят от инерцията, защото иначе рискуват да станат скучни. Във всеки един момент има определени цветове, шрифтове и стилове "на мода", но оригиналните идеи, които обикновено вървят срещу течението, винаги ще се открояват сред тях, убедена е Свобода.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1157 Неутрално

    Тази готина госпожа ... каква свобода е, щом не ругае тъпия вежди ?

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  2. 2 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 2393 Весело

    До коментар [#1] от "роджър":
    след малко ще видиш "допълнена"

  3. 3 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1580 Весело

    [quote#1:"роджър"] каква свобода е, щом не ругае тъпия вежди ? [/quote]
    Ругае, ругае Е, не баш с попържни по майчина линия, ама...
    [quote#0:"статията"]но пък на местно ниво има и такива "провинциални" прояви като т.нар. "Квадрат 500", в който незнайно защо не е експонирано съвременното българско изкуство от последните 25 години.[/quote]

    До коментар [#1] от "роджър":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  4. 4 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1580 Неутрално

    ...Като чета за двойката на дъщеря и по рисуване...май малко неща са се променили в преподаването на рисуване в началните училища Или дъщеря и е попаднала на внучката на мойта даскалица по рисуване в отделения-една депресирана връзкарка, и вероятно бая некадърна, щом години наред бачкаше даскалица в иначе престижното 6то у-ще, докато колегите и от Художествената все пак "творяха" нещо за "партията и народа"!

    Е, вярно, по онези времена "мисленето извън кутията" беше нещо странно, ама...Тази даскалица ми се скара че "така не се рисувало", като нарисувах дърво с клони започващи към горния край на листа, и после няколко клона падащи надолу в горните ъгли на листа.

    КАКВО Е ТОВА ми врякна (а бях 4ти или 5ти клас)?!? КЪДЕ СИ ВИЖДАЛ ТАКОВА ДЪРВО?!?

    -Ами през прозореца, моля другарко: Като стоя в пътеката между чиновете виждам и крайчетата на клоните виснали надолу. Само ако се залепя до прозореца виждам всички клонове заедно!

    До ден днешен помня тази случка, незайно защо...

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  5. 5 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 482 Неутрално

    До коментар [#1] от "роджър":

    [quote#1:"роджър"] каква свобода е, щом не ругае тъпия вежди ?[/quote]

    Така като я гледам, едва ли ще таи много симпатии към човек, пускащ си езици с Иво Карамански.

    Е, явно за разлика от теб

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  6. 6 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1157 Неутрално

    [quote#5:"stupid_american"]Е, явно за разлика от теб[/quote]
    С удоволствие, за пореден път, констатирам колко точен ник си си избрал

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  7. 7 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 544 Весело

    До коментар [#6] от "роджър":

    Чудя се ти пък що да си Роджър? Името не беше ли на "глупавите" англо- американци? Или това е " Стокхолмския синдром" на Ваня- дурачок?

  8. 8 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1157 Любопитно

    До коментар [#7] от "nonsens2":

    Бейби, к'ъф ти е случая ?
    Долавяш ли някакъв смисъл в това, което си написала ?

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  9. 9 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 482 Неутрално

    До коментар [#6] от "роджър":

    И аз мисля, че правилно съм си избрал ника. Позволява ми да гледам сеира на тукашните "умници", които като няма с какво да опонират, правят банални вербални упражнения върху ника ми на ниво 5ти клас 😃

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  10. 10 Профил на linard
    linard
    Рейтинг: 349 Неутрално

    До коментар [#7] от "nonsens2":

    идва от "всичко роджър" вероятно

  11. 11 Профил на 3.14
    3.14
    Рейтинг: 371 Весело

    До коментар [#3] от "Мойше! Толкоз!!!":

    Май срещнах и по бащина линия - нали и гей-псувните са "равноправни"!

    21 ВЕК - ВЕК НА ПРОСВЕТЕНО ВАРВАРСТВО!
  12. 12 Профил на 3.14
    3.14
    Рейтинг: 371 Неутрално

    До коментар [#4] от "Мойше! Толкоз!!!":

    Много точно!

    21 ВЕК - ВЕК НА ПРОСВЕТЕНО ВАРВАРСТВО!
  13. 13 Профил на 3.14
    3.14
    Рейтинг: 371 Любопитно

    "Все пак, това е България" - бил последният довод на кондуктор в БДЖ, който опитвал да даде удовлетворителен отговор за внезапния престой на влака. Кой знае защо си спомних това, като прочетох историята за наследения от Доли талант. Не че го отричам голословно и некомпетентно, но ...

    21 ВЕК - ВЕК НА ПРОСВЕТЕНО ВАРВАРСТВО!
  14. 14 Профил на Шшшт
    Шшшт
    Рейтинг: 668 Весело

    Чудесна, културна, будна жена. Дано все повече такива хора успяват да изплуват на повърхността, да дишат и да правят добре нещата, с които се занимават. Букварът на букварите беше прекрасно нещо, другите й начинания са също достойни, интересни, добре доведени до красив завършек и попълващи празнини. Само така, Свобода!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах