Кирил Русев, планински спасител: В България няма персонал и техника за спасяване от въздуха

Кирил Русев

© Надежда Чипева, Капитал

Кирил Русев



Кирил Русев е директор на създадената преди две години Българска планинска спасителна служба. Преди това шест години е бил директор на Планинската спасителна служба при БЧК. От 2005 г. до 2016 г. е председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм. Инструктор е по планинско спасяване, катерене и алпинизъм. Магистър по физика, специалност ядро и елементарни частици. Има множество премиерни изкачвания по стени във Фанските планини, както и редица стенни изкачвания в Алпите и Памир. Преминал е няколко международни курса по хеликоптерно спасяване в Бавария, в Цермат с air Zermatt, и с air glaciers във Венген, както и специализация в лавинния институт в Давос.

Какво е актуалното състояние на планинското спасяване в България?




- В България темата планинско спасяване интересува обществеността обикновено, когато се случи сериозен инцидент в планината, и медиите разтръбят случая. След това, се започва със съвети, търсене на отговорност и неминуемо се стига до финансовото изражение на нещата. Малцина са обаче онези, които се запитват какво стои зад всичко това, кои са институциите, на какви закони се основават, каква власт и отговорност носят и т.н.
Планинското спасяване у нас започва със създаването на ПСС през ноември 1933 г. от членове на Българския алпийски клуб (БАК), (БТС), Юношески туристически съюз (ЮТС) и Софийски ски-клуб.


През 1951 г. ПСС преминава към БЧК и от тогава няма юридически субект и самостоятелност. И към днешна дата едно от юридическите лица, или организации, изпълняващо дейности по планинско спасяване е БЧК.
В България планинското спасяване не е уредено законодателно. През 2011г. правителството внесе в Народното събрание законопроект за създаване на ПСС като самостоятелна организация със собствена структура и идентичност.


Едновременно с това законопроектът съдържаше и текстове, които трябваше да формулират планинското спасяване и поставят основни за неговото развитие. За съжаление законопроектът по "незнайни" причини бе спрян и реално нищо не се промени по отношение на законодателството в тази област. Така до днес в България, нито на законово, нито на подзаконово ниво планинското спасяване остава нерегламентирано


Колко спасителни служби съществуват в България?


- През март 2015 г. се създаде Българска Планинска Спасителна Служба - (БПСС) като самостоятелна, независима, неправителствена организация. Създаването на организацията има за цел да възстанови планинарските традиции на планинската спасителна служба основана през 1933, да приложи съвременните добри практики и стандарти в областта на планинското спасяване на водещите световни организации и спасителни служби. Българска Планинска Спасителна Служба е пълноправен член на ИКАР - ICAR (International Commission for Alpine Rescue) от октомври 2015г.


Към настоящия момент в Република България съществуват две организации извършващи планинско спасяване, които имат международно признание и са членове на ИКАР – БЧК и БПСС.
Тяхната дейност е ограничена от текстовете на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. И двете организации са регистрирани като неправителствени организации в обществена полза по този закон.


Как се финансира ПСС и има ли проблем в действащия модел?


- Финансирането на планинското спасяване е изключително болна и нееднозначна тема. БЧК за дейностите, които извършва получава от държавата около три млн. лева държавна субсидия, включително и за планинско спасяване. Ръководството на БЧК преразпределя тази сума, и за дейността планинско спасяване, извършвана от БЧК остават около 600 хил. лева ежегодно. Тъй като, това е недостатъчно за една добре функционираща аварийна служба със спешен характер от 2000-та година насам се направиха крачки в областта на доброволното застраховане и голяма част от застрахователните компании пуснаха на пазара продукт, който има за цел да обезпечи разходите направени за спасителни операции. Това претърпя развитие и доста от хората пребиваващи в планината сключват такава доброволна застраховка.


Редно ли е службата да иска пари за проведени спасителни акции?


- Тук трябва да подчертаем един много важен факт. Няма законова уредба, или какъвто и да е държавен акт, който да обуславя планинското спасяване като платена дейност, за която потърпевшите да дължат някому нещо. Нещо повече – от чл. 52 на Конституцията и чл. 3 и чл.7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ, се вижда, че всяко лице, нуждаещо се от спешна помощ на територията на цялата страна (включително планините), независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут, не дължи нищо
за разходите направени по оказването на съответната помощ.


По същия начин функционира и МВР при спасителни дейности чрез главна дирекция ПБЗН, помощта оказана при пожари, бедствия аварии и катастрофи се поема от държавата.


Единствено чрез вътрешен правилник и вътрешноустройствени документи една неправителствена организация, в случая БЧК е решила да направи свой вътрешен регламент и е съставила списък с видовете помощ, който оказва, включващ и цената на съответната помощ. Според този списък цената на планинските спасителни акции, извършвани от БЧК варира от 30 до 1200 лв., или повече в определени ситуации. Ако човек има съответната застраховка, тя би покрила поне частично тези разходи. Такъв е и случаят с обезпечаването на спасяването на ски писта във зимните ни курорти, където собственикът или концесионера са задължени да сключат договор със спасителна организация и да обезпечат финансово услугата. И тук именно е проблемът! От една страна БЧК е субсидирана от държавата за дейността планинско спасяване и по принцип е задължена според българската конституция и закони да осигури безвъзмездна помощ, а от друга изисква от гражданите да заплащат разходите по направените за тях спасителни акции.


Другата съществуваща организация БПСС няма държавно финансиране и издържа дейността си от дарения, спонсорства и членски внос, и извършва дейностите по планинско спасяване безвъзмездно. Възниква въпросът - ако държавата иска да държи положението със планинското спасяване в България в неуредени и тъмни дебри, да остави на произвола и на "самотек" различните възможни организации да намерят сами нишата и съответно място при осъществяване на дейностите по планинско и пистово спасяване, защо и на на какво основание субсидира и то с не малката сума от три млн. лв. една неправителствена организация като БЧК, а други подобни оставя на произвола.


Подобна ситуация отваря вратата за нелоялна конкуренция, конфликт на интереси и т.н. Едновременно с това, въпреки, че е субсидирана БЧК в противовес на своите "принципи" има претенцията да изиска заплащане на своята дейност от пострадалите граждани, с което натрупва и не малка печалба. Крайно време е държавата да влезе в ролята си и със законов акт да регулира дейностите по планинско спасяване.
До кога задкулисно ще се предотвратяват всички опити това да стане факт и кому е изгодно това? За съжаление потърпевшите са обикновените български граждани или чуждестранни гости.


В каква посока следва да се реформира планинското спасяване?


- Със създаването си БПСС именно цели да внесе яснота по поставените проблеми, като инициира обществени дебати и на първо място направи постъпки за създаване на съвременно законодателство в тази област. Планинското спасяване е строго специфична дейност, която се нуждае от добри специалисти и добре обучен персонал. Едно развитие на планинско спасителните отряди в страната като самостоятелни юридически единици, следващи единен правилник за дейност и обучение би имало много по-гъвкава и ефективна функционалност от досегашната строго затворена и централизирана система администрирана единствено и изцяло от БЧК. Едновременно с това трябва да подчертаем и мястото, което държавата би заемала в една такава обща стратегия. Именно държавата и професионалното начало следва да администрират, управляват и контролират подобна отговорна аварийна дейност от спешен характер чрез своя агенция, или дирекция към някое от вече съществуващите ведомства. Широката мрежа от доброволни отряди в страната би оказвала решаваща роля в тази не лека дейност. Трябва да подчертаем и необходимостта от създаване на HEMS( Helicopter Emergency Medical System), или хеликоптерна система за спасяване от въздуха, за което отдавна сме направили постъпки, но отново е необходима силна държавна намеса.


В момента не съществува регламент, параметри, някакъв договор или споразумение между държавата и БЧК за обезпечаването на дейностите по планинско спасяване срещу ежегодната предоставена от държавата субсидия. От тук – кой, кога трябва да излезе в акция , на какви стандарти трябва да се подчинява цялата дейност, не е определено, никой не изисква последващ отговор, и не осъществява контрол. За това и доста от акциите са със съмнително качество и успеваемост, при все отдадеността на отделния доброволен планински спасител. За развитие в този план на действие въобще и не може да се говори.


Има ли чужд модел, който според Вас е най-лесно и адекватно приложим в България? Ако да - разкажете за него и какви са предимствата му?


- Има много модели, по които може да се развие планинското спасяване в България. Можем да ги обединим главно в два типа – единият, какъвто е в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Великобритания, Румъния и други алпийски страни – съществуват една или няколко планински спасителни служби като независими организации, обединени според съществуващ закон в съответната страна, спасяването е безвъзмездно, съответните служби се подпомагат от държавата. Държавата поема разходите въз основа на задължителната медицинска осигуровка на съответните лица. Вторият модел е при страните от източна Европа и Скандинавските страни – Словения, Хърватско, Словакия, Полша, Швеция, там планинското спасяване е част от общонационална единна система за спасяване, включващо пожарна, и екипи за действия при бедствия аварии и катастрофи, най- често структурирана към техните вътрешни министерства. Разходите по спасяване са за сметка на държавата. И при двата модела има добре развити и функциониращи системи за спасяване от въздуха с помощта на хеликоптери. Там, където летателния оператор е държавен, спасителните операции са безвъзмездни. При ползване на частен летателен оператор, какъвто е случая с някои компании в Швейцария, е необходима сключена специализирана застраховка, покриваща съответните спасителни дейности по въздуха, в противен случай акциите се заплащат.


За съжаление състоянието на планинското спасяване в страната в момента е в задънена улица, дори няма и някаква посока. За модел да не говорим. Спешно е необходимо да се направят бързи законодателни инициативи и държавата да поеме отговорността си. В противен случай остава открит въпроса дали не живеем в ориенталска страна, където здравето и живота на хората не са гарантирани от държавата? Остава въпросът – за какво развитие на туризма можем въобще да говорим, когато най-важното условие – безопасността на гражданите и чуждестранните гости не е гарантирана?


Кога планинските спасители в България могат да разчитат на хеликоптер?


- В България няма система за спасяване от въздуха с помощта на хеликоптери. Практиката е да се иска помощта на няколко институции за услуги свързани с използването на хеликоптери за спасителни цели. Една от тях е да се използват правителствени хеликоптери, като директно се иска разрешение от премиера. Друга такава институция е Министерството на отбраната - тогава се иска разрешение от ресорния министър. Двата хeликоптера на правителствения Авиоотряд 28, и военна база Крумово обикновено излитат след дълго съгласуване с държавните институции, и при идеални метеорологични условия. За реално спасяване от въздуха обаче не може да става дума, защото при всички досегашни акции хеликоптерите са използвани само за транспортни цели, или оглеждане на терена. Реално използване на лебедка или подвесна система не е практика на летателните или спасителни екипи поради строгите рестриктивни директиви, наложени от вътрешни правилници. Нещо повече, няма ясни договорености- кой при какви обстоятелства поръчва подобна услуга, за чия сметка е, и въобще липсва какъвто и да е регламент в тази връзка.


Друга възможност е използването на хеликоптери на частна компания. В България има такива компании, и дори има стартирали проекти със застрахователни компании за пускане на продукт по спасяване от въздуха. Поради малкия брой застраховани лица, от една страна, и от друга, високата цена на летателен час, този проект не върви успешно. Отново времето за реакция на екипите е над час, реални акции, при които се използва лебедка до сега не са провеждани и като цяло, проведените акции са по една две за година. За една истински функционираща система, също не може да става и дума. Тук въобще не става дума за изпълнени международни изисквания за задължително медицинско оборудване на хеликоптерите, квалифициран персонал, включващ и обучени доктори и т.н. В България няма обучен персонал за въздушно спасяване и няма стандарт по който такъв персонал да бъде обучен. Само ще спомена, че в Бавария от всичко около 14 000 инцидента в планините на година, при 11 000 е използван хеликоптер. Там се използват хеликоптери на полицията и военните със участието на планински спасители. Акциите се поемат от държавата.


Въпреки усилията, които сме положили и полагаме в тази насока, явно към настоящия момент е по- изгодно и в тази област да няма ясни правила, регламент и отговорност. Трябва да отбележим, че съседните на нас страни изградиха вече подобни системи и развитието на спасяването от въздуха, не само в планините, в тези страни достига стандартите на развитите в това отношение западноевропейски страни. Разбира се то беше последствие от първоначално приети и работещи законодателни промени в тези страни.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 667 Неутрално

    Ей, голям резил сте вие там!
    Уж претендирате за супер зимни курорти, а нямате и най-елементарната спасителна система!?

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3047 Неутрално

    Друга възможност е използването на хеликоптери на частна компания. В България има такива компании, и дори има стартирали проекти със застрахователни компании за пускане на продукт по спасяване от въздуха.
    _________
    Все някой ще се намери да вземе едни пари!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#2] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":
    Не е така просто. Хеликоптерите трябва да са сертифицирани за тази цел. Минималното изискване на ЕАСА е да са двудвигателни. Спасителната дейност с хеликоптер е изкл. скъпо. Дори богата Австрия преди две години съкрати няколко спасителни станции на Христофорус.

  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3047 Неутрално

    [quote#3:"Гарван"]Не е така просто. Хеликоптерите трябва да са сертифицирани за тази цел. Минималното изискване на ЕАСА е да са двудвигателни. Спасителната дейност с хеликоптер е изкл. скъпо. [/quote]
    Е какъв е проблема да се използват военни хеликоптери за тази цел? Хем ще си набавят допълнителни летателни часове,хем и ще спасяват по някой баир будала!?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5 Профил на 5ar8
    5ar8
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Толкова много неща има за вършене.Надяваме се на Пазара и Демокрацията да ги свърши.Ама нещо не става."Лозето не иска молитва ,иска мотика".Никой не се хваща за мотиката.

    5ar8
  6. 6 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    ми то няма и излишни 30 бона за спасяване с хеликоптер.

  7. 7 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1742 Неутрално

    "В България няма персонал и техника за спасяване от въздуха"

    ДОБЪР ДЕН ЧИЧО!

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  8. 8 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#4] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи": Не са пригодени за тази цел и нямат необходимото оборудване, особенно работният кон Ми-8/17. И най-важното кой ще плаща масрафа?

  9. 9 Профил на спасител
    спасител
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не разбирам как е възможно престижна медия да дава трибуна на този недостоен човек. Трудно ми е да коментирам статия пълна с лъжи и внушения. Само ще обърна внимание, че над 500 доброволци са готови във всеки един момент да излязат на терен и осъществят помощ в планините. Тези хора не получават нищо освен частична екипировка и то на намалени цени. За да се поддържат в кондиция и екипирани заделят не малка част от семейния бюджет. Не се пенсионират на 40 с пенсия 900лв. като колегите от Гражданска и имат доста по-добри познания по медицина и първа помощ. И те правят всичко това, защото са част от Българския червен кръст. И акциите, когато не се заплащат от държавата, трябва да се заплащат от пострадалите. В развитите страни просто всички имат застраховки...

  10. 10 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 969 Неутрално

    Хайде първо да се оправи радиовръзката между хижите, да се направи свястна система за туристическите застраховки, че после да искат скъпа и неефективна (в буря, мъгла, снеговалеж) спасителна техника. Като оправят първите неща дето писах, със сигурност ще се намерят застрахователи, които да участват в оборудването и поддръжката на такава техника, щото ще има файда от нея.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  11. 11 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 969 Неутрално

    [quote#4:"comandante vs либерални ентусиасти&корпократи"]Е какъв е проблема да се използват военни хеликоптери за тази цел? [/quote]
    Същия проблем, дето пречи да се ползват танкове из преспите — не стават за спасяване щото нито са правени за спасяване, нито са оборудвани подходящо нито екипа е обучен за такова нещо. Не че нещо, ама поне от соца трябваше да ти е останало в акъла, че военните ги вдигаха постоянно да спасяват, ама файда много-много нямаше...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  12. 12 Профил на 4itatel
    4itatel
    Рейтинг: 819 Неутрално
  13. 13 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7923 Неутрално

    "Няма законова уредба, или какъвто и да е държавен акт, който да обуславя планинското спасяване като платена дейност, за която потърпевшите да дължат някому нещо."

    Планинари и скиори безплатно осигурени за сметка на държавата

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  14. 14 Профил на xqv31309910
    xqv31309910
    Рейтинг: 548 Неутрално

    " В противен случай остава открит въпроса дали не живеем в ориенталска страна, където здравето и живота на хората не са гарантирани от държавата? "

    Отговор: Да, точно в такава държава живеем. Държава, която няма пари за клетите пенсионери, или поне за двулентов път по черната отсечка Бяла-Русе. Но от друга страна има 3 млрд. да прахоса за лепене на стиропор по часни имоти за сметка на всички...

    Новият дизайн на Дневник е отвратителен!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах