Д-р Румяна Динолова, психиатър: Бърнаут не се преодолява с почивка, а с промяна

© Личен архив

Д-р Румяна Динолова, глaвeн експерт в отдел "Психично здраве" на Hационалния център по обществено здраве и анализи (НЦOЗA)



Един от всеки петима българи е изпитвал депресия или пристъп на тревожност в живота си. Това са най-честите психични терзания в световен мащаб - според Световната здравна организация са вече и сред водещите причини за загуба на работоспособност и трайно влошаване на здравето. Никой не е защитен от подобни проблеми, но колкото по-информирани са хората, толкова по-лесно могат да вземат мерки и да се преборят, за да върнат психичното си здраве.


На този фон и темата за професионалното прегаряне става все по-популярна, макар че обикновено е в периферията. Така е, защото т. нар. "бърнаут" на практика не е заболяване, а състояние на липса на интерес и мотивация в работата, което може да възникне по много различни причини. Това не значи, че е маловажно, подчертава психиатърът д-р Румяна Динолова. Тя е глaвeн експерт в отдел "Психично здраве" на Hационалния център по обществено здраве и анализи (НЦOЗA) и е част от хората, които се опитват да подобрят услугите за психично здраве в България в рамките на новата национална програма.


Д-р Динолова е зaвъpшила мeдицинa пpeз 1995 г. в Meдицинcĸия yнивepcитeт в Πлeвeн. Πpeз 2004 г. пpидoбивa cпeциaлнocт "Πcиxиaтpия" в МУ - София. Дoпълнитeлни cпeциaлизaции провежда в "Kinki University" в Осака, Япония; Холандския Trimbos Institute и Лондонския King`s College. Сега е хоноруван преподавател в Софиския университет и Югозападния университет. Члeн е нa Бългapcĸaтa пcиxиaтpичнa acoциaция, на ІЕРА и на Българския лекарски съюз. Учacтвaла е в paзpaбoтвaнeто нa пpoгpaми зa paннa диaгнocтиĸa и интepвeнции пpи пъpви пcиxoтичeн eпизoд пpи xopa c шизoфpeния и е кoopдинaтop нa CЗО зa Бългapия пo пpoблeмитe нa нacилиeтo.




Д-р Динолова, когато се говори за психични проблеми, професионалното прегаряне обикновено остава на заден план. Какъв е механизмът, по който се установява то и какво се предприема?


- Бърнаут не е формулаиран и не влиза в диагностичния класификатор на болестите, затова е различна тема. Но има много научни разработки, които мерят ефектите му и изследват темата.


Много фирми използват тази информация, за да отчитат начина, по който работят служителите им и какъв е рискът им от прегаряне, както и за да прилагат програми за превенция. Защото бърнаут може да доведе до сериозни икономически загуби и до голямо текучество, така че интересува икономически самите фирми и е въпрос на съобразителност те да вземат мерки за предпазване на служителите си.


Има различни начини за справяне с бърнаут – индивидуални и колективни. Индивидуалните са свързани с търсене и намиране на смисъл в ежедневните работни задачи. Има едно правило, че на всеки пет години трябва да се сменя работното място, за да не влизаш в рутината. Т.е. избягването на рутинирането на работата е основната превенция на прегарянето на индивидуално ниво.


По отношение на колективните мерки – те вече са неща, свързани с работата в екип, с възможноста за споделяне между колегите и изразяване на емоциите, различни копинг стратегии и стратегии за повишаване на доверието между членовете на екипа. Модерно е и се правят такива упражнения и извън работното място – така наречените тийм билдинги. Това са обучения как да работим в екип, но помагат и за намаляването на риска от бърнаут.


Ако бърнаут е преумората от работата, естественото противодействие не е ли да си вземеш отпуска и да си почиваш?


- Бърнаут не е точно преумора, в смисъла на това да си уморен физически от работата. Бърнаут е психическа категория и е свързан по-скоро със загубата на целите. Това е основното нещо, което те кара да се чувстваш не на мястото си – когато загубиш смисъла на работната задача; когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, задачата не се изпълнява; или когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, това не се оценява, или вместо да се оцени, се трупат нови и нови задачи. Това е малко като при възпитанието на дете – ако не го поощряваш за добре свършената работа, рискуваш да се сдобиеш с един по-труден тийнейджър в следващия етап от живота.


Значи ако усещаш тези признаци у себе си не търсиш лекар. А какво трябва да предприемеш?


- Когато става въпрос за бърнаут синдром, и когато той не оказва влияние върху личния живот, защото и това е възможно, тогава консултацията не е необходима. Но е добре този проблем да се интервенира, защото може да е причина за последващо отключване на депресия.


Обикновено хората се справят чрез повече предоставяне на позитивни емоции в социалната и личната среда, или търсят и намират нова работа, която да ги мотивира. Необходима е някаква промяна на ситуацията - например искат от шефа си да бъдат повишени или пък понижени. Промяната в статуквото винаги води до промяна и във възприятията.


На бърнаут етапа е рано да се мисли за лекар, но със сигурност трябва да се обърне внимание, особено когато става въпрос за такива професии, които интензивно работят с хора и се срещат със страданието на другите. Защото прегарянето и посттравматичното стресово разстройство например, което е включено в диагностичния справочник, са такива състояния, които водят до промяна в емоционалното преживяване и до едно състояние, което ние психиатрите наричаме дистимия – трайно понижено настроение, при което нищо в живота не те кара да се чувстваш щастлив.


Това е причината различните състояния като тревожните разстройства, депресията, а ето – и бърнаут – трудно да се различват. Те изглеждат много свързани, как може човек да ги дефинира сам за себе си и да прецени каква помощ му е необходима?


- Свързани са и те много често вървят ръка за ръка, т.е. са коморбидни състояния, които протичат едновременно. Но винаги има водещ симптом и винаги човекът, който търси помощ, определя едно от двете като нещото, което го измъчва повече от другото.


Възможно е продължителната тревожност да доведе до депресивно състояние, и обратното – може депресивното състояние да протича с тревожни мисли, които да провокират тревожни състояния. Но могат и да съществуват сами по себе си, защото има много хора например, които имат тревожни разстройства като паник атаки, генерализирано тревожно разстройство или пък изолирани фобии, които нямат нищо общо с депресивни състояния. Атаката идва и си отива, човек я преживява и продължава напред.


Има и много тежко протичащи панически разстройства, които могат да доведат до инвалидизация дори, до невъзможност човек да излезе от дома си, което ако продължи много дълго време, може да доведе и до отключване на депресия.


Лечението при тревожните разстройства, както при депресията, може да е медикаментозно, но и когнитивно-поведенческата психотерапия е доста ефективна в тези случаи.


Какви могат да бъдат причините за поява на тревожни разстройства?


- Причините за тревожност са свързани с нещата, които се случват в живота ни, но и с това какъв е капацитетът ни да се справим с тях в момента.


Ето например една жена, която никога като момиче не е имала страх от кучета, докато е бременна може да получи фобия, защото пази освен себе си и живота на бебето си. И този страх от кучета може да остане след това. Или пък един млад човек, който никога не е имал страх за здравето си, в 30-ата му годишнина внезапно умира някой близък, баба, дядо, баща от инфаркт – и той започва да се страхува и да прави панически атаки със симптоми, подобни на инфаркт.


Такъв провокиращ момент винаги има. Дори се знае, че и най-обикновен грип може да провокира отключването на тревожно разстройство и особено паник атаки. На всеки може да се случи, още повече че при тревожните разстройства няма унаследяване. Наследственост има по-скоро при рекурентно депресивните разстройства, там 15% от хората са предразположени и фамилният фактор е голям.


Важно е в тези моменти човек да си припомни, че това са заболявания, а не прояви на слабост, и че има източници на информация и специалисти, към които може да се обърне за помощ.

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 4776 Неутрално

    "Когато става въпрос за бърнаут синдром, и когато той не оказва влияние върху личния живот, защото и това е възможно, тогава консултацията не е необходима. "

    Да изтрещиш без това да оказва влияние в личния ти живот?
    Това сигурно го могат само психиатрите?!

    I Want To Believe
  2. 2 Профил на xnl19521310
    xnl19521310
    Рейтинг: 205 Неутрално

    "Когато става въпрос за бърнаут синдром, и когато той не оказва влияние върху личния живот, защото и това е възможно, тогава консултацията не е необходима. "Да изтрещиш без това да оказва влияние в личния ти живот?Това сигурно го могат само психиатрите?!
    —цитат от коментар 1 на 2.5


    По-скоро се има предвид да не можеш да се накараш да работиш, примерно. Отиваш на работа, и просто не стига воля да работиш, ниска енергия и цялостна депресия.
    Пък после като си вкъщи може и да си по-добре и да намериш сила за хобитата си и любимите хора.

    В такъв случай наистина трябва промяна, на работното място, или на кариерата.

  3. 3 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    Таа статия има пряка връзка с вчерашната статия за намалената консумация на алкохол

  4. 4 Профил на hipocrat20060
    hipocrat20060
    Рейтинг: 410 Гневно

    Значи да зарежа практиката, която съм градил от нулата през последните 17 години, а не да се променят условията на работа, от които прегаряме - така ли???
    Аман от диванни капацитети, които жив пациент не са помирисали през живота си! !!!

  5. 5 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#4] от "hipocrat20060":

    Ако не ти се иска да я зарежеш, значи не си бърн аутнал.
    Ако бърн аутнеш, ще ти се иска да я зарежеш и още как

  6. 6 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 856 Неутрално

    След десетилетия работа в различни фирми се убедих в едно. Всичките тези прегаряния и депресии можем да си ги спестим, ако правим по-малко компромиси в работата, по отношение организация, начин на работа, шефове, колеги... Процесите напоследък са все по-динамични и човек не трябва да се страхува да предприеме нещо ново от време на време... Обстоятелства и ситуации се менят непрекъснато, оставането за дълго време на едно място с една нагласа е нещо като бавно самоубийство.

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  7. 7 Профил на tsyki
    tsyki
    Рейтинг: 675 Неутрално

    В книгата си Фил Найт (създателят на Найк) пише, че е имал бърнаути. За как е по принцип не знам, но за него конкретно се радвам, че не е предприел промяна.

  8. 8 Профил на theduloclan
    theduloclan
    Рейтинг: 643 Неутрално

    Бърноут? Умате предвид ПРЕУМОРА ли?

  9. 9 Профил на antikvarno
    antikvarno
    Рейтинг: 729 Любопитно

    "бърнаут"?????
    Дали пък нямаме българска дума или пак ще се правим на интересни и ще преписваме едно към едно от чужди статии?

  10. 10 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#9] от "antikvarno":

    Ами айде дай българска де

  11. 11 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1775 Неутрално

    До коментар [#9] от "antikvarno":
    Обикновено се превежда като "прегаряне".

    Лично аз използвам в неангажиран разговор думата, използвана и в първия коментар под статията:
    До коментар [#1] от "2.5":

    Да изтрещиш
    —цитат от коментар 1 на 2.5

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  12. 12 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Дебеланката на снимката няма опасност да изтрещи. Тефтерчето пред нея е празно.

    No Pain No Gain
  13. 13 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 313 Неутрално

    Бърнаутът не е преумора. Написано е, уточнено е и пак някой не разбрал, и пак все някой знае повече как се превежда, какво точно означава, и т.н. Бърнаутът наистина може да е прелюд към депресията. Според мен това е типично за много конкурентна среда, където има свръхангажираност, постоянен поток от (излишна) информация, канонади от крайни срокове и постоянен мониторинг, който не ти позволява да се отпуснеш дори за малко, и не на последно място, работната атмосфера като цяло е лоша и не изпитваш удоволствие от процеса. Ако се чувстваш автоматизиран, ако се чувстваш като робот, най-вероятно вече имаш бърнаут. Тоест, ти пак си активен и пак си вършиш нещата. Не си преуморен, а си някак отчужден от собствените си преживявания, защото всичко ти изглежда обезсмислено, точно като при депресията.

  14. 14 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 313 Неутрално

    До коментар [#6] от "Йоаникий":

    Много точно!

  15. 15 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 550 Неутрално

    В България психиатрията се занимава с несвойствени задачи.
    Много от лекарите психиатри са печелбари с желания за бързо забогатяване.

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
  16. 16 Профил на who cares
    who cares
    Рейтинг: 389 Неутрално

    ... хм... българската дума на "бърнаут" е... ДА СЕ СДУХАШ...

  17. 17 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#13] от "Marilyn":

    Всъщност според мен, бърнаут е липса на вдъхновение. Както го има при хората на изкуството, така го има при всеки ( който не копа или не завива гайки)
    Защо се случва.. по много АМА МНОГО причини. Затъване в рутина, несбъднати очаквания за ръст на бизнес начинание или за ръст в кариерата, преумора, лични проблеми, криза на средната възраст....

  18. 18 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2361 Неутрално

    Тези чиновници от НЦОЗА водеши се лекари така и не разбраха ,че Burn-Out има на Запад за високоплатени професии с висока отговорност при работа с хорра. Той не е приложим за пост и паракомунистически държавици в които има високоотговорен , но тотално незаплащан труд както при лекарите тук. У нас психиатри и психолози-папагали се опитват да правят уж проучвания пряко копирайки наименованието правейки се да вуждат ,че тук е сбъркано по дефиниция Но представете си този синдром при претоварен, унижен и ниско платен като цяло сектор какво представлява. Това не е просто Burn-Out синдром , а тотално Разрушителен и Демотивационен синдром. И не се лекува дори със смяна на средата и тиймбилдинги А СЪС СМЯНА НА ДЪРЖАВАТА. И в състояние да го изучават само западни психиатри изучаващи комунистическия постряматичен синдром на оцелелия индивид работещ в здравния сектор. Не става с държавни чиновници от правителстени институти уж за анализи, от които няма никаква полза за управлението на здравния сектор. Чиновници на боза,баничка и кафе с клюки и тук таме преписани дисертации Който не си е направил досега изводите , никога няма да си ги направи. А политическата класа от комуняги ще продължават да ви говорят за отговорности, но никога за реални неща и реални реформи, които да осигурят тези отговорности....



    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  19. 19 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#18] от "Dr_Doolittle":

    Не мисли, че ако ти си унижен и ниско платен, то всиччки в Българя са такива. Това е едни друг синдром но не става дума за него

  20. 20 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 674 Неутрално

    Бърнаут,на чист български.Както казва един приятел:Пораснаха пилците и наебаха кокошката.Малкият багаж,се компенсира с чужди думи.

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  21. 21 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#20] от "PETZL":

    Ти ли си кокошката?

  22. 22 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1426 Неутрално

    "Индивидуалните са свързани с търсене и намиране на смисъл в ежедневните работни задачи"
    ====================================
    Работните ми задачи се делят на два вида - такива от които има полза и такива, които оправдават съществуването на множество излишни началници.
    Нямам нищо против да работя, но писането на седмични, месечни и годишни справки, които никой не чете, няма как да обикна. Допълвам присъствието на различни зорлен калабалъци на общинско и регионално равнище. Хм, добре че не са ме накарали да напиша ода за Брюксел.

    Еретик
  23. 23 Профил на gesand
    gesand
    Рейтинг: 321 Разстроено

    Хубава е идеята на статията, но изпълнението е много лошо. Доказва го фактът, че над 50% от коментиращите не са разбрали какво точно е бърнаут, а уж това е темата.

    Няма смисъл да губите времето на един специалист психиатър да ви дава интервю, щом информацията, която се получава, е неизползваема. И в десет абзаца да ви разказва половината прихиатрични заболявания (депресии, ПТСР, тревожности и т.н.) без никакъв фокус и посока. По-добре направете една поредица статии с по-конкретна насоченост и логично представена информация.

    And all that jazz!
  24. 24 Профил на huh
    huh
    Рейтинг: 566 Неутрално

    До коментар [#4] от "hipocrat20060":

    napalno podkrepiam, ne razbiram zashto sa ti udarili tolkova minusi.

  25. 25 Профил на huh
    huh
    Рейтинг: 566 Неутрално

    До коментар [#15] от "iliander":

    moge bi imash predvid psiholozi, psihiatrite sa lekari, ot lichen opit tezi v Aleksandrovska sa palni boklutzi, do edin nekadarni temeruti i zli sestri

  26. 26 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 815 Неутрално

    Кво прегаряне докато има ракия.

    Българите не ходят на психиатър и не си сменят работата, а предпочитат да си излеят душата пред приятел на чашка.

  27. 27 Профил на sasvirco
    sasvirco
    Рейтинг: 595 Неутрално

    Бърнаут,на чист български.Както казва един приятел:Пораснаха пилците и наебаха кокошката.Малкият багаж,се компенсира с чужди думи.
    —цитат от коментар 20 на PETZL


    Компенсира тази чисто българска дума ;)

  28. 28 Профил на demos
    demos
    Рейтинг: 508 Неутрално

    Всичко е въпрос на самовнушение.

  29. 29 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    Бърнаут е психическа категория и е свързан по-скоро със загубата на целите. Това е основното нещо, което те кара да се чувстваш не на мястото си – когато загубиш смисъла на работната задача; когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, задачата не се изпълнява; или когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, това не се оценява, или вместо да се оцени, се трупат нови и нови задачи.
    —цитат от коментар 0 на статията

    Точно така се чувствам от около година насам.
    Благодарности за разбираемия език, на който е написана статията (с изключение на чуждиците). Усещах от известно време, че трябва да сменя работата, защото подобрение няма - сега вече се и убедих, че правилно мисля!

  30. 30 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    До коментар [#10] от "uq":

    Прегаряне звучи идеално съгласно описанието на състоянието.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах