Илиян Метев, режисьор: Обичам реалността

Илиян Метев

© Marco Abram

Илиян Метев



Филмовият фестивал в Локарно (2–12 август 2017) е един от най-старите и реномираните в света и същевременно – един от най-непретенциозните и сърдечните, най-органично свързаните с приютилия го град и с вярната си публика. При връчването на наградите на 70-тото му издание миналата събота нямаше, както се изрази неговият председател Марко Солари, нито реални, нито символични фойерверки – тържествеността дойде от многото емоция и любов, и публично изразената признателност към всички брънки от феста: от чистачите и полицаите до любителите и авторите на кино. На Пиаца гранде – Големия площад на швейцарското градче на брега на Лаго Маджоре – пред многохилядна публика под открито небе, египетският режисьор Юсри Насралà, глава на международното жури в селекцията "Режисьори на настоящето" (16 заглавия на автори с максимум едно заглавие в биографията), обяви, че "Златният леопард" в този раздел се присъжда единодушно на Илиян Метев от България за "3/4".


Това е вторият пълнометражен филм на Метев и първи игрален след документалния му "Последната линейка на София". Особено радващо е, че това е и вторият Златен леопард за България след спечеления миналата година в Международния конкурс от Ралица Петрова за "Безбог".


Илиян Метев (1981) е разказал епизод от историята на едно същевременно сплотено и нестабилно семейство: баща и две деца. Посветил е на проекта пет години, завършил го е окончателно едва десет дни преди световната му премиера на 6 август. Работил е с натуршчици ("...защото не обичам да променям хората, а искам те да променят идеята ми чрез себе си... в този смисъл, ако направя филм с актьори, той ще трябва да е за актьори..."), снимките са отнели 52 много наситени дни (и две посещения в "Пирогов" заради постоянната нужда операторите да предшестват на заден ход разговарящите по улиците на София герои), след които го е боляло сърцето да се сбогува с екипа...




Казва, че прави такова кино, в което той самият като зрител би се чувствал свободен и способен да създава. Чувства се като у дома си навсякъде. "Север-северозапад" на Хичкок е филмът, който е гледал най-много пъти, а решил да се занимава с кино заради Робер Бресон – "... заради музикалния му подход към киното, използването на паузите, взаимоотношенията звук-картина... според мен никой не работи така овладяно като него". "Златният леопард" не можеше да е по-заслужен за бодър и храбър филм като "3/4". Но трябва да отбележим още нещо. Ако съществуваше награда за най-лъчезарна личност на фестивала, Метев непременно щеше да вземе и нея.


Какво трябва да знаем за Вас като музикант, художник, режисьор?
- Някак си бих предпочел да е нищо (смее се). Харесва ми идеята работата да говори сама за себе си. Досега, поне в документалното кино, все съм се опитвал да остана невидим.


Живеете другаде, но за филмите си се връщате в България. Защото Ви е най-позната, най-непозната, най-любопитна?
- От дете живея в чужбина, от 1989-а, затова отдавна ме теглеше назад. Отначало главно заради баба (тя почина преди десет години). И заради приятелите от детството, с които се виждахме само през ваканциите.


Късометражката ми, "Гòлешово", беше нещо като извинение да се върна към корените си и да прекарам повече време в България. Тя е за възрастните хора в едно селце до гръцката граница. Много обичам възрастните хора и планините... Този филм го правихме с брат ми и дълго търсихме, подготвяхме се, за да е нещо положително. Има безброй напуснати места с меланхолична обстановка. А в Голешово попаднахме на много свежи хора, направо се влюбих. Докато работехме, ни се наложиха ред срещи с Бърза помощ и така се стигна до "Линейката". Без много да мисля. Спомням си само как ме вдъхнови откритието, че дори у хора, които системата е направила много твърди, все пак се е запазил грам човещина. Прищя ми се да ги разбера.


"Интимен, кротко вълнуващ семеен портрет, поднесен със същата чувствителност, която Метев показа в първия си пълнометражен филм като документалист, и фокусиран върху обтегнатите отношения между един астрофизик (Тодор Велчев) и двете му деца (Мила Михова и Ники Машалов). Бащата не се справя с фрустрациите на дъщеря си, чийто талант на пианистка страда от страха й да не се провали на предстоящия й изпит, и със сина си, склонен към най-абсурдни приумици. Три премерени, все по-увлекателни изпълнения, които Метев дирижира с финес и автентична обич към героите си; горчиво-сладък житейски момент, вещо оркестриран в ритъма на музиката (ключ към елегантно многозначителното заглавие). Едно съдбовно българско лято, разказът за което затвърждава своя млад автор като силен нов глас в европейското кино; талант, който е добре да следим отблизо особено сега, когато кариерата му, поощрена от голямата награда в раздела "Режисьори на настоящето" (Cineasti del presente), получава силен тласък напред, към следващи творчески хоризонти. Хоризонти, които, след триумфа в Локарно, със сигурност изглеждат златни." (Из фестивалното обявление за награждаването на "3/4" на Илиян Метев със "Златен леопард")

Как прескочихте от музиката в киното, а после от документалното кино в игралното?
- През последните месеци, докато завършвахме "3/4", не съм пипнал цигулката, но по душа съм музикант. На 17-18 човек, когато човек още е идеалист и си мечтае да блесне солово, осъзнах, че вероятно нямам такава перспектива... И брат ми, който свиреше в престижен оркестър, се отказа от музикалната си кариера, което също ми повлия. Започнах да се занимавам с изящни изкуства и понеже курсът беше комбиниран с кино, постепенно се увлякох. А що се отнася до документалното и игралното кино – не правя много разлика. Аз обичам реалността, обичам да наблюдавам хората такива, каквито са. Е, никога не можеш да си сигурен какви са, но като изкараш с тях достатъчно време, че да забравят за присъствието ти, имаш шанс. В "Линейката" например бяхме двама, единият се грижеше за камерата, другият – за звука и се бяхме превърнали в нещо като куфари, реквизит. Абсолютно ни забравиха и се усещаше.


Как намерихте непрофесионалните актьори за "3/4"? Впечатлението е, че сте търсили личности с особена сложност, мекота и вътрешна светлина?
- Вярвам, че всеки човек е комплексен... понякога чувам да делят хората на такива, които ги бива, и такива, които не ги бива, а това, според мен, е арогантно... Подходих по усет: допускам, че съм търсил характери, с които на мен да ми е приятно да общувам, да ми е интересно да ги опозная. Претекстът за филма беше личен – моите родители са физици; и аз, и брат ми сме се занимавали с музика. Затова първа беше идеята за такова семейство и по нея започнахме да пишем сценарий с Бетина (Бетина Ип, партньорката на Илиян във всички начинания и майка на дъщеричката му Бианка, чието първо ходене на кино беше именно в Локарно, на премиерата на "3/4" - бел. авт.). От Бетина обикновено идват по-креативните предложения, а аз като по-търпелив поемам изработката...


Опитах се да се срещна с колкото се може повече физици, музиканти и деца и да избера. Кандидатите за ролите, които намерих през кастинг агенции – макар и да имаше интересни възможности, – сякаш бяха твърде обременени от актьорството, затова се насочих към истинските физици. И търсих, докато не попаднах на Тодор Велчев. Хареса ми, че е по-млад (сравнително рядък случай в българската академия) и че макар и да си има тъмната страна, като цяло е прогресивен, енергичен, много амбициозен в работата си и се старае нещо да направи. Запали ме. По същия начин съм пресявал и децата. А Симона, учителката по пиано, беше част от идеята за филма още отпреди сценария. Имахме прожекция на "Линейката" в Благоевград, в Американския университет, и съвсем между другото се заговорихме с една от служителките, Мелани, която: тя ни разказа за секретарката на директора, невероятна жена, която преподавала и музика... Запознахме се и започнахме редовно да се срещаме – не съм си и представял друга за ролята.


Какъв беше процесът по стиковането на екипа?
- Една година "работилници", структурирани като игри, за свикнат всички помежду си и с камерата. За децата беше голям кеф. Тодор също беше много мотивиран, но сигурно му е било малко по-трудно, защото аз не исках да им показвам сценария, докато снимахме, те не знаеха какво всъщност правим. Имаше много неизвестни за него особено, но ще, не ще... (смее се).


А за Вас кое беше най-трудното?
- Началото – защото нямах опит с актьорите. Имам идоли в киното, на чиято работа с актьорите се възхищавам: Лоран Канте, Кен Лоуч, Майк Лий, Ермано Олми... Даже специално си направих среща с Канте по повод "3/4" и затвърдих усещането си, че моят способ е в интуитивния, не в интелектуалния подход (с насоки за емоциите и подаване на обилна информация от моя страна се получаваше лош театър). Като направиш правилния подбор на изпълнители, 90% си готов, горе-долу така се изрази Канте. Така че се задоволих с даването не на информация, а на цели.

Кадър от филма

Кадър от филма


Каква част от диалога идва от актьорите, а не е предварително зададен текст?
- По-голямата, 99%. Само тук-таме съм правил предложения или съм управлявал динамиката на сцената, нищо повече.


Ако трябва да обобщите в едно изречение за какво е Вашият филм, какво бихте казали?
- За онези фини семейни моменти, в които хем си с някого, хем не си... и за нуждата да изкарваме време заедно съзнателно.


Какво извън киното Ви вдъхновява?
- Бах. Начинът, по който който пише – от една страна, силна форма и логика, а от друга, нещо много спонтанно и затрогващо. В началото един мотив се представя в цялата си форма, а по-нататък се появява с липси. И слушателят се мъчи да ги дострои, и се създават определен вид напрежения. Ох, за музиката е още по-трудно да се говори (смее се).


Ако нямахте ограничения във време, сътрудничества и пари, какво е следващото, което бихте направили?
- Някой пълен провал! Ограниченията са супер. Правят те по-изобретателен, по-прецизен. Пълната свобода може да доведе до разпад на формата. Ако нямам ограничения, сам си налагам. Заради финансови съображения филма за Бърза помощ например снимахме с фотоапарати. Да, както се каза, качеството на заснетото не е отлично и има "дигитален шум", но така успяхме да хванем толкова интимни ситуации, колкото с камера никога не бихме могли.


Каква е Вашата дефиниция за семейство?
- То не е задължително свързано с роднинството. Много често най-добрите семейства са роднини, но не е задължително. Семейството е фундаменталната любов... Сега ще трябва да дефинирам и любов (смее се). Да се чувстваш себе си пред другия, без нужда да говориш.

Илиян Метев, режисьор: Обичам реалността

© Salias Vanetti


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 5922 Неутрално

    Честита награда!

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  2. 2 Профил на operationsusie
    operationsusie
    Рейтинг: 70 Неутрално

    Слушаш го този човек, и усещаш как диша с работата си. Честита награда! Непременно ще гледам "3/4". Много смислено интервю.

  3. 3 Профил на jgn33471284
    jgn33471284
    Рейтинг: 504 Неутрално

    За първи път от много време изпитвам истинско вълнение за български филм!

  4. 4 Профил на parabelum
    parabelum
    Рейтинг: 476 Неутрално

    "...понякога чувам да делят хората на такива, които ги бива, и такива, които не ги бива, а това, според мен, е арогантно."

    Колко рядко можеш да чуеш такива думи от режисьори, работещи в България. Напротив, мантрата е тъкмо обратното твърдение.

    Хубаво е че в българското кино навлизат хора с широка култура и благородни сърца.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах