Първите седем години на един козунак

Първите седем години на един козунак

© Ирина Катеринска



Да омесиш козунак е хазартна игра - няма как да заложиш на сигурно. Не е като да изпечеш хляба в машината, да забъркаш питката за Бъдни вечер или виенски кифлички за неделната закуска.


Да месиш козунак, казват, било много трудно.


Ако уцелиш пропорциите на тестото (да не е твърдо, ама не трябва и да лепне), може да го изгориш, ако го изпечеш хубаво пък, конците му едва ще се забелязват и ще прилича на кекс със стафиди.




Както казва моята баба, на каквото и да сложиш 6 яйца, половин кило масло и чаша захар - все ще става за ядене. Всичко останало са само подробности по пътя към успеха.


Първите седем козунака в живота на един човек


В общи линии това е бройката, с която ще ви се случат всички възможни изненади, неуспехи или невероятни резултати, за които да разказвате с години, ще преоткриете способностите на печката си и ще се усъвършенствате.


После ще сте подготвени за всичко.


Първата година, когато смело реших да правя козунаци, прекарах две седмици в четене по темата. Станах в 3 през нощта, извадих яйцата, маслото и прясното мляко от хладилника, за да са със стайна температура.


По изгрев слънце пуснах две духалки да загреят кухнята, докато температурата стигна 28 градуса.


Запретнах ръкави, забърсах чело и изсипах два килограма брашно в средата на кухненския плот.


Бърках, месих, сипвах, мачках, чаках да стане като мекото на ухото, ама по-лепкаво. Приложих няколко хитрини, заучени от направата на френски кроасани, и се похвалих колко съм иновативна.


Дойде ред на 200-те удара на тестото в плота. Ако може и повече, душата му да излезе и да се изприщи на мехурчета.


И пея, в захлас, както съм прочела, че трябва, за да му е хубаво.


Докарах ударите до 400 и спрях. Разделих на четири топки, взех предварително събраните схеми за сплитане, делих на фитили, суках, едно руло направих с мармалад, няколко малки, като цветенца.


Ами сега? В печката повече от два не мога да изпека, а другите ще превтасат като мен в горещата кухня.


Слагам първия, другите водя на студено, по средата на печене на единия внасям втория обратно, другите на малко по-топло, защото пък иначе няма изобщо да втасат, в този момент тичам към този в печката, почти готов...


На самия празник близките ми се редуват да ме хранят, защото не мога да си вдигна ръцете от болка, но пък който не беше опитал козунаците, той не ги похвали.


Как да спестим болките? Като пуснем тестото в пералнята, разбира се


Втората година решавам, че вече съм достатъчно наясно с процеса, и мога смело да експериментирам. Прочитам, че вместо да блъскаш като обезумял тестото в плота, можеш да го пуснеш на центрофугата за няколко минути - и готово!


Издебвам да остана сама у дома, замесвам бързо тестото, кой ще ти чака всичко да се стопли и стаята се превърне в сауна?! Увивам го в 5 здрави найлона, мятам в пералнята и пускам на 1200 оборота. Чакам със затаен дъх и се утешавам, че така и така имам нужда от нова пералня, сега, нали...


Не знам дали от новата технология или нещо друго, но готовият козунак беше на идеални "конци". Но пък го изгорих отдолу и отгоре.


Първите седем години на един козунак

© Ирина Катеринска


Проклятието на развалената печка


На третата година в деня за месене се събуждам без традиционните ужас и паника. Гледам с пренебрежение на всички, които се плашат да месят козунаци. Е, няма как да ползвам и пералнята, защото мъжът ми си е вкъщи, но пък той не отказва да свърши по-тежката част от работата.


В шеги и закачки правим един козунак и едно руло с мармалад, ще ги носим на гости за празника. Похвалила съм се колко добре ми се получават. Изпичам първия - душичка, устата ти се пълни със слюнка, изяждаме го, малко гузно.


Нищо, нали има и руло? Слагам го да се пече, след 10 минути проверявам - ами тя печката изстинала. Решила, предателката, точно днес да издъхне.


Започвам да си скубя косите, да се вайкам - ами сега, ние другия го изядохме, какво ще занесем на хората?


Мъжът ми, ужасен от моя гибелен патос, предлага да го изпечем в микровълновата, нали има грил. Гледам подозрително, но решавам, че нямам избор. Слагаме, пускаме на комбинирана програма, чакаме.


След 20 мин. вадим, рулото придобило загар с цвят на тухла четворка... и точно същата твърдост.


Да нахраним суетата


Последната година вече съм преживяла толкова катаклизми, събрала съм набор от смешни истории, които разказвам с известен цинизъм, и изобщо "кой каза, че е трудно да се направи козунак".


Припявам понякога на тестото, затоплям кухнята, но по-скоро процесът е неглижиран. Все пак съм препичала, суров сме го яли, слагала съм сол вместо захар, а веднъж найлоните се скъсаха, докато тестото беше в пералнята...


Но съм станала и много по-суетна, решила съм задължително да снимам крайния резултат и да се похваля на света.


Изпичам, вадя, аранжирам на терасата, където светлината е най-добра, и му правя десетки снимки, за да хвана идеалния ъгъл.


А съседката ме гледа озадачено от нейната тераса, без да разбира защо се кривя с фотоапарат пред един козунак.


И точно в апогея на своето доволство губя за миг равновесие, залитам, протягам ръка да се хвана някъде и обръщам дъската, на която съм сложила козунака.


Той полита, удря се в стената и пада на пода, размазан на парчета.


Провалите са пътят към успеха


а най-добрите козунаци се получават, когато изчезнат притесненията, нервността и очакванията за крайния резултат.


Каквато и да е рецептата, винаги вярвам повече на тестото, отколкото на нея.


Благодарение на доверието между нас то ме води в правилната посока на магията от нищо и никакви продукти да се роди нежна и дъхава сладост.


И винаги си осигурявам поне един човек, който да я изяде с удоволствие.

Ключови думи към статията:

Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на puhen
    puhen
    Рейтинг: 407 Неутрално

    Ирина това е духа на правенето на козунаци, но както ги прави майка ми веднъж им хвана чалъма и всяка година го повтаря. Правенето на казунаци не е трудно, нито пък кроасаните Лично с тях така съм се нервил, но разбрах, че всичко е от маслото...

  2. 2 Профил на Kоки
    Kоки
    Рейтинг: Весело

    Браво! Чудесна статия! Скоро ще запретвам ръкави!

  3. 3 Профил на Българин от Старо време
    Българин от Старо време
    Рейтинг: Весело

    КозунакЪт си търси майстора
    както Козата си сака Пръч

  4. 4 Профил на баба Нуша
    баба Нуша
    Рейтинг: Весело

    Домашният е вкусен, ако е направен добре, НО:...
    Аз си купувам и винаги има добър резултата. От пекарната на Билла.

  5. 5 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: Неутрално

    Днес, Велики четвъртък, се боядисват яйцата. А най-хубавите козунаци са тези, които се купуват пресни от магазин. Другото е мазохизъм.
    .
    Между две робства -
    http://archiman.livejournal.com/

  6. 6 Профил на ivanchoLA
    ivanchoLA
    Рейтинг: 1360 Весело

    много весело браво

    #notmypresidentAmericans strive for excellence, Europeans for mediocrity ... да не би цоциализъм играло, не би чудо видяло (c) ivanchoLA2012
  7. 7 Профил на ана
    ана
    Рейтинг: Неутрално

    много приятно четиво!Браво на автора!смея си се сама и си мисля ,къде продават готини козунаци

  8. 8 Профил на Боян Магесник
    Боян Магесник
    Рейтинг: 581 Весело

    Весела статия. Впечатлен съм, че все още има хора които са така предани и отдадени на домашния козунак като теб

    Potestatem obscuri lateris nescis!
  9. 9 Профил на мария чолпанова
    мария чолпанова
    Рейтинг: Весело

    За мен, като един признат майстор на домашните козунаци, Вашия опит е супер забавна история. Идеята с пералнята не ми се е раждала, но никога не е късно за собствен експеримент. Създадохте ми Великденско настроение. Благодаря. Желая Ви слънчев и усмихнат първи април и още повече Великденски емоции!

  10. 10 Профил на Димитър
    Димитър
    Рейтинг: 381 Весело

    Това с пералнята не за пръв път го чувам, но не се ли разбиват лагерите? Предполагам, новите "интелигентни" перални преценяват теглото на "прането", но ако е малко по-неинтелигентна може да стане авария.

  11. 11 Профил на Moegs
    Moegs
    Рейтинг: Неутрално

    За първи път ще правя, ама каквото стане, стане.

  12. 12 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1413 Неутрално

    Много вкусна статия!
    Благодаря!

    The best way out is always through Robert Frost
  13. 13 Профил на balien
    balien
    Рейтинг: 310 Неутрално

    РЕЦЕПТАТАААА .... дай рецептата

  14. 14 Профил на МА
    МА
    Рейтинг: Неутрално

    Прекрасна статия.Нещо наистина свежо.Правенето на козунаците и уханието при печенето им създават усещането за празника.Пожелавам на всички решили да си създадат празника, успех с козунаците.

  15. 15 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: Неутрално

    Наистина вкусна статия за весел козунак!

    Благодаря за чудесното настроение!

  16. 16 Профил на KALI
    KALI
    Рейтинг: Неутрално

    Това с удрянето на тестото е пълна глупусд ... явно за това на всички горди "майсторки" козунаците им приличат на едноседмичен хляб добруджа ... така конци не се получават ...
    но виж, това с пералнята ме впечатли ... като и мине гаранцията на моята ще пробвам ... хихи

  17. 17 Профил на Yoto
    Yoto
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Много дъхаво четиво! И слънчево, с променлива облачност Досущ като пролетта навън. Благодаря, Ирина!

  18. 18 Профил на Ikoden
    Ikoden
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#16] от "KALI":

    Пробвай преди да мине гаранцията.

  19. 19 Профил на B
    B
    Рейтинг: Неутрално

    много хубава статия, поздрвления!

  20. 20 Профил на Мишо
    Мишо
    Рейтинг: Весело

    Поздравления Ириночка,

    накарахте ме да се усмихна Благодаря Ви.

  21. 21 Профил на Тинтири Минтири
    Тинтири Минтири
    Рейтинг: Весело

    Особено вкусен става козунака ако преди него в центрофугата са извъртят чорапите на мъжа ти!!

  22. 22 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Статията е чудесна, наистина, но...
    Аман от битовизми бе!
    Утре ще има за туршийката, другиден за салатката, по-другия ще има за как се дои коза, след това как да си направим сирене без тебешир в мазата и т.н.
    Нали затова сме 75% урбанизирани? Именно за да не месим. Има си фабрики. Примерно на околовръстното 7days месят та пушек се вдига и цял квартал мирише на ванилия.
    Козунаци колкото щеш.
    Дали са по-добри от купечните тия домашнярки е твърде спорно.
    По - скоро струва ми се автора е искал да се уплътни безделниците си.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  23. 23 Профил на Ирина Катеринска
    Ирина Катеринска
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Благодаря за коментарите!

    @Десен, удоволствието за много хора се крие в това да създадат нещо с ръцете си, пък било то и прост козунак. И разбира се, случвало се е купените да са по-хубави от моите, но пък винаги съм се забавлявала, а това ми се струва най-важното .

  24. 24 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#23] от "Ирина Петкова":

    Мерси за бързия отговор.
    Така е разбира се.
    Kупените пък винаги са по-добри от моите



    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  25. 25 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1656 Неутрално

    Много приятно четиво, развесели ме.
    Аз козунака си го поръчвам от кварталната фурна - на тях винаги им се получават много хубави

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  26. 26 Профил на lusy
    lusy
    Рейтинг: Весело

    браво за приятното четиво !

  27. 27 Профил на ПЗ
    ПЗ
    Рейтинг: Неутрално

    Улеснена технология за приготвяне на козунаци:
    1.Всички продукти трябва да са на стайна температура(извадени от хладилника предната вечер масло и яйца)
    2.Стайната температура да е подходяща(около 20Ц)
    3.Първо се разбърква маята с топло мляко и се оставя да престой
    5 минути
    4.Добавя се предвиденото в рецептата брашно(пресято) и се оставя още
    20 минути на стайна температура.
    5.Разбива се с миксер размекнатото масло+предвидената захар
    6.Прибавят се едно по едно яйцата(разбива се много добре с миксер след всяко яйце)
    7.Добавят се ванилия,лимонова есенция,лимонова кора.
    8.С бъркалката за тесто се разбива предварително пресятото
    брашно,което се добавя на порции.(Ако се налага се доомесва)
    9.В леко намаслена купа се премества тестото и се покрива.Оставя се да престои около 2 часа.
    10.Изважда се премесва се (не се поставя брашно,ако не се налага).Премества се в предварително намаслени форми.
    11.Изчаква се да втаса(около 1 час)
    12.Козунаците се намазват с жълтък,олио и вода.Наръсват се с захар и набучват с бадеми (или каквото е по рецептата)
    13.Пекат се в предварително нагрята фурна(350Ф) или както се пече кекс.(зависи от печките и фурните) около 20 минути.
    Не пиша рецепта,защото има много.Моята е за два малки козунака.
    Добре е да ползвувате рецепта с указано преблизително количество брашно.
    Успех!

  28. 28 Профил на ПЗ
    ПЗ
    Рейтинг: Неутрално

    Пропуснах да отбележа,че моята фурна пече само отдолу.

  29. 29 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: Неутрално

    Нещо наистина приятно за четене в до болка скучното и скандално ежедневие.

  30. 30 Профил на domakinq
    domakinq
    Рейтинг: Неутрално

    до 24 -твоите не стават,защото си десена не ляв

  31. 31 Профил на edin
    edin
    Рейтинг: Неутрално

    Трактат за печенето на козунака

  32. 32 Профил на B
    B
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#22] от "Десен":

    Десен, ти продължавай да си четеш депресарските статии за насилие над кучета и арести на министри, и ни остави да си правим козунаците...

  33. 33 Профил на Жени
    Жени
    Рейтинг: Неутрално

    Страхотна статия, поздравления!!! Дойде ми настроение и аз да се захвана в събота!
    Относно някои коментари... - редовните кибици...

  34. 34 Профил на Vkusno
    Vkusno
    Рейтинг: Весело

    Чудсно настроение създава тази статия! Така се посмях. А тъкмо ме свива една непоносима болка в рамото от седене и работа пред компютъра. Точно такива притеснения и суетене имаше преди години, много години, когато моята баба беше жива и правеше козунаците. То тогава и не продаваха, беше забранено. Печеше се и в къщи, и в специалната фурна в една хубава къща до нашия блок. Там ги носехме и треперехме да не ги разсипем някъде по пътя. Обикновено ставаха много хубави, понякога позагорели. Но онзи мирис в цялата къща няма да забравя никога - на някаква уникална смесица от ванилия, прясно изпечено тесто, препечена захар, стафиди, индрише и не знам още какво. Но такава атмосфера се създаваше. напук на червенотиквениците, които забраняваха празниците. На всички желая да прекарат добре, да си починат, да се насладят на отмората и (дано) хубаво време!

  35. 35 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#27] от "ПЗ":

    Мерси за рецептата! Стана перфектен!
    Явно маята е ключов момент - сега ползвах някаква полска и разликата с нея е съществена.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  36. 36 Профил на Lia
    Lia
    Рейтинг: Весело

    Великолепен материал! Благодаря за страхотното чувство за хумор и за ведрия поглед! Смях се с глас, а после разпратих линк към този материал (който днес специално ми бе препоръчан от колежка, която вече го беше прочела) на всички, за които се сетих.

    Щастливи празници и добър апетит с козунака!

  37. 37 Профил на Недоволен
    Недоволен
    Рейтинг: Неутрално

    И откога "Дневник" публикуват такива статии? Браво "булка", че сис се научила да правиш козунак, обаче ако на всеки дават пари да напише как се е научил да оправя колата си или как да прави салата... То дневник щеше да излиза с тиража на "Уикенд".

  38. 38 Профил на vili58
    vili58
    Рейтинг: Неутрално

    Браво, Ирина! Страхотна статия!

  39. 39 Профил на vm
    vm
    Рейтинг: Весело

    Информациата за използванете на пералнята ме шашна.Да бях прочела откровинието ти по-рано в събота, непременно щях да се възползвам от хитрината.Отлагам за догодина.Хареса ми.Браво.

  40. 40 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#23] от "Ирина Катеринска":

    Между другото... защо не се опитате да направите това:

    http://www.joyofbaking.com/CarrotCake.html

    става перфектно, макар и за съжаление твърде калорично.

    The biggest risk in life is not taking one.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах