Dnevnik.bg

Става дума за последните мисли, споделяни от умиращи хора пред милосърдна сестра от Австралия.
----
Едно си мислят умиращите в Австралия друго в Африка а какво да говорим за болните пенсионери покосени от реформите в България ???

"Cest La vie" jan michel jarre

Но дори и сега, когато съм в крепко здраве, на млада възраст, за мен е трудно да разбера тези неща в тяхната дълбочина.- цитат на коментар #8 от “$”

Може би трябва да помислите, да се сетите за забравените си мечти, да обмислите дали те са толкова важни в живота Ви, че без тяхното реализиране се чувствате незавършен/а, и да не правите като мен- излизате в 7.00ч. сутринта и се връщате в 16.30ч., лягате с обувките на леглото и искате само да спите, но главата ви е пълна с чужди проблеми, които чакат Вашата намеса и нямате покой от това- ставате след 1ч. и наново работите. Позволете си го 1-2 пъти в живота , и то когато е свързано с реализиране на онази Ваша мечта, без която не се чувствате цялостен и завършен човек.

!!!

Абсолютни глупости. Дори и да имаха възможност да се върнат назад мнозинството пак не биха се променили.

До коментар [#19] от "Sniper":

Какво ще кажеш да пробваме?

А сериозно: средата и обстоятелствата ще бъдат различни от времето, в което си бил дете, а навикът ще бъде много по-малко въздействащ, като се почувстваш отново млад и здрав. Виж, ограниченията най-вероятно ще се са повече...

Така или иначе, дори да те върна без сегашния ти житейски опит и да започнеш на чисто както когато си се родил, ще станеш друг човек. Най-вероятно по-добър (стрелец, ако не друго )

В България възрастните хора нямат търпение да умрат и да се отърват от мизерното си съществуване !!!

До коментар [#25] от "ARRI":

Много добре ,но някой просто са родени за да бъдат състезателни коне ,това е играта на живота за тях и хич не е лошо...
Всъщност,по-добре-състезатлен кон ,отколкото такъв за оран.

Много интересна и полезна тема! Според мен, като се позамислих човек, когато умира винаги ще намери нещо, за което да съжалява. И да не е нещо от тези пет, ще е нещо шесто или седмо. Във всички случаи ще съжалява, че не е намерил време да завърши нещо започнато, за което не е намерил достатъчно време. Съжалявам такива, които няма за какво да съжаляват. Напразно са живели.

Има ли между нас такива?аз не виждам от пишештите поне под тази статия.

http://youtu.be/hcm55lU9knw

Имам идея да се направи паметник на жертвите на капитализма, състоящ се от четири фигури: едната на клошар, ровещ в кофа за боклук, другата на просяк протегнал ръка, третата на наркоман и последната на проститутка!

До коментар [#45] от "Stream":

Чудя се само какво те кара да мислиш, че този е чел въобще статията.
Следва ме само за да ходи да ака в статиите, в които пиша.
НЕ трябваше да пиша в тази.

До коментар [#21] от "Музар":

Съгласна съм с твоята гледна точка, Музар, интровертни хора съществуват навсякъде. Дали крият емоциите си от старание да не наранят другите около себе си, или очакват така да се разреши даден проблем-причините могат да са най-различни.
Мисълта ми обаче беше за друг вид взаимоотношения-с познати/непознати, близки, колеги...
За да не ставам многословна, изнамерих интервюто, което цитирах в предния си пост, и сега го давам като линк. Темата е засегната в отговора на последния въпрос.
http://www.blitz.bg/article/21756

Имам идея да се направи паметник на жертвите на капитализма, състоящ се от четири фигури: едната на клошар, ровещ в кофа за боклук, другата на просяк протегнал ръка, третата на наркоман и последната на проститутка!- цитат на коментар #44 от “бай Георги”

Бай Георги, ти сигурен ли си, че това са жертви на капитализма? Искаш да кажеш, че такива не е имало по време на робовладелството и през средните векове! Я, помисли пак!

До коментар [#48] от "Росен":

Не се коси! Отбичваме го, грозника "Андрещко"!!

До коментар [#43] от "Росен":

Защо някои роднини?

Мисля си, че борбата на човек е по линия на егото и на вкоренените предразсъдъци (в т.ч. самооценка) от детството. Ако можем да ги преодолеем, светът би бил далеч, далеч по-светло място. В най-общ план.

Топ съжалението на умиращите би трябвало да е 'Съжалявам, че умарам'.

Съжалявам, че умарам- цитат на коментар #53 от “dgd”

Съжалявам, че умирам исках да напиша

Today is the first day of the rest of your life! Enjoy it!
Мда. Но не помня от къде съм го запомнил :/

Публикувано през m.dnevnik.bg

До коментар [#25] от "ARRI":

Страхотно! Така е, не сме състезателни коне, а живи хора. И всичко останало е много вярно... Най-вече, че у дома, от най-близките си хора, можеш да се научиш да възприемаш себе си преди всичко като Човек, а после идват способностите, уменията и всичко останало. Когато себе си възприемеш по този начин, няма да ти е трудно и другите да ги имаш за човеци... От там се почва.

готина и много реална статия твърдо 6666666

Живота е кратък да го живеем както можем и да сме щастливи.

До коментар [#49] от "Orchid":

Мда, последният отговор... повдига много въпроси. Излизат извън темата на тази статия, но пък са свързани... Според мен т.нар. "развити общества" са прехвърлили разумните граници на ограниченията ... В името на безопасността отнемат детството, в името на толерантността... се страхуват да не си обратен/а ако в радостта си се хвърлиш на врата на еднополов приятел...

Но този проблем идва (получава се) в мегаполисите. Ето, във същият отговор е и това "ходенето до Ню Йорк за 90 на сто от тях е невъобразимо приключение, излизането от малката им уредена общност, от родното им градче..." [е опасно?]. Да, в собствената им общност няма проблем с приятелски жестове, защото всичко се знае (т.е. няма да те помислят за гей).

До коментар [#49] от "Orchid":

...........Представяш ли си да хвърлиш домат по американец?! Човече... Нашият свят не е картонен, истински е, защото няма да падне, като хвърлиш домат по него.........

Това от линка е най-доброто според мен.
И все пак тяхното спокойствие (на американците) не ми се струва нещо лошо. Ние сме като индианци по време на война. Не ни спира някоя и друга тежка рана, но е уморително някак ... това нашето.
Не знам дали ни прави повече хора от тях.

Който е искал, е изживял живота си по този начин. Или поне в по-голямата му част. И не съжалява или съжалява само за определени действия. Който е идиот и сто пъти да се върне назад, пак ще си бъде идиот.

Какво значение има какво те вълнува, когато умираш? Ако не си отлагала хубавите неща в живота си, за да завършиш 2 висши образования, ако си създала деца, а не на кариера, която ти носи 200 000К годишно, ако си имала куража да не се самозаблуждаваш, нито пък да заблуждаваш околните, неминуемо ще имаш много и истински приятели, богатите и успели хора нямат приятели, те са заобиколени от лицемери, които ги дебнат с фалшива усмивка и търпеливо очакват момента им на слабост, за да се нахвърлят върху тях и да им отнемат плячката, ако не си крила емоциите си и животът за теб е бил един "безкраен празник", както казва дядо Хемингуей, няма да съжаляваш за нищо в живота си, а само за това, че купонът свършва.

Ако перифразирам едно мнение по тази тема от коментарите в Guardian за тяхната NHS , за българина на смъртно легло скоро съжаленията ще са нещо подобно на ' По дяволите трябваше да се измъкна навреме от тази комунистическа дупка преди фалита на пенсионната и здравна система в България'...

До коментар [#25] от "ARRI":
Всичко което си написал тук, мога да го събера в една песен: "Още една тухла в стената".

Дрън,дрън..умиращи хора какво очаквате да кажат!

За нищо не съжалявам! Животът е такъв какъвто си го направиш, няма значение какъв избор си направил, ти не можеш да промениш случилото се! Най-доброто нещо е да се учиш от това което правиш, да продължиш напред и да предадеш на другите наученото! Съжалението е загуба на енергия, която е по-добре да се влага в позитивни неща!

Дори и да имаха възможност да се върнат назад мнозинството пак не биха се променили. - цитат на коментар #22 от “normandy”

Много сте прав господине, те иначе биха променили живота си начаса, но както виждаме никой не го прави, та и 5 живота да имаме, вероятно ще ги изживеем, като първия.

До коментар [#25] от "ARRI":

Господине, възхитена съм от коментара ви!

Колко малко мутрябва на човека:
сънят му -да е ведър и спокоен,
животът му -напрегнат и достоен,
а пък смърта ..смърта му -да е лека...

Човек за да живее пълноценно и както той си иска, трябва да се изкорени от сегашната система. Единственият начин е да се изолираш в някое село далече в планината или да отидеш в друга държава, където системата е друга (напр. Куба). Нашата система е изградена така, че да се надпреварваш с другите за да имаш ти, да не уважаваш и да не си добър с другите защото ако го правиш ще бъдеш мачкан, и няма да имаш жизнено важни неща (работа, пари, осигуровки).

В нашият свят тези неща като доброта, уважение, приятелство, не се срещат толкова често защото не можеш нищо да спечелиш от тях, а от честта храна няма.

Ние живеем в светът където не трябва да обръщаш внимание на хората по улицата, не трябва да им помагаш, не трябва да ги заговаряш защото не се знае на кой ще попаднеш и какви проблеми ще си създадеш. Убийците, крадците, мошениците са нещо нормално.

Така, че живейте си живота както искате, и ако в края на всеки ден не виждате нещо нередно, и не сте взели погрешно решение, не виждам защо бихте съжалявали на края на живота си.
Аз съм сигурен че ако повечето от нас получат втори живот за да поправят грешките, те биха обърнали на тях в началото и след това биха се върнали към старият монотонен живот. Това е неизбежно

Когато мислех, че приключват земните неволи единствената ми мисъл бе КОЙ ще се грижи за малкото ми момче. Повярвай, няма време за друга мисъл тогава. - цитат на коментар #58 от “Росен”

Росене, не мога да ти повярвам, защото ако беше така, нямаше да се наливаш и сега с алкохол денонощно, ти си един самовлюбен егоист, който на първо място се интересува от себе си и е във форума, само защото, тук може да се лъже на воля, роднините ти били алчни, сигурна съм, че ако попитам тях, ще кажат същото за теб, в още по-голяма степен, бях решила да не се заяждам, но не издържах и през цялото време се питах, дали освен нас, не заблуждаваш и себе си, хайде викни сега Селена, да ми обяснява, колко си падам по теб.

Смъртта е начало, според индианците. - цитат на коментар #62 от “Dead Sam Walking”

Според индианците, думата за неуспешен ловец била вегетарианец.

Да, снимката на хълма с кръстовете е от Литва. Подобен е хълмът Грабарка в Полша, на който има православен манастир. Хората имат традицията да правят поклонения от десетки километри, като носят кръстове и накрая ги забиват по хълма. Но тази снимка няма нищо общо с темата на статията.
.
Раят съществува -
http://www.book.store.bg/p65078/raiat-syshtestvuva-tod-byrpo-lin-vinsent.html

До коментар [#18] от "Orchid":

изразяванео на чувства в американското общество е признак за слабост и не се приема добре.
Надявам се, ако не друго, то поне ние, българите, да сме съхранили своята чувственост и лицемерието да ни е по-чуждо.- цитат на коментар #18 от “Orchid”

Аааа, не. Ако изразяването ще бъде на начумерен, мрънкащ и сприхав бурсук, каквито се явяват повечето българи - предпочитам "лецемерната" усмивка на американците! "Лицемерът" полага усилие за мен, а бурсукът какво ми дава?

начумерен, мрънкащ и сприхав бурсук, каквито се явяват повечето българи - предпочитам "лецемерната" усмивка на американците! - цитат на коментар #80 от “iazdakaja”

Господине, значи предпочитате усмихнатите бурсуци, не бойте се и нашите ще се научат да се усмихват, защото е много по- лесно да се усмихваш, отколкото да не бъдеш бурсук.

пп бихте ли ми казал какво е това бурсук?

Така не изграждаме нормални връзки и не задържаме до себе си онези приятели- цитат на коментар #75 от “di^^di”

трябва точно това. да градим връзките си с другите. и това започва от малките неща. от неотказана среща, от едно обаждане. малки неща като сбор правят приятелството. на някои им е трудно и това, защото гледат само себе си и че техните им проблеми са най-важни. надявам се си ме е разбрала.

Знаете ли,колкото по-бедни са хората,колкото повече препятствия и трудности са преживяли толкова са се чувствали по-щастливи без да си задават такива въпроси. КАКТО И ОБРАТНОТО Е ВЕРНО! КОЛКОТО животът те е глезил толкова по-нещастен и мрънкащ си ставал и неудовлетворен! ТАКЪВ СИ И УМИРАШ!

Когато си на прага с отвъдното ти си същия човек какъвто си бил през целия си живот,само,че по искрен. Ако си бил мрънкащ и хейтър то и на финала ще си такъв,ще съжаляваш за нещо,за пропуснатите моменти,все ще намериш за какво да си неудовлетворен.

Ако си бил ежедневен победител над трудностите,ще си бил благодарен за това,че Бог те е изпратил на Земята за няколкото секунди вдишвания и за това,че си се справил с трудностите.Ще си победител и като умиращ,без значение на възраст,заболяване - защото така си си изпълнил мисията в живота, а каква е била разбираш оттатък земните ценности

Нормалното поведение и мъдрото на прага с отвъдното Е ДА НЕ СЪЖАЛЯВАШ ЗА НИЩО! Просто както и в живота най-добрите решения са били простите, така и на финала най-простото решение е: НЕ СЪЖАЛЯВАЙ! УСМИХНИ СЕ И МАХНИ НА СВЕТА ЗА СБОГОМ! ПОСЛЕ СЕ МАХНИ

[quote#76:"slobo"Аз съм сигурен че ако повечето от нас получат втори живот за да поправят грешките, те биха обърнали на тях в началото и след това биха се върнали към старият монотонен живот. Това е неизбежн[/quote]
-----------------------------------------------
Не мога да кажа за моя живот е монотонен. В моя живот са събрани три живота.

До коментар [#81] от "Мерилин":

и аз не знам какво е бурсук, но това няма значение. една усмивка дори да е фалшива другият вече се зарежда с добро настроение. важното е, че има такива, които да ти се усмихнат. българина е вечно намусен. ирония, самоирония пък нищо не значат за него.

Изводът: Изживявайте всеки свой ден, все едно че е последен! Това правило идва накрая в дневния ред, но често е много късно...

една усмивка дори да е фалшива другият вече се зарежда с добро настроение. важното е, че има такива, които да ти се усмихнат. българина е вечно намусен. ирония, самоирония пък нищо не значат за него. - цитат на коментар #85 от “selena”

Права си Селена, все пак не всички българи са такива, познавам много усмихнати момчета и момичета, както и възрастни хора, майка ми е една от тези, все на майтап я избива.

Според индианците, думата за неуспешен ловец била вегетарианец- цитат на коментар #78 от “Мерилин”

Цитирам племето Lenape от Millburn, New Jersey.
Ред е да споделите, кое племе цитирате!

Раят съществува- цитат на коментар #79 от “о. Павел”

Съгласна съм отче, раят съществува във въображението ни, а и доколкото го описват ми се вижда доста скучен, толкова много праведни и безгрешни хора на едно място, не знам как въобще се понасят един друг, а като се замисля, че ще им се наложи да са заедно цяла вечност, направо тръпки ме побиват.

Ред е да споделите, кое племе цитирате! - цитат на коментар #88 от “Dead Sam Walking”

Цитирам племето на зевзеците господине.

Чудесен акцент в материала е борбата с демона в нас самите...това наистина е борба за живот! Няма по-страшен враг от собствения ни Хайд, всичко друго може да се преодолее или заобиколи, но за Него е нужна специална лопата. Прочетете как Чърчил се е борил с тежката си "черна" депресия в мемоарите му, тя е била за него много по-страшна от Германия. Но пък депресията е част от фаза, в която има и еуфория, дано не ги преживеете...

За себе си установих, че рядко разговарям с близките си у дома... И го забелязах, когато чаках с баща ми в болница да го прегледат... И ми беше интересно. Но у дома притичвам, ям, често работя и тогава дори се дразня, ако ме питат за нещо ежедневно или просто се опитват да говорят с мен...- цитат на коментар #7 от “Музар”

Няма за какво да съжаляваш в случая си направил правилния морален избор!
Представи си следната метафора хипербола, ти си командир на подводница, която излиза на повърхността и ти решаваш да изпратиш малка група от хора на палубата да извършат някакъв ремонт! Известно време след началото на ремонта един от офицерите ти докладва за вражески самолет на няколко секунди от твоята позиция! Ако не спуснеш подводницата под повърхността целият екипаж загива, ако ако го направиш обаче групата на палубата ще загине! Вярвайки че правилното действие в случая е за по-малко жертви и решаваш да се ''потопи''! Въпреки че това твое решение изпраща групата на сигурна смърт то не е грешно, защото негативните последици от него са много по-малко, отколкото ако беше предприел друг курс на действие!
Животът често ни изправя пред подобен морален конфликт, но ти трябва да си спокоен, защото със сигурност си избрал да спасиш екипажа!

"Бих искал да не бях работил толкова много"

Hitchhiker: I may live badly, but at least I don't have to *work* to do it.

Слакер, Ричард Линклейтър

Сачи

Скоро след като се роди братчето й, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че като повечето четиригодишни деца, може би тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова й отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите й да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да й позволят.
Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:

- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям...

I was looking for a job, and then I found a job. And heaven knows I'm miserable now.

The Smiths

Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям... - цитат на коментар #94 от “di^^di”

Диди, с доста промито мозъче е била малката Сачи за да задава подобни въпроси, явно семейството е било маниакално религиозно, щом е избрало за възпитанието на едно дете Библията, вместо приказките на Андерсен и братя Грим, в които имо много повече поезия и човечност и забележи, те се страхували малката Сачи да не направи нещо "лошо" на бебето, защото самите тези религиозни лицемери са зли в сърцето си и предполагат същото и за другите, вероятно са били мормони, тази американска псевдо църква, която кара членовете си да и даряват до 50%-та от доходите си, горкото дете, едва ли някога ще стане нормална жена.

До коментар [#81] от "Мерилин":


Няма усмихващи се бурсуци. Има пазещи се от бурсущината потенциални бурсуци. Имат култура и сила да се усмихват когато не им се смее. А това е свидетелство за уважение към другите и вдига общото ниво на позитивизъм в атмосферата. Не случайно хитрите американци ценят тези неща - някой толкова успял и богат като тях, със сигурност знае как да общува. Ама който е от бившите османски териториии... тъпърва има да учи.

До коментар [#77] от "Мерилин":

Ей, не се сдържа и тази тема да оакаш. Ами не съм пил нищо освен вода от нова година почти. Хапчета пия. Високо кръвно. Сега доволна ли си? Става ли ти по-добре от това?
Какво очакваш? Да разказвам колко пъти линейка идва до нас ли.
Тук съм четвърта година и не съм виждал досега ник, който да се мъчи да ми привлече вниманието по този начин.
Я виж тази тема и помисли КАК така на твоя коментар № 37 са се появили огромен брой плюсчета, след като в статията нямаше вече коментари.
http://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2012/02/03/1758774_vseki_treti_nito_raboti_nito_tursi_rabota/?p=0&ref=id
"Странно"? Не мислиш ли?
А "Селена" или който и да е ник какво ще пише си е лична работа, аз свита нямам.

бях решила да не се заяждам, но не издържах- цитат на коментар #77 от “Мерилин”

Това за следващ пост ми го спести, че имам чувството че ти е
на десктопа за по-лесно копиране.

Ако се вгледаш по-добре в поста ми щеше да разбереш важното, а то е че винаги съм давал, защото имам повече от роднини и приятели. Когато обаче се оказа, че "МАЛКО" давам аз спрях да давам, защото не съм длъжен да давам. Това имах предвид под алчни роднини, нищо особено не е.

Форума не е длъжен да ти слуша комплексите, ОСОБЕНО под такава статия.
Ще заколя някоя кокошка и като я пуснат снимката сам ще те поканя там да спамиш на воля.

До коментар [#98] от "Росен":
Някои си признаха , че са трайно безработни- какво друго да се очаква при така представеният от тях интелект и "незлобливост", освен задаване на лични въпроси и създаване на лични конфликти поради липсата на възможност за реално общуване в офлайн среда Не си струва труда- мани Статията е чудесна, но изисква наличие на стремеж за самоопознаване, който не всеки притежава. Както се казва- хора- разни

явно семейството е било маниакално религиозно, - цитат на коментар #96 от “Мерилин”

Who knows? Няма на разказа надпис "to be continued..." , за да ни се обясни процеса по създаването на образите на героите.

Защо ти е изобщо да интерпретираш? Такива разкази се четат на принципа: приказка-добро поучение.

До коментар [#99] от "dqdomart":

Да, но аз не исках да се знае, че съм болен. Тя ме принуди да призная. Наистина имам тонове пиене, но не мога да го докосна.
Последното, което ми трябва тук е съжаление. Не към теб това, ами заради признанието.
Не мога да разбера що за низост е това да вменяваш на някого "качества" без да имаш и най-малка представа за него.
Пуснах снимки на жена ми и и заприличала на циганка, но своя снимка НЕ слага.
Ето виж http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/2011/12/16/1493778_predkoledno/
Ком.№ 137
И дежурното "извинявай" пак разбира се.
Червените не ме преследват чак толкова.

До коментар [#101] от "jubal harshaw":

Да.

богатие и успели хора нямат приятели- цитат на коментар #67 от “Мерилин”

Тъй, тъй. Мантрата на бедните и неуспелите...

Друг е въпросът какво се има предвид под богат и успял.

Не мога да разбера що за низост е това да вменяваш на някого "качества" без да имаш и най-малка представа за него. - цитат на коментар #102 от “Росен”

Някои хора просто си въобразяват, че са по - "хитри" от другите и правят всичко възможно, за да провокират другите хора и те да дадат лично инфо за себе си. А личният живот е неприкосновен. Общо взето, това им е забавлението в "радостният' им живот.

Пуснах снимки на жена ми и и заприличала на циганка, но своя снимка НЕ слага. - цитат на коментар #102 от “Росен”

Щуротии - отмини с мълчание- такива "хитреци" ги дразни най- много, когато не им отговаряш и така им разбиваш забавлението....

Ех, една наистина хубава, човешка статия! А коментарите под нея, още по хубави! Когато се стигне до смъртта, онази с косата дето се опитват да я изобразят по някакъв начин- тогава всички се взират я в нея, я в отминалия и невъзвратим живот. И притихват. Притихват защото той живота е свършил, а толкова много още неща е могло да бъдат направени. Толкова неизказани добри, или лоши думи- според случая. Толкова неуловени, или пропуснати мигове. И всичко това, защото трябва не само да се оцелява заради природните стихии- ние отдавна вече не зависим толкова от тях. А защото ни повлича едно мерзко ежедневие, на изкуствено създадени състезания не според възможностите на всеки. А в крайна сметка, ние сме една тревичка , или лист от дърво, които като ни дойде есента си отиваме. Благодаря ви съфорумци за откровенията, които написахте по горе! Иначе "битката" и оплюването продължават! Сполай ви и на свестните и на другите, защото един път сме такива, а друг път пък онакива!

До коментар [#47] от "ARRI":

Към всичко това мога да допълня още нещо, с което ти си имал щастието да се разминеш. Представи си, че те довеждат във въпросната детска градина в понеделник сутрин и те прибират събота след обяд. Аз изкарах така, от как се помня до пред училищна. Първо седмични детски ясли и след това градина. Най страшното беше в понеделник сутрин, когато знаех, че няма да вид

До коментар [#105] от "dqdomart":

Аз отдавна знам за особеното и "внимание", но ме вбеси, че точно тук пак го направи.
Сама знаеш, че няма нещо за което някой да ме е питал и да не съм казал, че дори и без да ме пита. Да беше ме попитала човешки нямаше да има проблем.

Права си. Спирам да я виждам.

Благодаря ти.

До коментар [#96] от "Мерилин":

Не подценявайте силата на вярата. Всеки от нас се нуждае от сигурност . Много хора не разбират вярата и затова богухулстват и предполагат, че вярата не е функция на разума. Предлагам ви да се запознаете с книгата "Силата на твоето подсъзнание", Д-р Джоузеф Мърфи, преведена и изададена и в България.

До коментар [#107] от "rumata":

АЗ изкарах в детска градина около 3 месеца. Ревях като магаре и родителите ми и педагозите взеха решение да не ходя на детска градина. И до ден днешен не се включвам в пуйките от офффчестадото. Индивидуалист съм. Факт. Ми не може принц като мен, да го слагаш в графата джуджето на дядо коледа. Тва с джуджето беше капката, която провокира мен и родителите ми да ме отпишат от детската градина.

Човек разбира кои са истинските неща тогава, когато е вече късно!

И това в Австралия , където поне сърф можеш да си карал

На когото не му е ясно откъде идва, няма и да разбере къде отива...

А дали съжалява или не е лично отношение към този факт.

И още по лошото е, че не разбира какво прави, когато преминава през метаморфното състояние на материята, наречено живот.

И като капак на всичко, прави някъкви разнообразни опити за несъстоятелни промени оценявани не само от него, но и от други подобни с неясноти и неразбиране за състоянието в, което времено са изпаднали.

Бързината или скороста на това преминаване през това състояние, някък неможе да бъде осъзната от преминаващите през него и те се отличават дори с теоритизиране на проблема, както и с постояно пригаждане към него, с единствена та и неосъзната цел , че то ще продължи неограничено дълго във времево отношение.

А това естествено винаги води до по-бързо качествено влошаване отколкото до едно погрешно и илюзорно желание за подобряване на състоянието - живот. Което е само едно
структурно преминаване на материята от един в друг вид, но оставайки си все една и съща, безкрайна и трансфузионна, постояно движеща се пулсираща и различна, но и същевремено една и съща. Безначална, безкрайна и необятна, но винаги движеща се в пространства, които са част от самата нея.

Тъй като това е много просто за обяснение, някак, човекът преминаващ през това състояние не му се вярва, че е толкова просто. Затова той си създава и обяснения системи на вярвания и убедености от сложни, по-сложни, под общото название "религии". Последната от които бе наречена "комунизъм".

Но виждайки грешката си в противоречивоста им бива принуден да търси и друга духовна патерица наречена "морал".

Всичко това разбира се довежда до едно още по-голямо объркване, хаос и неразбиране за това как, какво, колко и защо, можем да очакваме от временото състояние в което сме съпричастни всички, наречено за краткост и удобство - живот.

Медалът е един! И както знем, той има винаги две страни, а те са животът и смърта, винаги във взаимодействие и вечно единство, преплетени и взаимосвързани вев времето, пространството и Материята...

Прекрасна статия.
За жалост 99% от хората, които ги прочитат тези неща се трогват на момента и от утре по старому, а за равносметката ще му мислят накрая, при някоя г-жа Уеър.

До № 96
Мерилин,
Ти май наистина си болна, както забелязват форумците. Да твърдиш, че в приказките имало "много повече поезия и човечност", отколкото в Библията, означава, че не познаваш едното и другото. В Библията има всякакви текстове - и поезия (псалмите, пророците), и мъдрост (на Соломон, на Иисус бен Сира), и възвишен морал (Евангелията), и мистика, и секс (Песен на песните). Неслучайно на Запад има силна традиция децата да учат в конфесионални - предимно католически - училища дори когато родителите не са католици.

Явно на прага на смъртта нещата от живота се подреждат по "правилният" начин..... малко късно ама все пак....

пп бихте ли ми казал какво е това бурсук?- цитат на коментар #81 от “Мерилин”

Просто се виж в огледалото!

Много интересни блог и сайт има Брони Уеър. Приятни четива, много мотивиращи.
Радвам се, че чрез Дневник попаднах на нея, защото напоследък правя точно това, променям живота си, започвам да живея точно както аз искам, а не както другите са очаквали от мен.
И започвам като напускам работата, която вече не харесвам и най-вече се разделям с хората, които не съм харесвал и не са ме харесвали.
Пожелавам на всички кураж и успех в търсене на личното щастие.

Човек се учи докато е жив. Лошото е, че някои неща ги научаваме в края, когато е твърде късно да се приложат...

Хората просто се страхуват от смъртта, свиден им е животът и се сещат са всичко неизживяно!

До коментар [#47] от "ARRI":

Благодаря за съвета, няма да ти се разсърдя ако ми кажеш още от твоя гледна точка как стоят нещата, твоето мнение ще е ценно за мен. Казвам го, защото намирам съвпадение в начина на възприемане на околния свят. Когато ходех на детска градина бягах постоянно, майка ми ме търсеше многократно с милиция и не можеха да ме намерят, морската градина във Варна е голяма и там ми беше любимото място за разходки. Детската градина за мен си беше затвор. В училище многократно намалено поведение, заради това, че не бях "послушен" и не се вписвах в образа на примерно чавдарче и пионерче. Биех се с момичетата, защото и те бяха достатъчно агресивни, но наказваха мен, защото бях момче, а реално те бяха по организирани и това изравняваше силите. Това е само малка част от всичко, но дали съм нестандартен не знам.

До коментар [#123] от "Хи-хи":

Защото не вярваме на чуждия опит. Искаме всичко да изпитаме сами!

До коментар [#125] от "ХДС":

Коя зодия си ? Водолей или овен?

Прекрасна статия.
За жалост 99% от хората, които ги прочитат тези неща се трогват на момента и от утре по старому, а за равносметката ще му мислят накрая, при някоя г-жа Уеър. - цитат на коментар #118 от “mitote”

--------------------------------------------------------
То затова хората ходят на църква.И е също препоръчително разходка в гробищатата ,поне веднъж месечно.

Много хубава статия - изкарва те от стереотипа на деня и те кара да се замислиш за най-важното: пътя, по който вървиш. Като читател на Дневник бих се радвал, ако се публикуват повече новини от този род и по-малко негативни и тревожни известия...

Страхотна статия. Досега няма човек, който да се е родил и да не е умрял... така че явно така трябва да бъде. Въпросът е в тоя кратък промеждутък от време какво трябва да прави. Всъщност отговор няма. Май всеки трябва да го намери за себе си. Хиляди философи, пророци, проповедници, учени и кой ли още не е са се е упражнявали по въпроса, но отговор няма. Така че сме свободни да правим каквото поискаме с живота си, но все пак да внимаваме, защото няма връщане назад. Дерзайте, пък някои казват, че може да се срещнем някъде някога пак...

До коментар [#127] от "Irina":

Козирог, какво значение има според това?

Не съжалявам за нищо!Каквото си направиш и господ не може да ти направи!Всеки се ражда за да умре!Ако за нещо ще съжалявам ,ще е ,че повече няма да виждам любимите ми хора!

Всичко това не ме засяга, защото аз знам че съм безсмъртен.

Животът на всеки човек е поредица от избори. Кои да са твоите приятели, каква да е професията ти, по коя улица да минеш днес, къде да пиеш кафе, за кого да се ожениш/омъжиш......Вследстви на всеки избор идва нов такъв, и после друг.....Правим поредица от избори всеки ден.....и така до края.....
Понякога обаче избор, който си мислим, че е най-правилният за момента, в бъдеще се оказва погрешен, и обратно.......
Такъв е живота.....!
Желая на всички много истински правилни избори!

П.П. А за рая....Казват, че след като човек си отиде от този свят е в рая , ако все още е в мислите на близките си хора! Дай Боже всекиму!

До коментар [#106] от "Гражданин":


До коментар [#17] от "ХДС":

Искаше ми се да ви дам повече от един +++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Няма как да не свържа тази статия с един филм, който промени живота ми и то само преди дни - Brokeback Mountain. Препоръчвам го на всички хора с отворено сърце. Филмът промени моят живот и то към по-добро, карайки ме да осъзная много истини, една част от тях, както виждам - хората осъзнават преди смъртта.

За какво мислят "умиращите"...
Днес купихме карагьоз, вино..пелин, потривайки в приятна възбуда ръце - чакаше ни дълъг маратон на бридж. Рибата беше превъзходна, настроението - също..докато някой пусна телевизора. Карбовски... и един надпис: "Кажи ми една причина да няма сълзи!". Даваха трагедията на 6 момичета и момчета, пометени с над 160 км/час от дрогиран идиот в центъра на Симеоновград. Било е преди време, но Карбовски настойчиво даваше в близък план очите на майката, загубила единственото си дете в този нелеп инцидент..
Мразя Карбовски.
Защото за две минути някой ме беше стиснал за гърлото и не ми даваше да дишам, а стомахът, свит на топка искаше да излезе упорито навън от тялото ми..
Какво са мислили преди смъртта ли? Може би ето това:
"Кажи ми една причина да няма болка и сълзи"...

До коментар [#132] от "annagogo":

Ето че и Вие съжалявате за нещо, което остава в живота, разделяте се с хората, които обичате. Завинаги!

lВъпросът е там ,че всички знаем ,че ще умрем.Но то е ,далечен момент в нашите представи Ей ,там някога. Задайте си въпроса -какво става ,ако зная ,че ще умра точно след месец ...а, след седмица ? Как ще се променят моите приоритети ? Кое ще бъде най-важно за мене.? ..Подобни въпроси много добре осветляват пътя ни ,дават друга светлина на мечтите ни и на това какво смятаме за важно.

Колкото и да ни се иска няма как да сме максималисти, няма как ние да сме винаги доволни и другите също с нас- цитат на коментар #59 от “Bgpainter”

Браво! Така си е. Трябва да се научим да се радваме и на "малките" радости от живота и ще бъдем пак щастливи...