Романът "Остров Крах" на Ина Вълчанова е носител на Европейската награда за литература

Романът "Остров Крах" на Ина Вълчанова е носител на Европейската награда за литература

© Яна Пункина, Личен архив



Романът "Остров Крах" на Ина Вълчанова (изд. "Развитие") е носител на Европейската награда за литература от България за 2017 г., съобщи Европейската асоциация на книгоиздателите. Той е една от 12-те книги от Албания, България, Чехия, Гърция, Исландия, Латвия, Малта, Черна Гора, Холандия, Сърбия, Турция и Великобритания, чийто превод ще бъде подпомогнат на различни европейски езици.


Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bochko
    bochko
    Рейтинг: 231 Неутрално

    Моите поздравления! Чудесен е!

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    За първи път чувам за тази писателка и тя вече печели награда! Браво! Това е огромен успех! Не знам какво стои зад него. Според мен обаче книгата, която много повече заслужава признание, е "Софийски дует".

  3. 3 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 389 Неутрално

    Прочетох откъса. Майко мила...

  4. 4 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 536 Неутрално

    До коментар [#3] от "sgannn":

    Не е "майко мила", ами майка плаче...

  5. 5 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 888 Неутрално

    На мен пък ми хареса. И браво за наградата.
    Доколкото схващам, за тази награда България може да излъчи номинация само по веднъж на три години и от 2011 печели за трети пореден път. И това е хубаво. Българският език се ползва от много малко хора (само у нас) и възможността един автор да пробие навън го поставя в пълна зависимост от качествения превод. Наградите и конкурсите са за съжаление единственият начин български автор да си осигури внимание и превод навън. Освен ако не разполага с добра сума и много, много познанства, а ние такива автори май нямаме. Пък и много преводачи от български сякаш няма. Всеки успех в такъв случай е голям, важен успех.

  6. 6 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 888 Неутрално

    До коментар [#2] от "Читател":

    На мен "Софийски дует" не ми хареса. Стилът е много куц, слаба имитация на Реймънд Чандлър. Поне според мен интересната фабула никога, ама никога не може да компенсира лошото писане. Но колкото хора, толкова мнения.

  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3673 Неутрално

    До коментар [#6] от "Green Day": ''Но колкото хора, толкова мнения.''

    Да, но накрая винаги се произнася Времето и само най-добрите му устояват. Независимо от харесването или не на този или онзи.

  8. 8 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1693 Неутрално

    На мен откъсът ми хареса.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  9. 9 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 888 Неутрално

    До коментар [#7] от "princess_x":
    Да, това е вярно, ние съвременниците можем само да гадаем кое ще бъде признато от тези след нас. По света има понятие жива класика, но от съвременната българска литература не знам дали нещо може с лека ръка да сложим там.

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3673 Неутрално

    До коментар [#9] от "Green Day":

    По принцип, от съвременната ни литература нищо не е достойно, за да бъде признато за класика, но като се има предвид задълбочаващото се опростяване на читателите и впошляването на техния вкус, може да дойде времето, когато и най-големите блудкажи ще бъдат издигнати на класическия пиедестал.

  11. 11 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 536 Неутрално

    Освен ако не разполага с добра сума и много, много познанства, а ние такива автори май нямаме.
    —цитат от коментар 5 на Green Day

    Имаме - Георги Господинов.

  12. 12 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1693 Неутрално

    По принцип, от съвременната ни литература нищо не е достойно, за да бъде признато за класика, .
    —цитат от коментар 10 на princess_x


    Според мен романът "Майки" на Т. Димова и "Яловата вдовица" на Бойка Асиова и двата са много силни. За да бъдат "признати за класика" обаче за тях трябва да се води разговор. Да се преподават в училище, да се филмират, адаптират за театър и т.н.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3017 Весело

    Колкото по-психопатичен е един роман, толкова по-голям шанс да се сдобие с европейска награда той има. Деконструкцията на стари дюшеци и матрака от миризливата дупка на "Пиротска" е спечелила сърцата на журито. Колко му трябва на човек да се възторгне.

  15. 15 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1320 Неутрално

    До коментар [#2] от "Читател":На мен "Софийски дует" не ми хареса. Стилът е много куц, слаба имитация на Реймънд Чандлър. Поне според мен интересната фабула никога, ама никога не може да компенсира лошото писане. Но колкото хора, толкова мнения.
    —цитат от коментар 6 на Green Day


    Не сте съвсем прав. Тази "слаба имитация на Реймънд Чандлър" е всъщност "силна имитация на Джим Томпсън" (https://chitanka.info/book/3633-1280-zhiteli ) доколкото може да се съди от откъса.

    От една страна деривативно несъмнено. Но от друга страна--страна с нашите възможности не може да си позволи подхода--"или произвеждаме блестящи нови класики, или нищо!" Ето примерно Скандинавия от 10 години е световен център на първокласни имитации на класическата американска кримка, а Гърция стана световен център на първокласни имитации на класическия американски пауър метъл, и така нататък.

    А това е винаги позитивно. Когато една нация--особено от по-малките--намира своето място като достоен участник в световната поп-култура, това от една страна поражда една космполитна самоувереност--"ние сме на световно ниво"--а от друга страна поражда и такова очакване от останалия свят--"български писател/музикант? О, те са на световно ниво."

    Така че няма значение чрез какво--дали ако ще чрез писане на порно-хорър--български писатели успеят да направят световно име на себе си, и на цяла България. Това да се случи, пък като ни мобилизира това самочуствието а светът повярва че сме сред най-добрите--тогава вече и други ценни книги ще се появят.

    Засега трябва да подкрепяме всеки опит наши писатели да излязат на световно ниво--по каквато и да е линия.

  16. 16 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1320 Неутрално

    Колкото по-психопатичен е един роман, толкова по-голям шанс да се сдобие с европейска награда той има. Деконструкцията на стари дюшеци и матрака от миризливата дупка на "Пиротска" е спечелила сърцата на журито. Колко му трябва на човек да се възторгне.
    —цитат от коментар 14 на Lemmy


    Ами за съжаление един писател за да се научи на ясна структура и владеене на нюанси трябва да отдели десетина, че и двайстина години 100-процентен фокус върху подобряването на техническото си ниво (ето примерно Бранимир Събев е тръгнал по този нелек път и след още 5-6 години ще стане на абсолютно светновно ниво, ако не спре)...

    ...вместо това много наши писатели избират двата най-лесни (но и най-тачените от "литературния елит") подхода--поток на съзнанието, и минимализъм.

    Ама те не рабират, че човек първо трябва да стане майстор на стандартните техники, и ПОСЛЕ вече е може да стане майстор на деконструирането им. Фолкнър, Уулф, Джойс, Хемингхей, Карвър--те имат безупречна техника на която нарочно и предават по-хаотичен вид, ама чрез 1000% тотален контрол.

    Това е все едно аматьор художник да погледне творби на Пикасо и въобще да не осъзнае че човек първо трябва да достигне нивото на Веласкес, и после да го деконструира, за да стане Пикасо, а си казва--"епа тия триъгълници и криви носове и аз ги мога"--и почва. И местната провинциална интелигенция плесва с ръце: "Ето го горублянския Пикасо!"

    Истинският художник може да нарисува една и съща тема по десет различни начина с десет различни стила, както и истинския писател може да напише една и съща сцена по десет различни начина--и когато творец от този ранг избира своя стил, го избира не защото само това му се удава, а защото знае че така най-добре ще предаде това което иска.

    Но при нас такъв професионализъм тепърва трябва да израстне. Засега който поне малко се докосва до някакво световно ниво, дори на 30%, дори по случайност, трябва да го подкрепяме.

  17. 17 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 888 Неутрално

    Но при нас такъв професионализъм тепърва трябва да израстне. Засега който поне малко се докосва до някакво световно ниво, дори на 30%, дори по случайност, трябва да го подкрепяме.
    —цитат от коментар 16 на patilanskomeze


    Така е, но за да израснеш професионално, това трябва да ти е професия. Нашият пазар просто не пзоволява професията писател в класическия смиъл, т.е. приходите ти да позволяват да живееш, евнтуално издържайки и семейство!, от едното до следващото си произведение - най-малко две-три години за романистите. У нас това е абсурд, пазарните приходи са равни на две-три софийски заплати в най-добрия сценарий.
    Затова всеки български писател всъщност не е професионален писател. Той си има професия, в повечето случаи гравитираща около езика, той е редактор, журналист или преводач, а писането е допълнение, едва ли не хоби, нещо, което правиш отгоре на всичко друго, често преуморен, през времето си за почивка или личен живот и т.н.
    И не ставаш много по-добър писател. За да станеш много по-добър писател, трябва да се отдадеш само на писането (телом и духом, дето се вика). Ама трябва и да се яде.
    Затова си абсолютно прав, всеки успех навън, дори минимален, трябва да се подкрепя. Ако искаме професионални писатели, трябва да имат достъп до външния пазар. Иначе нямат никакъв шанс.

  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3673 Неутрално

    До коментар [#16] от "patilanskomeze": ''Ама те не рабират, че човек първо трябва да стане майстор на стандартните техники, и ПОСЛЕ вече е може да стане майстор на деконструирането им.''

    Много точно наблюдение, което се отнася до всички изкуства - големият проблем днес е, че творците, в която и да е област, са се втурнали към известнот, слава и преди всичко пари с такава настървеност и припряност, че не полагат нужните усилия и не влагат нужното време в усвояването и развиването на съответните умения. Художниците вече не са обучавани да рисуват, а са подлагани на мозъчни промивки с ''теория''; предполагам и в другите области е подобна ситуацията. Интернет също дава сериозен принос за създаването на измамната представа, че вече всеки може да е писател или художник; че всичко е изкуство и съответно критериите се сгромолясват неспирно. Така се е задвижила една порочна спирала: творците не придобиват сериозната необходима подготовка -> те създават посредствени работи -> публиката привиква към посредствеността и този процес се самоподхранва и ще продължава до безкрайност.
    Скоро четох нещо за Анни Алберс от Баухаус. Попитана дали на времето баухаузци са очаквали, че ще станат толкова известни (а някои от тях и доста богати), тя отговаря с раздразнение, че те не са се интересували и вълнували от подобни въпроси. Едно от качествата, които са ги обединявали, е бил техният идеализъм и пълна отдаденост на изкуството. Този идеализъм липсва днес. Измести го идеята за ''знаменитостта''. И в резулт изкуството страда.

  19. 19 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3673 Неутрално

    До коментар [#17] от "Green Day": ''За да станеш много по-добър писател, трябва да се отдадеш само на писанет''

    Обаче трябва преди всичко талант, който да се доразвие. А сме свидетели за самозвани ''писатели'' без буквичка (вместо капчица ;)) талант, които бълват фаст бук за матр'яла, а заитересованите институции бълват съответна реклама, за да печелят всички.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах