Откъс от "Забранени истории от Северна Корея" на Банди

Издателство "Изток Запад"

Издателство "Изток Запад"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Забранени истории от Северна Корея" с автор Банди, предоставен от Издателство "Изток Запад"


Чудили ли сте се някога как живеят хората в Северна Корея? Как понасят пълната липса на свобода и отчайващата бедност? Какво мислят и чувстват? Дали им е останала човечност, или страшната диктатура ги е превърнала в марионетки – хора без мисъл, без воля, без мечти...


Книгата "Забранени истории от Северна Корея" ще ви даде отговор на тези въпроси. Това е първата белетристична творба на севернокорейски писател, тайно изнесена и издадена извън страната. Не е известно истинското име на автора, а само псевдонимът му – Банди (Светулката), за да не бъде разкрит, репресиран и дори екзекутиран. Книгата включва седем разказа, документални по характер, но толкова въздействащи и поетични, че могат да разтърсят човека изоснови.




Казват, че в Северна Корея не се продават книги за любов­та, нито има песни за нея. И най-страшните репресии обаче не са успели да унищожат обичта в тази изстрадала земя. Настоящият сборник с разкази го доказва. Това са невероятни и ужасяващи истории, описващи реални събития през погледа на обикновени хора. В тях обаче са видни следите от човечност, стремежът към щастие и чувството за справедливост. В тази страшна действителност любовта пламти още по-ярко, смелостта е неподправена, а желанието за смисъл – още по-силно. Непоносимата реалност оголва докрай човешката същност, за да извади на показ най-тъмното и най-светлото лице на човека.


Превод Огняна Иванова


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Забранени истории от Северна Корея" на Банди


Вместо предисловие


Онзи старец от Европа (с острата брада)
твърдеше, че капитализмът е непрогледно
царство на мрака,
а комунизмът е свят на светлината.


Аз, Банди – Светулката
от така наречения Свят на светлината,
предопределен да свети само в свят на мрак,
осъждам пред всички на земята
тази "светлина", която всъщност е бездънна тъма,
черна като безлунна нощ в края на годината.


Толкова близо – и толкова далече


"Ау!"
От Чонсук, стресната от звука на широко отваряща се врата, се изтръгна един-единствен вик и тя скочи на крака. Пелената на сина ѝ, която току-що беше махнала, се изплъзна от отпусналите се пръсти и шляпна на пода като мокър парцал. На вратата, изпълнил рамката, стоеше съпругът ѝ, когото не беше виждала от страшно дълго време. Но викът ѝ не изразяваше радост. Жената беше изумена и смаяна от драстичната промяна в него.


Хлътнали страни, мръсни дрехи, раница, станала на дрипа, висяща безжизнено от едното рамо... Мъжът ѝ винаги слабоват и леко прегърбен, сега изглеждаше с двайсет години по-стар, отколкото преди не повече от двайсет дни.


Ако не го познаваше, Чонсук щеше да каже, че е човек на средна възраст. Нима беше възможно някой да се промени коренно за толкова кратко време? Къде беше изчезнал мъжът, посещавал само за кратко семейния дом през последните две години?


– Защо изглеждаш толкова шокирана?
Тези думи сякаш развалиха някаква магия. Чонсук изтича и прегърна съпруга си.
– Татко на Йонмин! О, жив си, ти си жив! О!
– Стига, спри вече... Ще събудиш детето... Нашия син...
– Знаеш ли от колко време те чакам? Знаеш ли?


И Чонсук взе да удря с юмруци гръдта на мъжа си.
– Не е трябвало да се безпокоиш.
– А как си представяш да се справя с всичко това? Излезе през тая врата и едно "довиждане" не каза, да не говорим че тръгна без разрешително за пътуване. Сърдит. И пиян. Как да не очаквам най-лошото?
– За онова, което стана тогава... Съжалявам. Истински съжалявам.


– Ох, и аз какви ги говоря... Ами болестта на майка ти? Как е майка ти?
– Майка ми...
– Кажи, оправи ли се? Да не би...
– Не, съвсем не. Всъщност не зная. Не стигнах до нея, за да я видя.
– Какво?!
– Дори къщата не зърнах.
– Къде тогава беше през цялото това време?
– Моля те! Нека първо изпия чаша студена вода!


Съпругът на Чонсук с изненадваща сила дръпна ципа на якето си, който изскърца в знак на протест. Пресъхналото му гърло конвулсивно се свиваше, като че искаше да преглътне нещо. Чонсук бързо му сипа чаша вода, която той изпи на един дъх. Върна ѝ чашата и се свлече на пода, сякаш колабираше, а погледът му се спря на техния син.


– Само колко е пораснал нашият Йонмин...
Чонсук се намръщи, стресната от нотката на апатия и умора в гласа на съпруга ѝ; приличаше на човек, чиито сили са били изсмукани от дълга болест. Помисли си, че сигурно е изтощен. И кога ли беше ял за последен път?
– Остани с Йонмин да си починеш, а аз ще ида да приготвя нещо за ядене – рече тя ведро.
Отиде в кухнята и взе да мие ориз, после се спря и извика:
– Искаш ли първо да си измиеш лицето? Мога да ти стопля вода.


Не се чу отговор. Като надникна от кухненската врата, Чонсук с голяма изненада видя, че мъжът ѝ е заспал дълбоко. С отворена уста и бледо, изпито лице, той приличаше повече на труп, отколкото на жив човек. На пуловера му изскочи въшка и тръгна по панталоните му – бяла на фона на грубия черен плат. Чонсук се хвърли да я хване и да я смачка; видяното я накара да потрепери от отвращение и очите ѝ отново се изпълниха със сълзи.
Какво бяха направили със съпруга ѝ – мил и сговорчив, въпреки високия си ръст, та се беше завърнал в такова състояние?


През следващите три дни мъжът ѝ спа като пребит – очевидно поболял се от изтощение. Едва на четвъртия ден възстанови силите си дотам, че да ѝ разкаже с подробности какво му се беше случило.
Майка му, облечена в бяло, стои на хълма над родното му село, а синята река в ниското просветва. Ала нали е болна – как така е успяла да излезе от къщи? Лодкарят усърдно гребе и се чува ритмично проскърцване, но на Мьончол му се струва, че гледа забавени кадри.


– Баща на Йонмин!
Майка му тичешком стига до речния бряг, разперила ръце да прегърне сина си, сякаш не иска да забави дори с миг момента на тяхната среща. Със същото нетърпение Мьончол се втурва напред още преди лодката да е опряла в пристана – препъва се и скача от едната ѝ страна надолу с главата. Само колко е дълбоко дори близко до брега... И точно когато тази мисъл се върти в главата му, той бързо потъва и се скрива от очите – надолу и все по-надолу, в речните дълбини. Мята се и удря с ръце и крака, при което главата му се показва на повърхността, но за негов ужас бързото течение вече го е отнесло към средата на реката!


– Мьончол!
Той едва различава майка си, която тича по брега, а лицето ѝ сега е бяло като дрехите ѝ.
– Майко, майко! – вика я той и със сила, родена от отчаянието, върти ръцете си като крила на вятърна мелница, за да се приближи до нея.
Една ръка здраво хвана Мьончол за рамото и предпазливо го разтърси.
– Да? Какво?


Когато сънят избледня, Мьончол отвори очи. Кой беше този млад мъж, който се взираше в него, и защо изглеждаше толкова притеснен? Съзнанието му постепенно се избистри и се фокусира върху потракването от колелата на влака по релсите. Свит на мястото си в ъгъла на вагона, Мьончол веднага се изправи.
Вероятно наистина беше късно през нощта, защото дори хората, натъпкани в коридорите на влака, клечаха потънали в сън, опрели глави на скутовете си.


– Най-после се събуди! – Младият мъж не повиши глас, но облекчението му ясно се усещаше. – Не бързай. Внимателно помисли, преди да направиш каквото и да е. Нямаш разрешително за пътуване, нямаш и билет. Да знаеш, че беше пиян.


Ефектът от тези думи върху Мьончол беше като поливане със студена вода. Сега той вече напълно осъзнаваше къде се намира, и поредицата събития, довели до това опасно положение, минаха през съзнанието му като движеща се панорама.


В чакалнята на Втори отдел цареше гъста тишина. Задушливата атмосфера се дължеше не само на големия брой хора, натъпкани в малката стая и чакащи своя ред със затаен дъх, не само на потискащата горещина от слънцето в разгара на лятото, сипеща се по улиците навън. Идваше и от всички наредби, наречени "Правила за пътуване" – толкова много, че по стените почти не се виждаше празно място, и от кресливите изрази в тях: "глоба", "принудителен труд", "налагане на наказания". И накрая, идваше от два гласа откъм гишето със стъклена преграда, което имаше отвор най-долу, като на билетна каса; гласовете край стъклото отекваха високо, като единият от тях умолително трепереше.


Дали една подадена молба биваше одобрена, или получаваше отказ – това беше въпрос от жизненоважно значение за всички присъстващи. Като оставим настрани размяната на реплики между просителя и упълномощения да издава разрешенията, въздухът беше тежък като на гробище и не го нарушаваше дори изкашляне. Хората бяха напълно наясно, че едва една от десет молби бива удовлетворявана, така че всеки път, когато някой се отдръпваше от гишето, стиснал в ръка малкия пропуск за пътуване, усмихнат и кланящ се с благодарност, през стаята – като вятър в листата на дърво – преминаваше тиха въздишка на разочарование.
Мьончол чака повече от четирийсет минути, преди да му дойде редът и да стигне до гишето.


– Казвай, другарю! – подкани го служителят, вперил в него изпъкналите си очи.
Беше мъж на средна възраст, с тясно чело, масивна челюст и кожа на сиви петна, както изглеждат жабите наесен, сякаш кацнал на един висок стол като съдия от династията Корьо, така че дори върлинестият Мьончол трябваше да вдигне нагоре глава, та да гледа своя събеседник в очите.


– По какъв въпрос идваш? – сопна се мъжът и повиши глас, сякаш подразнен, че въпросителният му поглед не е бил достатъчен.
При вида на агресивното му поведение Мьончол онемя. С него това винаги се случваше – появеше ли се нещо притеснително или объркващо, думите, които искаше да каже, просто оставаха да се блъскат в гърдите му. И може би понеже имаше да каже толкова много, те се натрупаха и запушиха като тапа устата му.


А в момента имаше толкова неща за казване – че току-що е пристигнала телеграма, която гласи: "Положението на майка е критично"; че получава такова съобщение за трети път в течение на месец; че на всяка подадена молба за пътуване досега му е било отказвано; че ако и днес решението е същото, това може да означава, че повече няма да види майка си, поне в този живот! Уплашен от изпъкналите очи обаче, Мьончол успя само да смотолеви "Аз... това...", приглади телеграмата, която стискаше в потната си ръка, и внимателно я промуши през отвора на прозорчето.


– Какво е това?
– Това е телеграма.
– Да не мислиш, че виждам телеграма за първи път? Защо си ми я донесъл? Няма ли твоята служба отговорник по разрешителните за пътуване?
– Има и аз се обърнах най-напред към него, обаче получих отказ...
– И какво? Помисли си, че можеш да дойдеш тук и да получиш разрешително на молба, която е била отхвърлена?!


– Просто това е вече третата... – Мьончол извади още две телеграми от джоба на палтото си – омачкани и изцапани, явно от доста време у него. – Моля ви да вземете предвид положението ми. Аз съм първото дете на майка ми и единственият ѝ син. На село остана само по-малката ми сестра, а тя живее при родителите на съпруга си...


– Достатъчно! – трите телеграми бяха бутнати обратно през отвора с жест, с който служителят се освобождаваше от тях. – Имаме нареждане отгоре всички пътувания до тази област да бъдат прекратени. Там се подготвя мероприятие от първа степен – знаеш какво значи това, нали? Именно, не с друг, а със скъпия ни вожд. Питам се защо ли споделям секретна информация с един прост миньор?!


– И така да е, когато вашата майка ви е раждала...
– Стига! Ако искаш да се пазариш, иди на пазара! Това е Втори отдел, не някоя улична сергия!
Изпъкналите очи на мъжа заплашваха да изскочат от орбитите. Дълбоко от гърдите на Мьончол се изтръгна въздишка на поражение, сякаш някой духна нещо, което гори. Втори отдел се намираше в Министерството на икономиката, но всъщност беше подразделение на Държавна сигурност. Служителите му имаха пагон, но се обличаха с цивилни дрехи – всички бяха наясно с това. Защо тогава този мъж изпитваше нужда да парадира с властта си и да ругае, че му губят времето?


Като се постара да изглежда почтителен, както се очакваше, Мьончол се отдръпна от бленуваното място на гишето. В мислите си виждаше своята майка такава, каквато сигурно изглеждаше сега: лежи болна и само сестра му се грижи за нея. Видя и малката си сестра, която по стечение на обстоятелствата сега всъщност трябваше да бъде в дома на съпруга си, но се ослушва час по час за стъпките на брат си. Горката му овдовяла майка, която не познаваше друг живот освен работата на полето и се превърна в развалина, докато отглеждаше сам-сама децата си...


Първоначално Мьончол беше решил да се върне в родното си село след приключване на военната служба. Мислеше да работи редом с майка си, с надеждата поне малко да облекчи живота ѝ, преди да дойде времето тя да кандидатства за пенсия по старост. Разбира се, освен това налице беше и младата жена, но тя щеше да го почака, така се бяха разбрали. Дори след като се уволни и взводът му бе пратен в мините Комдок, той не беше в състояние да се откаже от мечтата си.


Какво ли не опита, за да се измъкне от мините и да се прибере при майка си! Стиска се и спести пари да подкупи местния партиен секретар, поправи подовото отопление на бригадира, за да го умилостиви, накара приятел, работещ в болницата, да фалшифицира писмо, че майка му има тежко заболяване. Не и не, правилата на обществения строй оставаха строги и без изменения, както винаги – не поддаваха и сантиметър там, където на Мьончол се искаше да извърви миля. Накрая той остана без друг избор освен този – да извика жената, за която възнамеряваше да се ожени (поне това не беше забранено) и да се откаже от майка си.


Времето минаваше, както си му е редът. Мьончол стана баща, а майка му най-после стигна години за пенсия. Оставаше само да се приключи и със следващата реколта, а после Мьончол щеше да уреди идването ѝ, за да живее с него и съпругата му. Най-накрая тя щеше да бъде със сина си, както и с внук си, когото не беше виждала! С тази кулминация, когато всичките му мечти вече бяха мъчително близо, нима можеше да предположи, че всичко ще се сгромоляса?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1392 Весело

    Колко сълзливо!
    Шъ дъ разплачъ!

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 10385 Неутрално

    Аз, Банди – Светулката
    от така наречения Свят на светлината,
    предопределен да свети само в свят на мрак,
    осъждам пред всички на земята
    тази "светлина", която всъщност е бездънна тъма,
    черна като безлунна нощ в края на годината.
    Ами то всичко е казано във началото и на всичкото отгоре е вярно.

  3. 3 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4420 Разстроено

    Тъжна история, сигурно много подобни човешки драми се случват в тази мракобесна държава наречена КНДР.... :-(

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6564 Разстроено

    Алкохолизмът си е алкохолизъм и води до проблеми навсякъде, даже и в КНДР!
    До коментар [#3] от "Иво":

    karabastun@abv.bg
  5. 5 Профил на Putarak
    Putarak
    Рейтинг: 567 Разстроено

    Тъжното е, че всичко това сме го преживяли и ние, но има една групичка, привилигирована през времената на диктатурата, която цели всячески да промие съзнанието на съгражданите ни, като постоянно говори за някакво светло минало. Лустрация и обявяване на БСП извън закона!

    No Pain No Gain
  6. 6 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Гневно

    Колко сълзливо!Шъ дъ разплачъ!
    —цитат от коментар 1 на Веселин Дечев


    Айде недей !
    Това вие ПУТИНИСТИТЕ сигурно СКАЧАТЕ, ПЕЕТЕ И СЕ РАДВАТЕ, когато майките ви са на смъртно легло и Отговорният Другар не ви разрешава да ги видите за последно и да ги погребете !
    Осъзнаваш ли, за какво става дума в написаното !
    Това да не можеш да излезеш от селото си БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ !?!?!?!
    Да не можеш да изпратиш от този свят майка си, защото НЕ СИ ПОЛУЧИЛ РАЗРЕШЕНИЕ !?!?!?!
    ЗА ТОВА !!!!

    Осъзнаваш ли, че това е по-непоносимо от КУЧЕШКИ ЖИВОТ !?!?!?!

    Г Н У С !!!!

  7. 7 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Гневно

    Алкохолизмът си е алкохолизъм и води до проблеми навсякъде, даже и в КНДР!До коментар [#3] от "Иво":
    —цитат от коментар 4 на karabastun


    Това, че „ЕДИН ПРОСТ МИНЬОР” както подигравателно и почти ГНУСЛИВО го възприема ОТГОВОРНИЯ ДРУГАР....
    Това, че един прост миньор СЕ НУЖДАЕ ОТ РАЗРЕШЕНИЕ ДА ПЪТУВА ДО СЪСЕДНОТО СЕЛО и това, че НЕ ГО ПОЛУЧАВА, само и единствено защото ОТГОВОРНИЯТ ДРУГАР НЕ МУ ГО ДАВА
    НЯМА НИЩО ОБЩО С АЛКОХОЛИЗМА

    Това е СЕВЕРОКОРЕЙСКИЯ СЪВЕТИЗЪМ,
    който ФОРУМНИТЕ ПУТИНИСТИ ВЪЗХВАЛЯВАТ !!!

  8. 8 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6564 Неутрално

    Кратко резюме на разказа, за тези които не са го чели, а коментират.
    Начало:
    ''Излезе през тая врата и едно "довиждане" не каза, да не говорим че тръгна без разрешително за пътуване. Сърдит. И пиян.''
    ''Пресъхналото му гърло конвулсивно се свиваше, като че искаше да преглътне нещо. Чонсук бързо му сипа чаша вода, която той изпи на един дъх. Върна ѝ чашата и се свлече на пода''
    ''През следващите три дни мъжът ѝ спа като пребит – очевидно поболял се от изтощение. Едва на четвъртия ден възстанови силите си дотам, че да ѝ разкаже с подробности какво му се беше случило.''
    Следват алкохолни делириуми и халюцинации.
    Кулминацията е, че не му дават разрешително за пътуване, след като се е опитал да го вземе с ''фалшифицирано писмо, че майка му има тежко заболяване.''
    Заключение
    Като наказание майка му наистина умира !

    karabastun@abv.bg
  9. 9 Профил на Космическата пърленка
    Космическата пърленка
    Рейтинг: 324 Любопитно

    Странно как всички знаем, че в Северна Корея не се живее, обаче го приемаме като даденост и обръщаме поглед на другата страна, нали не ни засяга лично.
    Обаче реши малкия дебелак да изстреля няколко железни п**** в небето и, опаа, изведнъж Кимландия стана център на света, та и мистериозна книга от севернокореец излезе на пазара, описваща всякакви зверства, от които да ти окапе косата.
    Не казвам, че е хитър начин да демонизираш севернокорейците - то колкото и да мацаш черното с въглен, по-черно няма да стане. Обаче книгата се появи в много... специфичен, така да го кажа, момент.
    Подарих я на един приятел преди две седмици, може пък да му я заема за малко.

  10. 10 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Неутрално

    Кулминацията е, че не му дават разрешително за пътуване, след като се е опитал да го вземе с ''фалшифицирано писмо, че майка му има тежко заболяване.''!
    —цитат от коментар 8 на karabastun


    Кулминацията е, че е нужно да имаш „РАЗРЕШИТЕЛНО ДА ПЪТУВАНЕ” !?!?!? за да пътуваш до съседното село.
    Побира ли ни съзнанието, какво означава това, да не можеш в 21-ви век да си вземеш шапката и да отидеш където си пожелаеш, без да има нужда да искаш РАЗРЕШЕНИЕ от когото и да било

    Това са ОГРАНИЧЕНИЯ НАЛАГАНИ НА РОБИТЕ в РОБОВЛАДЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО

    За какво говорим изобщо ?!?!?!

    Какъв ти „алкохолизъм” кви пет лева ?!?!
    Най-малкото,което може да направи човек живеещ ЦЯЛ ЖИВОТ В ПОДОБЕН КОШМАР е са се алкохолизира !!!!

  11. 11 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Неутрално

    Дори след като се уволни и взводът му бе пратен в мините Комдок
    ------------------------------------------------------------------------------------------------

    Схващате ли КАКВО представлява СЕВЕРОКОРЕЙСКАТА АРМИЯ
    ПРЕХВАЛЕНАТА северокорейска армия,която форумните ПУТИНИСТИ хвалят и ни плашат с нея.
    Става въпрос за ВОЕНИЗИРАНИ ДЪРЖАВНИ РОБИ !
    ДЪРЖАВНИ РОБИ, използвани за безплатна работна ръка.
    Каква ти „армия” кви пет лева ?!?!

  12. 12 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2153 Весело

    До коментар [#1] от "Веселин Дечев":

    Прав сте! Сещам се за една детска книжка, едно стихотворение за Мистър Твистър, бивш министър, бивш министър и милионер, който решил да посети България /по времето на социализма/ и паниката, обзела благоверната му: "В България хората маймуни ядат"!
    А пък какви ужаси за Южна Корея имаше в Северокорейските филми, които от време на време се появяваха по нашите кина!
    Сещам се за филма "Две сестри" - щастливия живот на близначката, останала на север и живота на близначката на юг - оставаше се с впечатлението, че обичайното място за нощувка на мнозинството на южнокорейското население е под мостовете, а храната си намират само по кофите. И, естествено, всички гледат с тъжни и очакващи погледи на север!

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 1608 Неутрално

    До коментар [#12] от "patsis":

    "Аз може никога да не отида в Индия,но ще се чувствам ужасно,ако някой ми забрани." - Монтен

    А сега си представете,че сте в България и държавата ви е забранила да пътувате извън нея. И сте наясно,че тя до смъртта ви няма да ви пусне навън. Как ще се чувствате?! Що за живот ще е това?!

  14. 14 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Неутрално

    А сега си представете,че сте в България и държавата ви е забранила да пътувате извън нея. И сте наясно,че тя до смъртта ви няма да ви пусне навън. Как ще се чувствате?! Що за живот ще е това?!
    —цитат от коментар 13 на deaf


    В Северна Корея даже е още по-кошмарно.

    Там не можеш да си покажеш носа извън селото в което живееш без РАЗРЕШИТЕЛНО

    Едно към едно ПРАВИЛА НА РОБСКОТО ОБЩЕЖИТИЕ

  15. 15 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 2253 Неутрално

    Колко сълзливо!Шъ дъ разплачъ!
    —цитат от коментар 1 на Веселин Дечев

    Алкохолизмът си е алкохолизъм и води до проблеми навсякъде, даже и в КНДР!До коментар [#3] от "Иво":
    —цитат от коментар 4 на karabastun


    Добре е, че се изказвате колеги ! Аз винаги съм знаел, че комунистите не са човешки същества, но е добре повече хора да го разберат за да не се повтаря никога повече онази уродлива система, която превръща хората в бездушни, цинични и аморални изроди.

    VIVA ДОНИ, VIVA ТРЪМП
  16. 16 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4420 Гневно

    До коментар [#8] от "karabastun":

    Карабастуне, това дето го пишеш е много отвратително и коравосърдечно! Както казва Хавай - ГНУС!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6564 Любопитно

    До коментар [#16] от "Иво":
    До коментар [#15] от "Ian Smith":
    Вие не разбирам ОТРИЧАТЕ , ЧЕ :
    ''Алкохолизмът си е алкохолизъм и води до проблеми навсякъде, ...''
    ИЛИ просто ПОДКРЕПЯТЕ алкохолизма В КНДР!
    ??????????????????
    С какво по-точно се опитвате да спорите !
    С разказа, с алкохолизма, с моята теза - С КАКВО !??

    karabastun@abv.bg
  18. 18 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Неутрално

    От написаното става ясно, че Северна Корея е РОБОВЛАДЕЛСКА ДЪРЖАВА

    Северокорейското общество е РОБОВЛАДЕЛСКО ОБЩЕСТВО

    Северокорейците са ДЪРЖАВНИ РОБИ БЕЗ КАКВИТО И ДА Е ПРАВА

    И това в 21-ви век !!!!

  19. 19 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 443 Неутрално

    До коментар [#9] от "Космическата пърленка":

    Не вярвай прекалено в конспирации - подобни книги има и то не нови - за справка:
    https://bibliotekata.wordpress.com/2012/02/13/north-korea/

    Бруталният живот в тая автаркия не е от вчера..Бог да им е на помощ..

    www.commcrime.blogspot.com
  20. 20 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4938 Любопитно

    ''Алкохолизмът си е алкохолизъм и води до проблеми навсякъде, ...'' ИЛИ просто ПОДКРЕПЯТЕ алкохолизма В КНДР!??????????????????С какво по-точно се опитвате да спорите !С разказа, с алкохолизма, с моята теза - С КАКВО !??
    —цитат от коментар 17 на karabastun


    Колега,
    Предполагаме, че не си алкохолик.
    Представи си сега,че си на мястото на главния герой.

    Първия ни въпрос е
    СЪГЛАСЕН ЛИ СИ ДА ПОЖИВЕЕШ ПОНЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНА
    НА НЕГОВОТО МЯСТО В СЕВЕРНА КОРЕЯ ?!?!?!

    Втория въпрос е
    С КАКВО РАЗКАЗЪТ с теб като главен герой ще е по-различен и ще бъде ли изобщо по-различен отколкото с оригиналния главен герой ?!?!?!?!

    РОБСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ НА ДЪРЖАВНИТЕ РОБИ В СЕВЕРНА КОРЕЯ
    Това е основата, това са Алфата и Омегата на повествованието.....

  21. 21 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 443 Разстроено

    Когато Ми-ран отишла за пръв път в детската градина, й направило впечатление колко дребни изглеждат учениците й. Сега й се струвало, че те се смаляват, сякаш времето се връща назад като филмова лента, пусната на обратно… Големите им глави увисвали върху мършавите вратлета. Коремчетата на някои от тях започнали да се издуват. Спомнила си, че била виждала снимки на жертви на глад в Сомалия с надути кореми…
    Откъс от "Химн на смъртта":
    Последователността винаги била една и съща: първо семейството спирало да праща задължителния наръч дърва; след това изчезвал пакетът с обяда; после детето спирало да взема участие в час и спяло през междучасията; накрая, без никакво обяснение, то спирало да идва. За три години броят на записаните в детската градина спаднал от педтесет на петнадесет.

    Какво се е случило с тези деца? Ми-ран не искала да задълбочава, защото се страхувала от отговора, който щяла да получи.

    www.commcrime.blogspot.com
  22. 22 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 755 Разстроено

    До коментар [#12] от "patsis":"Аз може никога да не отида в Индия,но ще се чувствам ужасно,ако някой ми забрани." - МонтенА сега си представете,че сте в България и държавата ви е забранила да пътувате извън нея. И сте наясно,че тя до смъртта ви няма да ви пусне навън. Как ще се чувствате?! Що за живот ще е това?!
    —цитат от коментар 13 на deaf


    За да се опитваш да си го представяш трябва да си роден след 1990-та.
    На нас динозаврите ни е ясно като спомен, не като представа.

  23. 23 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2153 Неутрално

    До коментар [#13] от "deaf":

    Ами нормален живот който е живяло 90% от населението на света, което обикновено никъде не е пътувало, освен.
    Как беше старата приказка: "Дай да питаме ходжата, той най-много свят е видял, ходил е и на горната и на долната воденица".
    между другото, нищо чудно въпросният ходжа да е постигнал тъй наречения "репродуктивен успех" - пет или повече синове, с което обиколисветковците не могат да се похвалят.

  24. 24 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2153 Неутрално

    До коментар [#22] от "nigel":

    Именно - а аз съм от доста по-ранно поколение.

  25. 25 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    Нещо много насериозно взехте една фикция.
    То ако някой чете Елин Пелин и Йовков едва ли ще остане с много розови представи и за България.
    А моментът, в който се появява анонимната книга е направо трогателен!

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  26. 26 Профил на zz_s
    zz_s
    Рейтинг: 335 Неутрално

    Нещо много насериозно взехте една фикция.То ако някой чете Елин Пелин и Йовков едва ли ще остане с много розови представи и за България.А моментът, в който се появява анонимната книга е направо трогателен!
    —цитат от коментар 25 на Веселин Дечев


    Ми в произведенията Елин Пелин и Йовков виждам един стъпил здраво на земята народ който след много перипетии бавно и сигурно върви напред. Всичко до момента когато са му напълнили главата с илюзии и са го превърнали насила в безимотен пролетарий.

    "Терминът "русофоб" е измислен от руснаците и техните мекерета, за да дамгосат българските патриоти, поставящи интересите на България над интересите на Русия."
  27. 27 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9458 Неутрално

    Нещата от живота.
    Така е било и в България...

  28. 28 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 4016 Неутрално

    Със сигурност не си човешко същество, ако не усетиш ужасяващата мъка на тези хора, обхванала целия им мизерен живот с отнето човешко достойнство.
    Да бъде проклет комунизма и всички червени диктатори.

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  29. 29 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 4016 Неутрално

    Още един разказ от книгата "Град на призраците":

    https://fakel.bg/index.php?t=6073

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  30. 30 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2153 Неутрално

    До коментар [#25] от "Веселин Дечев":

    Лично за мене тази трогателна книга е съмнителна - съмнявам се, че е написана с пропагандна цел от южнокореец. Ще поясня защо. Оризът винаги е бил основната селскостопанска култура в Южна Корея, а през 1980-те, с повишаването на жизненото равтище, както две десетилетия по-рано в Япония, практически измества останалите "низши зърнени култури". В Северна Корея поради климатични причини винаги основна роля са играли тъкмо "низшите зърнени култури", главно просо, чумиза /корейско просо/, гаолян, а след ВСВ и царевицата. Дори през най-добрия период на хранене на населението /около 1980/ ориз получават по купоните си само жителите на столицата и привилегированите слоеве в провинцията. Останалите жители ядат ориз само по празници.
    Изглежда ми неправдоподобно жената на прост северокорейски миньор в провинцията при завръщането му да хуква да вари ориз. Затова смятам, че разказът е написан от човек, за когото оризът е обикновена, а не луксозна храна.
    Отделно от текста не се разбира кога се случват описаните събития - днес или преди 50-60 години.

  31. 31 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2153 Весело

    До коментар [#11] от "Hawaii":

    Остава да кажете, че висшистите в НРБ са били държавни роби, защото подлежаха на разпределение!

  32. 32 Профил на Putarak
    Putarak
    Рейтинг: 567 Неутрално

    До коментар [#31] от "patsis":


    До коментар [#11] от "Hawaii":Остава да кажете, че висшистите в НРБ са били държавни роби, защото подлежаха на разпределение!
    —цитат от коментар 31 на patsis


    Да, бяха. Всички бяхме роби, защото съществуваше "жителство", народя яко се женеше фиктивно само за да придобие жителство... И бяхме роби, защото живеехме в диктатура. Това не трябва да се забравя никога! За един виц можеше да търкаш наровете дълго време...
    Не мога да ви разбера, комунделите, ходете да живеете в Северна Корея, като ви кефи толкова много диктатурата, мизерията и липсата на свобода!

    No Pain No Gain




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах