Има пари за подкрепа на малкия бизнес, липсват добри проекти

Има пари за подкрепа на малкия бизнес, липсват добри проекти



Започването на малък бизнес по време на криза е предизвикателство, а търсенето на адекватна финансова подкрепа може да се окаже най-голямата спънка. Гаранционните фондове за подпомагане на бизнес начинанията на местно равнище са все още слабо познати и имат неизползван потенциал. Затова например Oбщинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия в София ще популяризира дейността си и ще насърчава фирмите по съвместен проект с Института за европейски ценности. За възможностите на фонда, ефектите от кризата и активността на малките фирми разговаряме с шефа на фонда д-р Кирил Григоров.

Кой и с какви проекти може да кандидатства за гарантиране на кредита си от общинския гаранционен фонд?
- В закона за приватизацията има правна възможност всяка община да си направи такъв фонд. До момента това не се използва много активно, защото има само 6 фонда. Най-старият и най-големият е в София и това е нормално, защото тук има най-много постъпления от приватизация. Фондът работи ефективно от 2003 г.Постарали сме се да има минимум ограничения за фирмите, които искат да ползват услугите на фонда. Изискванията към кандидатите са много малко.


Разбира се, първото изискване е фирмата да бъде малко или средно предприятие по смисъла на закона. Второто е да бъде регистрирана на територията на Столичната община или пък проектът да се изпълнява в общината. Третият формален признак е, когато кандидатства за кредит, фирмата да има поне 60% собствено обезпечение от размера на кредита.




По закон сме ограничени и можем да даваме до 50% гаранция от размера на кредита. Поради това фирмата трябва да има някакво собствено обезпечение, с което да се яви пред банката, от която иска кредит. Всяка фирма, която отговаря на тези изисквания, може да кандидатства. Знаете, че по нашия закон за малки и средни предприятия 99% от фирмите в България попадат вътре, така че на практика няма почти никакви ограничения.


Механизмът е много прост. Фирмата отива в банката, която харесва проекта, но преценява, че няма достатъчно обезпечение. Тук идваме ние и поемаме риска съвместно с банката, за да подпомогнем фирмата да си изпълни проекта.


Много често ни питат каква е ползата на общината да поддържа такъв фонд, при положение че няма пряка връзка между фирмите и общината. Не е така. Ползата не е пряка, а косвена. Идеята е общината да подпомага бизнеса на своя територия, който, ако печели добре, ще плаща повече данъци. В Западна Европа такива фондове има от години. Съществуват най-различни схеми. Има такива, които не са чисто гаранционни – при тях се дават не само гаранции, но и кредити. Този тип подпомагане е актуален. Увеличи ли се интересът към фонда от началото на кризата или напротив, намаля?
- Със започването на кризата имаше рязко намаляване на запитванията и от банки, и от фирми. Веднага се почувства спад с около 50%. Според нашите анализи основна причина за това е не само нежеланието на банките да дават кредити, но и страхът на фирмите да взимат. Те не са сигурни, че могат да върнат заема.


От пролетта вече се чувства съживяване. Лека-полека се увеличават запитванията, но все още банките кредитират или стари клиенти, или такива, които познават добре. Малко са новите проекти, а такива на зелено почти няма. Някои сектори въобще изчезнаха от кредитирането – например строителството. Миналата година СОС ви критикува, че не сте били достатъчно активни. За 2009 г. фондът е гарантирал заемите на 57 фирми за общо 10 млн. лв. Колко кредита сте гарантирали от началото на годината и на каква стойност са те?
- Откакто съществува фондът, сме подпомогнали бизнеса да получи кредити за над 30 млн. лв. Досега за тази година сме одобрили 41 гаранции за общо 2.6 млн. лв, но реално до момента сме издали 35 нови гаранции за 2.2 млн. лв. Има един междинен период от вземането на решение до реалното издаване на гаранцията.


Гаранцията се издава и тя е ефективна до момента, в който е погасен кредитът. Имаме един постоянен процес на издаване на нови гаранции и отпадане на стари. Към момента имаме ефективен ангажимент към търговските банки от порядъка на 5.8 млн. лв. остатъци по гаранции.


В първоначалния период от 2003 до 2006 г. трупахме организационен опит – кое как да се прави. Фондът е заработил по-активно след 2006 до средата на 2008 г. Това е година и половина, в която се увеличават гарантираните проекти. След това имаме спад. Фондът се захранва със средства от общинската приватизация в София. Достатъчни ли са те и търсите ли други източници?
- Предостатъчни са. Не сме върнали нито една фирма по причина, че във фонда няма средства. Имаме пари да посрещнем поне още толкова фирми, колкото сме обслужили досега.


Приватизацията не замря ли през последните години?
- Да, през последната година много спаднаха приходите, но от създаването си до момента фондът е натрупал достатъчно пари, за да няма никакви проблеми. Фондът има 22 млн. лв. средства при 5% ливъридж. Всъщност липсват добри проекти. Действително не връщаме фирми, защото имаме добри финансови възможности. Но се надявам, че в един момент ще има достатъчно добри проекти по приоритетите ни – на жени предприемачи, хора с увреждания или младежи до 30-годишна възраст, както и такива в областта на високите технологии, семейното хотелиерство, транспорта и екологията.


Има ли такса за фирмите, които ползват услугата ви, и каква е тя?
- Има такса за издаване на гаранция, макар и съвсем символична. Тя варира между 0.25% и 0.40% годишно в зависимост от оценката на риска. Има и случаи, в които не облагаме с такса. Нека обясня. Знаете, че банките търсят над 100% обезпечение поради флуктуация в цените и други причини.


Кредитът зависи от вида на обезпечението – ако е недвижима собственост, банките даваха от 70 до 90% обезпечение преди кризата. Ако са машини и съоръжения, веднага процентът пада на 50- 60. От фирми, които са се обезпечили с ипотека пред банката, която е на 100% от размера на заема, ние не изискваме такса за гаранция. Преценяваме, че тя е достатъчно обезпечена. За всички останали, чието обезпечение е под 100%, ние поемаме част от риска. При положение че има недостиг на добри проекти, има ли нужда от промяна на приоритетите при даването на гаранции? Според програмата за тази година подкрепяте ли проекти в областта на зеления бизнес?
- Приоритетите се преразглеждат всяка година. Всяка година отчитаме изпълнението на бюджета и готвим програма за следващата година, като вкарваме това, което смятаме, че ще е актуално. Най-новата ни инициатива е програма за насърчаване на енергийната ефективност на територията на Столичната община. По нея подкрепяме пестенето на енергия в общински сгради, частни фирмени сгради, както и производствени съоръжения, но не и в жилища.


Забелязахме, че съществуват институции и възможности за финансиране на енергийна ефективност, но не бяха организирани. Поехме ролята на координатор. Какво имам предвид? В държавните и общинските учреждения бюджетът винаги е проблем. Ако искаш да направиш нещо сега, трябва да си го предвидил предходната година в бюджета.


Хубавото на ESCO схемата за енергийна ефективност (бизнес модел, при който компаниите влагат собствени средства в мерки за енергийна ефективност, а възвръщат инвестицията си от икономиите на енергия - бел. ред.), по която работим, е, че не е необходимо в бюджета да са предвидени пари. Ние и фондът за енергийна ефективност подкрепяме строителни фирми, които са готови да работят по ESCO договори за цялостно саниране на сгради и всякакви дейности по закона за енергийна ефективност.


Първо, Агенцията за енергийна ефективност обследва сградата и дава оценка. След това строителната фирма се ангажира да извърши препоръките, като се финансира сама с кредит от банка, гарантиран от нас или фонда за енергийна ефективност. Тук е въпросът доколко строителните фирми ще влязат в ролята на предприемачи – да намерят финансиране и след това от реалната икономия на енергия да си изплащат инвестицията.


Казахте, че нямате финансови затруднения и може да финансирате още малки проекти, но миналата година СОС гласува със средства от вашия фонд да бъдат покрити задължения на Столичната община към сметоизвозващи фирми и градския транспорт – това не изкривява ли философията на фонда?
- Законът допуска при някакъв частичен, временен недостиг на средства общината да взима заем от нас и от други фондове като нас и след това да ги възстанови. С това не е затруднена дейността на фонда. Имаме достатъчно пари да посрещаме проекти. Столичната община обслужва ли си задълженията?
- Общините са добри платци – може да забавят, но обикновено си плащат. За миналогодишните още не им е дошло времето да се връщат, но предполагам, че няма да има проблем. СОС гласува 5 млн. лв. заем, който е малка сума на фона 1.2 млрд. лв. бюджет на общината.


Очаквате ли и в края на годината общинският съвет отново да поиска заем от фонда?
- Не знам. Досега поне не се е чуло.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ace
    ace
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Гаранциите, които сте издали са средно по 4 месец и на стойност около 220 хил. лева. Да кажем, че ползата от вас е за около 10 хил. лева на месец максимум. А колко пари струва издръжката ви? Малко по-подробно да разкажете за фирмите получили вашите гаранции? Да се поучат следващите от положителния им опит.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах