Dnevnik.bg

Красиво! Част от кънките май са доста древен модел (някъде на първите снимки).

Искам у нас по улиците колите да са паркирани като "замръзнали"-те по конец лодки в холандските канали!

как не им е студено на хората

сн 7 ми хареса майката с детето

Всяко зло за добро!

Напомня ми за "Сребърните кънки".

До коментар [#6] от "led_zep.23":

Това си помислих и аз!

До коментар [#8] от "luda_krava":
Чели сме едни и същи книги, значи.

Хубави снимки, хубава традиция...

Още по-хубаво би било ако не се налагаше да се презарежда цялата страница, както и ако имаше някакво съответсвие между снимките и текста до тях...

Снимка 24 - като картина на фламандски художник.

До коментар [#12] от "Чардо":

Чардо, вземи се Уръце, и запиши някъде тези твои спомени! За мен са по-живи от старите фотоси.

До коментар [#12] от "Чардо":

Наямаш ли стари снимки ?
Аз имам спомени от началото на 70-те тогава имаше таксита от старите гърбави Волги - ГАЗ 21 и пътуването до Княжево си беше приключение за около 2лв

До коментар [#12] от "Чардо":

Мисля, че този сайт ще ти е интересен: http://sofia50.blogspot.com/

Наямаш ли стари снимки ? - цитат на коментар #14 от “comandante”

Преди години се запознах бегло с едни срокове в правото, които за себе си нарекох "срок на забравата". Най-дългият е 150 години. Опитах се да си обясня как е определен и стигнах до следния извод: За 150 години се губи възможността да чуеш наживо емоционалните възприятия на съвременник на събитията. Дори при семейно дълголетие, няма начин 4-то поколение да има смислени възприятия за разказите на пра-пра...родителя. Просто си представи - дято ти (баба) е роден по-миналия век, някъде 1885-89 година. И е живял 100 години. ти към 1985 си бил тинейджър. Чул си неговите истории, но си нямал житейския опит да ги осмислиш. Все пак си ги чул. След време, когато почнеш да разбираш и осъзнаваш по-цялостно света около себе си, тези спомени за спомените се връщат в съзнанието ти. Най-важното от тях не е достоверността, а емоционалната им страна - личното преживяване и споделянето му. За дългия период - 150 години, няма как жив наследник да е чул от жив праотец спомените му.

Но писменото слово донякъде може да "прескочи" това естествено ограничение. Стига да е искрено и лично. (ужас, предаването няма нищо общо с израза) Независимо, колко незначителни на пръв поглед са самите спомени. Те си имат друга стойност - личното преживяване.

Между другото, спомените на хората, или по-скоро разказите им, се променят с времето. Наскоро с баща ми си говорихме за разказите на дядо ми за войните в началото на миналия век. Пред татко той е бил много по-яростен заради зверствата при войните - ужасен дори. Пред мен вече беше по-мек и някак си ми спестяваше част от грозните картини, на които е бил свидетел, а вероятно и участник. Не знам, вероятно това е някаква защита на самия себе си от страшните спомени. Защото в спомените за по-обикновени и безопасни събития дядо не е разказвал различни неща пред мен и пред татко, не ги е модифицирал и настройвал.

До коментар [#15] от "Dehumanizer":
О, времена, о, нрави. Преди живеех на "Толбухин" - 86, а сега живея на "Левски" - 7. Върна ме ... много назад. Но, в този сайт, има толкова красиви спомени и усмивки, е, някои са малко криви, а и ние вече сме одъртели. В онази зоологическа градина най-големия ми въпрос беше - защо на бялата мечка, лапите отдолу са й черни, нали е бяла?

До коментар [#17] от "Музар":
Прав си. Няма модификация за спомени. Грозните неща се "забравят", баба ми разказваше за продоволствения превоз до Сърбия като за приключение. А интернирането от София, заради бомбардировките, с големия ми татко в коремчето, го свързваше със страхотните готварски рецепти на семейството, където е била разпределена. Русенско, умишлено не споделям къде.
Продължението вече - не е добро. Казарма. Чехия. Пролет. На въпроса - тате, ти убивал ли си човек ( всички сме били малки, и въпросите са ни били простени ), отговора винаги беше - не съм сигурен. И сълзи в очите...на големия мъж, татко!
Истина, а?

жената с количката триабва да сложи ски или кьнки на количката с детето

В наше село отдавна сме вързали кънките! Хо хо хо

Яко!

До коментар [#13] от "Музар":

Здравей,
Благодаря ти за добрите думи , ама мързел пусти . Те едно време децата ми ( мои три от три брака и две доведени)ми викаха : татко айде пак да ни разказваш случки ! Сега пък внучките и внуците .
Аз съм 46-ти набор и имам един изключително богат живот. Само да ми погледнеш трудовата книжка : на първата и страница е записано ,че съм започнал ,като ученик (чирак) с 48.00 лв мес.заплата а последната ми държавна работа пише Зам.Ген.директор.
Имах късмет и имах изключително богат живот! Раснах на свобода но с ред, порядък , дисциплина !
Е сега съм в Дом за стари хора Сливен стая 223 и се чувствам добре.

До коментар [#14] от "comandante":

Наямаш ли стари снимки ? - цитат на коментар #14 от “comandante”

Имам ! Като навърших 10 год през 1957-ма нашите ми подариха един ГДР апарата Перфекта 2 който бе с ролфилм 6/6 и 12 кадъра.
А през 1974-та станах и фотограф-художник и това бе върха на моята допълнителна фото кариера.
А първите таксита от моите спомени баха файтоните и ФИАТи от войната . После дойдоха Варшавите и тук там Волги М-21с еленчето и петолъчката на радиатора и само това я отличаваше от оригиналния модел на ФОРД Констелейшън.

До коментар [#15] от "Dehumanizer":

Благодаря ти за препратката !
То и автора сме близки по години , той 48-ми , а аз 46-ти набор и може би за това имам някои малко по-точни спомени от него от по-ранните години . Но настроението ни с него е над 95 % общо.
Все пак сме расли в много различни махали с него като среда.
Но пак ще кажа - благодаря ти и четох с интерес !

До коментар [#16] от "Музар":

"срок на забравата". Най-дългият е 150 години. - цитат на коментар #16 от “Музар”

==================================
Може би това което тук и в следващия ти коментар , ще ме накарат да се взема " у ръце " !
Защото дядо ми 1881- 1980 само с мен си говореше и само аз знам за неговите преживявания. Другия ми дядо (татковия баща) пък е бил сподвижник , съосновател и частен секретар на Стамболийски (а той е кръстник на баща ми и татко ми е разказвал много за него ).
Живот и здраве . . .

Не знам, вероятно това е някаква защита на самия себе си от страшните спомени.- цитат на коментар #17 от “Музар”

В "Мълчанията на полковник Брамбъл"/"Разказите на Доктор О'Грейди" д-р О'Грейди казва (цитирам по памет) "Хората са натъпкани с наркотици. Няма друго обяснение как оцеляваме след всичките ужаси, които се случват около нас."

До коментар [#26] от "Чардо":

И да не забравиш да дадеш линк!

До коментар [#27] от "tivoli":

Няма друго обяснение как оцеляваме след всичките ужаси, които се случват около нас.- цитат на коментар #27 от “tivoli”

========================
Много е филосовски и ако тръгнем по дървения филосовизъм , ойде та се не видя !
Като следния въпрос :
Защо се раждаме след като ще умреме ?
Но наистина как устояваме на всичко лошо ? Сега се замислих и то твоя цитат ме наведе натам -=- аз съм го кръстил "Закон на отрицанието" : ако няма грозни жени , няма да можем да оценим красивите, така че красивите трябва да са благодарни на грозните; ако ням лоши хора - няма да разберем , че има и добри и т.н, и т.н.
Може би Природата си знае работата и е сътворила някакъв баланс ли да го наречем ?
Но всуе !
2. Няма да забравя , стига да ги почна случките
В Е С Е Л О !