Dnevnik.bg

Икономисти предупредиха за опасност от гръцки сценарий заради големите разходи

Голямата снимка: Национални багри от Иран

Бербатов се отличи с гол и асистенция срещу "Фулъм"

21 окт 2009, 21:33

Фотогалерия: Бунища за забравени хора

32378 прочитания

Входа на дома за за възрастни с психични разстройства. Радовец, България.

Фотогалерия към текста "Бунища за забравени хора" - част от разследване за домовете за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия.
"Дневник" е първата българска медиа, която публикува материалите. Разследването е направено основно под прикритие в 10 от тези домове от Яна Бюрер Тавание през лятото на тази година с подкрепата на Балканската стипендия  за журналистическо майсторство, инициатива на фондация "Робърт Бош", фондация ЕРСТЕ, в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Още за разследването тук.

Оригиналната галерия тук.

В дома за възрастни с психични разстройства в Радовец срещам 76 изключително летаргични мъже. Твърде много ръце треперят, твърде много лица са сковани и твърде много движения са тежки.

* Текстовете са превод на бележките към снимките от оригиналната галерия на разследването.

Въпреки че почти всички домуващи са с диагноза шизофрения, в Радовец няма назначен психиатър. Едно последствиe от това занемаряване е, че всички мъже в Радовец са на една и съща терапия – халоперидол. Халоперидолът, стар антипсихотик, има изключително силни странични ефекти, включително късна дискинезия – неволеви движения на лицето и тялото; акатизия – изразена в повтарящи се клатещи движения; летаргия и сънливост. Тук медикаментозното обуздаване е станало заместител на физическото.

Гробището на Радовец е метафора. От около половин век институцията има свой собствен парцел и дузини бивши домуващи лежат под буренясалото поле. Но надгробните камъни са едва два-три. Анонимността в смъртта е логичният край на живот без права и идентичност.

Мъжете в Радовец не са единствените, които са оковавани с високи дози успокоителни средства. Същото е и в Оборище, дом за възрастни, в който една трета от 98-те домуващи са с психични разстройства.

Всичко е само на хартия. Тетрадка за жалби в Оборище не съществува. «Приемам само похвали, не и оплаквания», смее се директорът на дома Илчо Горанов.

Стая в дома за мъже с психични разстройства в Пастра. Както в повечето институции в България, и тук леглата са единствените мебели, и няма нищо, което да ги прави «твои». «Къде държиш нещата си?», питам Руси, един от мъжете в Пастра. «За какво говориш? Всичко, което притежавам, е по джобовете ми», казва той. 

* Текстовете са превод на бележките към снимките от оригиналната галерия на разследването.

Един от коридорите в Пастра. Институцията е в кошмарно материално положение, такава е ситуацията и с липсата на грижа.

Още през 2004 г. България обещава пред Комитета за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне към Съвета на Европа, че домът в Пастра ще бъде закрит. Това не се случва.

Паралелни вселени I: В дома за жени с  психични разстройства в Свиленград, България, има уютно ново преходно жилище за четири домуващи…

…Основната сграда на дома в Свиленград също е ремонтирана и чиста…

… Това съществува редом с павилиона за неподвижните. Там миризмата е първото, което те блъска – отвратителната смрад на подове и дюшеци, подгизнали от урина и изпражнения. Жените са натъпкани в голи стаи…

…Тази жена тихо плаче, докато лежи в собствените си екскременти.

Паралелни вселени II: Това е дневната на чудесното преходно жилище в Горен  Чифлик, България. Тези две момичета са сестри и са дошли от Могилино…

…В същия двор са ужасяващите бивши конюшни. На трийсетте жени тук не е позволено да ядат с останалите. Вместо това храна им се дава зад телената ограда, която обикновено е заключена, на практика превръщайки мястото в клетка. Петната по тази женa са всъщност мухи…

Това момиче топи сухия си хляб в мръсната локва пред външните тоалетни. И след това го яде. Никой не обръща внимание…

…Дворът на «ъгълa на ужасите». Директорът на Горен Чифлик Станислав Енчев не смята да мести жените от старите конюшни в чисто новия павилион, защото се страхува, че "ще счупят всичко"….

В същото време директорът признава, че «това място е нашата язва» и казва, че властите трябва да отпуснат пари за изграждането на още един павилион.

…В старите конюшни намирам Лиляна, покрита с мухи. Тук от 1999, тя е парализирана, сгърчена като скакалец, кожата на краката й е жълто-синя. На 62, Лиляна изглежда недохранена, тялото й е поразително слабо. "Някога напускат ли леглата си? Извеждате ли ги навън?", питам аз. Санитарката разтяга устни в тъжна усмивка: "Обикновено съм тук сама, с 30 жени. Няма време"….

* Текстовете са превод на бележките към снимките от оригиналната галерия на разследването.

Паралелни вселени III В Кулина, институция в югоизточна Сърбия, подслоняваща 500 възрастни и деца с умствени увреждания, има някакви признаци за подобрение. Издигната е привлекателна нова сграда за "подпомогнато живеене". Има и ново спортно игрище, както и дневни стаи, където по-леко увредените деца могат да рисуват и играят...

…Но "тежко увредените" деца прекарват времето си неподвижни в леглата си, понякога вързани; или вързани за столовe в празни дневни стаи…

… Децата в кошарките са ужасяващо слаби, с ръце и крака, атрофирали от липса на движение. Това дете е не на три, а на осем години. Шалът около кръста му е предназначен за връзване.

Павилионът за неподвижните в Кулина е на два етажа и няма асансьор. Горе намирам хора, плътно натъпкани в тъмни стаи. Те никога не са извеждани навън. Всяка стая изглежда и се усеща като следващата. Мъртвешки тихо е.

В румънската институция Гура Ваи няма дори постоянен достъп до течаща вода. 56-те пациенти се къпят веднъж на седмица. Повечето от пациентите в това психиатрично отделение за хронично болни нямат психични разстройства, а са с интелектуални увреждания, страдащи от деменция или просто бездомни.

В Гура Ваи липсата на грижа е тотална. Двете дневни стаи стоят заключени и неизползвани. Няма дори моливи или хартия. Кубчетата също стоят заключени, защото «могат да са опасни».

Психиатричната болница Мокреа в западна Румъния. Институцията е реновирана наскоро. Но около половината пациенти на практика са затворници, заключени в стаите си, допускани навън под наблюдение само за 30 минути на обяд и 40 минути за разходка. Психиатърът тук обяснява, че някои "могат да избягат", а други са "много агресивни". По-сигурна ограда, или правилна терапия, биха били разумна алтернатива.

Дневният ценър «Nasa kuca» в Белград, Сърбия.  Ръководителят на центъра казва, че държавата не прави почти нищо, за да подкрепя базираните в общността алтернативи.

Защитено жилище на фондация «Pentru Voi» в Тимишоара, Румъния. Джанина (вляво) и Жизела се познават от 14 години. В институцията са били с етикет «тежко увредени». Днес те живеят самостоятелно, с минимум подкрепа.

11 коментара

......

Разстроено

1
01:20
22 окт, 2009

Отговор

Одобрение 4
от 4 гласа

gabriela

Неутрално

2
06:15
22 окт, 2009

Отговор

Пълен ад

Одобрение 5
от 5 гласа

мони

Разстроено

3
09:30
22 окт, 2009

Отговор

слаби държави = ад за хората с проблеми. това е ужас, трябва да направим нещо

Одобрение 3
от 3 гласа

Стария Бен

Неутрално

4
09:57
22 окт, 2009

Отговор

ЕТО ТОВА НАРИЧАМ АЗ ЖУРНАЛИСТИКА.

Одобрение 13
от 13 гласа

111

Неутрално

5
10:04
22 окт, 2009

Отговор

Даже не искам да ги гледам тези снимки... Таква ни е държавата, не можеш да живееш достойно, не можеш и да умреш достойно....

Одобрение 4
от 4 гласа

Вейк

Неутрално

6
10:18
22 окт, 2009

Отговор

Колкото тъжно, неправилно и жалко да изглежда, това е един от най-малките проблеми пред които е изправена България.

Одобрение -5
от 9 гласа

chovek

Гневно

7
12:50
22 окт, 2009

Отговор

И най-тъжното е, че всеки, който гледа снимките, чете статията си казва 'о, колко тъжно', ядосва се 'как може така', но колко от вас ще си кажат 'как мога аз да помогна' или да си представи, че е там?? лесно е сега всеки да съчувства, но никой не се представя да е там в момента, за да помогне с нещо, нали? защото е 'гнусно' ще каже.
Еми това е основния проблем според мен. По същия начин мислиш и ти, и работещите 'санитари и сестри' там.

Одобрение 5
от 5 гласа

PLAATS

Разстроено

8
13:28
22 окт, 2009

Отговор

... докажете, че не сте робот...

Одобрение 0
от 0 гласа

milbo

Неутрално

9
18:23
22 окт, 2009

Отговор

До # 2 -

Пълен ад - защото сме позволили - всички ние сме позволили - Бог да отсъства от живота на тези хора - Когато няма поне частица състрадание, милост, обич, рабиране, съдействие, подкрепа, т.е. няма Бог в живота им - има само ад -

Дори само последната снимка е показателна - затова, че може да има светлина и радост и смисъл в живота и на най-злочестия -

Одобрение 1
от 1 глас

nikoi

Неутрално

10
03:02
23 окт, 2009

Отговор

Ок, виждаме, че държавата не иска да направи нищо, а ние какво правим като го знаем? отиваме ли там често - мисля си, че ако има повече присъствие на на хора като нас всичко ще е съвсем различно. и ние сме част от държавата...
къде сме ние? - сега и аз си задавам лично този въпрос и виждам, че не съм направил нищо различно от държавата

Одобрение 1
от 1 глас