От режисьор в учител

От режисьор в учител

© Заедно в час



Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Всяка година по програма Заедно в час в класните стаи влизат мотивирани и социално активни хора с най-различен опит и професионални интереси - финанси, балет, технологии и много други. Обичаме да разказваме за тях, защото вярваме, че те инвестират в бъдещето. Днес ви представяме Даниел.


Образование: Кинорежисура
Професия: Режисьор
Кауза: Образование


Разкажи ни за себе си и с какво се занимаваш в момента.


Казвам се Даниел. Завършил съм кинорежисура и в момента работя като учител по английски език на ученици между четвърти и осми клас в ОУ "Неофит Рилски", село Дерманци. Всъщност аз живея в съседното село Ъглен, върнах се тук преди няколко години след безброй житейски приключения и преврати. Тук най-после се чувствам на мястото си.


Как взе решението да преподаваш?


Едва ли има някакъв много конкретен и преломен момент, в който решително съм си казал, че ще ставам учител. Със сигурност са допринесли нагласите ми и отношението ми към образованието, част от моите интереси. Имам опит с няколко образователни институции в България и чужбина и реших, че страната ни се намира в момент, в който е важно да се действа.


България е от страните, чиито показател за образователното неравенство е драстично голям. В този конкретен момент от живота си аз имам възможност да се включа в битката за това всички ученици да имат достъп до качествено и ефективно образование. Именно затова кандидатствах и приех офертата на програмата, защото визията на "Заедно в час" до голяма степен е споделена от мен - искам модерно, адекватно, позитивно, ефективно и приобщаващо образование за всеки ученик в класната стая. Тук е моментът много ясно да подчертая, че аз все още се чувствам като млад войник в тази битка и до себе си на бойната линия виждам всички колеги от учителския колектив и директора, чиято подкрепа и напътствия са безценни за мен.


В училище си от няколко месеца. Как протича един твой ден в училище?


Денят ми започва от учителската стая – там винаги цари спокойствие и професионализъм. Директорката е успяла да изгради един отличен екип, в който всеки има своя принос и аз се чувствам там на мястото си. За мен това е много важно, защото влизам с много позитивна енергия в класната стая и веднага я предавам на учениците. Следват часовете, работата с децата е най-възнаграждаващото чувство. Влизайки от час в час почти не успявам да усетя как минава времето, когато удря последният звънец. След обяд имам извънкласни занимания – ръководител съм на театралния клуб, също така отговарям за библиотеката. Но, така или иначе, трябва да кажа, че абсолютно всеки ден е различен и носи със себе си нови предизвикателства и всевъзможни събития. Аз имам нужда от тези предизвикателства, защото се уча от тях и те ме държат мотивиран. Програмата с извънкласни занимания и работа по проекти в училището се "пръска по шевовете" и всички колеги до един са ангажирани в една или друга дейност.


Коя е любимата ти част от преподаването?


Любимата ми част е свързана с ученето. Не става дума само за това какво децата научават, а най-вече какво аз научвам от тях. Ученето не може да бъде едностранен процес, човек непрестанно се развива през целия си живот и уроците, които получавам от децата, на които преподавам, са безценни. Уча се как да виждам и възприемам света през техните очи, през призмата на техните настроения и разбирания, а това знание е безценно, защото е знание за бъдещето.


А коя е най-трудната?


Трудно е да убедиш учениците защо това, за което говорим с тях в час, е на практика полезно за живота им. Винаги се опитвам да преведа предметното знание до техните нужди за разбиране на света. Динамичният дигитален свят, в който живеем, налага непрестанно да преосмисляме ценностите и методите, по които учим и се развиваме. Опитвам се да обясня на учениците си, че въпреки многото въпроси и ревизии на света около тях, има нагласи и ценности, както и практически знания, които са непреходни и каквото и да им се случи в техния житейски път, ако развиват себе си, ако се самоусъвършенстват и са адаптивни, със сигурност ще са успешни.


Освен преподаване на учебния материал, какво друго правите с учениците?


Във всеки клас общо взето има различни проекти, по които работим. С осмокласниците например работим върху мотивацията им да изучват чужд език като преподават в отделни уроци наученото на четвъртокласниците. После рефлектираме върху пътя, който сме извървели, и накрая ще осмислим доколко това, което сме научили, ни е било полезно и сме го приложили.


Петокласниците пък са пътешественици във времето и пространството. В края на годината ще са подготвени да разказват и показват забележителностите на своя роден край на английски език пред чуждоезични гости. Планираме голямо събитие с много гости.


Отделно ръководя и театрално студио по съвместен проект на училището и сдружение "Екомисия 21 век". С артистите от трупата подготвяме една много забавна и новаторска версия на "Ромео и Жулиета", която в нашия случай се казва "Иванчо и Марийка". Голямото представление ще се случи в края на учебната година. И това със сигурност не са всички дейности.


Какво учиш ти в класната стая като учител?


Много бързо научих, че да си учител въобще не е толкова лесно, колкото изглежда. Научих, че преподаването не е индивидуална задача, толкова неща са взаимно свързани и трябва да се слеят едно в друго, за да се получи учебният процес. Учителят, макар и индивидуалист, е част от едно цяло, което работи в една определена посока. Същото е и в програма Заедно в час – макар и в нашата заедност да сме много различни и да изглеждаме на хартия несъвместими, всички от екипа в крайна сметка гледаме в една посока. Аз съм убеден, че тя е правилната.


Даниел завършва първата си година като учител. А вие какво ще правите следващата година по това време? Може би същото. Кандидатстването е отворено до 1 май на сайта.

Ключови думи към статията:

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах