Непознатата ситуация в Либия

©



Руслан Трад, специално за в. "Пари"



Руслан Трад е автор на първия български блог за Близкия изток и Северна Африка. Публикува текстове и в българското издание на Foreign Policy, както и в международния сайт за анализи Global Voices. Понастоящем е председател на Форума за арабска култура.


Почти невъзможно е, пускайки телевизорите си, да не научим за ставащото в Либия. Сблъсъците между протестиращите граждани и властта са главна тема на всички новинарски агенции, включително и българските, макар и те да се включиха по-късно. Ужасяващият опит на полковник Муамар Кадафи да смаже бунта срещу своя режим е явно нарушение на човешките права и за това вече се говори все по-открито не само в района, но и в света. Как се стигна до тези протести? Защо властта използва дори самолети, за да унищожи протестите в страната?


Как се стигна до "Деня на гнева"



На 14 февруари протести заляха източния либийски град Бенгази. В традиционно непокорното селище тогава беше задържан известният адвокат и защитник на човешките права Фатхи Тербил. Планираният за 17 февруари "Ден на гнева" в Либия беше предизвикан по-рано именно заради неговия арест. От началото на протестите до днес са загинали над 370 души (според Human Rights Watch; а според главната болница в Триполи загиналите са 500!). Изключително трудно е да бъде определен точният брой, тъй като държавата налага ужасяваща цензура над медиите и комуникациите в Бенгази и Триполи.Управляващият вече 42 години полковник Муамар Кадафи има за какво да се притеснява. Арестът на правозащитника Фатхи Тербил е ключовото събитие, което изкара хиляди по улиците на бунтовния град Бенгази. Адвокат Тербил представлява група от семейства, чиито синове са избити от либийските власти през 1996 г. в затвора "Абу Салим". Тогава буквално за часове над 1200 души, враждебни на режима, са застреляни, а телата им изчезват. Според неправителствената правозащитна организация Human Rights Watch те са погребани в масов гроб, за който все още не се знае нищо. Минават няколко години, преди властите да уведомят семействата на убитите, а едва през 2004 г. либийският лидер признава публично за клането в "Абу Салим".Тербил е работил заедно със семействата на жертвите, които през последните няколко години отправят постоянни искания към властите да бъдат оповестени обстоятелствата около убийствата в затвора, както и да се съобщи местоположението на масовия гроб. След ареста на адвокат Тербил няколко семейства се събират пред полицейското управление в Бенгази с искане той да бъде освободен. Постепенно към тях се присъединяват над 2000 души, които нападат правителствените сгради в града.Въпреки че Фатхи Тербил е освободен, тълпата отказва да се разпръсне и протестът се обръща в антиправителствена демонстрация. Същата вечер, на 14 февруари, арабската телевизия Al Jazeera се свързва с писателя Идрис ал Месмари, който успява да каже единствено, че полицията стреля по протестиращите, преди връзката да се разпадне. Часове по-късно се появяват първите съобщения в социалната мрежа Twitter, че Месмари е задържан, защото е говорил с чужда медия.


Медиите и протестите


По време на протестите важна роля изиграват либийците по света, които получават информация от Либия и я разпространяват чрез социалните мрежи в интернет. Така въпреки наложената на медиите цензура в YouTube се появяват видеоклипове от демонстрациите и сблъсъците с полицията.В информационната суматоха Асошиейтед прес пуска репортаж, в който твърди, че протестиращите не са излезли срещу Муамар Кадафи, а срещу премиера Багдади ал Махмуди. Следва вълна от протести в Twitter и Facebook против липсата на професионализъм в отразяването на новините от Либия, както и срещу пренебрежението на чуждите медии към ставащото в Бенгази.Макар че протестите в Либия започват още през 90-те години, медийното затъмнение, което цари в страната от десетилетия, създаде впечатление, че хората протестират едва от няколко дни. Информационният вакуум, създаден от липсата на репортажи по проблема, довежда до грешно тълкуване на протестите, неинформираност относно ситуацията в Либия, както и до игнориране на социалните мрежи като средство на политическите активисти.Наджла Абдуррахман обясни за американското издание за международна политика Foreign Policy, че либийците биха имали проблем с протестите поради липсата на план и организация. Създаде се впечатление, че световните медии не проявяват интерес към либийските въпроси, освен ако за тях не говори харизматичният полковник Муамар Кадафи. Установеният режим е на власт от толкова дълго време, че целият информационен поток минава през ръцете на държавата, а световните агенции не се питат какво се случва в самата Либия, още повече че европейски лидери имат сключени търговски и други договори с арабската страна.


Различната Либия


Липсата на организация е ключов момент в либийските протести и ситуацията в страната е различна от тази в Тунис и Египет. Либия има сравнително малко население за огромната си площ (6 420 000 души на територия от 1 760 000 кв. км), а разстоянията между населените места са огромни. Само между двата най-големи града Триполи и Бенгази разстоянието е над 1000 км. Въпреки опасността отделните огнища на бунта да бъдат изолирани демонстрантите все пак успяват да обединят усилия между Бенгази и Триполи.Друг важен фактор е населението на столицата. Макар и в Триполи да има висока степен на неудовлетворение, мнозина все още подкрепят Муамар Кадафи. Бенгази, от своя страна, е бунтарски град още от началото на управлението на Кадафи. Така страната бива разцепена на две части - източна и западна. Южните части на Либия са съставени главно от племенни общности на бербери, които се използват от властта за спечелване на по-голяма популярност. Преминаването на най-голямото племе в Либия към опозицията беше голям удар за режима на Кадафи. Важно е да се спомене и че властта използва африкански наемници, идващи главно от Чад, Мали и Мавритания, на които се плаща да убиват протестиращи. Готови да служат на Кадафи в замяна на скромни суми, те са използвани като наемници от десетилетия.  След началото на протестите на 14 февруари опозицията в източната част на Либия постепенно консолидира позициите си и състави по-общ план за действие. В момента под прицел е Триполи - крепостта на режима на Кадафи. Бунтовете насред Зеления площад в столицата бяха сигурен знак, че става нещо сериозно, и властите затегнаха юмрука си над протестиращите. Събралите се за марш към резиденцията на Муамар Кадафи бяха ударени от армейски части, които използваха и живи муниции. Сутринта на 21 февруари само за един ден бяха убити над 61 души и Зеленият площад беше оцветен в червено. Свидетели описват улиците на Триполи като активна военна зона. В някои квартали на града, включително т. нар. Фашлум, протестиращите се опитват за блокират улиците с импровизирани барикади. Сили, лоялни на полковник Кадафи, досега не са успели да преодолеят тези барикади.


Трагичното първо място


Изключително бързо бунтът в Либия се превърна в най-кървавия от серията протести в арабския свят. Очевидци говорят за изгаряне на тела от полицията и заличаване на следи. При това положение, дори да бъдат допуснати международни медии, те едва ли ще успеят да  заснемат пълния мащаб на трагедията. Поради блокираните интернет и комуникации информацията от вътрешността на страната остава оскъдна и ограничена. Броят на жертвите от последните няколко дни е неизяснен. В контекста на тези събития голям брой либийски дипломати са напуснали постовете си в знак на протест срещу кървавите репресии на Кадафи. Само през първите два дни посланиците на Либия в Индия, Китай, Малта, дори САЩ, отказаха да служат на Муамар Кадафи, като окачиха знамената на бунта - същото знаме, използвано от монархията, която бунтът на Кадафи свали през 50-те години на XX век.


Мълчанието на демократичните лидери


Но фона на събитията в Либия лидерите на свободния свят не изказват категорични позиции. (подробности в текста по-долу). Ролята на Либия в световната търговия с петрол и бизнесите на големи западни компании в Джамахирията засега пораждат по-голяма загриженост, отколкото положението на обикновените либийци (подробности на следващата страница).Ужасно е да си помислим какво може да се случи тепърва в Либия. Всяка снимка на убити, всяка новина от бунтовете показва, че световната общност трябва задължително да реагира и да помогне в спирането на тази лудост. Не трябва да се заблуждаваме, че протестите в Либия са аналогични с тези в страни като Египет и Тунис или пък в други горещи точки по света. Кадафи има желанието и намерението да приложи всички възможни начини, за да унищожи опозицията в страната си - на всяка цена. Не можем да седим безучастни, ако наистина заставаме зад идеята за демократично и свободно общество.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах