Страхът има мирис на петрол

За разлика от други африкански страни почти целият добив на петрол и природен газ в Либия става на сушата. Това го прави доста по-изгоден, но пък от друга страна увеличава шансовете за политическа нестабилност, което виждаме през последните дни в арабската страна. Либия дневно произвежда 1.8 млн. барела нефт (около 5.5 пъти по-малко от Саудитска Арабия). Производството може да се раздели на две части, определящи до голяма степен и политическата система в страната. Първата обхваща областта около столицата Триполи, т. е. главно западната част на държавата. Вторият басейн за добив на петрол е на изток, около Бенгази. Между двата града има над 1000 км разстояние, запълнено главно от пустиня. На практика Либия бива разделена на две политически фракции, два енергийни басейна. Най-малко в икономически аспект семената на раздора вече са посети, а за това немалка заслуга има и Муамар Кадафи. Ако заплахата за гражданска война, за която предупреди в своето изявление неговият син Сейф ал Ислам, стане реалност, всяка страна в конфликта ще има свои източници, за да противодейства на другата. Все още няма опасност от цялостно спиране на добива на петрол, но политическата нестабилност накара голяма част от петролните компании да евакуират своите служители. Именно подобни екипи са от решаващо значение за Либия. Страната, съставена от 6.5 млн. души, така и не успя да предостави собствени инженерни кадри, с които да проучи и да развие залежите около Бенгази и Триполи. Само за едно денонощие, от 21 до 22 февруари, наблюдаваме спад на добива със 100 хил. барела именно заради напускането на международните екипи от професионалисти. Със сигурност през следващите дни ще има още намаление на добива.


Политическата криза ще се отрази много на една от най-големите фирми, получили достъп до либийския петрол - италианската фирма ENI. Тази петролна компания има корени в местната индустрия още от 1959 г. и никога не се е наблюдавало понижение на работата в Либия, като само ENI добива над 250 хил. барела на ден, което я нарежда сред големите имена в бранша. Въпреки че независима проверка на репресиите в Либия е невъзможна засега, защитници на човешките права извън страната смятат, че стотици демонстранти са били убити от сили, лоялни на Муамар Кадафи. "Това положение изглежда по-скоро като малка гражданска война за разлика от протестите, които видяхме в Египет, Тунис и Бахрейн", твърдят анализаторите на Deutsche Bank Джим Рийд и Колин Тан. "Либия е най-големият износител на петрол в Африка и девети по големина в света, така че политическите размирици разбираемо предизвикват загриженост по отношение на производствените обеми и цени."


Скокът в цените на петрола е особено тревожен, защото това може да задълбочи икономическата криза. Американският петрол също достигна високи цени, но САЩ заявиха, че биха могли да допълнят със свои запаси пазара, ако се стигне до ниски нива на добив. Засега това не се налага, тъй като положението не е критично. Загубите на големи компании като ENI са поносими, но това е моментно положение. След протестите в Египет, Тунис и Йемен всички показатели скочиха, което неминуемо ще подейства сурово на възстановяващите се от икономически рецесии страни. Ситуацията в Либия е особено сложна заради големи залози на западни компании, които биха изгубили милиарди, ако военното положение се запази през следващата седмица.




Това се смята за една от причините световната общност да мълчи по отношение на протестите в Либия. Икономическите интереси на страни като САЩ, Италия, Китай, Франция и Германия са заложени на карта, ако бунтовниците завземат и Триполи, както стана с Бенгази. Падането на режима на Кадафи е вероятно една ужасяваща сюжетна линия за западните правителства, които не успяха да намерят алтернатива на договорите си с Джамахирията.


Руслан Трад

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах