Страхът има мирис на петрол

За разлика от други африкански страни почти целият добив на петрол и природен газ в Либия става на сушата. Това го прави доста по-изгоден, но пък от друга страна увеличава шансовете за политическа нестабилност, което виждаме през последните дни в арабската страна. Либия дневно произвежда 1.8 млн. барела нефт (около 5.5 пъти по-малко от Саудитска Арабия). Производството може да се раздели на две части, определящи до голяма степен и политическата система в страната. Първата обхваща областта около столицата Триполи, т. е. главно западната част на държавата. Вторият басейн за добив на петрол е на изток, около Бенгази. Между двата града има над 1000 км разстояние, запълнено главно от пустиня. На практика Либия бива разделена на две политически фракции, два енергийни басейна. Най-малко в икономически аспект семената на раздора вече са посети, а за това немалка заслуга има и Муамар Кадафи. Ако заплахата за гражданска война, за която предупреди в своето изявление неговият син Сейф ал Ислам, стане реалност, всяка страна в конфликта ще има свои източници, за да противодейства на другата. Все още няма опасност от цялостно спиране на добива на петрол, но политическата нестабилност накара голяма част от петролните компании да евакуират своите служители. Именно подобни екипи са от решаващо значение за Либия. Страната, съставена от 6.5 млн. души, така и не успя да предостави собствени инженерни кадри, с които да проучи и да развие залежите около Бенгази и Триполи. Само за едно денонощие, от 21 до 22 февруари, наблюдаваме спад на добива със 100 хил. барела именно заради напускането на международните екипи от професионалисти. Със сигурност през следващите дни ще има още намаление на добива.


Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах