Страстната седмица

Страстната седмица


Започна Страстната седмица или Седмицата на страданията (последната седмица от живота на Христос). Всеки ден от тази тази седмица е Велик според православния календар. Според битийния - надали.


Велики вторник е отреден за смирение според църковния канон. И според нашия битов също. Няма как да не смириш пред пресатата на ежедневието, смазани от битови проблеми, от безочието на политици и ...търговци. Мнозина от нас се смиряват пред хвърчащите цени преди празника. Други в очакване шефовете да изплатят дължимите заплати поне пред празника, за да не остане трапезата им по Великден без агнешко.


На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. Всички комай се нуждаем от тези "китки" при това дережде на здравеопозването. Този ден има и друга символика, която всеки може да разчете сам за себе си, както си иска - вярвало се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Но кой от нас, независимо от цената, която плащаме би се отказал от нея? Човешката суета е тръпка, изкушение... Уж искаш да прогледнеш, да се изцериш и пак се оказваш в капана на собствента си суета. Та за тази пуста слава в живота ни преследват навсякъде всякакви випбрадър изпълнения и извън екрана.
На Велика сряда не се работи никаква женска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Явно все повече млади дами не спазват канона. Добре че има готови кулинарии и домашни роботи.




Велики четвъртък е най-очаквания ден през Страстната седмица от децата.Тогава се става рано и навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. Сега всички софиянци разчитаме на купешките яйца или на пратените от родните на село. Навремето боядисвали двойно повече яйца от сега. Сега шарим толкова, колкото да спазим обичая. Първото яйце се боядисва винаги в червено и се слага пред домашната икона и се пази до следващия Великден. Старото червено яйце се хвърля в гората или в река, ако има наблизо. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го стори в събота.


На Велики петък, известен още като Разпети петък (денят, когато е разпнат Христос) нищо не се прави - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се хапва нищо, пие се само топла вода. Добре дошло за тези, които искат да се вталят поне малко , а за онези, които са си перманетно на диета - нищо ново. Тогава е забраенно да се пере, не бива да се къпете и бръснете, не се работи с вълна - тези обичаи се спазват против болести и уроки.


Велика събота я наричат я още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. За тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаци. Някъде слагат върху тях и боядисани яйца, обикновено нечетен брой. Тези пък, които разчитат на фурните нямат никакви кахъри - втасал-неватасъл, добре опечен или не, ке се яде. Стига само да не си купят твърде "диетичен" откъм стафиди, орехи, че и яйца (правен главно с оцветители) или пък баят козунак. Вечерта срещу неделя семейството отива в храма. И в полунощ, след като всички се поздравят с "Христос воскресе!-Воистина вскресе!", всеки мълчешком се старае да отнесе в дома запалената в храма свещ и с нея да запали семейното кандило.


Великден се празнува три дни. От край време това се счита за най-големия празник и се посреща винаги с нова дреха и обувки или поне нов аксесоар.


Най-важното е възресението на Исус, на нас самите, на живота от тъмата - всичко останало са символи на празника, казва отец Иван Найденов от храма "Свети Седмочисленици", който признава, че също съфрира в интернет. Дали ще ни споходи Възкресението и новото добро начало и във всекидневието около нас, в съседските ни взаимоотношения и като софиянци, които споделяме града?



Календар


Тази година съвпадат католическият и православният Великден. Днес, вторник, започна и еврейският празник Песах, който продължава седмица. Песах е главният старозаветен празник (от арамейски език, буквално означава "преход"). Празнува се при първото пролетно новолуние. Поради връзката с лунния календар, Песах е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си.


Древно правило определя Великден да не се празнува заедно с еврейския Песах, а в неделните дни около него, винаги след деня на пролетното равноденствие. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Григорианския. Протестантите честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток - с православните.


Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейския Песах, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.


Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах