Dnevnik.bg

От обичайните час и половина дневно, Столична община повиши времето за транспорт на три до четири часа път отиване и връщане до работа. Общо взето, тези два - два и половина часа отгоре ми идват много нанагорно. Ако ги взема от работодателя си, тип хронично закъснение, ще ме уволни. Ако ги клъцна от времето за сън – пак ще ме уволни, щото ще почна да трупам грешки. Така като го гледам, ще трябва изобщо да престана да си отделям лично време, тип спорт, книги или фризьор и също така, да почна отделям на семейството си 1 час по-малко дневно. Мисля го това нещо, заклещена в "обичайното", според радиото задръстване, мисля го, и косата ми почва да се къдри. Затова пък събота и неделя в парка Заимов ще имало София Сити Фест. Знаете ли какво? Да вървят, където слънцето не свети!

Бясна съм! Толкова съм бясна, а няма на кой да се накрещя като хората. Що да ядосвам околните, като те не са ми виновни? Само че кой ми е виновен за тези изядени 2 часа от живота ми? Я да сметна, така е от средата на август средно 20 работни дни, около два месеца, ами 80 часа, две работни седмици за два месеца време. Ма....ка му. Бяс ме е.

А опитах всичко: рейс, маршрутка, такси, кола, всичко. Само метрото все още не опитвам, но то все пак е в другия край на София, не мога да стигна до него за по-малко от час и четирийсет. Това малко обезсмисля пробата.

Окей, окей, няма да дърпам дявола за опашката. Няма да коментирам мързела и злоупотребите. Прескачам думичките еврофондове, източване и инфраструктура. Няма да се присещам за инстанциите отговарящи за движението по пътищата. Няма да усещам дупките тип вчерашна бомбардировка по шосето. Ох! Знаете ли какво ми каза един таксиджия тия дни: "Клиентът трябва да ми плаща вредни, когато пътят към адреса е в дупки." А аз се изсмях мазно и казах – "А защо не блокирате общината? Искайте да се ремонтират пътищата и да се намалят задръстванията – вие можете, нали така?"

Но тия два часа си ги искам!!! Направете нещо!

Искам решения. Искам да се намалят проклетите задръствания, реално, днес! Не някой да ми констатира със задоволство, че "проблемът почти е решен", докато отново закъснявам за работа, въпреки че тръгвам още пет минутки по-рано. Искам ясен график за затварянето на разни улици, булеварди и околовръстни с още по ясни АЛТЕРНАТИВНИ транспортни схеми и разписания, които да се спазват. Искам много ясна схема за ремонта на шосета и улички с дупки като кратери. И този ремонт да е толкова добър, че да не се налага да се прави отново след две седмици. И ако не е толкова добър, някой да си плати. Искам метро. По график. Искам днес едно подобрение, утре друго, и до края на месеца да махнем един от часовете закъснение. Поне един. Не искам обещания и обяснения колко е трудно. Колко всички пречат. Така е, пречат, но така е било винаги. Добрите управници решават ТРУДНИ проблеми, когато ВСИЧКИ ИМ ПРЕЧАТ. Лошите се оплакват. Трудно е, да, много е трудно, и всеки ден е трудно, но нали идеята на общината е да решава проблеми, а не да ги създава?

Хора, много съм уморена, и много ми идва. И не само на мен, знам това. И това не е нещо, което трябва да се премълчава, щото е временно, а и какво може да се направи в България? Временно - дръжки! И, да - може. По радиото ми говорят за "обичайните задръствания" и аз обмислям нещо нецензурно. Откога са обичайни? От две години средно обичайни, от два месеца нетърпимо обичайни...