Dnevnik.bg

По определение БАН пази/създава духовни ценности. Собствеността на БАН върху скромната сграда на ул. "Московска" №№13 и 13А успокояваше тези, които ценят историческото наследство на София. С присъствието си на това място БАН пазеше свидетелства за градоустройственото минало на Сердика от преди близо две хилядолетия. Това са крепостната/подпорна стена, върху която лежат трибуните на скоро открития амфитеатър и южният вход към него. Това са и тези части от зрителските трибуни, които са били положени върху ската, възкачващ се към ул. "Московска". (Днешната стъпаловидна ул. "Будапеща" е стъпила върху тях.). Трибуните са били засипани с битови и строителни отпадъци.
Като напомняме за амфитеатъра през 1920 г. бива открит прочутият каменен релеф - "афиш" на борбите-игрите-зрелищата, които са били на това място.
До под самата сграда на ул. "Московска" №13 и 13А лежат и части от древната Via Sacra - място на тържествени процесии. Тя води от Източната порта на града към Свещения хълм на "Света София".
В Пловдив, през 70-те години, използваха подобна находка и възстановиха античния си театър - днес най-ценният паметник на града. В София обаче върху сердикийския амфитеатър неназован (!?) инвеститор желае да строи 6-етажна сграда ("Градски вестник", 19 декември 2008.). За да улесни това намерение БАН се мести (временно?) в комплекса си на "4-ти км.", където разполага с големи, неоползотворени площи. (И българското правителство се изнася на "5-ти км." - други обаче се настаняват вътре в/въху/рушейки Антична Сердика).
БАН е по призвание обществено отзивчива институция, тя служи на обществените интереси. Щом тя може да се лиши от сградата си на ул. "Московска" №№ 13 и 13А, то нека не мисли/постъпва като брокер. Нека БАН да я подари на Столичната община, нека действа така щедро, както и общината е постъпила на времето си. (Следват откъси из Дневника на Константин Иречек): 15/27 юний 1883 г. и 29/17 мартъ 1884 г.: "...дарение на...Книжовното дружество: местимъ се, да се загради местото отъ 4600 м. кв....до австрийското консулство, ... (което бе) отстъпено отъ общината,...". Днес там е Президиумът на БАН.
Направи ли БАН това дарение, София ще се сдобие със своя най-голям античен паметник, състоящ се от Амфитеатър с арена и трибуни с южния, откъм Via Sacra, подход към тях. Не става дума за отделни артефакти (предмети, по-често фрагменти, парчета), а за голям градоустройствен ансамбъл. Каква по-интелектуална и извисяваща кауза-награда за БАН от това?
Срещу културната традиция (става дума за първия театър в историята на София!) и духовността, ще застане очертаващата се печалба за неназования инвеститор. Върху парцела на ул. "Московска" №13 и 13А, който е около 2 дка, с леснина, даже и при "само" 6 етажа, могат да бъдат вместени 20 000 кв. м. разгъната площ. (От тях БАН щели да отстъпят обратно 1560 кв. м. като компенсация за разрушеното). Пазарната цена на новопостроените 20 000 кв. м. ще достигне/задмине 100 млн. евро и ще надвиши поне трикратно строителната стойност. При очертаващата се колосална печалба, брокерската комисионна ще възлезе на милиони евро. Поради необходимостта от преодоляването на деликатната градоустройствена и морална ситуация и тези милиони ще бъдат удвоени.
Защо БАН разрешава да бъде вманевриран в подобна двусмислена ситуация!? Впрочем защо избягват да назоват името на инвеститора?