Dnevnik.bg

Допреди десетина години взаимодействието между Интернет сайтовете и техните потребители се състоеше главно в търсенето на текстова информация и нейното четене. С времето обаче сайтовете започнаха да еволюират и днес те са по-сложни и предлагат разнообразно взаимодействие, което на свой ред ги прави много по-атрактивни.

"Задобряването" на сайтовете се дължи на повишената им ползваемост - област, която търпи бурен разцвет през последните години. По същество ползваемостта (на английски usability) е показател за нивото на потребителското взаимодействие с даден продукт. Тя е онова качество на сайтовете, което ги прави лесни, интуитивни и удовлетворяващи за хората, които ги ползват и печеливши за техните собственици. Ползваем сайт е този, в който потребителите намират търсената информация точно там, където я очакват, не затормозява хората със сложни термини, а говори на разбираем и достъпен език.

За да се осигури ползваемост на един сайт е необходимо да се работи активно с потребителите му в процеса на неговото създаване и развитие. Това се прави чрез провеждане на различни проучвания за опознаване на потребителите и техните опит, знания, навици и нужди. Прилагането на ползваемост при разработване и развиване на един сайт го прави по-удобен и по-лесен за ползване, потребителите са доволни от взаимодействието си с него, а разходите за поддръжка и реклама съществено намаляват.

На кратко казано, на ползваемостта се гледа като на неизменна част от процеса на разработка и създаване на един сайт или софтуерен продукт и задължително условие за успеха му.

Един от важните показатели, по който се измерва ползваемостта е какъв процент от хората успешно извършват някакво действие на даден сайт. Например колко от потребителите успяват да се регистрират за информационния бюлетин на сайта или да достигнат до друго търсено съдържание. Според данни на Лукрат успеваемостта на родните Интернет сайтове през последните години се намира във възходяща тенденция. За 2004 година тя е средно 50%, за 2005 е около 55%, а за 2006 – около и малко над 60%. Това означава, че има, макар и слаб, напредък в областта и у нас.

Този растеж се дължи отчасти на обиграването на фирмите, които правят сайтове, както и на изграждането на професионалисти, които работят добре и правят качествени неща. Общият световен напредък в областта се усеща и у нас – Интернет няма териториални граници и е много лесно да се види какво правят хората, съответно да се заимства или копира от тях. Друга причина за нашия ръст е подобряването на компютърните познания на българина. Навлизането на Интернет сред населението става бавно и предимно сред младите хора, за които е лесно да се нагаждат към новостите, а за тези, които ползват Интернет отдавна, става все по-лесно, защото вече имат изградени потребителски навици.

Въпреки този растеж, фирмите и собствениците на сайтове в България, осъзнаващи необходимостта от прилагане на ползваемост за осигуряване на качествени и удобни за ползване продукти са изключително малко. Това има своето логично обяснение – пазарът на услуги, предлагани по интернет у нас все още е слабо развит, а конкуренцията не е съществена. Съответно на инвестицията в ползваемост се гледа като на нещо ненужно.

Друг проблем е, че за много български фирми електронният маркетинг се изчерпва с банери и качване на сканирани рекламни брошури – и двете неподходящи от потребителска гледна точка. Банерите са незабележими, а рекламните брошури са обикновено ПиДиЕфи (*.pdf) – тежки и тромави файлове, непригодни за гледане на екран. Това, което очевидно не се осъзнава е, че сайтът трябва да дава информация на момента и да предлага възможности за действие. Той трябва да може да "замести" офиса на фирмата и да предложи на потребителите интересни и полезни функционалности и качествено съдържание на лек и пъргав език.

Тъжната истина е, че ползваем, лесен, приятен сайт, или какъвто и да е продукт, не се прави лесно. Трябва да се обърне много внимание на детайлите. Именно малките подробности правят голямата разлика.

* Лукрат е първата организация в България, предлагаща професионални услуги по ползваемост.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче