Моят живот като филм

Режисьорът Светослав Овчаров в 1 л. ед.ч.



Съществува една твърде любопитна взаимосвързаност между таланта на един човек и скромността му. Иначе казано, по-дълбоките хора обикновено пропускат възможността да вдигат врява. Сред кича на публичния живот в България спорадично се появяват и умерени личности. Режисьорът Светослав Овчаров е именно такъв.


Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ррр
    ррр
    Рейтинг: Неутрално

    страхотен текст! браво!

  2. 2 Профил на Учител
    Учител
    Рейтинг: Неутрално

    Преди години бях на една дискусия в Ловеч, когато водещият сравни филмите на Овчаров с работите на Симеон Радев. Първоначално възнегодувах, но след като гледах "Стамболов", "Фердинанд", "Стоилов" мога да кажа, че беше прав. Със средствата на киното Овчаров пресъздава миналото така, че все едно си бил там. Благодаря на "Дневник" за хубавото четиво!

  3. 3 Профил на читател
    читател
    Рейтинг: Неутрално

    Много талантлив. Дано има време и подкрепа да реализира и други филми.

  4. 4 Профил на Почитателка
    Почитателка
    Рейтинг: Весело

    Много ми хареса текста! Хей, чета го и слушам Пинк Флойд по Радио мила голд, и с "Тухла в стената" и другите хитове стана една прекрасно неделно преживяване! Благодаря! Гледала съм тези филми и наистина, господин Овчаров, не се отказвайте, защото такива трябва да са документалните филми - с хумор, ирония и самоирония, с малко измислица или по-скоро основателно предположение за възможни събития и лица, цветни и черно-кафяво-бели, с разказвач и с актьори зад кадър, със стари снимки и истински кадри, и навсякъде с видимо изразено отношение на автора. Предишните док. филми нека да отидат в забравата. И нека винаги показвате, че и онези велики исторически личности са били хора, като нас - с пороци, слабости, с таланти или пък само с упоритост... А, забравих! Това с бабиния гардероб е велико! Спомних си как през 50-те години и аз се криех ва гардероба от орехово дърво сред копринените рокли на баба ми и отварях кутиите с обувки. Струваше ми се, че там вътре има някакъв друг смят и точно заради това ми забраняваха да ровя там.

  5. 5 Профил на Фани
    Фани
    Рейтинг: Весело

    Браво. Страхотен текст. Де да имаше повече хора, които да се сетят за такива личности и повече такива личности, за които някой да се сети.
    Като формат прилича на това: http://www.kultura.bg/article.php?id=12927. И хубаво!

  6. 6 Профил на Радостна
    Радостна
    Рейтинг: Весело

    Благодаря! Още много филми - документални, игрални, междужанрови, СветославОвчарови!

  7. 7 Профил на Кокошка
    Кокошка
    Рейтинг: Весело

    Изглежда, че Светослав Овчаров е започнал да обмисля мемоарите си... На друг бих се присмяла, но на него(вите) със сигурност ще се смея. А накрая, както той сам казва, ще си и порева, за капак. На нито един режисьор, особено когато пък е и талантлив сценарист, какъвто е той, не бива да се вярва. Но дори и тези истории да са само наполовина верни, пак ще ги чета и ще бърша сополи. Дори и да ме води за носа... Нека ме води! Исках да кажа за човката... С уважение.

  8. 8 Профил на  Светослав Овчаров
    Светослав Овчаров
    Рейтинг: Весело

    мнго як текст и хубажв

  9. 9 Профил на съпричастен и  с абсолютно неадекватен коментар
    съпричастен и с абсолютно неадекватен коментар
    Рейтинг: Разстроено

    Две непогалени
    момичета
    се целуваха
    пред
    пльоснал се
    насреща им
    махараджа.

    Двойка лебеди
    през лятото
    танцуваха.
    А през зимата
    ги
    наредиха в тава.

  10. 10 Профил на неадекватен
    неадекватен
    Рейтинг: Разстроено

    Гледах "Летете с Росинант". Искрено съжалявам, че сценаристът на тази "игрална сустанция" не е реализирал този филм сам...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах