Винету завинаги

Голяма изложба в Берлин търси причините за успеха на Карл Май

Книгите на Карл Май принадлежат към детството както лятната ваканция и футбола в задния двор. Всеки си спомня с носталгия за Винету и лошите бели, за Дивия запад и мечтите поне веднъж и на мен да ми се случат такива истински приключения.


Сега една голяма изложба в Германския исторически музей в Берлин се опитва да погледне зад носталгията и да открие тайната защо книгите на Карл Май, отричани от поколение след поколение критици, са толкова популярни. При това експонатите нe сa само от живота на писателя, но много повече такива, обясняващи неговото време и последвалите епохи, през които книгите му се радват на небивал интерес.


Всъщност истинският живот на Карл Май също би бил достоен за роман. Само че много по-различен от написаните от него. По времето, когато книгите за Винету са публикувани, част от успеха им се дължи на легендата, че писателят не само е описал приключенията, но и ги е преживял. Сега ние знаем, че той цял живот почти не е напускал родната си Саксония, неговите приключения са само плод на фантазията, "илюзорни пътешествия", както е и заглавието на голямата изложба в Берлин.




Ако продажбите на книгите на Карл Май бъдат нанесени върху табло за борсова информация, кривата на продажбите съвсем ясно би съвпаднала с няколко големи исторически етапа. Числата на тиражите - понякога три милиона на издание, говорят за огромна популярност, която не може да е случайност, а по-скоро е показател за обществени процеси. Цели поколения са проектирали проблемите си, търсили отговор на нуждите си в книгите за Винету.


Карл Май решава да стане писател по време на поредния престой в затвора


Изследователите на живота му още гадаят какво кара почти завършилия курса за учител младеж, т.е. на крачка от осигурения живот, да пробва дългите си пръсти по джобовете на по-богатите съграждани. Днес бихме могли да заключим, че може би е търсил "адреналиновия кик". Във всеки случай след поредното залитане малко професионални поприща остават отворени за Карл Май, едно от тях е писателството. Освен това присъдите осуетяват завинаги мечтата му да емигрира в САЩ. От двете обстоятелства Карл Май прави най-доброто възможно - описва приключенията, за които много съвременници жадуват, а на самия него няма шанс да му се случат наистина.


Когато романите му започват да излизат, от 1875 нататък, това е времето на късния колониализъм. Европа открива нови култури и етноси - пътеписи и доклади от експедиции в далечни страни заливат вестниците, в Париж, Лондон, Берлин с голям успех са показвани изложби на предмети от близо и далеч, Бъфало Бил и неговата индианска трупа обикалят големите градове на континента. Историите на Карл Май отговарят на глада за приключения, при това по много специфичен начин - кулисите им са далечни светове, но героите са добре познати.


Поради липса на истински опит писателят се опира на традиционния християнски морал, когато описва светогледа на героите си, без значение индианци или заселници. Освен това използва добре познати архетипoве в изграждането на образите им. Героите са директно заети от преданията за големите битки на тевтонските племена срещу римляните


Зад образите на Винету и Поразяващата ръка всъщност се крие легендарният герой Арминий, бил се срещу империята през първи век от н.е.


Така книгите на Карл Май се развиват на екзотични места, но животът и проблемите на хората са добре познати на читателите, те са техните собствени. Истинските конфликти на колониализма така и не достигат до обществото. Самият писател, когато, обвинен от критиците, че продава измислици, решава да предприеме пътешествие из Близкия изток и Америка, е дълбоко конфронтиран от реалността, която го посреща там. След завръщането си Карл Май вече никога не твърди, че е преживял описаните от него приключения. Даже настоява, че книгите му са чиста литература, защото реалният свет извън Европа му е чужд и объркващ.


Съвсем естествено по време на националсоциализма Карл Май и неговите образи отново се радват на голям интерес. Героите, изправени в битка сами срещу всички и всичко - това се вписва добре в идеологията на нацистите за завладяване на света. По-интересно е какво се случва след войната - "Винету", учудващо, отново е бестселър в западната част на разделена Германия. Поколението на тогавашните деца, конфронтирани от престъпленията на родителите си, четат вдъхновено Карл Май. Там няма полугерои и полулоши, образите са монолитни и еднозначни, много по-различни от хората, които всеки ден тогавашните 10-годишни срещат на улицата - уж образцови граждани днес, но само допреди няколко години - участници в ужасни престъпления.


В Източна Германия дълго време книгите на Карл Май са заклеймени като възхваляващи нацистката идеология. Чак през 70-те години, когато партията търси нови герои за подрастващите, защото е установила, че тези ала Павлик Морозов не издържат на конкуренцията по гледаната тайно западна телевизия, Винету бива избърсан от прахта.


Оттам дойдоха и филмите с Гойко Митич


които и ние в България гледахме с толкова много ентусиазъм през 80-те. Акцентът е сложен обаче върху борбата на индианците срещу лошите бели, т.е. предците на американските капиталисти. Естествено преоткриването на Карл Май има и други причини - например това, че в сивия социализъм, изолиран от останалия свят, където животът на децата е стриктно организиран в пионерски, а после и в комсомолски организации, място за истински приключения нямаше.


Така погледнато (ако оставим настрана наставническото четене на морал, че днешните поколения от нищо не се интересуват), има нещо положително във факта, че от десетилетие книгите на Карл Май не се продават добре. Може би съвремието предлага на днешните деца много възможности, така че не са им нужни илюзорни приключения.


Въпреки това е жалко, защото Винету всъщност е част от детството. Както лятната ваканция и футбола в задния двор.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Умен
    Умен
    Рейтинг: Неутрално

    Една малка поправка към автора, Гойко Митич никога не е играл Винету. Това беше актьора Пиер Бриз (Pierre Brice).
    За бат Гойко си останаха индианските вождове като Текумзе, Оцеола и пр.

  2. 2 Профил на Bat B(G)ojko
    Bat B(G)ojko
    Рейтинг: Весело
  3. 3 Профил на До Умен
    До Умен
    Рейтинг: Неутрално

    Гойко Митич - избрана филмография:
    Винету 1963 г.
    Олд Шатърхенд 1963 г.
    Винету II 1964 г.
    Сред лешояди 1964 г.
    Синовете на великата мечка 1966 г.
    Белият вълк 1969 г.
    Оцеола 1971 г.
    Текумзе 1972 г.
    Апахи 1973 г.
    Улцана 1974 г.
    Северино 1978 г.

  4. 4 Профил на do # 3
    do # 3
    Рейтинг: Любопитно

    Bate Gojko nikoga ne bil v rolqta na Vinetu .Ispalnqvashe samo masovki ,preden plan s naduvane na muskuli i ednosrichni frazi .Toj beshe glaven geroj samo v indianskite filmi na DEFA.

  5. 5 Профил на Ваня Ефтимова
    Ваня Ефтимова
    Рейтинг: Любопитно

    нека сложим в ред нещата, по принцип ако прочетете пак - не съм писала точно че Гойко Митич е играл Винету. Писала съм, че е играл във индиански филми. Въпреки това признавам, че се създава впечатлението за това от предишното изречение. Понякога като журналист трябва да следиш не само съдържанието, но и формата, т.е. да се изразиш кратко. така страда обаче яснотата. Съжалявям. Така че това е правилната постановка на нещата - през 70-те Хонекер отново разрешава книгите за Винету и те влизат в учебната програма. А ГДР снима "Синовете на великата мечка"....

  6. 6 Профил на Умен
    Умен
    Рейтинг: Неутрално

    @Ваня Ефтимова - права си,статията е добра, не съм искал да се заяждам, само да доуточня

    @Анонимен пост #3
    С теб ще се заям, драги, защото ги имам всички филми които си изброил, че съм ги и гледал:
    http://www.imdb.com/title/tt0057687/
    Winnetou - 1. Teil (1963)
    Lex Barker ... Old Shatterhand
    Pierre Brice ... Winnetou
    ...
    по нататък си търси сам, и проверявай какво твърдиш, особено когато не си много наясно с материята.

  7. 7 Профил на Fan
    Fan
    Рейтинг: Неутрално

    Господа Умен и #3, Г. Мити4 играе във Винету , но не главна роля.
    Доколкото си спомням , тои бе синът (или дясната ръка) на вожда на асинибоините и
    ролятя му е доста епизоди4на.
    Г-жо Ефтимова , благодаря Ви за статията.

  8. 8 Профил на По умен
    По умен
    Рейтинг: Неутрално

    Явно хората, които пишат тук са доста млади и не помнят. Но истината е че Гойко Митич е играл Винету. А Поразяващата ръка играеше един друг кумир на това поколение - Пиер Бриз. Ех, младост, младост.

  9. 9 Профил на abe
    abe
    Рейтинг: Неутрално

    значи това пише УИКИПЕДИЯ:
    Gojko Mitić (serbisch-kyrillisch Гојко Митић; * 13. Juni 1940 in Strojkovce bei Leskovac, heute Serbien) ist ein jugoslawischer Schauspieler und Regisseur. Große Popularität in der damaligen DDR erlangte er als Hauptdarsteller historischer und fiktiver Indianer-Persönlichkeiten zahlreicher DEFA-Indianerfilme. Man bezeichnet ihn deshalb scherzhaft auch als den „Winnetou des Ostens“ obwohl er in einem Kinofilm niemals die Figur des Winnetou dargestellt hat. Die Formulierung bezieht sich aber wohl eher auf die Bekanntheit des Darstellers im Vergleich zu seinem westlichen Gegenpart, dem französischen Darsteller Pierre Brice der seinen hohen Bekanntheitsgrad eben der Indianer-Rolle des Winnetou verdankte und sich in der damaligen Bundesrepublik ein vergleichbarer Starkult um seine Person entwickelte.

  10. 10 Профил на abe
    abe
    Рейтинг: Неутрално

    и за рускоговорящите Виннету — сын Инчу-чуна, 1-я серия «Хищники из Россвеля» — 1963 (Вестерн)
    Виннету — сын Инчу-чуна, 2-я серия «Трубка мира» — 1963 (Вестерн) — Белая Птица
    Виннету — вождь апачей — 1963 (Вестерн) — Апач
    Виннету-3 — 1964 (Вестерн) — Джикарилла
    Среди коршунов — 1964 () — Вокадех
    Сыновья Большой Медведицы — 1966 (Вестерн) — Токей Ито
    Чингачгук Большой Змей — 1967 (Вестерн) — Чингачгук
    Оцеола — 1968 (Вестерн) — Оцеола
    След Сокола — 1968 (Вестерн) — Зоркий Сокол
    Белые волки — 1969 (Вестерн) — Зоркий Сокол
    Смертельная ошибка — 1970 (Вестерн) — Черный Барс
    Северино — 1970 (Вестерн) — Северино
    Текумзе — 1972 (Вестерн)
    Апачи — 1973 (Вестерн) — Ульзана
    Ульзана — 1974 (Вестерн) — Ульзана
    Братья по крови — 1975 (Вестерн) — Твердая Скала
    Вождь Белое Перо — 1983 (Вестерн) — Белое Перо

  11. 11 Профил на Kety
    Kety
    Рейтинг: Неутрално

    Не мога да не се усмихна на темата, защото съм от поколението, което израстна с музиката на Пърпъл и Юрая Хийп, с уестърни и безспорни авторитети като комсомолски секретар и кандидат-член на БКП. Колкото ние ще разберем днешните млади, толкова и те нас - ценностните системи на двете поколения са практически несъпоставими.

  12. 12 Профил на този автор е прекрасен
    този автор е прекрасен
    Рейтинг: Весело




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах