Регистрация
01 май 2009, 21:27
Тази статия е част от темата "Култура".

Николай Райнов – на фокус

От Оля Стоянова Всички статии на автора
Последна промяна в 21:28 на 01 май 2009, 2302 прочитания, 4 коментара
"Учих философия, а завърших декоративно и графично изкуство, решил бях да стана монах, а се ожених, обичах хората, а те ме намразиха, мои врагове са ония, на които съм направил добро, тридесетгодишен съм, а изглеждам старец, смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша", това казва за себе си Николай Райнов през 1922 г.
Сега със знака на издателство "Захарий Стоянов" излиза луксозната книгата–албум "Николай Райнов – посланик на светлината", в която са събрани негови студии, ескизи и различни работни рисунки.
Включени са студиите за Леонардо до Винчи, Рафаело Санти, Микеланджело Буонароти, Тициано Вечелио, Паоло Веронезе и Рембранд. Поместени са и изследванията му "Народни особености на нашето старо изкуство" и "Езикът на българската орнаментика", а така също и анкетата на Спиридон Казанджиев с Николай Райнов.
Защото за Николай Райнов - писателя, поета, преводача на "Тъй рече Заратустра",  изследователя на фолклора и етнографията, професора по история на изкуството в Художествената академия, трудно могат да се намерят обобщения. Той е автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят, на 9 тома "Вечното в нашата литература" и на енциклопедичната  "История на пластичните изкуства" в 12 тома. Бил е главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира".
"Всяко посягане към красотата в изкуството е резултатно", казва още Николай Райнов в анкетата на Спиридон Казанджиев.
Послесловът на книгата е написан от Богомил Райнов и е един от последните негови текстове.
"Не е моя задача да правя анализ на поместените в това томче беседи. Понеже едва ли е твърде уместно синът да оценява делото на бащата", пише той. Но разказва спомени за техните разходки и за начина на писане на баща си.
  • Зарче
Етикети
4 коментара
 
Анонимен потребител

Сецесион

Неутрално
  • 1
  • 22:09
  • 01 май, 2009

"Понеже едва ли е твърде уместно синът да оценява делото на бащата."
За този син е абсолютно верно горното.
Пък и е нахалство Гранитски да издава Николай Райнов и Захари Стоянов. По му подобава да преиздава Богомил Райнов и подобните му.

Оценка
+4
 
Анонимен потребител

о. Павел

Неутрално
  • 2
  • 23:05
  • 01 май, 2009

В този отзив не е казано най-важното, че Н. Райнов е масон и окултист, отлъчен от Българската църква. Вж. Едвин Сугарев. Николай Райнов – боготърсачът богоборец. С., Карина – Мариана Тодорова, 2008, 300 с.

...............................................

http://archiman.livejournal.com/

Оценка
-3 +1
 
Анонимен потребител

kkk

Неутрално
  • 3
  • 00:41
  • 03 май, 2009

Прав е №1, Богомил Райнов след 9 септември се е отрекъл публично от баща си, даже комунисти се възмущаваха от него.

Оценка
+2
 
Анонимен потребител

читател

Неутрално
  • 4
  • 09:11
  • 03 май, 2009

Николай Райнов и Гранитски-ама никак не се връзват тези двамата!

Добавяне на коментар Правила за писане на коментари

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Търсене в програмите