Ерик Берковиц: Моето проучване ме направи феминист

Какво провокира интереса ви към темата за връзката между секс, законодателство и история?
Винаги ми е харесвало да изучавам историята, и по-точно мащабните социални движения, които са променяли начина на мислене в определени епохи. Защо хората започват да ценят определен тип поведение, а не другия? Защо нещо се е смятало за добро в една епоха и зло през друга? Какво кара хората да наказват другите за това, което те правят в пространството на собствените си домове? Какво всъщност е личното пространство? Практикувал съм процесуално право в Лос Анджелис в продължение на 20 години и знам от първа ръка как властта, парите и позициите могат да влияят върху обществените нагласи. Моралът е в основата на американското законодателство, но доброто и злото обикновено нямат нищо общо с начина, по който се решават делата. Законът е бойно поле и обикновено печели страната, която е по-добре въоръжена и с по-умните пълководци.

Моята специалност е интелектуална собственост, но съм имал случай, в който една жена съдеше работодателя си за сексуален тормоз. Сумата, която изискваше тя, беше голяма и компанията ми плати добре, за да спечеля делото в съда. Аз успях най-вече защото я накарах да изглежда като "разхайтена" жена, която не заслужава да бъде защитавана от закона. Веднага след делото седнахме на по питие с президента на компанията и тогава той сподели пред мен, че обвиненията, които жената бе отправила към него, са били истина. И до днес винаги си спомням за този случай с отрицателни емоции.

Години по-късно написах голяма статия за "Лос Анджелис таймс", в която описвах как бизнесът купува законовата система, плащайки на частни адвокати. Описах случаите на няколко реално съществуващи хора, тези без никаква власт, като показах как те са били погълнати от машината на закона. Статията ми предизвика силна реакция и дори ми навлече неприятности. Тогава започнах да се замислям за това да напиша книга за историята на правото, в която да опиша живота на хората от плът и кръв, които са станали жертви на закона. Започнах да проучвам законите за секса и открих, че самото проучване представляваше готова книга.

Сексът е водеща тема в историята на човечеството, нещо, което всеки прави, но и факт, от който всеки се смущава в различна степен. Не би имало цивилизация, ако на хората им бе позволено в сексуално отношение да правят всичко, към което ги подтикват собствените им импулси. Прекалено многото забрани създават проблеми. Повечето от първите писмени закони, които познаваме, от Месопотамия, поставят специфични правила в сексуалното поведение. Водачите в най-ранните общества са осакатявали и набивали на кол развратните съпруги, като от друга страна са позволявали на женените мъже да консумират отношенията си с дамите на своите сърца. Но всеки мъж, който не предаде на обществото някоя неразкрита жрица на любовта, рискува сам да бъде осакатен. И също трябва да "благодарим" на юдеите за убеждението, че хомосексуалността е грях пред Господ, който трябва да се наказва със смърт. Това схващане е било прието от почти всички западни общества, което е причинило повече страдание и насилие, отколкото въобще можем да си представим. Искам да покажа как тези истории са се развили от древен Вавилон до Оскар Уайлд.

Кои са най-изненадващите открития, на които се натъкнахте?
Те са толкова много. Не бях подозирал, че в първия списък със забранени книги на Ватикана влиза и колекцията от книги с хардкор сексилюстрации от собствената колекция на Ватикана. И не подозирах, че съдилищата са наемали проститутки в лицето им на експерти по това дали даден е мъж е напълно импотентен или не.
Една история ме разтърси истински. Тя е историята на атлет хомосексуалист, чиято сексуалност променя курса на римската история. През IV век сл.Хр. е управлявал император Теодосий – ревностен християнин, а повечето му подчинени не са били християни. По това време в Солун точно преди началото на важни игри местни воини хвърлят в затвора известен състезател на колесница заради хомосексуалните му предпочитания. Гражданите не се интересували от сексуалността на този състезател. Искали просто да го видят на състезанията и се вдигат на бунт по улиците, а военачалникът по това време Бутерик отказва да го освободи. Самият Бутерик бива разкъсан от тълпата. Това от своя страна разгневява император Теодосий и той нарежда на войската си да въведе ред в града. На следващите игри войската на стадиона посича над 7000 души. Кръвта се е леела като реки. Резултатът е катастрофална репутация за Теодосий. И църквата, и обществото са се настроили срещу него. Епископ Амброзий дори отказва да говори с Теодосий, докато самият император не пристига в Милано да моли за прошка. Страхуващ се за душата си, Теодосий плаче с месеци на пода на Миланската катедрала. От този момента нататък Рим служи на църквата.

Процесът на проучване и връзките, които открихте, промениха ли по някакъв начин отношението ви към темата като професионалист и като човек?
Абсолютно. Проучването ме направи феминист. Както съм казвал и преди, ако законът е бойно поле, тогава значи жените са тези, които биват потъпквани. Жестокостта на мъжете спрямо жените, предателството на закона спрямо правата на жените никога няма да се променят. Станах дори по-силен поддръжник на правата на хомосексуалистите. Целият проблем е дори по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, особено като си спомним, че "хомосексуалистите" биват споменати за пръв път като такива едва през XIX век. Преди това хората са били преценявани какви са от това какво правят. Гърците и римляните например не са намирали проблем в мъжете, които са играели активната половина от сексуалната връзка с друг мъж. Щом проникваш, значи мачистката ти репутация е безупречна. Но мъжът, който е пасивната половина от връзката, бива третиран като жена, което означава, че той е бил лишаван от почти всякакви права.

Към кого е насочена книгата ви и с какво мислите, че би била полезна?
Книгата е предназначена за всеки, който харесва интересни истории и който е любопитен за света. Да се надяваме, че тя ще е толкова забавна за четене, че професорите от колежите не биха я намерили за полезна.

Историята на българското законодателство е кратка и като че ли основната движеща сила при създаването му преди почти 100 години е била то да се отдалечи от ориенталския дух и манталитет. Каква според вас би трябвало да е посоката на развитие на закона по отношение на секса и каква изходна позиция би била подходяща за малка, зависима и разноцвета в културно отношение страна като България?
Ключов момент е да се разграничат законите за секса и половете от традиционния религиозен морал. От момента, в който приемаме Библията като мерило, започваме да смятаме, че един човек не заслужава да бъде защитаван от закона толкова, колкото друг. Това води до жестоки резултати. Законите би трябвало да защитават хората от насилието на другите, а не да го насърчават. България е дом на много култури. Правата на българите би следвало да не зависят от възгледите на групата хора, които в момента разполагат с повече власт от друга група в друг момент.

Какви са очакванията ви към предстоящото посещение в България и представянето на проучването ви тук?
Повече от всичко бих искал да слушам. Ако съм научил нещо, докато работех по книгата, е колко всъщност не знам. Почти всеки път, когато разговарям с някой по тази тема, аз научавам нещо ново. А нали в това е смисълът?

Ерик Берковиц е адвокат, журналист и историк, който живее в Париж. Той публикува в няколко издания, между които "Лос Анджелис таймс" и Асошиейтед прес.

Текстът е от новия брой на списание НЕЯ, който ще излезе на 20 ноември.
Можете да разгледате флаш версията на брой 10