Dnevnik.bg

Той тоя гении се ражда всяка секунада когато го слушам!!!

Който иска да чуе изпълнение на Шопен на световно ниво в България:
http://www.mono.bg/article-3634.html

браво на мацката.. това как се учи да се свири?

Все пак не крадем чуждо. Поляците се опитват да откраднат Шопен. Първо - баща му е от смесен брак. Второ - когато е на 21 години Шопен се установява в Париж и живее там до края на живота си. Дори дебюта му на сцена е във Виена.
Така че Шопен е поляк колкото и Джон Атанасов е българин. Ние сме правили чествания за Атанасов, нито сме проглушили света като сме казвали, че е българин.

но аз имам предвид, че там класическата музика е на почит, младите хора ходят на концерти, има десетки джаз фестивали и чудесен нощен живот. а не чалготеки с мутри и проститутки.

До коментар [#4] от "avtor":

Ееей все на комунизъм го обръщате, кога ще се освободите от тоя соц. манталитет? Слушай си Шопен и си трай, откъде това вманиачаване на тема чалга? Дали новината е за метъл, Шопен или Мадона, само за чалга се коментира... Като не ви харесва не я слушайте и не я коментирайте. Аз като не харесвам спагети не ги ям и не ги обсъждам денонощно по форумите, не ги обсъждам и в новините за пица, баница, пиле със зеле... Ако Дневник беше мой и в него пишеха толкова много психопати щях да заключа всички новини от коментари...

Остатавам с впечатление, че лъскаш чепиците на поляците. Крадат такъв велик човек като Шопен, но са голяма работа за теб. Не знам кога си роден, но аз добре ги помня по нашето море какви ги вършеха. Както и това, че като бях ученик ни юрнаха да събираме храни за Полша, защото нямаше какво да ядат по времето на "Солидарност".
Полша е с население от 38 млн. - ти съвсем сериозно ли мислиш, че всички там само Шопен слушат ?

Номер 5, сравнението ти между Джон Атанасов и Шопен е доста тъпо. Джон Атанасов е роден в САЩ, демек е американец. А Шопен не само е роден в Полша, ми е и живял там 20 години. Това е все едно ти да си острасъл първите 20 години в Полски Тръмбеш, после да си отишъл в Пловдив и да викаш, че си от Пловдив

Номер 8, ти нали си ял шпек салам по това време и си хапвал банани на Нова Година, кво ти пука за поляците? Кво да ги правиш, предпочитат свободата пред салама...

Да бе - баща му не е точно поляк, целия му съзнателен живот е извън Полша, ама е поляк. Вервай.
А великите поляци през 1990 г. класираха на балотаж Валенса и Тимински (полския Жорж Ганчев). А по нашето море влачеха кремове за да ги продават. Така че и те са по шпека.

Абе поляк-моляк честват го хорат. И то 1 седмица. Браво. А вие пак намерихте за какво да се дърлите. И то даже не е наш спорът. Такъв хубав повод (и събитие), вие: по морето кво правили поляците, ама цаца яли пък и той не бил поляк. За изкуството не трябва да има граници.
Ако си бях в България, щях да си сипя една ракия и да си послушам малко. Сега пак така, ама на бира. Аре лека на всички.

Малко преди смъртта някой ще го попита страда ли. „Вече не" - неочаквано силно и ясно ще отговори Шопен. Това ще бъдат неговите последни думи.
Сърцето на Фредерик Шопен престава да бие в три часа сутринта на 17 ноември, на 39-ата година от живота му.
Както бил написал в завещанието си композиторът, сърцето му било извадено и доставено от сестра му Людвика във Варшава, където се пази и до днес в църквата „Св. Кръст". А Шопен бил погребан в Париж, в гробището Пер Лашез.
А музиката му е вечна !!!
http://vbox7.com/play:474b45e6

Общата продължителност на всички произведения на Шопен, според Complete Chopin Edition на Deutsche Grammophon от 1999 г. е 18 часа, 48 минути и 22 сек. Това означава, че изпълнителите в този мегаконцерт ще повторят произведенията му почти по 10 пъти!
А каква е националността на Шопен е извън всякакво съмнение и споровете тук показват само много ниското културно равнище на някои коментиращи. Във всички енциклопедии, на всички езици пише, че Шопен е ПОЛСКИ композитор и виртуозен пианист.

Готин коментар, номер 12

Впечетлението че Бог е приключил вече със света е илюзорно. Вижте котките - не кучетата, те са лакеи, мохамедани. Една малка прослойка между хората виждат в котките това кето при човека се постига чрез самоотричане, подвизи и святост. Първото което поразява през булото правещи ги невидими за огромното болшинство, е неземното им достойнство. Не е това човешко достойнство стъпило здраво на земята, а отвъдно, приемащо света като неизбежно бедствие. Чувства се личност, неподдаваща се на индефикация, към името си се отнасят кото към чужда необходимост, затова пък истинската, отвъдната личност, тази с каято Бог разговаря присъства осезателно. При хората е само чрез подвизи, святост и надарени творци - страдащи от невъзможноста за реализация. За котките няма и това страдание - всичко е чисто, всичко е от отатъка. Попитайте някой поет, художник, музикант ако го откриете в миячницата на някой ресторант, защото те са невидими като котките, - ако се постави на кантар една котка и цялата вселена кое ще натежи? - Котката - ще каже без парадокс този на който таланта покрай отвъдното е и способност за парадокси. От къде такава "наивна" увереност? - Котката за него е личност, зад която е Този с цялата истинска вселена, от която нищо не се е изгубвало и е във всяка личност, а вселената на кантара е несъществуваща и единствена за всичките неизчислими, а и никой не ги изчислява кучкари. Защото възможноста да се постави вселената на кантар гарантира булото пред котките и творците.
А да видиме как любят! Жалко, но трябва да се поясни че любов е обратното на това което е прието за тази дума. За хората, всички тези дето не виждат котките "любов" е харесване, даже привързаност на базата на човешката представа за хубаво, а то е изгода подхранваща нашите физически и душевни копнежи с възможноста да се симулира притежаване на това което не сме. При котката любов е усещане на връзка чрез отвъдното, където всичко е свързано, - не случайно котката в рядките случаи когато залюбва човек, прави странен жест с глава нагоре, сякаш казва че всичко е там, и навярно още но човека е сляп. Той вижда само външното, а за нея чуждото - когато се оставя да я галят за да се уреди донякъде в този враждебен свят, съзнава това неизбежно зло и го понася стоически. Ако човека можеше да люби както котката, светът да е изчезнал и Бог да си е прибрал творците заедно с котките.