Dnevnik.bg

За разлика финала на конкурс за красота, състезание за музикални таланти или на последния мач на шампионат по футбол, в нощта на връчването на оскарите (тазгодишната церемония е в неделя вечер) не се случва нищо, от което да зависи кой е победител.

Обикновено благодарствените изказвания са скучни и клиширани, шоуто е твърде дълго и комедиите никога на са отличени със златна статуетка.

Звездите и гостите започват да пристигат още посред бял ден, облечени в изключително претенциозни вечерни рокли и смокинги. Обявяващите наградите са световно известни звезди, принудени да четат лаконични изречения като от училищна пиеса.

Защо тогава е цялата тази треска, събираща само в САЩ пред телевизионните екрани над 40 милиона зрители? При това в епохата на интернет, когато по "Туитър" за миг научаваш резултатите, по сайтовете има всевъзможни подробности, а на следващия ден вестници и списанията седмици наред показват още и още от вечерта.

Отговорът не е сложен - специалистите по маркетинг на Академията за кино изкуство и науки правят всичко възможно блясъкът на церемонията да се върти не около филмите, а около т.нар. "Оскар момент". Не, не става дума за актьорите, които печелят, а за зрителите, които неволно съпреживяват и си представят как пред очите на целия свят след думите "И наградата отива при..." следва тяхното име, отличено за нещо специално, харесвано и наистина добро.

В Ню Йорк например на централната гара тези дни който искаше, можеше да се снима с истинска статуетка. Някои дори идвали засвоя "Оскар момент", облечени в бална рокля или смокинг, разказва "Уолстрийт джърнъл".

Писателят Джон Скалзи описва как взел назаем една статуетка от приятеля си Пам Уолъс (тя спечели оскар за "Свидетелят") и наблюдавал как всеки, който я хване в ръце, не говорел колко добър е отличеният филм. Те веднага започвали да се изживяват като спечелили оскар, обръщали се сякаш към телевизионните камери и казвали: "Благодаря на академията за това отличие..."

"Беше съвсем като по теорията на Павлов", обобщава Скалзи.

Мит на шоубизнеса е, че всички номинирани репетират речта си пред огледалото в банята. Но този мит съдържа и капчица истина, защото "Оскар моментът" въплъщава мечтите на милиони хора по света. Актьорите са най-добрите в изиграването на тази мечта пред публиката - по-голямата част от личността им остава скрита, поради което рефлексивно зрителите си представят, че са на тяхно място.

"Личности на бягството от реалността" - това са за публиката холивудските звезди, а терминът е използван в далечната 1939г. в изследването на Маргарет Торп "Америка на кино".

В нощта на оскарите подобно проектиране е триумф на фантазирането за индивидуална победа. (Сигурно сте забелязали, че академията не дава награда за колективно постижение.) В това е същността на блясъка на церемонията, както и обяснение защо толкова много хора недоволстват от благодарствените речи.

Публиката едновременно мечтае да се къпе в признание, че е нещо специално, изключително, незаменимо, а в същото време очаква от наградените скромност и благодарности към всички, допринесли за личната победа. (Разбира се, няма нужда след "Благодаря на майка си, мъжа (съпругата) ми, учителката ми по театрално изкуство в гимназията..." да се изреждат половината екип на филма). Балансът не се отдава на всеки.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче