Дж. М. Кутси разказва една история на три гласа

© изд.



"Хрумна ми идея: да напиша роман от гледната точка на човек, който умира, който знае, че му остават два дни преди това..., който вече няма никаква надежда, че може да постигне нещо в тези два дни, освен да поживее още малко, на когото всеки миг е пропит с мъка", пише Нобеловият лауреат Дж. М. Кутси.  "Дневник на една лоша година" обаче не е мрачна книга, въпреки че в нея има много прозрения за умората и старостта, за преходността на живота и идеите.


Южноафриканският писател е един от най-значимите съвременни англоезични автори. Той е и първият, който получава два пъти наградата "Букър". "Дневник на една лоша година" е една от последните му книги - тя излиза през 2007 г.


Трудно е да се определи жанра на "Дневник на една лоша година". Тя е на ръба между фикцията и мемоарите. На практика е експеримент – като се започне от това, че дори страниците на книгата графично са разделени на три и се стигне до това, че през повечето време текат едновременно три  истории, които се пресичат на всяка крачка.



Не е трудно обаче в това многогласие да се открие образът на самия Кутси – на възрастен мъж, който прави оценка на живота и света около себе си. Неслучайно той пише: "Онова, на което големите писатели са майстори, е авторитетът."


Кутси пише с ирония, с тънко чувство за хумор и за всеки става ясно, че зад тези привидно банални сюжети могат да се открият дълбоки психологически пластове. Той повдига въпроси, които нямат еднозначни отговори – за самотата, страха от споделяне и близост.


В първата част на "Дневник на една лоша година" са събрани два дневника и размисли за затвора в Гуантанамо, за тероризма и Ал Кайда, за класическата музика, която става все по-неразбираема, за политическия живот в Австралия, за майчиния език и за съседката, която носи кофа вода на жабите в пресъхналата рекичка. Всичко, което един голям мислител може да сподели.


Във втората част обаче се разбира, че нищо не е случайно, защото това е книгата, която един възрастен писател диктува – той вече няма сили да разгърне цял роман, а записва възгледите си по определени въпроси. Един ден той среща красива млада жена и се опитва да я задържи по единствения начин, за който се сеща – предлага й да набира на компютър текстовете му. Така тя влиза в живота му и – по-важното, тя получава думата в третата част от книгата.


"Дневник на една лоша година" се появява със знака на "Жанет-45" в превод е на Иглика Василева. Това е четвъртата книга на Кутси, която излиза на български език след "Живот и страдания на Майкъл К", "В очакване на варварите" и "Позор".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах