Dnevnik.bg

Останах с впечатление, че се превежда главно от английски. Жалко, защото в Русия, Франция, а навярно и другаде се издават много добри нови книги.

"На Запад, говорила съм с колеги и то наскоро, може да се живее добре цяла година с превода на две средно дебели книги. Но там, разбира се, тарифите са по-високи, пък има и много държавни субсидии."

Да си дойдем на думата и като истински творци да си поискаме държавна субсидия.
По-добре да дадем идея "на Запад" откъде още може да отреже

Преводач къща не храни, а писател - съвсем!
Иначе трябва все нещо да ядем!!!

Това е малко в страни от темата, но е все пак добре да се знае. Линка е за една българка, станала милионер в Германия основавайки фирма за преводи:

http://www.youtube.com/watch?v=DiBvVaC2q-w

А това им е сайта:
http://www.lingua-world.de/

"...направи си сам", "научи се сам", "как да станеш бог", "как да станеш богат" и тем подобни, тоест книги за забавление, просто четива или псевдолитература, тогава аз нямам отговор, защото не ги чета."

В това мнение може би се крие причината за ниските приходи на част отпреводачите. Може би трябва да прочетат някои от тези "книги за забавление".

Ама как ще има качествени преводачи? Иглика ми е преподавала, пусна цялата ми група от 14 човека с минимум оценка - 5. Аз после как да си намеря работа като преводач в България???
Тук всичко е на тоя принцип.В офталмологията в Плевен, шефчето - на 80 години, не учи никой на нищо, тук същата работа.И после - искате качество.Е как да стане?

Тия динозаври си пазят хляба само за тях, не подготвят качествено бъдещите кадри, а после - туп една такава статия и 300 човека се изреждат да ги хвалят.

Както колегата по-горе каза - за 1 лев на страница...ами няма как да стане.А цената е 1 лев на страница, защото тия двете по които се прехласвате не са си дали зора да предадат на учениците знанията си, за да може само те да си лапкат парички.

Добра статия.

До 10. 11.1989г. в България имаше голяма преводаческа школа.
Новите преводи са пълна трагедия.
За сравнение ще дам "Гордост и предразсъдъци"
в превод на Жени Божилова, 1989г.
и Снежана Милева, 2007г.
Освен това в статията се акцентира на английските преводи, както едно време само на руските. Къде са другите цветове, само черно - бяло гледане , типично за булгар.
От немски бе преведен Роберт Музил, "Човекът без качества",
а за Любомир Илиев нищо не се споменава. 5 години от живота си е посветил на превода, и нищо...
Ами, "Аферата Батенберг"? 9 - ет години е била писана, 3г е отнел превода й на български, много добър, но пак нищо...

Сетих се за един преводач, лингвист и философ, който не храни къща - Алфред Нобел. А да, за още един чичо, Ангъс Фрейзър, министър на вътрешните работи при Маргарет Тачър ... но в страната бг енциклопедиите вече не се ползват дори за ...обръс - тоалетната хартия е по-евтина.

Трудността, с която стойностните произведения намират издатели и... читатели. Добрата литература се превърна в обект на интерес само на няколкостотин хиляди души у нас. Всичко друго се разтушава, четейки романчета, очевидно преведени от хора, завършили първи курс на Алианса.

Грешите, госпожо! Всички читатели искат стойностна литература. Лошото е, че тя се губи на фона на останалата - хем е малко, хем обикновено няма никакъв вид и дизайн. Защото напр. според издателите е достатъчно да отпечатат Уайлд на вестникарска хартия и пак според тях ще го продадат. Реално, само някой супер върл фен ще го купи в този му вид. А и по този начин въпросната книга няма шансове да стигне до незапознатия, напр. тинейджър, защото на него не му се чете вестник.
Пазарът трябва да се регулира допълнително, щом всеки може да издава. Може напр. да има стандарт за българска книга, така както има за млякото и за сиренето. И този стандарт да означава "написано грамотно".
Аз лично доста чета детска литература и мога да кажа, че 90% от нея не могат да бъдат прочетени на глас, защото са пълни с елементартни грешки - повторения, несъгласуване по род и подобни.

знам че звучи абсурдно , но има огромен проблем с преводите от руски на български, има разлики в изказа и словореда , които преводачите не взимат предвид и става страшно и напълно нечитаемо, подозирам че и с другите езици е така но знам на ниво четене на литература само руски

Много хубава статия, открехва вратата към тайния свят на преводача. Казвам тайния, защото:

Има истина и в това, че е много трудно да попаднеш в гилдията на професионалистите, дори да имаш качества, защото няма как да ги изявиш. - цитат на коментар #24 от “etty1”

Наистина преводачите са гилдия, която доста добре си пази хляба. Дотолкова, че често няма как дори и информация да получиш как и дали можеш да се пробваш за тази професия.

Имам вземане даване с преводи по служебен път. Аз също правя преводи от време на време.
Заклети преводачи, с високо самочувствие и много добри доходи ми дават преводи на материали, които след това не губя време да поправям, а превеждам отново. Защото да знаеш чуждия език наистина не означава, че владееш българския такъв. Особено пък ако е и специфичен, пълен с термини, или пък художествен, изискващ творчество и много висока ерудиция.

Напоследък се възмущавам и от доста преводни книги (не само от английски). Наистина си личи, когато е работено без редактор, коректор и прочие. Да не говорим за навлизането масово на чуждите думи, като понякога текста става изключително труден за четене.
Това е поредната сфера на нашия български живот, която търпи тотален упадък.
За цените на прводите е по-добре да замълча, че е срамно.

До коментар [#33] от "Красимир Кабакчиев":

Жалко, че наистина изглеждате като интелигентен човек.
Значи няма как да научиш някой да превежда?

Един вид, преводачите са станали една сутрин и са открили, че могат да преведат "Илиадата" или "Анатомията на Грей"?

Това ли ви е тезата?

А това:
Големият преводач Кръстан Дянков е патрон на наградата ви. Вашите думи за него?

Иглика Василева: Учила съм се от неговите преводи с молив в ръка. Но, тъй като една птичка пролет не прави, трябва да кажа, че той, заедно с цяла плеяда прекрасни преводачи като Жени Божилова, Тодор Вълчев, покойната Пенка Пройкова и много други, съградиха основа от блестящи преводи, на която моето поколение трябваше само да стъпи, за да продължи напред.

Какво е тогава?

Интелигентна публикация, вече сме отвикнали от подобни различни от чалгарската визия културни ценности, стават все по-редки, както и добрите преводи...

Препоръчва очерка на Георги Марков (от Задочни репортажи за България) за Владимир Мусаков, забележителен преводач, главно на Ерих Кестнер. - цитат на коментар #18 от “fifi_5”

Горещи благодарности за препоръката! Чета от време на време записките на Г.Марков, но тъй като оставят у мен изключително негативни чувства, се случва рядко...та не бях стигнала до този репортаж. Покъртителен разказ за очевидно изключителен човек и професионалист!

Винаги, когато се спомене превод на български, си мисля, за гениалните преводи на Валери Петров на Шекспир. Благодаря на всички невероятни преводачи, които са ме доближавали до оригиналните произведения!

Това да си добър преводач наистина си трябва не само много добро владеене и на двата езика, ами и направо да си си едно парче писател! Така че дамата накрая на статията не се е изхвърлила.
Има преводачи толкова добри, че преводът им по-добър от оригинала! Такъв е случаят с едни ранни преводи на Тери Прачет, които имам. Като прочетох оригиналите по-късно ми се видяха плоски и скучни и някакси без магия. После почна да превежда някаква друга жена и тогава разбрах огромната разлика между различните преводачи.

Значи няма как да научиш някой да превежда? - цитат на коментар #37 от “vojdek”

Няма. Като не може, не може. Второ, ако може, т.е. ако има талант, той САМ ще се учи от когото трябва - и ще прецени от кого точно. Но от дистанция. Не виждам да трябва да бъде държан за ръчичката. Най-важното за добрия превод е да владееш езика, а на високите нива това се учи сам. На по-ниските нива те учат, но на по-високите е друго. Трето, преводът е изкуство. Данте, Микеланджело, Шекспир и пр. не са се учили от никого. Нямало е от кого - не е имало Данте, Микеланджело и Шекспир старши. Отначало са чиракували, след това САМИ стават това, което са. Надявам се, че тезата ми е ясна.

До коментар [#28] от "_dd":

Права сте, аз също съм се сблъсквала с този проблем и съм редактирала в момента текстовете, докато четях на сина ми. Но е изморително и глупаво. Реших проблема като четях от стари издания, детската класика има прекрасни преводи преди 1989 г.

До коментар [#42] от "Красимир Кабакчиев":

Тезата ви е в общи линии, че или си гений, или не ставаш за нищо?

Извинете много, но по вашата логика тези:

1.Английска филология.
2.Немска филология.
3.Въобще всички филологии.
4.Приложни лингвистики от всякакъв сорт.

са де юре и де факто ненужни?

Тъй като няма да се разберем - нека всеки си продължи по пътя.И така.Всичко най-хубаво!

Наистина в България има доста преводачи, голяма част от тях обаче не стават според мен. Дори и само на български да четеш, разбираш къде има сбъркано, да не говорим за разни простотии в художествената литература. Например в книга от преди 15 години - якуци вместо джакузи, москити вместо комари и какви ли не простотии. Препродавал ми е възрастен преводач, който обаче хич не е в час със съвременните финансови термини и си измисля негови си простотии, например Footsy било някакво име, защото такава дума нямало.

по вашата логика тези: 1.Английска филология. 2.Немска филология. 3.Въобще всички филологии. 4.Приложни лингвистики от всякакъв сорт. са де юре и де факто ненужни? - цитат на коментар #44 от “vojdek”

Филологията, приложната лингвистика и пр. не правят преводачи, само дават основата, нужно е опит да се натрупа. Ако някой завърши английска филология на 22-24-26 г. и в дипломата му пише "преводач", още не е преводач. Все едно току-що завършил лекар да каже, че е лекар. Лекар е, но само по диплома. Тепърва ще се учи, ще трупа опит. След пет години ще е 20% лекар, след още пет още 20% и т.н. Аз съм на 57 г. съм, минал съм през натрупване на опит като преводач и научен работник (такъв беше терминът), а жена ми, с която сме семейство от студенти, е лекар. Така че - това, което твърдя, съм го видял с очите си.

Добавка. Вярно, че Микеланджело завършва Давид, когато е много млад - на 25 г. възраст (доколкото си спомням), като преди това двама тогавашни корифеи се отказват да работят с огромния къс мрамор - понеже не ставал за нищо. Но Микеланджело е гений, т.е. изключение - от една страна, а, от друга, е работил в цеховете за създаване на скулптури още от дете. Примерът ми с гениите беше краен и за илюстрация, може би не съвсем точен. Намирам, че човек трябва да се изгражда по свой собствен път и да не разчита прекалено на това, което другите го "учат".

Достатъчно е да вземем дори производен преводен материал, тук в Дневник, за да ни стане ясно, защо двете награди отиват при толкова възрастни дами (без да искам да ги обидя, моите уважения)
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/11/18/1203751_bulgarska_sleda_sred_nai-osporvanite_pametnici_v_sveta/
опреден паметник, носещ името на индиански водач, е прекръстен при превода на мемориал на дивите коне - липса на елементарна обща култура и инстинкт за търсене на информация при превода. Неща, които в никой университет не се преподават, те се възпитават!
Съгласна съм напълно с Вас, г-н Кабакчиев! Тъжното е, че когато тези две госпожи и цялата стара школа си отиде, ще останем с...трудно е да кажа дори "некадърни" преводи!

До коментар [#28] от "_dd":

Извинявайте, но не сте прав/а в поне няколко отношения

Не е вярно, че всичката "висока" литература се издава с лошо качество, а лъскави са едва ли не само булевардните романчета и бестселърите. Явно живеете с някакви спомени от 1990-те.
През последните 10-тина години се появиха безкрайно много не само отделни книги, но цели поредици стойностна европейска и неевропейска преводна литература с доста добро графично оформление, печат и т.н. Примери няма да Ви давам, просто влезте в някоя голяма книжарница от рода на "Хеликон" или "Пингвините" или се разходете по "Славейков".

Освен това си противоречите: хем всички читатели (всички, ни повече, ни по-малко!) искали, ама мноооого искали стойностни книги, ама, видиш ли, не им се предлагали; хем пък тийнейджърът като видел нещо на лоша хартия нямало да си го купи, каквото ще да е - значи, все пак меракът за стойностно четиво не цари толкова повсеместно и безусловно

И какви са тези работи за държавна регулация на пазара, това да не е сирене или салам?! Ако съм неизвестен поет аматьор, искам да си напечатам стихосбирката и някой издател ми я спонсорира, или си я финансирам сам в ограничени бройки, то за мен ще е по-важно да я отпечатам, ако ще в скромен вид, ако ще и на тоалетна хартия. Риска да не се продава и да не се хареса си го помам аз и издателят, с който сме се споразумели. Не виждам това с какво пречи на някой друг, та да ми забраняват да издавам, щото нямам пари за цветен офсетов печат. Това е едновременно ограничаване на свободната предприемаческа инициатива и на свободата на словото. Ако искам, и на листове А4 ще си напечатам творбите и ще ги пропагандирам, като ги раздавам по улицата! Законодателството не може да ми го забрани.

Прекрасна статия. Благодаря ви, Дневник!

До коментар [#21] от "onufrij":

Не. Не съм съгласен. Познавам някои от най-младите преводачи. СУ, Английска Филология. Четат много, знаят и се учат бързо. И го правят въпреки мизерията, на която обричат себе си и децата си. Поклон пред младите!