Ярки цветове и пълно отвращение към правите линии. Това е отличителна черта не само на една много известна къща малко встрани от центъра на Виена, но и на цялото творчество на художника-архитект, роден под името Фридрих Стовасер, по-късно прекръстил се на Хундертвасер - станало почти синоним на града.
По непонятна за мен причина в туристическите карти на Виена тази къща не е подобаващо отбелязана и човек трябва да употреби доза инат, за да стигне до нея. Слизам на правилната спирка на метрото, излизам над земята и започвам да се оглеждам за нещо, което да ме упъти. Понеже за разлика от София тук разчитам на означения. Обаче не виждам и тръгвам напосоки. Влизам в една книжарница, където жената с дълбока въздишка на досада ме упътва. Явно й е писнало да обяснява посоката на известната къща, вместо да отговаря на книжни въпроси.
Тръгвам в указаната посока като непрекъснато се съветвам с картата. От около 50 м разстояние познавам, че се движа в правилната посока, понеже клаксони на коли и трамваи се опитват да си проправят път пред застанали на пътя им туристи с фотоапари, които се опитват да снимат къщата.
Фотограф: Татяна Димитрова
Ама няма накъде да се мърда. Улицата не е много широка, на отсрещния тротоар скеле на фасадата допълнително усложнява ситуацията. Правя и аз на свой ред опити да заснема липсата на прави линии, цветове и
Фотограф: Татяна Димитрова
колоните, които свързват два балкона, и имаш чувството, че всеки момент ще се катурнат.
Художникът бил поканен от общината през далечната 1977 г. да претвори философските си идеи в къща. А именно, че "неравният под е мелодия за краката", понеже природата прави линии не знае, дърветата е естествено да избуяват от пода на хола или покрива, където са специално посадени в застланата почва. Въпреки поканата нещата не минали гладко и строежът започнал десетина години по-късно. Безплатно, защото Хундертвасер поел ангажимент да предпази мястото от нещо грозно, което би могло да се появи там.
Фотограф: Татяна Димитрова
Като се опитвах да намеря всички възможни ъгли за снимки от тази страна, включително и това да нахлуя папарашки на терасата на невинен обитател,
Фотограф: Татяна Димитрова
завивам по неравния (разбира се) тротоар, за да намеря друга позиция. Там вече се сблъсквам с немалка група хора със същите желания. С голямо търпение издебвам няколко момента, в които да няма тълпи по снимките.
Фотограф: Татяна Дими
И опряла гръб към отсрещната стена на кафенето, пак вдигам поглед нагоре.
Гледам и ужасно завиждам на жената на малкото балконче, че има късмета да си пие кафето там в качеството й на обитател. Тя обаче поглежда надолу и заради немалкото чифтове завиждащи очи, вперени в нея, май не е много щастлива да ни види. Опитвам се да й вляза в положението, докато чета на входа,
че не, не може да се разгледа отвътре къщата и че отново не, обитателите на най-сниманата сграда наоколо нямат твърде голям хол и не могат да приемат туристи.
Фотограф: Татяна Димитрова
Не ми остава друго, освен да обикалям безпризорно в малкото квадратни метри наоколо и да снимам мислено цъкайки с език. "Е, не е честно само някои хора да могат да живеят в такава къща."
Спомням си, че самият Хундертвасер е искал да се разреши на всеки подобна цветова волност.
Написал е манифест срещу рационализма в архитектурата. В него се отстоява правото на всеки човек, който живее под наем, да може да протегне ръката си извън прозореца и да боядиса, докъдето стигне, в избран от него цвят и така да покаже, че там живее "някой, който не е "затворник, заробен и стандартиризан човек".
Човешката мизерия се дължи на стерилната рационална архитектура, убеден е Хундертвасер и в този момент съм напълно съгласна с това. Доказва го и вълната комерсионализъм, покълнала от неговите творения в съседство. От магазина в приземния етаж,
Фотограф: Татяна Димитрова
от шопинг центъра 10 м по-надолу, където се е приютила и Тоалетната на модерното изкуство. В негов стил. Не че той не е автор и на обществена тоалетна. Само че не тази, а една в Нова Зеландия, където прекарва немалко дни от живота си.
В крайна сметка тръгвам към музея, намерил място на една съседна пряка, водена от знаци по пътя.
Дизайнът си е на Хундертвасер. Човек трябва много да внимава да не се спъне по кривия под, докато се размазва от съзерцание по картините.
Тук е и едно от малкото места във Виена, където велосипедите не се добре приети.
Пак извивам врат нагоре, за да уловя нещо от фасадата в обектива си.
Вътре успявам да открадна няколко кадъра от общите части и градината, където
вкусът на виенският меланж има особени нотки в аромата, докато го вдъхваш,
поставил телеса върху стол и маса - произведения на изкуството.
Най-накрая събираш сили да си тръгнеш. Убеден в правотата на кривите форми и нуждата от крещящи цветове, които да те топлят в сивите есенни дни.
Търсене
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
Big Muzzy
Рейтинг: 1284 НеутралноФасадата прилича на нашенски блок. Значи и ние можем да се похвалим с последователи на Хундертвасер.
http://www.kardjalipress.com/0705/sanirane1a.jpg
http://www.kardjalipress.com/0705/sanirane1b.jpg
http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1008420.jpg
-8 +24
issunboshi
Рейтинг: 1552 НеутралноМного готино!
-2 +13
paxah
Рейтинг: 84 НеутралноУникално, особено на фона на съседните сгради
. По спомен сградата е трябвало да функционира като мъжки клуб, но след протест на съседите е предоставена възможност на Хундертвасер да се развихри - всеки прозорец е с различен размер.
+13
Starec
Рейтинг: 699 ВеселоМного добро описание на фантастичната, сюреалистичната и т.н. реалност създадена от Хундертвасер: "правотата на кривите форми" - браво. И снимките са в изобилие - похвала на авторката и на "Дневник". Давайте още в посоката "култура" - стига "жълто" във всичките му оттенъци - има крещяща нужда от "крещящи цветове"
Поздрави
+32
luiza
Рейтинг: 96 Веселов случая различното е красиво и оригинално...и малко завиждам на живеещите в това произведение на изкуството
-1 +15
followed
Рейтинг: 692 ВеселоЯко е, различно е, интересно е, много ме кефи!
-1 +14
Тsonkooo
Рейтинг: 9960 НеутралноХубав меланж - ярки цветове с естествена зеленина и цветя!
-1 +6
led_zep.23
Рейтинг: 4130 НеутралноСтилът на Хундертвасер много ми напомня Гауди в Барцелона.
-2 +10
etty1
Рейтинг: 1409 НеутралноМного ефектна, но доста напомня къщите на Гауди. Големите умове мислят еднакво
-1 +9
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 НеутралноИ ние като Татяна Димитрова сме ходили до Хундертвасерхаус, но за разлика от нея се заговорихме с местен старец, който се учуди, че като българи сме предпочели да отидем до тази съмнителна архитектурна забалежителност на Stowasser (истинското име на Хундертвасер) пред възможността да разгледаме отвътре шедьовъра на архитектурата, където е поместен българския културен център във Виена. www.haus-wittgenstein.at
Friedensreich Hundertwasser е един копирач на стила на Antoni Gaudí . Известността си дължи на това че е чех и че сред приятелите му са австрийски социалисти, които го финансират, правят му безплатен маркетинг и му авансират идеите с пари на република Австрия.
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
-8 +8
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 ВеселоДо коментар [#9] от "etty1":
Големите умове мислят еднакво - цитат на коментар #9 от “etty1”
Да
копирането също е бизнес
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
-3 +5
arch_
Рейтинг: 868 НеутралноНе завиждайте толкова на живеещите в сградата. Всички подобни уникални сгради са под защита. Собствениците нямат право да променят нищо - дори и детайли в разпределенията. Ако решите да смените прозорец или външната врата на жилището, новото трябва да е точна реплика на оригиналното със същите материали, трябва да го одобри съответната служба и струва средно 3000 евро.
Според мен това е цената на запазената атмосфера в един град, но гледайки какво се случва масово с паметниците на културата в България, 99% от българите не са съгласни с мен.
-1 +13
aleko
Рейтинг: 389 НеутралноНа мен лично ми стои много свежо, но виенчани смятат, че Хундертвасер е компилат и твори на границата на кича.
+9
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 Неутралнокакво се случва масово с паметниците на културата в България, 99% от българите не са съгласни с мен. - цитат на коментар #12 от “arch_”
Не съм съгласен, че в Б-я живеят само вандали и че те са 99%.
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
-2 +7
arch_
Рейтинг: 868 НеутралноДо коментар [#14] от "H2O":
Не съм казала, че живеят само вандали. Но първо, законите в България за паметниците на културата и механизмите за спазването им са много слаби и недомислени. Второ, липсва традицията в отношението към старините. Повечето собственици на паметници на културата трудно приемат факта, че някой може да им се бърка в решенията относно частната собственост. Трето, атмосферата в старите градски части не се приема за ценност, както е при виенчани, берлинчани и тн. Доказателство за това е, че никой не протестира срещу плана на Диков да превърне софийския център в някаква карикатура на сити.
Погледни този сайт http://sofiazanas.blogspot.com/search/label/%D0%BD
-1 +6
zmg
Рейтинг: 8 ВеселоС цялото дължимото уважение към автора- лесно се намира с помощта на Google Maps=> http://g.co/maps/g2zeq
-2 +1
harizanov.angel
Рейтинг: 264 НеутралноМного харесвам Хундертвасер. От по-новите архитекти харесвам повече само Гауди.
-2 +3
etty1
Рейтинг: 1409 ВеселоДо коментар [#11] от "H2O":
Съгласна съм с коментара Ви за къщата Витгенщайн, както и с твърдението, че Хундертвасер е на ръба на кича. Но има настроение, артистично и цветно местенце. Класическите виенски дворци са великолепни, но доста респектиращи. Не винаги една и съща идея е плагиатство според мен. Нямам доказателства за Хундертвасер, но вижте двата коментара 8 и 9 - публикувани едновременно и спонтанно еднакви.
-1 +7
newmind
Рейтинг: 800 НеутралноХундертвасер Е НАИСТИНА ЕДИН ГЕНИЙ !
Някой да го предложи на министърката Павлова по програма ПРООН 
, но малко трябва да се пипне ала Хундертвасер 
Сега бихте ли си представили ако в момента има такъв архитект и отиде и ппредстави своите планове на арх.Диков или отиде при Д-р Лиляна Павлова (Росен Плевнелиев) предложение да реализира свои проекти в София какво ще се получи? Ами ще му се каже,че дори и да те харесваме не може защото според ЗУТ това ще са незаконни постройки
От друга стпрана ми се струва обаче,че точно такова мислене ала Хундертвасер може да разреши по един красив начин грозните санирания тип китеници по панелките
Всеки апартамент от панелките може да стане уникален, то той си е такъв
-2 +6
Arimancer
Рейтинг: 2062 ВеселоХаресва ми описанието. Бил съм там и точно така бих го описал.
Could you please repeat what you just said so I can use it as a pre-text to beat the ever-loving shit out of you?
-1 +3
Капитан Падна-ли-ми
Рейтинг: 420 НеутралноДо коментар [#1] от "Big Muzzy":
Нормално е за един селянин, който не е напускал панелния квартал от десетки години да мисли така. Жалко, че май ... няма да имаш късмета да отидеш до Виена.
-7 +4
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 НеутралноДо коментар [#18] от "etty1":
Ще трябва да се съглася с вас, тъй като не съм ходил в западната част на европа и не мога да говоря за изкуството на Антони Гауди
http://www.kunstunterricht.de/
Но тук има специализирани коментари и видеа за творци и техните произведения. Според това, което очите ми възприемат Антони Гауди е ненадминат и създава уникални творения.
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
-2 +4
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 НеутралноДо коментар [#15] от "arch_":
Мерси за линка. Парадоксално е, че администратацията на града е толковва тесногърда. Архитектите обикновено са "осеаяни" с визии и притежават вродено чувство за естетика. Софийска общината назначава явно "инвалиди"-архитекти, неспособни да различат уникалното от ординарното.
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
+3
arch_
Рейтинг: 868 НеутралноДо коментар [#23] от "H2O":
Не. Много по-банално е. Онези сгради от линка са си отишли не защото никой не ги е разпознал като паметници на културата, а защото финансовия интерес на собственици/инвеститори/об
Виена е уникален град отчасти именно заради хубавите сгради. Хората там са наясно, че това е ценен ресурс и се стаят да го опазят.
+6
Ѡлегъ
Рейтинг: 2150 НеутралноДо коментар [#24] от "arch_":
Виена, Будапеща, Хрмансщад са градове с особен облик и за да запазят образа си се налага собвтсениците да се съобразяват с местните власти, които отговарят за имиджа на града.
Така че сте права, като говорите за липса на традиции у българите.
изпаднал немец, направил филм за кредеца и убиеца Ходорковский http://my-hit.ru/film/16048/online
+4
id_1
Рейтинг: 988 ЛюбопитноНямам коментар а само весело настроение.
Благодаря на автора и на Автора!!!
+5
Drun_drun
Рейтинг: 792 НеутралноМоже би не знаете, но София като млада столица се строи по модела на Виена. Сградите от първите десетилетия на 20 век много приличат като архитектура и философия на виенските класически сгради в центъра на града, което се дължи най-вече на факта, че българските архитекти са се образовали основно в Австрия и Германия. Разбира се, на това е сложен край след 09.09.1944 г., макар и не изведнъж, защото архитекти със западно образование продължават да работят и след тази сакрална дата. що се отнася до сградата на Хундертвасер, виенчани наистина не я харесват, но аз я намирам интересна като замисъл и изпълнение, струва си да се види. Снимките на авторката са наистина добри, аз изобщо не можах да намеря място, откъдето да направя свестни снимки, така че - поздравления!
-1 +4
falkoneti
Рейтинг: 229 НеутралноВ България дори на обществени сгради - паметници на културата се поставят климатици. Никой нищо не е казал по този повод. Министерството на отбраната е с надупчена облицовка отвсякъде. Загледайте се и ще видите и други такива случаи. Министърът на културата много обича да прави сравнения с Париж, но там по фасадите няма нито едни климатик.
+7
germaine
Рейтинг: 247 НеутралноДо коментар [#27] от "Drun_drun":
И какво е останало от тази "млада София"!? Във Виена има чудесни места, като във всеки град. Също така, както и във всеки друг град има и големи простотии. В представите на българина, обаче, са дълбоко вкоренени само прекрасните.
-4
arch_
Рейтинг: 868 НеутралноДо коментар [#29]
Става въпрос за старите части на града, където са струпани архитектурните и културни паметници. Тези квартали са обикновено емблематични за въпросния град, както случая с Виена, Будапеща, Прага и тн. Тъжното в България е, че малкото оцелели след войната и комунизма такива места безцеремонно се унищожиха през прехода и продължават безугледно да се унищожават. София, Пловдив, Бургас, Русе и доста други градове имат квартали с подобна атмосфера, които могат и да изпълняват подобна функция, но поради липсата на политика от страна на държавата и интерес от страна на гражданите постепенно изчезват.
-1 +4
Десен
Рейтинг: 5172 НеутралноХубаво е че има такива статии. За колебаещите се окъсняли с резервациите за коледа туристи - да видят и един друг град не толкова далеч. За посетилите го - да споделят впечатления, за ... видно, архитектите да обменят някое впечатление, за кибиците да поцъкат с език, докато нихилистите го подминават.
Та мисълта ми е че точния баланс между горните се получава с добър подбор на мястото за което се пише, а това в този случай е просто уникално. Авторката много точно е напипала откъде да праща пътепис. Браво.
No one is taller than the last man standing.
-1 +3
netanette
Рейтинг: 74 НеутралноПроектите на Хундертвасер с такава архитектура са били много повече - в Kunsthaus Wien (тази втората къща, където е музеят) има снимки на подобни къщи, пръснати къде ли не още. Да не говорим, че и прочутият им завод за отпадъци, който е почти в центъра на Виена, също е с дизайна на Хундертвасер: http://bit.ly/rIYAIu
+1
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.