Dnevnik.bg

Първият му роман е от цели сто страници. По обем е повест или новелка, а по форма, няколко есета. В тях се говори предимно за клозети и мухи.
След само 12 години, е измъдрил втори роман. Да видим.
Има още едно издание, от което аз бих се срамувал. Направи един сайт "Аз живях комунизма", за спомени на читатели. По презумпция, имено живялите ползват по-рядко нет, та се напълни със спомени на 30 годишни, които тогава са били на 5 годинки и се разправяше предимно за вафлички и захарен памук. Аха да стане интересно и да започнат да публикуват по-зрели хора, сайтът се самозакри, а спомените за вафлите публикувани.

Издаването на книга в днешна България е героизъм.
Който не го е правил, не може да си представи за какво става въпрос.

Однажды Чукча принес в редакцию свой роман. Редактор прочитал и говорит: "Понимаете ли, слабовато... Вам бы классику читать. Вы Тургенева читали? А Толстого? А Достоевского?.." - "Однако, нет; Чукча - не читатель, Чукча - писатель." 

Та така, Георги, с читателя... Няма да стане тая работа.

Да, за съжаление Георги Господинов е прав. Светът наистина е в своята есен. Лошото е, че за разлика от есента в природата плодовете на есента са някак горчиви и често присядат, а на човешката душа й се гади от тях.

Видях току що в един датски сайт представяне на "Естествен роман" от 2007-ма. Положителни отзиви за романа, но за Бога - за какво са плеснали там една снимка на един мръсен клозет? Тръпки ме побиват...

Какво ли иде да покаже този клозет? С това ли се идентифицираме?

Зомбиращия материал "върви" на пазара - има кой да спонсорира доброто лъжене.

До коментар [#1] от "onufrij":

Драги ми Онуфрий - добре храниш - а ти, щом би се срамувал от неговите писания, какво си публикувал, което така да е грабанло публиката ?

До коментар [#10] от "flisk":

Одма ти отговарям колега:
- Не съм графоман

Разбирам, ти просто си плюеш на общо основание, понеже не ти харесва.

Е плюй си - жалко че няма мини дистилационни станции, от такива като теб можеше да се решат всички проблеми с чистата вода...

Да добавя. Това издание "Аз живях комунизма" не е на Господинов, той го издава, а спомените са на писалите. Демек критиката ми не е спрямо писанията господинови, а че спря сайта преждевременно и публикува семпли спомени на незапознати с темата хора.
Първите ми абзаци, също не се явяват критика, към писанията господинови, а информирам публиката, относно обема, формата и тематиката на "Естествен роман".

Да, прав си, че има и сериозен субективен момент при възприемането на заобикалящата ни действителност.

Преди да пишеш Флик, хубаво е и да четеш. Аре сега ми покажи, къде точно го плюя твоя любимец. Вярно, намеквам, че не е нещо забележително, но нима ти харесваш всички писатели и всички книги излязли на бяк свят?

Малка част от публиката знае, кой е най-превеждания и издавания, като тираж, български автор.
Дръжте се здраво за стола, защото слабонервните може да припаднат, а тия в положение, да пометнат.
СТ.Ц.
Написал е около 20 кила книги. На който му се чете - да заповяда.

"..хора които били унижавани тогава сега се връщат отново назад" ,чудно защо.Защото имахме цел,строяхме,творяхме
имахме организации ,дружинни ръководители,
и това унижаване беше другарски съд.СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ПАК НЕ БЯХА НАШИ,но без работа не са ни оставяли.Даже ромите не се оставяха да се мотат.Сега можете ли да ми посочите заетостта какъв ред има или през пръстите- шута и навън без работа.Оправяй се ако можеш без средства за производство щото си ги поприватизираха грубо някои.ПАЗАР,но на какво, когато няма равновесие.Жалко, че не сте го разбрали, а се пишете живял през соца или и вие се пишете дисидент.

Който сгрешеше( не говоря за престъпления) имаше възможност да изкупи вината си.И това се отбелязваше -беше грижа на Профорганизациите към партията,вярно беше една, но се справяше.И проблем да имаш семеен и пари да не ти достигат се подаваше ръка.

на господина Господинов не съм чела книгите само интервюто.Но се разминаваме във вижданията-точно това което отрича мен ме интересува,полуразпадащи се древни хроники,даже глинени съдове бих спасила от счупване щото те разказват чрез пропорциите си,както и
митологеми, истинската народна мъдрост записвана през вековете.

До коментар [#22] от "emilm":

Не нося галоши. Оти не съм от село и не настъпвам лайна. И няма мухи, като в есетата на Господинов.

ето каква е една от най-острите и недоосъзнати липси на българия - дух и хора на духа. интервюто е рядка интелектуална наслада от началото до края, а романът звучи интригуващо и определено заслужаващ да се купи. дано е силен поне колкото естествен роман.

От интервюто личи, че писателят е суетен човек. Писателите това, писателите онова, писателите са такива, онакива....н амен лично любопитна и смипатична ми е скромността, иронията, невземането на сериозно. Много е претенциозно иначе и някакси важно и институционално соц - Писателят......

А иначе - за Аз живях социзлизма, понеже съм от 30-годишните с вафлите , много се смях. Исторята на Харалан Александров за детската градина направо съживи моте спомени - имаше един Славян, който всеки обед ми правеше личната услуга да ми изяде месото, назнайно защо, но наистина трябваше да се ометат чиниите, сякаш някаква лична кауза на другарките Хахаха

До коментар [#24] от "Боги":

ъъъ, ти жена му ли си , или си самият Господинов с женски ник?

"Голямото престъпление на комунизма е това, което е направил на отделния човек. В това, че е променял и счупвал човешки съдби. Влизал е грубо и безмилостно в неприкосновената територия на човешкото"
Щото капитализма изобщо не променя и чупи съдби.Само един поглед в демографските статистики на България дава доста интересни резултати за ефектите на т.нар. пазарна икономика за българското народо-население през последните 20-т години.

И си мисля.. може ли един ревльо да бъде "будител"? Защо интелигенцията ни, пишеште братя са така безотговорно съзерцателна, вгледана в пъпа си? Или само такива ги публикуват? Ми той и Ботев не и бил веселяк, ама чак пък такова реване, че и "физика"... е, не.

Големият проблем на Георги господинов е, че не може да осъзнае или не иска да приеме, че той е страхотно добър поет, който обаче упорито се напъва да е и романист. Да, романите му не са лоши, но истински талантлива ПОЕЗИЯТА му.
Другият му "проблем" е, че има съвест. И явно разбра, че продавайки се на Соросовото "Отворено общество" наистина стана известен и извън България, но не направи нищо за популяризиране на стойностните български класици, за които той говори в интервюто си. Освен това покрай "сороските истории" Господинов изгуби уважение на част от просветените си читатели. Уважение като личност. Защото уважението като творец го има. Той е в късното лято на живота си и дано преди да стигне есента, преосмисли много неща. Иначе -жив и здрав. И ще го четем. А уважението - от него зависи. Дано да е разбрал, че литературата не е прекъснала след 1944 и не е започнала от него и групичката около него.

Хората на запад четат... Поне при мен,- цитат на коментар #31 от “alex_bucephalus”

Голям читател се извъди бе Сашко, щом и мен ме четеш във форума. Явно караш наред и не пробираш.

До коментар [#34] от "alex_bucephalus":

Даровит си, не мога да споря с тебе.

Особено ако изглеждаш така, както на снимката.- цитат на коментар #36 от “alex_bucephalus”

Не само изглеждам но имаме и сходство в имената. За съжаление едва ли ще се срещнем в някоя книжарница, пък била тя и в Афганистан.

"Светът е в своята есен" - колко красиво звучи!

"Светът е в своята есен" - колко красиво звучи! - цитат на коментар #38 от “omniam”

А може би по-красиво ще ви прозвучи "Светът е в моргата". Аман от мъже "последно лято"!

До коментар [#37] от "Мерилин":

Аз не ходя само по книжарници... Може да се срещнем и на други места... Но на въпроса... Колко знаеш за твоята именита съименица Мерилин? Била е много по-умна, талантлива и интересна, отколкото и досега се предполага... Била е и доста начетена, ако се позовем на някои нейни приятели - известни писатели... Била е и много дълбоко чувствителна, интелигентна и дълбока, отколкото се знае... Но са я поели от самото начало като секс символ, и така другата й страна оставя в сянка докрая... Вземи, че прочети какво капоти разказва за нея... Излезе и книга в България за това... Не изцяло за нея, но има две-три есета, в които се разказва за нея... Била е невероятна...

Но са я поели от самото начало като секс символ, и така другата й страна оставя в сянка докрая... Вземи, че прочети какво капоти разказва за нея- цитат на коментар #40 от “alex_bucephalus”

Защо да чета, нали и ти ме пое по същия начин. А последното нещо в което вярвам е какво мъжете говорят за жените. За тях всяка с която не са били е или парцал, или богиня. А то момичето си е само една продавачка в кварталния супер. Но ако в този супер влезе Фелини или Карло Понти, тя става София Лорен. Саше, ти режисьор ли си?

До коментар [#41] от "Мерилин":

Тук бъркаш... Глупаците смятат всяка, която не са имали за парцал. Ние умните мъже такива неща не правим... За нас всяка жена е Богиня... През майката и сестрата, та до...тебе...

Може и да си продавачка в супер, но пак да си Богиня... Онзи, който те обича ще те вижда като такава... И изобщо - прекалено сме заети с мисълта за произход и подобни... Меркантилни са времената, скучни...

Карло и София са истинска легенда... Толкова години оцеляла връзка, и каква вярност, а? Въпреки разликата във възрастта... Завидно направо... Тя и Селин Дион има такава връзка и са щастливи... Фелини и той си е обичал Джулиета Масина Мазина я казват в България...) Дино де Лаурентис и Силвана Мангано са имали хубава връзка, но после се развеждат... Той се жени за много по-млада... Но пъл са били хубава двойка с Мангано...

Твоята приятелка Мерилин е обожавала Артър милър, даже много се е надявала да му роди дете, но ония хубостници в Холивуд са я стресирали докрай и май, както мълвата се носи, са я принудили да абортира, което пък разбива брака й с Милър... А после тя се пуска надолу по връзката с Кенеди, което вече я води към края...

Тъжна работа...

До коментар [#42] от "alex_bucephalus":

Благодаря ти за хубавите думи и за информацията отностно Мерилин. Ти определено си начетен и възпитан мъж. Като ученичка бях чела една книга, която беше на майка ми, после изчезна някъде. Казваше се "Плетачката на дантели". Не ме питай за автор и издателство, тези неща обикновено ги пропускам. Та много бях впечатлена от книгата. Ако случайно си я чел, какво ти е мнението?

Напънах се и прочетох 42 излияния- не повече от 10 % са за автора и творенията му. Останалото са лични фукни и кавги с другите. Хора, и Б.Б. ви е малко-баси матриала-осъзнайте се. Нивото на Господинов като романист, точно отразява нивото на българина като читател!

Имаше даже филм по "Плетачката на дантели"... беше май със страхотната Изабел Юпер, която още бачка много яко и е голяма актриса... Интересна история, любов, разбира се...

Ах, тази любоооооов... То какво друго, де, ама...

Та... Акохаресваш Изабел - виж и потърси версията на "Мадам Бовари" с нея по Флобер, добре направен филм...

Намери си "Учителката по пиано", базиран по книгата на Елфриде Йелинек, която спечели Нобелова награда за литература - страхотен филм... Май беше на Майкъл Ханеке... Спечели и много награди, помня...

Класика е и версията на "Дамата с камелиите" с Юпер, базиран на А. Дюма - син. И с онзи голям актьор - Джан Мария Волонте...

Та казах "Волонте", веднага се сещам и за текста, и за филма по новелата на Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт" с него, със сина на Ален Делон - Антъни, Орнела Мути и Ирене Папас... Режисиран от Франческо Рози - супеееер! (Виж и "Чай с Мусолини" на Рози)

Това ще ти хареса, потърси го и го виж, (Хрониката, де....) щом обичаш такива филми... Тя и книгата е страхотна, малка е по обем, чете се за два часа... Маркес е страхотен...

Напънах се и прочетох 42 излияния-- цитат на коментар #44 от “lim”

Господинов като романист, точно отразява нивото на българина като читател! - цитат на коментар #44 от “lim”

Вие от изключенията ли сте? И защо се напъвате да четете? Ако писателите презират читателите си, по-добре е да си държат романчетата под възглавницата и да се опияняват от величието си,докато ги препрочитат в самота.
Един писател не се измерва с това на колко езика е преведен и в какъв тираж е продаден. Творецът води битка с вечността. Ако го четат след 500 години, значи става. Ако го четат след 1000, значи е талантлив. Ако го четат след 2000 години, значи е Омир, Шекспир или Достоевски. А самият Омир дори не е бил писател. Бил е неграмотен.

До коментар [#45] от "alex_bucephalus":

Благодаря ти приятелю, определено ме заинтригува. Ще потърся утре, защото сега излизам. Приятна вечер!

До коментар [#44] от "lim":

Можеш да си сигурна, че много добре разбираме тъгата на Господинов, защото отчасти тъгата му е и наша тъга...

Ако си мислиш, че и ние не сме отчаяни и не виждаме изход, че ни е обзел страх, се лъжеш... Но защо да го завъртаме като тема и тук?

С какво ще помогнем на още по-отчаяните от нас?

Предпочитам да си поговорим за литеартура и кино, какти правим, за да се занимаем с нещо приятно...

Колко сериозни трябва да сме вече? Аз се уморих от сериозност... И точно защото знам добре какво става наоколо, предвид тъгата и страха, точно затова и се усмихвам... Иначе - сме загубени, ама тотално... Не бъди толкова прибързано критична...

До коментар [#20] от "malart":

Разпознаваемостта в толкова хаотични и противопоставящи преиоди едва ли е достатъчен ориентир за литературната значимост. Иде реч за представител на пишещата група, която в приода на Прехода се оказа най-близо до нововъзникващите канали за международен контакт. Част от отговорността за непознаването на българската литература навън е и у поколението, което се появи след 1990 и възприе стратегията на игнориране на предходниците. Литературната омерта съвсем не е фикция...

До коментар [#45] от "alex_bucephalus":

Понеже разговорът ви отнесе до Артър Милър и киното няма да се възържа и ще ви предложа ето този филм:

http://www.imdb.com/title/tt0055184/

Това е един от последните опити на Милър да задържи връзката си с Мерилин и, смея да твърдя, получил се е голям филм. Монро демонстрира завиден талант и зрялост, а за Кларк Гейбъл се оказва последния филм. Той дори не дочаква премиерата му...

Колкото до Господинов, чел съм Естествения му роман - прилично, но не особено значимо четиво. Но по-сетнешния му стремеж за инвентаризация на комунизма ми се струва повече изсмукан от пръстите, колкото да е "в бизнеса" и наистина е абсолютно повърхностен и детински наивен.

Иначе дава интересни интервюта с вид на много сериозен човек...

За мащабите на България Господинов е добър разказвач. Класик няма да стане и Нобел няма да вземе, но може да се чете.

А твърдението, че светът ни отива към края си, съвсем не е ново. Индуистите вярват, че сега е епохата Кали юга - последната на тази Вселена. Да не говорим за нещо обективно като рухването на климата. Най-много още две поколения и животът по начина, по който го водим днес, ще стане невъзможен.

До коментар [#50] от "Митев":

Много благодаря, г-н Митев! Филмът го имам във филмотеката си, страхотен е. даже е по пиеса на Артър Милър... Добре направен, доста тъжен... Там е и Монтгомъри Клифт вече леко застаряващ и алкохолизиран, за жалост...

Той се дръпва от нея след този аборт, който тя не е искала... Това момиче е нямало наистина нищо общо с познатият ни "секс символ"... Даже е била много наранима...

Една френска преподавателка, която се мести в Америка и работи с едни от най-добрите тогава актьори в това число и Гарбо, я приема веднъж на изпит, за да я види що за талант носи и остава сразена... Констанс Колиър е нейното име. Тя вижда играта на Монро, и казва: "Това момиче има такъв зашеметяващ талант, че единствено кинокамерата може да го запечата... Тя е добра и за театрална сцена, но е по-добре да остане в киното... И накрая добавя: "Но е толкова дълбоко самотна, чувствителна и ранима, толкова тъга от опит е натрупан в нея, че се боя, че няма да доживее старини"...

Както и се оказа...

Не знам дали знаеш, но самият Лий Страсбърг и жена му са взели Мерилин под крилото си и са я обичали като дъщеря...

Същият Страсбърг, основал школата за актьори, през която са минали Монро, Пачино, Стрийп, Хофман, де Ниро и много други...

Тя прави ид руги страхотни роли... "Ниагара", "асфалтовата джунгла", къде ли не... Даже малките й роли са добри... Като тази във "Всичко за Ева", където Дейвис е голямата звезда...

Монро е била диамант... Изглежда...

За мащабите на България Господинов е добър разказвач. Класик няма да стане и Нобел няма да вземе, но може да се чете.
- цитат на коментар #51 от “о. Павел”

Въпрсът не е в "Нобел", важното е че Гопсодинов може да се чете...

То пък "Нобел" стана една награда - да се чудиш понякога какви са критериите при раздаването й...

Като "Нобел" за мир... Парадокс понякога... Въпросът не е в наградите, а в качеството на текста... А в случая го имаме... Поезият му е много добра, тя се прелива и в прозата му...

С две думи - добър автор е... И добре, че го имаме... Има и други, дано ги преведат и тях, както и добрите ни по-класични примери...

До коментар [#52] от "alex_bucephalus":

Диамант наистина, съгласен съм! Откакто се нароиха торент-сайтовете изгледах почти всичките й филми. Исках да проверя това, което интуитивно усещах - че е наистина добра актриса. И не се излъгах. Тя е истински добра и от много голям калибър. Истинска, мислеща, смислена. Вижда се не просто физическо присъствие, вижда се работа и мисъл във всеки кадър, във всяка отделна реплика дори... Жалко, че масовата публика възприе клеймото на кукла Барби и не пожела да се вгледа по-дълбоко!

А е посещавала занятията на Лий Страсбърг дегизирана до неузнаваемост, за да не бъде разпозната. Там, в тези курсове, дори е имала кратък романс с едно младо и, както се казва, обикновено момче. Но вече е била невъзвратимо затънала в шемета на хайлайфа, където е присъствала по задължение, макар да е копнеела за нещо истинско...

До коментар [#54] от "Митев":

Това е... Наистина... От момента, в който тя влиза във връзката с Кенеди, нещата тръгват надолу... Даже се говори, че смъртта й не е случайна... При разпра между нея и Кенеди, тя веднъж изкрещяла: "Ще им кажа истината, цялата проклета истина..." Недълго след тази реплика, тя се споминала... Знаела е доста вероятно, предивд близостта си и с Джон и с брат му Робърт... А Кенеди кланът са семейство с много тайни...

Грешката й е била, че му е повярвала, забравяйки, че Кенеди катоп цяло са добри сметкаджии и той никога, колкото и да я е харесвал, е нямало да напусне дъщерята на Бувие, за да се ожени за една актриса, па била тя и самата Монро...

Те винаги са си правили добре сметката... Кой беше нарекъл двете сестри Джаки и Лий - "Две истински западни гейши"?... и продължава:

"Личи си само като го погледнеш, че тези две момичета са направил по някой и друг як удар в живота си..." Май беше Капоти, но през устата на една от героините си, обсъждайки двете сестри...

Монро е била много повече от всички, взети заедно, но самотата я събаря, нямала е смейство, цял живот се е лутала сама... То без гръб (семеен) не става...

До коментар [#54] от "Митев":

Видях наскоро това прословуто "порно", което беше продадено в една от големите аукционните къщи, и което вече имам ей така - заради самата мълва... Нали твърдят, че актрисата е смата Монро. Гледах го под лупа, не е тя... Не е... Това е актриса, която само прилича на нея... Косата и гримът са направени по подобие на нейните, брадичката й обаче не е същата, овалът на лицето, скулите... Нищо няма от самата Монро... Това е някаква тотална парлама, грубо казано... Още повече, че ако в този си вид, както я знаем, тя вече била прекалено известна, за да сглупи да се снима в порнофилм... Не й е трябвало... Това е някаква смешна нейна имитация... И ми стана омерзено, че хората правят пари от всякакви глупости...

До коментар [#54] от "Митев":

Да ти потърся една снимка на Монро, правена от Аведон - големият класик на фотографията. Той й прави серия страхотни снимки, но тази я прави в момент, в който тя въобще не е и позирала. Той казва: Погледнах я тогава, тя разбра, че пак ще я снимам, но не реагира и не зае никаква поза. Само прочетох в очите й: "Нямам нищо против", и аз щракнах с камерата... Това е истинската Монро"... Дано я намеря в нета, има я в оригинален албум на Аведон, чакай да видя...

http://studdblog.blogspot.com/2011/08/richard-avedon-marilyn-monroe.html

Ето я, намерих я... Виж й лицето... Нищо от секс символът Монро. Едно мило момиче... И някаква бездна в в нея... Тази снимка е направо болезнена...

Разбира се, че е имитация, и аз го гледах това филмче...

Няма да се разпростира, само ще отбележа, че за мене категорично Кенеди са поръчали кончината на Мерилин. Но аз харесвам тази актриса, а също и Норма - момичето в нея! Впрочем би ли ми казал за коя книга на Капоти споменаваш... да търча утре да я купя

До коментар [#59] от "Митев":

Купи си това, което са публикували наскоро в България, преведено е на български вече - "Портрети и наблюдения" на Труман Капоти. Това са страхотните есета на Капоти... А разговорът, за който споменах е от "Сбъднати молитви" на Капоти, която ще намериш само и единствено на "Славейков" при частниците, понеже тя няма второ издание. Старото и единствено издание е на "Георги Бакалов" - Варна, ако не се лъжа... Но пак се намира... Преводът е много добър, макар да има няколко грешки, но това е... Струва си... ще го прочетеш на един дъх, толкова е добро...

До коментар [#59] от "Митев":

Той има поне три есета за Монро... Едното е в началото на книгата, второто по-навътре и се нарича "Прекрасно дете"...

До коментар [#60] от "alex_bucephalus":

Много благодаря! В последните няколко месеца имах достатъчно за четене, а пък и времето беше малко. Но идва Нова година, а аз имам един навик да си правя сам подаръка - книги за 200-300лв. и наблюденията на Капоти ще е задължителна!

Дет'се казва и на Физиката на тъгата ще дам едно рамо

До коментар [#62] от "Митев":

Приятно четене! Струват си текстовете... Само да ти кажа и интересен факт... Двамата - Аведон и Kапоти имат издание, което се казва "Наблюдения" в което единият прави снимките, а другият - текстовете към тях... Книгата е разпродадена веднага, в България не е излизала, а после Капоти си прави отделна текстова версия със загалвие "Портрети и наблюдения", и сповече текст, разбира се ...Нямам я, един приятел я има оригинал, висока е около метър, широка около половин метър, страхотна Издадена е 1959, а аз не съм бил роден даже... Сега се намира едно друго нейно издание, цената е над 200 долара, но чакам да я намеря лично, за да я видя в какво състояние е преди да я купя... Има друг сбор на Аведон, но по нов, без капоти, но пък искам това с него, понеже текстовете са хубави...

До коментар [#62] от "Митев":

Митев, един съвет... Иди на "Панаира на книгата" в НДК, почнал е май днес, чух в новините от България. Миналата година бях там, имаше и намаления на изданията... Капоти май са го издали "Колибри" Поне ще си спестиш малко пари, за да си купиш още книги от спестеното, няма лошо... хайде - със здраве!

Аз пък ми се иска да видя това новото произведение на Гопсодинов... Много ми хареса "Черешата на един народ"...

Ти чете ли я?

Абе... Талантлив човек е...

Пък тя тъгата... Откакто се помня и аз, ама, това е друга история...

Айде - със здраве!

До коментар [#63] от "alex_bucephalus":

Наистина много ти благодаря за информацията!!!

Защото наистина си струва човек да намери, хареса и разчепка цял един поток от високохудожествени неща. Силно съм заинтригуван и ще се поразровя за тези издания. То 200 долара си звучат направо приемливо за нещо толкова хубаво (колкото сега ми изглежда )

До коментар [#64] от "alex_bucephalus":

Да, всъщност май съм чел всичко от Господинов, имам с него общи много близки приятели и доколкото разбирам е готин човек. Имам по-старите Лапидариум и Черешата, романът му - първия, чел съм и едни разкази, в нета попрелистих и онзи сборник за "вафлите" ... Но независимо от европейската му съвременна класа, май повече ме влече към световната вечната класа!

Айде, алекс, със здраве!

До коментар [#1] от "onufrij":
Брях! Аз съм един от хората, чиито спомени са включени в този проект: "Аз живях социализма". Нямах 30 като драснах на сайта им, но пък бях на 14 през 1989. Не съм била на 5. Криви са ти сметките, нещо. И там далеч не става дума само за вафлички, дори моите спомени не са такива, а съвсем различни, да не говорим за по-възрастните от мен, писали също. Всъщност, аз съм по скоро към долната възрастова граница в тази книга. Малцина са по-малки, а и техните спомени рядко се ограничават до вафличките. Това го пиша заради другите четящи, да не вземат да се заблудят.

То 200 долара си звучат направо приемливо за нещо толкова хубаво (колкото сега ми изглежда )- цитат на коментар #65 от “Митев”

Прав си! Струва си да се купи книгата... Аз бях доста снизходителен, истинате е че книгата не е просто "над 200 долара", а започва от триста, та стига до 550. Тя е вече библиографска рядкост и затова явно. Втора ръка, ползвана вече, може да се намери и за 130 долара.

Напарвена е страхотно, качеството е супер... В нея можеш да видиш лица от ранга на Джон Хюстън, през Монро, та до Даяна Врийлънд и Нуреев.

Аз имам едно по-малко издание на Аведон, но пак е добро. "Пърформънс" се казва, и в него има части от книгата с Капоти, както и снимки на самият Капоти от Аведон. Аведон има дълъг живот, за щастие, май почина 2006-та, някъде там... Беше един от големите фотографи, истинска класа... Даже успя да снима Ню Йорк след атаките...

Много е странно и интересно да видиш как прави книга, в която половината на черно-белите снимки са вече покойници, а изведнъж на следващата страница блясва в цвят снимката на Кейт Бланшет в ролята й на кралица Елизабет например... Имаш усещането, че тоя човек е изживял няколко живота...

Колкото до тъгата - тази на всички ни... Ето докато така говорихме снощи за книгите на всички тези хора, за хубави неща, забравяш за тъгата... Така се спасяваме... С изкуство, което обаче е много близо до, и идва от реалността... Така мозъкът, душата си почиват. Ние всички имаме нужда да си починем, да спрем да мислим за момент, пренатоварени сме, времето е пренатоварено, всичко... Човек трябва да "изключва" понякога... Такова нещо постигам много рядко, само докато примерно вдигам тежести в тренировъчния център, и докато гледам, или чета, докато потъвам в изкуство - било книга, картина, музика...

Изключваш... Kато да си на някакво парче хубава, чиста земя, където няма нищо страшно...

До коментар [#67] от "София":

Аз и досега си мисля, че идеята е страхотна, и че е направил добре Господинов с тази идея за "музей на социализма"... Но ние сме толкова нетърпелив народ, че преди да разберем идеята изобщо, вече сме оплюли идеята, без да сме я и разбрали...

Едни реват, че било своеобразна защита и поплак по социализма, други - че не било изкуство само по себе си събирането на соцмеморабилията...

Ние не умеем май да делим нещата едно от друго... Ние се плашим от предмета принадлежал на социализма и го отричаме, докато същевременно вътре в себе си още не сме се отърсили от този социализъм, което аз пък намирам за по-притеснително...

Нас ни плашат външните знаци, предметите, а не се замисляме, че промяната не иде ако скриеш предметното изражение на нещо... Промяната иде отвътре...

И ако тази промяна се бе случила в нас, то ние бихме погледнали на Музея на соца с повече хумор...

Но не умеем...

(Колкото вафличките - нямам нищо против тях! Много хубави си бяха, поне имаха вкус и знаеш какво ядеш... Днес те лъжат на всяка крачка в България с имитации на храна, която не се яде... Последният път платих уж най-скъпото сирене, понеже се подведох по глупостите на министъра, че "най-скъпото е гаранция за качеството и вкуса на българското сирене", за да се окаже накрая, че в ръцете ми е някаква тебеширена, разпадаща се смес без вкус, която изхвърлих... Не помня вече кога беше последният път когато съм яли истинско българско сирене... Сега единствено гръцкото напомня на старото българско такова. А къде е българското? Ние сме народ без памет... Явно... Като тръгнеш от знаците на времената, та стигнеш до сиренето...)

До коментар [#51] от "о. Павел":

За мащабите на България Господинов е добър разказвач. Класик няма да стане и Нобел няма да вземе, но може да се чете.
- цитат на коментар #51 от “о. Павел”

Светиня му, Ваша милост, гусин попе!

От снощи ме гложде мисълта да ви кажа туйцък-онуйцък, та сейчас додето се щурах из къщи, ми светна какво исках да ви кажа по повод "класик ли ще е Господинов, или не"...

Много наедро говорите, ваша милост... Аз има само един въпрос, и той е:

Колко писатели подобно на Господинов имат възможността (извоювана само от него самия, разбира се) да живеят от писането си? Боя се, че не са много, което пък от своя страна иде да покаже нещо...

А ставането на класик не е нещо, което сам писателят мисли, чака, надява се, или лелее... Те тези неща идат с времето и не са самоцел...

Но е неуместно от ваша страна, попе, такива да ги хортувате...

Зарадвайте се поне на факта, че имаме добър и превеждан български автор, че името на България се чува през устата му, и че опосканата ни култура има някакво лице...

Хммммм... Мен това ме радва и обнадеждава... И не ме морят мисли за това кой щял да става, и кой нямало да става класик... Пък и нужно ли е таквиз да ги мислим, дедо попееее?

Да живееш от литературния си продукт е вече вид лукс в лоното на съвремието, драги ми отче... (Казано без всякаква меркантилност, а само заради самия факт... Понеже и това е важно...) Хмммм...

То писателството не е като да си българско отче от БПЦ отгоре с расо, отдолу в марков костюм и последен модел "Ай фон", както и да джиткаш по чукарите на Родината с "Линкълн", както грозната мълва разказва за някои пресвяти Божи наместници тук на грешната българска земя...

Ако правилно ме разбирате какви ги плещя, попе...

Айде - със здраве!

А твърдението, че светът ни отива към края си, съвсем не е ново.- цитат на коментар #51 от “о. Павел”

До коментар [#51] от "о. Павел":

Ама, светиня му! То това не било само "грозна мълва", бре! То си било чиста реалия!

Тюх! Да му се не види! Брях!

Отде до копнахте тоз "Линкълн", бре?

Небесата да не са се отворили и да са посипали благодат за БПЦ внезапно?

Кой от светиите е решил да раздава безвъзмездно "Линкълн"-и?

Да се наредим и ние на опашка...

Е на това му викам аз "класика", но не в литературата, а в безочието, на което сме свидетели от доста години в лицето на нашите Божи наместници... За това заслужавате "Нобел", "Пулицър", "Тони". може и "Еми", златни мечки, лъвове, златни палми, Сезари, и каквото се сетиш... Може едно Оскарче - ей тъй за цвят!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/06/1319317_varnenskiiat_vladika_kiril_otpraznuva_nikulden_s_nov/

Приятно четене!

До коментар [#1] от "onufrij":

О, сквернословия за ямболския постмодернист, за анално-ретантивния повествовател, за кахърния ни колумнист, за нарочения ни гений.
Как може! Ако не беше той, кой щеше да опише мъката на Минотавъра?

До коментар [#20] от "malart":

Оле, майко! Книга за мухи и клозети в Лондон.
Блазя им на англичаните!

До коментар [#3] от "Атанас Чобанов":

Атанасе, не го заблуждавай и ти, че е писател.
Нерде Господинов, нерде Уелбек.
Идиоти, но в маниерниченето поне единият много си личи, че е от Ямбол и Минотавърът му е чичо.

До коментар [#51] от "о. Павел":

Отче, ти откога и критик го раздаваш?
Вие православните и от фикция ли разбирате? Ами то вие май само на фикция сте го обърнали.
Ами отче, то в този сборник за комунизма няма нито една лична история за това как потъпкваха желанието за вяра на хората, за това как убиваха свещеници.
Ами отче, то затова е велик и превеждан писател. Защото е редактирал спомените както навремето имаше един който редактираше спомените на "партизаните" за да е силна партийната истина.

Я се погледнете всички, бе!
Какъв писател е този с 2000 думи речников запас и с маниерното му хленчене на символист от Харманли!

До коментар [#72] от "bobop77":

Бобо, откъде натрупа толкова омраза,бе? Че и гняв... Хмммм... Не ще да е случайно... Какво ли се крие зад тях... Умирам си да разбера...

Надали обаче ще изплюеш камъчето...

То такова нещо не се признава обикновено...

Вземи та поработи малко над тази безконтролна омраза... Няма да ти е лесно занапред ако така я караш... Гарантирам ти...

Някаква патология прозира в нея... А това е опасно... Освести се дорде е време. Преди да е станало още по-късно...

(Приятелски съвет, нищо повече... Да не ревнеш сега и срещу мен...)

Я се погледнете всички, бе!
Какъв писател е този с 2000 думи речников запас и с маниерното му хленчене на символист от Харманли!- цитат на коментар #76 от “bobop77”

Хммм.. От Харманли? Че дори да е от Харманли, какво? Ако си от Шри Ланка, не можеш да си добър писател ли?

Има и такива примери... Или имаш нещо пртв Харманли и Шри Ланка?

Що така бе, Миме?

"против", де, исках да кажа...

Вижте се всички, бе!
Нали затова няма писатели, защото еин трябва да е най-четеният и превеждан (за мухите и клозетите)!
Нали затова няма избавление от камунизма, защото спомените са редактирани!!!
Вижте се какво харесвате и каква ви е тъгата!

И тъгата ви е същата, и вярата ви е същата, и писателите ви са същите като клозетите и мухите!

До коментар [#80] от "bobop77":

Бобчо, ще ти отговоря като онзи на Спилбърг, който ореваваше, че нямало качествени филми в последните 20 години????!!!!

Ами като смяташ че няма качествена литература, ти сам какво написа, та да има такава? А, Бобчо?

Я се кротни!

"онзи ден", де... Прощавай...

Дай го по-ведро бре, човече... То бива бяс, ама това твойто - извън контрол...

До коментар [#81] от "bobop77":

Омразата е лош съветник, Бобчоооо, лооош! Лоооош! Пази се от отровните думи, кото този лош съветник излива в ушите ти... Пази се. Уволни го! Само ще спечелиш...

И тъгата ви е същата, и вярата ви е същата, и писателите ви са същите като клозетите и мухите!- цитат на коментар #81 от “bobop77”

Ти не можеш да знаеш какви са тъгите ни, най-малко пък вярата ни, няма как да знаеш... Колкото до мухите и клозетите - също... Понеже не знаеш кой как поддържа своят...

До коментар [#82] от "alex_bucephalus":
Много се палиш да ти кажа. "Ти какво написа" Именно това е проблемът днес, ВСЕКИ взе да се изживява като неразбран философ и да учи останалите как да живеят. Всичко живо пише и се изказва компетентно, а никой не чете. Форуми, блогове, книги даже. Чукча писател, не читател, както някой вече написа.
Може и да са му добри книгите на Господинов, не съм ги чел затова не го коментирам, обаче.. кой си ти че да се изтупаш на първа страница и да заявиш " Света е в своята есен"? Йовков ли си, Юго, Далай Лама, Майка Тереза,Коелю, кой? Чиста проба PR e това и дразни.

До коментар [#67] от "София":

Минаха 3-4 години оттогава. Не претендирам, че всичко помня добре. Впечатлението, което оставиха у мене спомените на по-младите участници, че си спомнят дреболии и несъществени неща. Да сравниш сметище с хвърлен на тротоара автобусен билет. Имат нещо общо, ама...

До коментар [#86] от "gsb":

Уж не си чел и затова не коментираш, а пак си позволяваш да коментираш... Ти вземи та прочети, пък после коментирай... А колкото до паленето - то си е за моя сметка. Не виждам какъв е твоят проблем с моето палене...

Мога да си се паля колкото си ща...

С интерес ще прочета гореспоменатия нов роман

До коментар [#86] от "gsb":

кой си ти че да се изтупаш на първа страница и да заявиш " Света е в своята есен"? Йовков ли си, Юго, Далай Лама, Майка Тереза,Коелю, кой? Чиста проба PR e това и дразни. - цитат на коментар #86 от “gsb”

Но точно това е грешката ти, че задаваш подобен въпрос... Аз също смятам, че света е не само в своята есен, а направо смятам, че светът в тотален упадък... И мога да кажа и тук и на първа страница, ако имам такава възможност... И пак ли ще питаш тогава "кой съм аз"?

А ако ти го кажеш това някъде, аз откъде-накъде имам право да те питам ти "кой си"?

И всички трябва да са Майки Терези и Паолу Коелювци, за да имат право да го кажат ли? Боя се, че не е нужно да е така...

Това за есента и упадъка го казва не само той, казват го и много други умни хора, и да не го казават, то се усеща в последните няколко години... усеща се даже в атмосферата наоколо и без да се говори...

Но ако някой реши да го назове, кои сме ние пък, че да му опонираме знаейки, че така или иначе е прав?

Писател е, интервюират го, казва го! Негово право е...

До коментар [#90] от "alex_bucephalus":

Ама Глупоцефалос, нали ти обяснихме, че не е писател.
Това за мировата скръб и упадъкът на света е тема на символизма от преди 100 години, ама ти не си чел.
Твоята и на Господинов култура е само до Труман Капоти.
Хайде, стига.
Назначените от ДС или спонсорирани от фондации писатели, за да ни разказват за упадъка не ни интересуват.

До коментар [#91] от "bobop77":

Ти май съвсем си изпусна нервите...

До коментар [#91] от "bobop77":

Що така бе, Миме? Сега си чета и Цветан Тодоров, и Тони Кушнер, и Майкъл Онтаджи...

И Иън Макюън... Според настроението и момента от деня... Ти какво четеш напоследък?

До коментар [#87] от "onufrij":

Разбирасе че си спомнят несъщесвени неща. Не помнят софийското жителство, категоризацията за апартаменти, черния пазар на дънки, еднаквата заплата навсякъде, дефицитите, вноската за жигулка...
И най-страшното престъпление на комунизма - почти ни бяха убедили че така е нормално. Хората, родени преди комунизма полека измряха, а ние, родените по време на комунизма просто не знаехме че може и иначе.

До коментар [#93] от "alex_bucephalus":

Четеш спонсорираните преводи.
И те са преведени на две на три от някакви лелички, които им е скучно само да плетат.

До коментар [#91] от "bobop77":

Назначените от ДС или спонсорирани от фондации писатели, за да ни разказват за упадъка не ни интересуват. - цитат на коментар #91 от “bobop77”

Уоуууу!

Ето че и дългата ръка на ДС ни достигна пак... Сега ако ми треснеш и една световна конспирация, и един еврейски заговор - цена няма да имаш...

На Българан му дай ДС-та и конспирации...

И бидони с плюнка... Да има да пръска наоколо...

До коментар [#95] от "bobop77":

Четеш спонсорираните преводи.
И те са преведени на две на три от някакви лелички, които им е скучно само да плетат.- цитат на коментар #95 от “bobop77”

Кой пък ти е вменил, че не чета в оригинал?

Ти пък откъде знаеш какво и как чета?

До коментар [#94] от "gsb":

Браво! Но "писатели" като Господинов обявиха тази "нормалност" за един весел празник и за поколенията ще останат вафлите, а не точно тези неща, които ти изброяваш и които наистина бяха социализма.

До коментар [#90] от "alex_bucephalus":

Именно, нека го каже в блога си ОК, но.. писател е , интервюират го, казва го Аз съм с малко по-цинична настройка от теб и не мисля че ей така са отишли да го помолят за интервю. Не съм видял интервю с Илия Троянов например на първа страница на Дневник, въпреки успеха и на книгите му и на филма. Имаше преди един хубавец, Тишо, не се сещам за фамилия, но също беше писател, публикуваше разни неща. Имаше си блог, популяризираше си го, пишеше си там, харесваше ми и често се дърлех с него даже за някои схващания - ОК бива. Но тук иде реч за друго. Мощна медия като Дневник ми го слага на 1ва страница и ми казва ' Я гледай колко е умен" и разбирасе внушава именно това - той е много умен и успял и затова го интервюираме именно него - не мерси
Изобщо Дневник, спрете тази практика. Има си раздел "култура" пишете си ги там, не в жълто каре на 1ва страница

До коментар [#98] от "bobop77":

П.С. Аз съм малко под 40 и аз не помня колективизацията, национализацията.. но си мисля как е било на дядо ми. Ако някой днес ми дойде да ми отнеме всичко, което съм градил 40 години... не зная дали ще го убия, ще се самоубия или ще направя и 2те

Интересно на кой език едновременно четеш Цветан Тодоров и Макюън?
Много провинциално. Разбира се, че е писател на Държавна сигурност.
Кой ще издава вестник? Господинов. Кой ще пише романи? Господинов? Кого ще спонсорира Америка за България? Господинов. Кого ще превеждат в чужбина? Господинов.

До коментар [#101] от "bobop77":

Макюън на английски, а Тодоров на френски и български. Имаш нещо против?

Онтаджи - на английски. Кушнер - също...

Забранено ли е?

До коментар [#101] от "bobop77":

Ти упорите леееш от бидона с плюнки, и избягваш отгвори на въпросите:

Какво сам написа, какво публикува?

Какво четеш напоследък?

И кой го преведе?

Или и ти като мен - в оригинал?

Досега не каза нищо конкретно, освен да заля орталъка с обилни количества помия...

Стигна ни до коленете вече, и пълзи нагоре...

Надявам се можеш да плуваш...

До коментар [#88] от "alex_bucephalus":

Аз не коментирам книгите му, а появата му на 1ва страница има малка разлика. Както не коментирам никога скулптурите на Вежди Рашидов, но публичните му изяви ( по-скоро изцепки - да )

До коментар [#102] от "alex_bucephalus":

Не е, но като изключим Тодоров, много си наясно как се изписват имената им на български и затова реших, че ги четеш в превод.
А преводът на последните книги на Тодоров и той един никакъв, буквален, то и той на назначения "велик" преводач Атанасов... ама и той не знае за какво става дума, защото не познава литературата и философията, за които говори Тодоров, особено за Просвещението.
Ама и то и то Просвещението не е чак пък толкова еднозначно, но карай и така става.

Тодоров има една голяма книга Symbolism and Interpretation, другото са все познати и повтаряни неща. Но си струва да се чете. Ако Господинов беше го чел... нямаше да е толкова глупав.

До коментар [#105] от "bobop77":

Що, бре? Не е лош и преводът... Весела Генова и тя не направи лош превод на Тодоров...

Но който иска - да чете в оригинал...

Пък който иска - да направи нов превод, ако може да надскочи предишният...

Преводът е сладка работа, стига да я можеш...

Поне 3-ма по-талантливи съвременни писатели на български има, но те не се спонсорират, защото трябва да се спонсорира "врачката", която казва колко е лошо в България и да пророкува за края на света, за да може българите да се фрустрират.

До коментар [#103] от "alex_bucephalus":

Както виждаш, има и неизкушени в литературата, на които им е ясно защо е толкова "ценен" този автор и защо постоянно ни го натрапват. Погледни долната част на Дневник и ще видиш, че е спонсориран от същата фондация, която спонсорира и Господинов.

До коментар [#100] от "gsb":

Но всичко изброено от теб помниш и това е добре и е по-важно и да се напише, отколкото редактираните спомени на Господинов.
А последиците са ясни, значи.
Ето липсата на лично мнение е много показателна в Глупоцефалис. Софийски провинциален снобизъм го гони и си иска своя нарцистичен образ, на когото да се възхищава.
Voila, Господинов.
Гадост.

Как можеш да пишеш на български език и да внушаваш, че няма традиция, че не си познат?
Ами пиши на китайски, ако го знаеш и си намери фондация да те издава.
Как може българите да четата автори, които им внушават, че на български език литератур не може да има?
Как може да имаш претенции, че четеш в оригинал някаква литература и да харесваш романи за клозети и края на света?
На някой, който ти хленчи, че нямало традиция.
Ама то пълни глупости!

До коментар [#108] от "bobop77":

Назови ми тези трима талантливи български писатели, интересно ми е...

Или пак ще мълчиш и няма да отгоаваряш на конкретно зададени въпроси... Нещо, което правиш от самото начало...

Оставаш в периферията на една анонимност, която работи само срещу тебе, понеже... После може и да ти обясня защо...

Как можеш да пишеш на български език и да внушаваш, че няма традиция, че не си познат? - цитат на коментар #111 от “bobop77”

Той говори за традицията да се познава българска литература навън, не преиначавай...

Ами нямаме традиция, нямаме... не може миналата година в НДК да видях поне 90 скандинавски заглавия на отделен щанд на Панаира на книгата, а в западна и Северна Европа да не се познава българската литература, или ако се познава, то то да е спорадично...

Пък и не говори само за себе си, а за познаването на литературата ни изобщо... Нямаме традиция, колкото и на мен това да не ми харесва...

И вината не е на "чужбината", а на Родината...

До коментар [#110] от "bobop77":

Помолих да озпатиш малко бесовете си, и да си коригираш отношението... Или рискуваш да отпадне диалога... Можеш да ме наричаш както си искаш - не ми дреме, но сега да те наредя тогава:

Попитах какво ти си написал, превел, ет сетера, отговор - никакъв...

Единственото, което изтече от тебе бяха помиите. Неназовавайки кой и какво ти правиш, оставаш в опасната зона на безличието, понеже отказваш да се назовеш... Тоест - ако се назовеш, помията, която изля ще ти се лепне ватоматично върху лицето. Нещо, което ти не желаеш да се случва, пък и е късно, понеже много помия изля и не ти е изгодно вече да се назоваваш... Понеже ако си име, в което се съмнявам, ще си го оцапаш сам... Сам се вкара в собствения си капан и затова - и да си име, ти няма да посмеееш да се заявиш, понеже е късно...

Нищо друго не ти остава, освен да си тънеш в анонимността, заради удобството да продължиш да лееш помията, което пък е единственото, с което се идентифицираш... Врата се затваря и ти щраква вторият капан, от който пак няма излизане... Хмммм...

Така че - освен отрицание и помия, не остана нищо...

Аз не виждам смисъла от разговор изобщо... Ти се биеш с демони в тъмна стая, размахвайки ръце напосоки, а като се светне лампата, откриваш, че си сам в стаята...

Не е за звиждане...

Айде - със здраве!

Някой тук се чуди как така един духовник може да се интересува от литература. Според клишето той трябва да е задължително тъп, мръсен, крадлив. Представете си, че има и духовници, които се къпят всеки ден, имат 1520 публикации и са спечелили повече пари, отколкото сте виждали през живота си.
.
Вярното е, че комунизмът прекъсна литературната традиция у нас и вече 22 години тя не може да се възстанови напълно. Нямаме днес нито Лилиев, нито Йовков, нито Пелин. Малко екзотика в разказите на Хайтов и Радичков и нищо повече. Нямаме самороден талант с балкански дъх като Памук или Кадаре и едва ли скоро ще имаме. В замяна на това имаме Боко Т. и Цвъки в изобилие.

Светът е в своята есен - били и думите на пещерния човек, когато е видял детето му да рисува по стените на пещерата.

До коментар [#115] от "о. Павел":

Нищо де, нали имаме духовници с 1520 публикации, които четат Орхан Памук.

Мъка в един живот и много любов в една приказка,
само светлина в приказката; на един живот--любов в приказката,
а на нас - прекрасна любов в живота и много приказка за любовта, лека нощ

До коментар [#103] от "alex_bucephalus":


То не беше самоизтъкване,то не беше репетитивна параноя от хвърчащи плюнки в бидони, укротяване на въображаеми бесове ..., лелеле.
Добре де, ами ти какво си превел ? Какво си написал ?
Какво от това, че четеш в оригинал !?
Не е подвиг да четеш Тодоров на френски, защото е лесночетивен.
Кажи си името, броя на книгите, които си превел, та като те четем да ти се възхищаваме " Осанна!Буцефал! "

До коментар [#119] от "cunegonde":

Аз съм от другата страна - пропуснал си... И да не съм превел, и да не съм написал - аз поне не плюя доброто, което хората създават, в случая - текстовете на Господинов... Ако бях нарекъл всичко "боклук", както някои тук правят - разбирам да ми зададеш въпроса "А ти какво написа, преведе, ет сетера..."

Дори да съм обикновен, редови читател - и това ми стига... някой трябва и да чете, освен да пише...

Чаткаш ли?

Пък и да съм написал, и да съм превел, точно пък на теб ли ще си разказвам биографията...

Как пък не!

Надъхали сте се с омраза и с отрицание дотолкова, че ще гръмнете скоро... Преливате от омраза...

Балканска закваска - не се учудвам... На Балканите и малкото стойностно се опропастява и убива с отрицание...

Мизантропска пасмина!

До коментар [#121] от "alex_bucephalus":

- Живеех с едно гадже, което постоянно висеше в кенефа. Поне 4 пъти на ден по час и половина, засичал съм й. Седях като кученце в коридора пред вратата и си бъбрехме. Водили сме адски сериозни разговори точно по този начин. Някой път, като се умълчаваше, надничах през ключалката.

- Мрачно място е кенефът, пич, дупка!

- Остави човека бе, и кво?

- Нищо, приказвахме си. Все едно тя се е заключила там и ти се опитваш да я изкараш, измисляш разни глупости, съблазняваш я да отключи, да й видиш очите най-после, де. Надничането през ключалката не го броя, пък и тя понякога я запушваше с тоалетна хартия. Като не виждаш този, с когото говориш, се отпускаш и казваш неща, дето друг път не би си и помислил. Веднъж обаче, като й давах зор да излезе, тя отключи вратата и поиска аз да вляза вътре. Нищо не се получи. Един кенеф е твърде тесен за двама, да го знаете. Гледам я, седнала, изсулила бикините си, като че ли хлътнала в чинията, а бе.. като глътната. Само коленете и краката й стърчаха. Никаква приказка не стана.

Откъс от най-четения, най-продавания, най-превеждания български автор.
На най-добрия роман... на най.... "Естествен роман".

Как се нарича това?
Боклук!

"- Не, не, чакай малко. Защо на масата хората да не си приказват за кенефи, а? Защо ходиш до кенефа? Щото си бил преди това на масата, тъпкал си се с нещо, наливал си се и търчиш до кенефа. Това е естествено, нали. Обаче да го говориш на маса не било. А има ли нещо, внимавай сега, което да е по-свързано с тоалетната чиния от масата. И на онова там в кенефа му викат чиния. И двете на всичко отгоре са порцеланови. Порцеланови чи-ни-и! Мислил съм ги тия работи и ще ти кажа, нещата са много вързани. Трябва да си адски тъп и задръстен, за да не виждаш колко е важен кенефът. Знаеш ли кво ще направя някой ден. Ще събера всички истории за клозети, ще ги подредя, ще им сложа коментари, показалци и ще издам една "Голяма история на клозета"...

Изискано, смислено, дълбоко.
"Текстовете на Г.Г."

Единственото писано за Господинов в Ню Йорк таймс:
NATURAL NOVEL. By Georgi Gospodinov. Translated by Zornitsa Hristova. (Dalkey Archive, paper, $12.50.) Gospodinov flits and buzzes among various subjects -- from graffiti in public toilets to the movies of Quentin Tarantino -- in this tale of a young Bulgarian writer who decides to create his own version of a ''natural novel'' assembled from the bits and pieces of everyday life. At its center is a poignant story about the narrator's divorce and the fact that he isn't ''the author'' of his soon-to-be-ex-wife's pregnancy. Maybe he's suffering from attention deficit disorder; maybe he's just stuck with a skewed if stoic appreciation of life's messy flux. Whatever the cause, his monologue turns into a quirky, compulsively readable book that deftly hints at the emptiness and sadness at its core.

Преразказ на куриозните неща в писанията на един нещастник.
Къде е великата положителна оценка, бе Светославчо?

Natural Novel, by Georgi Gospodinov, translated by Zornitsa Hristova (Dalkey Archive Press, £8.99)

"We are getting a divorce," confides the narrator of Natural Novel. His wife is pregnant, but he is not "the author of her pregnancy". He is the editor of a literary newspaper in Sofia and the author of a work in progress - a natural novel of beginnings that describes nothing, "a book about trifles, about flies, about your own self". Set in the late 90s, Gospodinov's first novel blends the personal and the philosophical. He is a thirtysomething literary editor and poet; his aim here is to present his world through the kaleidoscopic perspective of a fly. Analyses of the intertextual links between JD Salinger and Dickens are interspersed with notes towards a "natural history of the toilet". The resulting mixture is both earthy and intellectual. Far more impressive than the academic acrobatics, however, are Gospodinov's candid, rarely glimpsed snapshots of life in post-communist Bulgaria.

По-скоро извинително, отколкото положително.

Алексчо, то трябва да се чете, бе майка. То всичко е написано в мрежата.
Ама не е като да отвориш газетата и да четеш кой колко бил велик, а то за него 3-4 изречения написани, сигурно и те платени.

Ама ето я и поезията му, дето я има в Гардиън:
"Roma. Emergency" - "an ambulance is yelping / around the Coliseum / it seems to me a bit too late / some fifteen centuries."

Рим:Спешен случай
Една линейка запищява
около древний Колизей,
но струва ми се закъснява
със някой друг 15-и век.

Авторът е научен сътрудник в БАН в Института по литература.
Ашколсун!

Десет години повтаряте, че тези глупости са най-добрата съвременна българска литература.
Засрамете се! Опомнете се!

До коментар [#132] от "bobop77":

Спри се човече, прекали.
Градивна критика бива, ама ти изпадна в позитивна обратна връзка

До коментар [#133] от "gsb":

Аз ли трябва или тези, които 10 години промиват мозъци?
Къде са положителните статии в чуждия печат? Каква литература е това?
На всичкото отгоре този персонаж ще продължава да промива мозъците и на децата ти за това какво е литература.