Dnevnik.bg

Още при слизането на ферибота на морската гара в Талин осъзнавам, че мартенският студ (в балтийските страни през март си е направо зима) ще направи естонската столица незабравима. Не заради утъпкания сняг или хлъзгавите павета, а заради факта, че този град толкова много прилича на приказка, че зимата най-много му отива. Със сергиите, продаващи зимни пуловери в традиционни шарки, с девойките, приличащи на Червената шапчица, които рекламират местните кръчми, и със сивото небе, под което червените покриви на стария град изпъкват още повече.



Старият Талин, ограден от средновековна крепостна стена, е всъщност по-малък от един квадратен километър. Два дни са предостатъчни за обиколката му, и то ако се влиза във всички атракции. Евтини хостели с отделни стаи също се намират - аз бях в стая за четирима за по 8 евро на вечер. Езикът също не е проблем - навсякъде може да се разберем с хората на английски или руски.



Точно размерът на Талин обаче го прави магичен. Когато човек се качи на една от двете тераси на хълма Toompea, може да види целия стар град, заобиколен от високите бизнес сгради на най-бързо развиващата се от бившите комунистически държави в Европа. А гледката под случайно решилото да изгрее слънце е страхотна.



Самото обикаляне по тесните улички е достатъчно, за да се усети атмосферата на града. Когато се застане на централния площад, човек може да преброи над десет ветропоказателя - все пак, в град, в който вали в два от всеки три дни, хората предпочитат да знаят откъде идва дъждът. Най-популярният от тях е този на Vana Toomas (Старият Томас), който пази града според  средновековната легенда.



 А тя е, че по време на турнир по стрелба с лък в Средновековието аристократите на Талин се състезавали кой ще успее да простреля дървен папагал на върха на един пилон. Всички се сблъскали с неуспеха, освен едно малко момче на име Томас. Томас бил от бедно семейство, но заради уменията си станал помощник пазач, а по-късно  - войник и пазител на града, обичан от всички. И когато починал, негова метална статуя била поставена върху кметството на централния площад, за да може той винаги да пази Талин отгоре.



И въпреки магичната атмосфера навън, все пак през март на човек му става студено. Перфектното решение на този проблем е Olde Hansa – кръчма в средновековен стил в центъра на стария град.



Още при влизането ми се иска да поръчам от онези дивечови бутове, които съм виждала как рицарите от времето на крал Артур нагъват по време на празненствата си. Студентският ми бюджет не позволява такива неща, но с приятелите ми си поръчваме от специалните бири на заведението – канелена, медена и с подправки. Е, все пак имам късмет – уцелвам да си поръчам най-добрата от тях – тази с канела.



 И така със спомен за канеления вкус в устата и зимната приказка навън ви оставям да планирате едно пътуване до Талин.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче