Dnevnik.bg

Gowing down swinging е чудно име за списание с по-розова тематика.

Живота е като река.Препятствия има,както природни така и изкуствено спуснати, да ни забавят.А за писателството:Това е един от способите да отстраняваме препятствята по пътя си,нищо повече.За преводачите, тях слагам преди писателите, и само добро.

Невероятна жена...

Където и да отиди,
човекът
зло или добро ще види!

1. Чоплим си раните. Да, "оперирани" сме от религиозно чувство.

Корави и хитри са писателите от 19-и век и някои дисиденти на 20-и век.
Кой чете коравите, хитрите и лошите днес?

Да се казва, че трудно се живее и затова преживяванията водят до фантазми и по-лесно писане, не е много почтено.
В контекста на друга култура би било цинично.

Това за писането на два езика...

Камю, Сартър, Жид, Троая... превежданите френски комунисти от времето на социализма.
Да, те сега вървят на килограм навсякъде по света и се изучават само от специалноста френски и узбекистански в Горнооряховския университет.

Силвия Чолева, Амос Оз, Георги Господинов... все новите популярни и назначени имена от новите издателства, клонинги на Партиздат....
Злоба, болка, тъга... физика, Струма, Перник...
Чугунолеене, скука, тъга...

Фланъри О'Конър... ух, пак вторият ешалон популярни бестселъри.

Защо няма един читател, чието мнение да публикувате?
Защо няма читателска класация?
Защо има класация на единствената верига книжарници?
Защо едни и същи имена пробутвате за литература, без дори да сте ги чели?

Всички издатели и писатели да съберете заедно, пак няма да надвишат с прочетени книги хората (да, българи, интелектуалци, в България, със скромни доходи), които познавам и които четат поне по 50-100 книги на година.
Тяхното мнение не ви ли интересува?

Интересно би било, ако читатели ми поставят минуси на постингите ми относно по-голямата компетентност, начетеност и информираност на читателите.
Тогава какво мнение изразяват? Не са съгласни с мен, че има такива читатели? Недоволство, че те не са сред тях? Не искат да има читатели с критическо мнение? Или смятат, че както и при социализма трябва да има едно място, което да казва кой е писател и кой не е?

Свят човек във време на изпитания. Благодаря, Дневник. Честита Ви Свята Коледа.

До коментар [#18] от "Елена Ангелова":

Георги Господинов и той ли е свят човек с "история на кенефа"?

"Разказът на Здравка Евтимова "Чудотворецът" (The Miracle Maker) "
Този линк не работи, за съжаление.

До коментар [#10] от "bobop77":

Забавлявам се да наблюдавам как се възпроизвежда митологията на необходимото страдание като предварително условие за осъществяване на творческия процес. Сякаш интелигентният човек непременно трябва да бъде бит с бич на голо, за да изгради във въображението си една такава сцена. Вероятно в този мит за изискуемото страдание на твореца има по нещо от руската хуманистична традиция на 19 век и съветската съпротивителна от 20. Само че... Как да измерим къде се страда най-силно? А нужно ли е да идем там, за да творим най-качествено? И каква е степента на страданието, която може и трябва да бъде понесена от истинския талант, може би гладната смърт в Африка, геноцидните изтребления по целия свят, нацистките концлагери и сталинисткия ГУЛаг биха били оптимална среда? Съвременните последователи на Байрон сякаш отсъстват, предпочитани са сафаритата на Хемингуей... Или може би ситуацията в някои случаи е точно обратната? Например Георги Господинов е човек със статут на институционализиран творец, творец по професия, с установен и съвсем не притесняващ бит. Къде са мъките, освен абстрактните и въображаемите за заесеняването на света? И защо тогава се явяват обвиненията в стерилност и отчужденост на творците от НПО поколението спрямо света на останалите хора? Трябвало да се страда... Съмнително и клиширано дърдорене.

До коментар [#21] от "navy":

Непоносимост към критичното отношение?

До коментар [#16] от "bobop77":

Средно по 75 книги на година . Ако четат в делник и празник, без неделните дни- на ЧЕТИРИ ДНИ по една книга . Като поразсъждава малко така човек , му идва на ум инстинктивно да се произнесе -Посмали , манго !

До коментар [#9] от "bobop77":

Коравите и хитрите срещу...

Грубым дается радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль...

С. Есенин

До коментар [#23] от "Югозомби":
Непоносимост към критичното отношение?"

Боли ме уво да Маджарска нема излаз на море,нали така казваха комшиите.

"Здравка Евтимова е автор на десетина романa и сборници с разкази на български език, а само през последните години излязоха над седем нейни книги с разкази във Великобритания, САЩ, Холандия, Канада, Израел, някои от които имат по две издания. Носител е на литературни награди и отличия. Специализирала е художествен превод в Сейнт Луис, САЩ; редактор е на българската секция на списание Muse Apprentice Guild в Сан Диего, САЩ и е редактор за България на британското списание, специализирано за кратка проза Literature of the Avanteguard."

Жената се е доказала там където няма югозомбита и .....какъв беше тоя с 10-те коментара

До коментар [#22] от "Югозомби":

добър коментар! комунягите докараха този аграрно-пролетарски произход на творческото начало.

До коментар [#26] от "navy":

Жената се била доказала... Извини ме, но говорим за опит за литература, не за съдебен спор. Позволени са всякакви гледни точки, стига да са аргументирани смислено, а гледните точки на bobop77 не звучат произволно. За разлика от твоите псувни... Впрочем дамата сама заявява, че извлича творчески импулс от страданието така че защо да не стимулираме продуктивноста й с отхвърлящо наивните й послания отношение?

До коментар [#16] от "bobop77":

Радвай се, че ги познаваш, но преди това престани да о.и.аш форума! Не знам какъв автор е Здравка, но за теб вече знам какво си, ти сам се представи в светлата утрин на Рождество Христово!

До коментар [#29] от "vankata1":

Май новоизпечените християни не позволяват на останалото човечество да изказва свободно мислите си на 25 декември? Що за свобода на мисълта и словото е това?!

Става дума за литература, а към нея, за разлика от религията, можем да бъдем критични, дори е препоръчително.
Иначе ще си остане ортодоксално упражнение по мазохизъм.
Мисля, че повечето от вас търсят враг в думите, а не усещат, че по-кощунствено е да се отнема приоритетът на религията да говори за болка и страдание.
Няма да стигнем до споразумение. Но дали ви предлагат Тери Прачет за Коледа или ви пускат балета на телевизията на ГДР, то е едно и също.

И пак казвам. нито едно мнение на читател, нито една класация на критици, нито една похвалена книга нонфикшън (да кажем, че това е документална проза), последното, защото литературата е само фикшън, а фикшънът е или спонсорирани преводи на сладкодумни лели на нашумели преди 5 години предимно англоезични автори или също толкова зле преведени книги на френски полуснобски автори, също спонсорирани, или български институционализирани и също толкова спонсорирани автори като Господин Георгиев, който се очаква да напише "Химия на глупостта", "География на лудостта", "Чакалнята на Апокалипсиса", "Семафорът на безумието", "Хорът на проклятието"... или пък наистина нещо вехто и прашясало като Пернишки пейзаж...

До коментар [#25] от "Югозомби":

Благодаря за Есенин. И не само...

Повърхностното преподаване на литература, фаворизирането на комунистически автори, англоезичната парапсихология във фикцията и елементарният фройдизъм плюс сиромахомилската любов в търсене на самобичуването в литературата са формирали доста лош вкус и няма смисъл да гадаем какви автори и какви идеи ще се печатат и издават.

Здравка Евтимова е талантлива и това е безспорно. Както безспорно е, че сюжети и теми за нищетата и тежкия животдразнятопределени форумни персонажи, които нахално се натрапват с десетки напудрени "коментари". Или пък такива, които маскирани зад псевдоерудитски клишета биха изкарали и "Малката кибритопродавачка" на Андерсен или "Щастливият принц" на Оскар Уайлд антикапиталистическа соц-пропаганда.

Аз съм читател и искам да изкажа своето мение!
Много харесвам Здравка Евтимова като писател. Нямам нейна книга, но съм прочела всички нейни произведения в интернет. Харесвам персонажите й, харесвам начина, по който представя българската действителност, обожавам прозата й.
Разказите й на английски също са много хубави.
Радвам се, че я открих и на който и да съм я препоръчала до сега никога не съм чула негативни отзиви.

Мерси, ама не, мерси.

Умората ме е превзела целия и отказвам да й се съпротивлявам. Затова ще бъда лаконичен: отвратен съм от четивата на тази авторка, от езика й, от изразните й средства, от епитетите й, от метафорите й, от идеите й и изобщо от литературата й.

Онова със спестените 1,78 долара си е направо лъчеструйна поезия.

,,Където и да отиде, човек не може да"- Избяга само от себе си.= !!!!!=

Чела съм няколко книги на Здравка Евтимова. Заради тях и съм купувала всичко нейно, което се е намирало по книжарниците. До днес на рафта ми стоят няколко нейни творби, които ме чакат търпеливо да намеря време, за да си ги прочета на спокойствие
Прекланям се пред таланта на тази жена.