Dnevnik.bg

"Не го мразете!", казва, усмихвайки се, Стив Бушеми (53), докато говори за многопластовия герой Инок "Нъки" Томпсън, властен и корумпиран политически лидер на Атлантик Сити по времето на сухия режим, който се опитва да избегне и неутрализира другите гангстери и следователите, които са по петите му. Сценаристът, продуцент и носител на награда "Еми", Терънс Уинтър адаптира базираната на книга със заглавие "Престъпна Империя: Начало, Успех и Корупция в Атлантик Сити" историята за малкия екран. Бюджетът за първия епизод е колкото бюджета на средно голям независим проект и е режисиран от Мартин Скорсезе. Той остава в историята като най-скъпия пилотен епизод, създаван някога в телевизионната индустрия. Но светкавичния световен успех веднага оправдава цената. Зрителите по цял свят топло посрещат шоуто, HBO поръчват нов сезон, а по-рано този септември Скорсезе получи "Еми" за гениалната си режисура в "Престъпна Империя". След края на първи сезон Стив Бушеми е номиниран за наградата на Асоциацията на Телевизионните Критици за индивидуални постижения в категория драма, а през 2011 за награда "Еми" за главна мъжка роля. Той вече има един "Златен Глобус" за ролята си в "Престъпна империя".

Сега Бушеми живее в Ню Йорк с жена си Джо Андрес, хореограф, артист и редактор. Те се женят през 1987 след като Андрес редактира късометражния филм на Бушеми – "Какво стана с Пийт?" (1992). Техния син Лусиан е роден през 1991 г.

Какво е чувството да работиш отново със Скорсезе?
- Уникално при Марти е това, че той обича актьорите. Обича да общува с тях и да обсъждат дадена
сцена, да говорят за историческия период, в който се развива действието. И е толкова ерудиран,
не само в областта на киното, но и за изкуство, музика, история. Той иска да помогне на зрителите
да усетят духа на периода. И вярва и разчита на актьорите да му помогнат за това. Така че като
актьор наистина се чувстваш оценен.


Какво знаеше за периода, историята на Атлантик Сити и Нъки Томпсън, който всички обичат да
мразят?
- Не го мразете… Разбира се, знаех някои неща за периода. Но когато четях книгата "Престъпна
империя" не знаех нищо от историята на Атлантик Сити. За мен бе наистина увлекателно да чета
и да се информирам по въпроса. Когато прочетох първия сценарий, изглеждаше сякаш всичко е
на мястото си. Всичко беше описано в големи детайли. Точно това, което всеки очаква. Това е
мечтата на актьора – да пристигне и да получи толкова сложен и детайлен сценарий.

Нъки има огромна жажда за власт, но същевременно е много харизматичен герой. Как ще успее да поддържа баланса между двете във втория сезон на сериала?
Смятам, че в него има нещо повече от жажда за власт. Според мен той искрено се наслаждава
на възможността да помага на Атлантик Сити и това по някакъв начин е свързано с егото му. На
него просто му допада да е човекът с властта, но също така се чувства и сякаш предлага услуга на
хората. Това не е абсолютна алчност. Не казвам че той не е отчасти алчен, но е факт, че наистина
се наслаждава на работата си и това е нещо, което ни свързва – когато аз отивам на работа
наистина ми харесва и същото се случва и с него, когато се появи в офиса си в 4 следобед след
парти.


Нъки Джонсън е истински персонаж и според някои проучвания той е бил въвлечен във всеки
един скандал на своето време – било то директно или индиректно. Смяташ ли, че сценаристите са импровизирали с историческите факти за Нъки, за да го направят по-честен?
- Моят герой има своя прототип в истинския живот – Нъки Джонсън. В "Престъпна империя" обаче
аз съм Нъки Томпсън и Тери Уинтър може да импровизира колкото си пожелае. Обожавам
начина, по който той обвързва героя ми с реални хора и събития. В този смисъл смятам, че Тери
си дава свобода, но от друга страна е много внимателен и се придържа максимално близо до
историческите факти.

До каква степен участваш в процеса на писане на сценария?
- Не бих казал, че съм въвлечен в процеса на писане, по-скоро го подпомагам. Не задавам въпроси,
освен ако няма нещо, което не разбирам или ще бъде важно за някой от следващите епизоди.
Наистина не искам да знам. Що се отнася до изненадите – предпочитам те да останат такива за
публиката, точно както са за мен. Когато получих новия сценарий, видях някои страхотни изненади,
но не би искал да ги обсъждам.

В Източна Европа хората може би знаят много по-малко за сухия режим, отколкото хората в САЩ. Все пак те са очаровани от историята. Защо смяташ, че е така?
- Не знам. Но със сигурност мога да кажа, че сценарият е страхотен. Вниманието, което се обръща
на детайлите от епохата е много голямо. Шоуто е много специфично. Има много чудесни герои,
много различни истории, които се проследяват и има историческите герои, а аз смятам че хората
по принцип обичат гангстери. В този ред на мисли мисля, че темата не би трябвало да им бъде чужда.


Аз например израснах с тези филми, с Кагни и Богарт, а тук имате възможност наистина
да научите много за една епоха и е индивидуално за всеки как ще приеме продукцията и защо ще
я хареса. Баща ми го харесва, защото това е епохата на неговия баща. Той е роден през 1930,
но си спомня Атлантик Сити, как е ходил там и казва, че не е имал никаква представа какво се е
случвало там, че за него това са разкрития, защото е ходил там като дете на семейни пътувания.
Не е имал никаква представа какво се е случвало в казината.

Смятам, че ерата на сухия режим е много интересна и заради факта, че бандите стават по-
организирани и осъзнават, че нямат интерес да се избиват, а е по-добре да работят заедно и да
печелят пари от това. Освен това стила на това време е несравним. Модата тогава е била толкова
уникална и разкошна и мисля, че хората отчитат и това.


Как ти се отразява властта?
- Не бих казал, че някога съм имал много власт. В личния си живот се чуствам по-скоро неудобно
с нея. Факт е обаче, че ролята ми в "Престъпна империя" ме прави по-добър в преговорите, а и
свиквам да бъда център на внимание. В оригиналната HBO продукция съм част от голям екип и
в никакъв случай не се чуствам така сякаш това е шоуто на Нъки. Това е "Престъпна империя".
Атлантик Сити е главният герой и ние сме част от неговата история.

И все пак Нъки управлява империя. Имаш ли любим крал или император?
- Със сигурност не използвам никого като модел за Нъки. Той самият е моето вдъхновение като
човек, управлявал много години. Надявам се да следвам неговите стъпки във филма, въпреки
че фамилията му е променена. Чувствам героя си уязвим – много хора са по петите му, но се
надявам той да се задържи за дълго време.

"Престъпна империя" докосва чувствителната за много страни тема за корупцията във властта
относно някои правни въпроси. Виждаш ли паралел?
- Мисля че това, което можем да научим е, че можем да легализираме поне марихуаната. Наистина
не разбирам защо тази забрана все още съществува. Също така можем да започнем малко по-
сериозни дебати на темата относно легализирането на другите наркотици, защото това създава
голям черен пазар с много банди и организирана престъпност.


Моето усещане е, че е най-добре да се легализира, да се регулира и да се направи всичко възможно да спрем децата да употребяват. Защо да не е както при алкохола? Винаги съм намирал за нелеп броя на хората, които са в затвора заради употреба на наркотици. Разбира се, е съвсем различно, ако си дилър и продаваш на деца. Но ако си пристрастен или просто взимаш наркотици от време на време – не
виждам защо това трябва да е криминално престъпление. Алкохолът е легален и се регулира, така
че смятам, че с останалата част от наркотиците трябва да се процедира по същия начин.

От чисто любопитство – кое е любимото ти питие?
- Не бих казал, че пия особено често. Обичам да пия червено вино на вечеря. Относно виното –
харесвам всякакво сухо вино. Сухо червено вино.

В много отношения Нъки очевидно е един съсипан човек.
- Затова има нужда от питие, нали? Нека ти призная, аз съм също толкова съсипан. Ок, това не го
записвай (смее се).

Връзката на Нъки със сина на любовницата му във втория сезон наистина стопля сърцето.
- Намирам тази част за наистина трогателна и ми допада, когато подобен тип продукции се
фокусират върху семейството. Мисля че това беше и една от причините за успеха на "Семейство
Сопрано". Всички обичат гангстери и насилие, но семейната обвързаност в "Семейство Сопрано"
беше това, което удари в десетката.


Тази емоция от твоята връзка с баща ти ли идва?
- Това е нещо, което свързвам с това да бъда баща и съпруг. Това, което се надявам да дам на сина
си, е любов и подкрепа във всичко, което иска да прави в живота си, да бъда до него и винаги да
съм добър баща.

Моят баща е страхотен и двамата ми родители са най-големите ми фенове. Те може би не винаги разбират какво съм правил или защо съм го правил, но винаги съм чувствал много любов, подкрепа и защита от тяхна страна. Баща ми иска да се справям добре и се старае да ме защитава, което е наистина много мило.

Какво работи баща ти?
- Беше пожарникар в Ню Йорк в началото на 80-те години. Никога нямаше да работя това, ако не
беше той, защото той буквално ме принуди да взема изпита за пожарникар, когато му дойде
времето. Той е работил в областта на водоснабдяването и канализацията 30 години и целият
му живот минава на държавна служба, поради което искаше аз и братята ми да вземем теста за
държавна служба, за да имаме добри професии. Така той се грижеше за нас. В крайна сметка се
оказа, че наистина ми харесва да съм огнеборец и това се превърна в голяма част от живота ми и
определено съм му благодарен, че ме насочи в тази посока.

По времето на 11 септември 2001 г. все още си участвал в работата на пожарната в Ню Йорк
Сити. Би ли искал да ни разкажеш нещо повече за този момент?
- Свързах се с моята бригада "Енджин 55" след 11 септември и работих с тях няколко дни, след
което се занимавах заедно с тях с благотворителност и събития на пожарникари и техните
семейства. Има една организация, с която съм работил, казва се "Приятели на пожарникарите в Ню
Йорк". Всеки 11 септември правя едно и също. Отивам в моето отделение на пожарната и закусвам
с пожарникарите и семействата им, след което отиваме на църковна служба, а после обядваме.
Мразя причината, поради която се събираме, но съм наистина благодарен, че се срещам с тях,
защото осъзнавам, че това е част от живота ми, която наистина ми липсва.


И все пак стана актьор…
- Това е нещо, което почувствах на ранна детска възраст, а когато си дете всичко ти се струва
възможно и аз казах на майка ми, че това е нещото, което искам да правя. След това, когато
пораснеш малко, почваш да се съмняваш и да не мислиш, че можеш да го постигнеш. Все пак в
доста по-късен етап от живота си реших да опитам.

Действието в "Престъпна империя" се развива около Атлантик Сити, една от столиците на хазарта. Това място лично теб съблазнява ли те?
- Намирам го за интересно, но съм много пресметлив и мисля, че никога няма да се отдам на
хазарта. Не мога да разбера как хората могат да залагат толкова големи суми пари. Мисля, че
работата в тази професия е хазарт сама по себе си, така че не ходя много често по такива места.
Бил съм само в Атлантик Сити.

Мислиш ли, че от теб би се получил добър гангстер?
- Не знам какво значи перфектен гангстер. Мисля, че повечето гангстери не биха нарекли себе си по
този начин. Това все пак не е истинска професия. Това по-скоро е начин на живот.

Българските зрители могат да гледат втория сезон на "Престъпна империя" по HBO от 2 януари, понеделни, с начален час 21:05.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче