Dnevnik.bg

То и аз съм завършил 112 у-ще...
ама какво общо има с това!?!

Здравей Диана,хубаво си написала за Приказката.Тя е свързана с най-ранните ни спомени.Свързана е със сетивата ни.И оттам Голямат и роля за нашето възпитание. В нея се оглежда Космосът,природата и любимите ни същества.Да ние почваме да се осъзнаваме.Светът е около нас и не се втурваме да завладяваме

Едно време в младия СССР, към края на 20-те години на ХХ век, за определен кратък период от време забранили приказките - народни, авторски (примерно на Пушкин), да се издават, да се четат, да се изучават. Мотивът бил, разбира се, че те не отразявали правилно социалистическата действителност и въвеждали децата в заблуждение от най-ранна възраст. Нямало ги вече Василиса Прекрасная, Кашчей Бессмертный, Иванушка Глупака и др.п.

И какво станало? - децата започнали САМИ да си измислят приказки - истински и по детски наивни, но - приказки. Няма защо да се обяснява защо се е случило това - отговорите са в интервюто... както и че станало ясно, че на това безумие трябвало де се сложи край колкото се може по-скоро.

Страхотна професия е това, само бих променила думата "приказкотерапия", звучи малко недодялано. И моментът с приспиването е индивидуален, аз заспивам и приспивам с приказки и не само деца.

До коментар [#4] от "mrtoyaga":

Много хубава история. Не знаех за това. Ако имаш, дай някакъв линк за инфо за тази част от миналото на тоталитаризма.

Аз държа Приказките да са Ретро,защото те се разказват от бабите и по-старите роднини като предават техните ценности на децата,които носят обикновено техните имена.И след време си спомяме за приказката и за скъпият образ разказал ни я.Така образът остава жив с името,което носим.

До коментар [#6] от "ridiculous":

Тази история със забраната на приказките я знам от една книга на Корней Чуковски "От две до пет" (не съм сигурен в името на автора), която четох преди около десет години; за съжаление я нямам в наличност в момента и затова цитирам по памет. В книгата много увлекателно и с редица примери е описан процесът на усвояване на речта при децата (основно при две- до петгодишните - оттам и заглавието на книгата).

Много интересна статия...
Абсолютно вярно, че приказките трябва да се четат, когато едно дете има цялата си внимание и енергия-през деня, когато сетивата са му насочени към подновено проучване и познаване на света...
Вечерно време и преди лягане не е добре да му се чете. Някак си малко след това, когато ще се унесе да спи, се прекъсва съвсем не на място целия мисловен процес на детето и размишленията му по повод прочетеното...

До коментар [#9] от "di^^di":

е то не е това смисъла, да ги кара да мислят преди сън. по-скоро да ги вкара по-леко във вълшебния свят на сънищата, който в известен смисъл е мн. близък до този на приказките.
ако на детето му хареса приказката на другия ден ще си спомня и ще иска още. не, че има нещо лошо да се четат прикакзи и през деня де

Благодаря ви много за коментарите. Съгласна съм, че приказките ни подготвят за вълшебството на сънищата, просто споделих, че аз не правя така. Предпочитам да ги събуждам, т.е. да ги подготвям за деня с приказка, защото съм установила от личен опит, че това е много по-ползотворно, отколкото приспиването. Да започнеш деня на детето с приказка може само да му помогне не само да вярва или мисли живота по този начин, а да знае, че той може да бъде такъв. Колкото до казаното за забраната на приказките съм напълно съгласна. Юнг все това припомня, че няма как да я караме без несъзнаваното, че трябва да го приемем като част от живота ни - и то не само като ирационална част. Ако разчитаме само на рациото, балансът лесно може да бъде нарушен и... както се случва често, не само на книга, да полудеем