Приказкотерапията ни учи да се справяме с навалицата в себе си

Диана Петрова

© Юлия Лазарова

Диана Петрова




 


Диана, кои приказки какво лекуват?




- Когато започнах да пиша приказки, въобще не съм имала намерение да лекуват каквото и да е било. Просто исках да пиша нещо, свързано с мен самата. Това не са народни приказки, те са си авторски. По някакъв начин отразяват като в огледало това, което съм аз и това, което искам да кажа на себе си. Общувайки със себе си, с някого от себе си, с навалицата в себе си. Съвсем случайно се оказа, че те имат лечебен ефект върху хората.


Как лекуват приказките?


- Ако една приказка успее да те разплаче и след това да те разсмее, значи е постигнала целта си. Моите обикновено разплакват, много искам да е обраното, да мога да правя и другото. Всъщност през плача минава всичко. Това е лечебният ефект – не самата приказка, защото тя само предизвиква плача. Приказката е просто като ръка, за която се хващаш. Възприемам героите в нея не като заръшени личности, не като цялости, а като черти на характера във всеки от нас. И ти имаш Червена шапчица в себе си, и аз имам Червена шапчица в себе си. Когато четеш приказки, ти получаваш някаква основа, върху която да доизграждаш тази своя черта. Или да я потискаш – ти имаш и вълк в себе си, имаш всичко – някои от тези герои се проявяват, излизат по-напред, други се дръпват назад. Тоест ти получаваш някакъв модел за следване и справяне с определена черта в себе си. Но приказкотерапията като такава не съм я измислила аз, това е руска теория. По-късно чух за нея и се оказа, че правя нещо подобно. Започнах от края, започнах да пиша приказки и после стигнах до тази идея.


Какво би станало с едно дете, което е израснало, без да му четат приказки?


- Приказката повече съгражда отколкото руши. Тя руши, за да съгражда. Когато едно дете не чете приказки, то няма модели на поведение, между които да избира. Тогава то се държи само по начините, които вижда в околните. То не знае, че принцесата може да избяга от замъка. А това не винаги е грешен ход. Родителят казва на детето, че ако избяга от вкъщи, ще стане лошо. Но това е ход с плюс и минус - ще загубиш нещо, но ще спечелиш друго.


Да, грешките са в основата на креативността. А човек трябва ли да вярва в приказката, за да се излекува?


- Ако приказката съвпадне с твоя архепитен модел, тя те грабва. Всеки човек има някакъв архетип, в който изпада, без да иска. Харесват ни приказките, които най-добре отразяват архетипа, в който сме влюбени в момента.


Как си обясняваш, че във всички приказки по света има еднакви герои с еднакви функции? Дали има нещо общо с колективното несъзнавано на Карл Густав Юнг?


Архетипите на Юнг кореспондират с героите на Владимир Проп*. Приказките не са създадени за деца, те идват от митовете, това е начин да кажеш най-важните неща на един възрастен, който няма три дипломи като теб. Нещо като Библията. Обикновено виждам някакъв образ - или съм го забелязала, или съм го сънувала. Например "Господин Гнус" - един такъв малък, който пуши и живее в стомаха на всеки човек. Чак след като го напиша и редактирам, осъзнавам, че той отговаря на някакъв архетип. И пак съм влязла в модела. Не можеш да избягаш много-много.


И какво излиза – че приказките се пишат сами? Пишеш, пишеш и накрая пак стигаш до едно и също.


- Така е, да. Ние сме неосъзнати същества. Не можем да пишем така осъзнато, колкото ни се иска. Понякога дори не знаеш какво си искал да кажеш. Хвърляш въдицата, пък каква риба ще уловиш, не е ясно. За този герой ми се обади една майка, чието дете е много гнусливо – от всичко го е гнус, като види развален сандвич, например, повръща. И как се преодолява това чувство? Като гледаш вмирисания сандвич постоянно. И Господин Гнус гъделичка гърлото на детето, гъделичка му стомаха, но в един момент се изморява и решава да си тръгне. С две думи: ако искаш да преодолееш страха си, изправи се лице в лице с него, освети го. И като го облечеш в сюжет, децата го разбират.


Имаш ли любима приказка?


- Имам, да. "13-те принцеси." Никой не я знае. В нея се разказва за 13 принцеси, които всяка вечер бягат от вкъщи, изтъркват си обувките и баща им иска да разбере къде отиват. Затова той казва, че който рицар разбере къде ходят те, ще се ожени за която поиска. Всички кандидати, които не разберат през нощта къде отиват прицесите, на сутринта ги убиват. И принцесите винаги ги приспиват там с някакво вино, омайват ги. Тук кандидат-женихът е активната, търсеща част във всеки от нас. И тази приказка ти казва, че тъсейки, може да намериш, но може и да бъдеш убит. Накрая се появява един рицар с плащеница невидимка, който успява да проследи принцесите отвъд една река, където те танцуват с 13 звяра.


Реката дали не е символ на Лета в древногръцката митология? Търсенето на себе си отвъд забравата, смъртта?


- Да, точно така е. Накрая приказката има хепиенд обаче – рицарят си избира най-малката принцеса и се жени за нея.


А кога трябва да четем на децата приказки?


- Според мен приказките не са за приспиване. Вечер гушкаш мама и заспиваш. Никога не съм успяла да приспя дете с приказка. Най-добре е да се четат сутрин.


Има ли приказки, които не са подходящи за деца?


- По-скоро има определен брой приказки, които стават за деца. Вземете "Червената шапчица" – тя е по-скоро приказка за тийнейджъри. Вътре се говори за агресия, дори и за секс – как любовта може да те погълне. Проблемите, които третира не са за малки деца. Вълкът символизира прекрачването в зрелостта. Трябва да знаеш, че това е опасен период, който може да ги изяде. Докато малкото дете – на 3-4 години – няма нужда да мисли за тези неща, защото е защитено от родителите си. То трябва да бъде любопитно и да не се страхува от непознати.


Разкажи ми как твоя приказка е излекувала някого?


- Чак излекувала не знам дали е, но има случаи, в които е помогнала. Мога да разкажа една история с дъщеря ми – тя се беше привързала към едно мече, беше с него навсякъде – в тоалетната, навън, в леглото. Говореше му като на жив човек и вярваше много силно, че то ще порасне и ще оживее. И аз реших, че това не може да продължи така – то прилича на парцал това мече. На Коледа я попитах коя е най-голямата й мечта и тя каза: "Това мече да оживее." И аз вече си казах, че не може повече така и написах една приказка, в която мечето оживява. Но то иска да си отиде при мама Меца и татко Мечок и да я вземе нея, но само ако тя се превърне в играчка. Описах го с големи подробности – как гардеробът е пълен с мечешки дрешки, как нейните ги няма и как тя не трябва да мърда, защото ще е играчка. В един момент тя каза: "Спри, спри, спри да четеш!" Следващите дни ме караше само тази приказка да й чета. Това е характерно и за другите деца – когато попаднеш на проблема, те искат само тази приказка да им четеш. И накрая дъщеря ми дойде при мен, лапайки пръст в уста, и ми каза: "Знаеш ли какво, не съм сигурна, че искам мечето да оживее."


* Владимир Проп (1895-1970) е руски фолклорист, който в своята "Морфология на приказката" изучава структурата на приказките.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на _dan_
    _dan_
    Рейтинг: 597 Неутрално

    Ха, скоро не бях чел такава интересна статия ...

  2. 2 Профил на Tuco
    Tuco
    Рейтинг: 416 Весело

    То и аз съм завършил 112 у-ще...
    ама какво общо има с това!?!

    Tuco Benedicto Pacifico Juan Maria Ramirez A.K.A: The Rat
  3. 3 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Здравей Диана,хубаво си написала за Приказката.Тя е свързана с най-ранните ни спомени.Свързана е със сетивата ни.И оттам Голямат и роля за нашето възпитание. В нея се оглежда Космосът,природата и любимите ни същества.Да ние почваме да се осъзнаваме.Светът е около нас и не се втурваме да завладяваме

  4. 4 Профил на mrtoyaga
    mrtoyaga
    Рейтинг: 379 Неутрално

    Едно време в младия СССР, към края на 20-те години на ХХ век, за определен кратък период от време забранили приказките - народни, авторски (примерно на Пушкин), да се издават, да се четат, да се изучават. Мотивът бил, разбира се, че те не отразявали правилно социалистическата действителност и въвеждали децата в заблуждение от най-ранна възраст. Нямало ги вече Василиса Прекрасная, Кашчей Бессмертный, Иванушка Глупака и др.п.

    И какво станало? - децата започнали САМИ да си измислят приказки - истински и по детски наивни, но - приказки. Няма защо да се обяснява защо се е случило това - отговорите са в интервюто... както и че станало ясно, че на това безумие трябвало де се сложи край колкото се може по-скоро.

  5. 5 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1169 Неутрално

    Страхотна професия е това, само бих променила думата "приказкотерапия", звучи малко недодялано. И моментът с приспиването е индивидуален, аз заспивам и приспивам с приказки и не само деца.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  6. 6 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 821 Любопитно

    До коментар [#4] от "mrtoyaga":

    Много хубава история. Не знаех за това. Ако имаш, дай някакъв линк за инфо за тази част от миналото на тоталитаризма.

  7. 7 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Аз държа Приказките да са Ретро,защото те се разказват от бабите и по-старите роднини като предават техните ценности на децата,които носят обикновено техните имена.И след време си спомяме за приказката и за скъпият образ разказал ни я.Така образът остава жив с името,което носим.

  8. 8 Профил на mrtoyaga
    mrtoyaga
    Рейтинг: 379 Неутрално

    До коментар [#6] от "ridiculous":

    Тази история със забраната на приказките я знам от една книга на Корней Чуковски "От две до пет" (не съм сигурен в името на автора), която четох преди около десет години; за съжаление я нямам в наличност в момента и затова цитирам по памет. В книгата много увлекателно и с редица примери е описан процесът на усвояване на речта при децата (основно при две- до петгодишните - оттам и заглавието на книгата).

  9. 9 Профил на Forgive me, if it was my fault
    Forgive me, if it was my fault
    Рейтинг: 950 Любопитно

    Много интересна статия...
    Абсолютно вярно, че приказките трябва да се четат, когато едно дете има цялата си внимание и енергия-през деня, когато сетивата са му насочени към подновено проучване и познаване на света...
    Вечерно време и преди лягане не е добре да му се чете. Някак си малко след това, когато ще се унесе да спи, се прекъсва съвсем не на място целия мисловен процес на детето и размишленията му по повод прочетеното...

    Smile, smile, a little baby!
  10. 10 Профил на basilicum
    basilicum
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#9] от "di^^di":

    е то не е това смисъла, да ги кара да мислят преди сън. по-скоро да ги вкара по-леко във вълшебния свят на сънищата, който в известен смисъл е мн. близък до този на приказките.
    ако на детето му хареса приказката на другия ден ще си спомня и ще иска още. не, че има нещо лошо да се четат прикакзи и през деня де

  11. 11 Профил на podarimiprikazka
    podarimiprikazka
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Благодаря ви много за коментарите. Съгласна съм, че приказките ни подготвят за вълшебството на сънищата, просто споделих, че аз не правя така. Предпочитам да ги събуждам, т.е. да ги подготвям за деня с приказка, защото съм установила от личен опит, че това е много по-ползотворно, отколкото приспиването. Да започнеш деня на детето с приказка може само да му помогне не само да вярва или мисли живота по този начин, а да знае, че той може да бъде такъв. Колкото до казаното за забраната на приказките съм напълно съгласна. Юнг все това припомня, че няма как да я караме без несъзнаваното, че трябва да го приемем като част от живота ни - и то не само като ирационална част. Ако разчитаме само на рациото, балансът лесно може да бъде нарушен и... както се случва често, не само на книга, да полудеем





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах