Dnevnik.bg

"наскоро издаде и третата си книга "Нобелистът"

Е, не е съвсем трета... Хайде да уточним: ДЕВЕТА е. Не дори третият й роман - четвърти е. Грешката едва ли е на Оля Стоянова, някой след нея си е играл на редактор...

Много са ни умни писателите, особено младите!

"... има писане с лекота .."
Някога Висоцки пееше "меня сегодня муза посетила, посидела так немножко и ушла ..." С моментното вдъхновение, предполагам, идва и лекото писане, не със заставянето всеки ден да пишеш определено количество страници.

Елена оценявам труда ви,както всеки труд.Лекота се усеща не в писането, а с признанието-радостта дава лекота на сърцето.Четенето е отделна тема,има задължение.Това което се наизусти то остава за вечни времена

Започва с бясно упорство и удари с глава в Стената.
Аз имам очи за Цветята и Птиците,а Слънцето прелива
на вълни.Искам и очи за невидимото, където падат преградите на Времето.Възможно ли е да сме с двойно виждане,или едното това за материалният свят ще ни се отнеме.

Помъчих се да изслушам пиесата "Експериментът" по радиото. Казусът "клониран Христос" привлече вниманието ми. Но решението това да стане чрез кръв, запазена по някакви стари тъкани, е богословски безинтересно и драматургично не особено вкусно. Та в крайна сметка не я дослушах.

Искам да напиша книга, но когато остарея и се наситя на живота - да се върна назад в спомените си за да издялкам недодяланите си цветоусещания, да им предам завихрящ блясък и дълбочина, а може 'би: простота - да презаредя с носталгия и жежки спомени на самодостатъчност, за да изконсумирам изживяното с най-близките си, още веднъж!

До редакторите: последният въпрос е в "ти" форма, оправете си го!

Нищо не съм чела от тази писателка, но като се има предвид, че не съм чела нищо и от още по-големи писатели от нея, загубата не е особено голяма.

До коментар [#11] от "Мерилин":

И аз така. С което и дваамта с теб затвърдяваме схващането че България култура не е способна да произвежда, което пък от своя страна не е нещо с което би трябвало да се хвалим, а по-скоро да се срамуваме.

Пишейки, едвали печелим нещо повече от четейки, затова и четящите са повече от пишещите. Въпрос на логика и лека пресметливост.

Пишещите се чустват ограбени от четящите и затова са принудени да наваксват...липсите.

Прозата на въпросната писателка е лишена от стил и изящество. Не ми хареса откъса побликуван в "Дневник" и се мая, кому, освен за автора е нужно да се рекламира подобна книга?

Добрият и талантлив писател няма нужда от реклама...той се чете и търси ! Мразя такива статий тюрлюгювеч !

Ама ако не се пишат такива "статий" кой ще разбере, че има такава авторка, че е издала книга. След месец тази книга престава да бъде събитие, за което да се пише. Така че е хубаво да има повече подобни статии - да знаем, че има автори и всеки да си открие книгите, които ще му харесат. Пък и не е лошо видим лицата на новите автори - какви са, какво ги интересува, какво пишат. Стига вече с интервюта на футболисти и певици. Според мен просто трябва да имаме избор.

"Мъжът, който дойде да ги пресрещне, беше облечен с протрито кожено яке, а старателно обръснатата глава му придаваше още по-унил вид."

Има ли редактор? Какво ще кажете за, "Посрещна ги унил мъж с протрито кожено яке."

Стилът е страстроубийствен. Изреченията-монотонни. Глаголите- дежурни, не оригинални.

само за сведение, жената е завършила НБУ.
В Економедия ще научим явно само какво става в мрежата на Отровено Общество. За тях явно извън техните теми и хора друга България не съществува.

До коментар [#2] от "Митев":

В литературата е важно чувството, глезените читатели, за чието внимание се борят всички автори, избират литература, която с всички средства на словото ги кара да чувстват. Много от младите български автори създават шокиращо мрачни творби, дори и тези, които имат оригинален поглед и могат да пишат. Защо ли? Аз не чета криминални романи и исторически трилъри и смятам, че сме далеч от Нобеловата награда. Обичам да чета (някои от) Нобелистите и напълно разбирам, защо са удостоени с наградата. А други - не съвсем.

До коментар [#19] от "idiva":

Пропуснал съм да сложа кавички на определението, което съм дал за младите ни писатели... Но дори и да съм го казал сериозно, а не на бъзик, си мисля че друго е по-важно - горе-долу както казвате Вие - чувството, но още по-точно би били да се каже, че им липсва душа. Душата означава не само чувство, а и самобитност, собствен почерк, широка култура и писане по призвание, а не заради самото писане. Не означава епигонство, нито пък подражание на чужди модели и предъвкване на изтъркани теми. Не значи и оригиналничене...

Не познавам творчеството на Елена Алексиева, днес в книжарницата забелязах нейната книга, но дори не се сетих, че тя е тази, която вече съм коментирал. Както и да е, това няма значение, но ми правят впечатление дългите многословни интервюта, в които се ръсят рецепти и съвети, които са обидно елементарни за средно начетения човек!

Днес всеки може да пише, даже и да издава, стига да ползва знанията си по ксерокопиране.

Хартията търпи всичко и всеки...върху себеси.

Даже след това може да бъде и рециклирана...

Това е стил на детска учителка, която преподава преразказ на първолаци. По средата - опит за философстване: "Човекът произлиза от нищото". Откога родителите, благодарение на които се пръква човекът, са нищо?
.
Българската смърт -
http://archiman.livejournal.com/