Dnevnik.bg

Вълшебно хапче за връщане в детството за около два часа съществува. Нарича се "Сирк дю Солей" и в София се предлага от снощи под името Saltimbanco. Ще бъде в столицата още само две вечери - на 4 и 5 февруари, в двойни дози и наистина си струва да се усети.

Да си отново дете на 25, 30, 40, дори на 60 и 70 е магическо чувство, с което е трудно да се разделиш, но и за два часа е достатъчно зареждащо. И то не защото спектакълът Saltimbanco използва някакви специални биохимични средства или спиращи пулса до степен регенерация акробатики. "Сирк дю Солей" просто умее да докосва и омагьосва всяко кътче в залата, да го усмихне, да го умили, да го изуми и да го накара да трепне с помощта на много цветове, музика, емоция и красота.

Още преди началото на спектакъла, кръстен някак символично на действието "скачане на пейка" (от итал. saltare in banco - Saltimbanco), част от трупата започна да се закача с публиката, докато хората все още заемаха местата си в залата.

Пъстроцветни същества в приказни костюми с много шарен грим и чудновати прически и маски обикаляха между предните редове и си избираха по един или двама човека, които с малко свян, но пък усмивка на лице се съгласяваха да се включат в подгряването за спектакъла.


Воден от едрия Ringmaster и неговия поспалив, но ведър приятел Sleeper спектакълът избухна във феерия от цветове и звуци, а сцената се изпълни с десетки скачащи, пързалящи се, търкалящи се и какво ли не още същества, които заобиколиха първата акробатична тройка Adagio. Две дами и един мъж, облечени в бяло, синьо и жълто преплитаха и опъваха телата си във форми, които е трудно да си представиш, начертани и така изящно изпънати само с помощта на ръце, крака и изящно тренирани мускули.

Saltimbanco е известен като един от най-старите и най-акробатични спектакли на "Сирк дю Солей" и дори и да си гледал предварително представлението на видео или на снимка, само допира му до собствените две очи е в състояние да накара нервите ти да се опънат като струни от сложността на номерата, на които публиката бе свидетел снощи и ще бъде тази и утре вечер в "Арена Армеец София".

Концентрацията на цветове на сцената и изумени погледи в залата се засили с излизането и на т.нар. Китайски колони (Chinese Poles), които се качваха, скачаха, падаха и увисваха с лекота на четири високи стълба. След тях Жонгльорът сякаш с невидими магнити в ръцете си дриблираше и жонглираше с над10 топки с бързина, от която бройката им се губеше.

Залата на два пъти се посмя от сърце с помощта на клоуна Еди - дребосък с голяма червена шапка с козирка и огромен раиран черно-бал гащеризон. Прожектори избираха произволно хора от различните сектори в залата, от които Еди - клоун, мим и нещо като бийтбоксър в едно, искаше да му хвърлят въображаема топка. И те го правеха. Някой нямаха особен ентусиазъм, но други пък се вживяха и запращаха измислената топка с голям замах. При втората поява на Еди едно от момчетата, които той изведе на сцената, наистина влезе в образ и с много артистичност му партнираше във всички ситуации, които клоунът му подаваше.


Може би едни от най-силните и запомнящи се представяния бяха тези на близначките на трапец, които от огромна височина и с много финес в движение се преплитаха и подхвърляха една друга в невероятни форми, от които на мнозина дъхът им спря.

Бънджи четворката в бяло взе останалата част от дъха на публиката, изпълнявайки красиви скокове, форми и салта във въздуха, носени от огромни ластици, окачени на платформа високо над сцената.

Boleadoras пък изпълниха огнен ударен дует в червено, преплитайки усещане за фламенко и степ, барабани и въртене на въжета с метални топчета в края, които в бързината на движението си напомняха огромни и шумни ветрила.

Saltimbanco е от онези неща, за които на сто процента важи изразът "Трябва да го видиш, за да го усетиш". Два часа с малък антракт минаха като на един дъх. Като на един голям детски дъх, дошъл от публика от стотици пораснали деца.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче