Dnevnik.bg

До коментар [#1] от "Митев":
И аз това си помислих... Плагиатът му с плагиат!

Сега вече знаем защо Мона Лиза се усмихва толкова загадъчно - защото винаги е знаела, че има двойничка.

А може би Мона Лиза се усмихва, защото е намерила двойник на любимия си.

Оф, била се усмихвала загадъчно... А според мен просто гледа тъпо от скука.

А дали не е просто добро копие(ама не от преди 500 години)?

А дали не е просто добро копие(ама не от преди 500 години)? - цитат на коментар #6 от “Roger”

Няма значение, пак е бил ученик на Леонардо.

Оффф... "Обтичане на перфорирани съдове от флуиди". Или, казано по-просто, как капе вода от продупчена тенджера. Та и тая работа с Джокондата.

До коментари (#5) и (#9) от "Мастър Йода":

И то като твойта, мислиш, че събаряш империи, а излиза, че продаваш зарзават и като праиш сметката на амбалажа остриш моливите, че ги и плюнчиш за авторитет.

мислиш, че събаряш империи- цитат на коментар #11 от “convince”

Не знам какви империи е съборил Мастър Йода, но мисля че последната беше СССР, за други на които е бил съвременник, не се сещам.

До коментар [#12] от "Мерилин":

Не те ли взима със себеси често...???

Пропуск е от негова страна.

Картина на момиче или..с усмивка от няколко хищника.Кой знае на коя мързеливка е,по цял ден дето се излежава и протяга и презрително свива уста щом и споменат за работа.Няма да се учудя ако я сравняват с Крава.

Леонардовата си ми харесва много много повече.
На копието мацката е в същата поза, дрехи и прочее, но имат съществена лицева разлика.

Това е една история достойна да бъде филмирана.

Преди време четох някъде, че има/имало и други копия на Мона Лиза рисувани от ученици на Леонардо. Дори и т.нар. оригинал изложен в Лувъра, не е сигурно дали е рисуван от самия майстор.
Дали заради липсата на прословутото леонардово сфумато, в новооткритата присъстват страхотни детайли . Обожавам Леонардо,любим творец ми е, гений !!!, явно е и много добър учител!

Разликата е очевидна.В копието на ученика ясно се вижда ,че момата просто се радва че я рисуват(и то двама ) ,докато в оригинала на Леонардо -художникът е прибавил загадъчност ,благодарение на която е толкова ценена. Понякога художникът чувства ....как да го кажа ..душата на модела ,неговия мир ,та това също е вероятност .. докато ученикът в същото време е бил концентриран в техниката.

Сега вече знаем защо Мона Лиза се усмихва толкова загадъчно - защото винаги е знаела, че има двойничка.
...........
Знае се много отдавна , защо Мона Лиза се усмихва дяволито.
Това е автопортрет на Леонардо да Винчи, който е бил трансвестит и е обичал да бъде уважаван от учениците си.
Преполагам, че най-коравият му тъпкач е рсиувал втората Джоконда.
И това е малката им тайна. Леонардо се рисува като млада и загадъчна мадама, така както се е виждал в еротичните си фантазии. Може би двамата са се дървили взаимно по врме на рисуването.

До коментар [#22] от "СДС":

Четох за тая теория ,но не е съвсем доказана..например не е ясно ,защо е трябвало да се рисува като жена след като едва ли би се притеснил особено да се нарисува като мъж, Единственото обеснение е ,че като посветен е искал да покаже женската същност на дуалистичната си природа.Леонардо е обичал загадките и кодовете...Във всеки случай ,кофи с мастило са изписани за тая Мона Лиза.

До коментар [#23] от "Irina":
Безспорно, мнго е писано по темата:
Was the Mona Lisa really a self-portrait?
http://www.unmuseum.org/leocode.htm
Защо се е нарисувал като жена? Тогава е нямало операции за смяна на пола, а църквата знаеш какво отношение има към мъже , които не са само са гейове , но и носят дамски дрехи.
Така или иначе Леонардо е намерил един хитър начи не само да я изиграе , но и да се заиграе с публиката.

До коментар [#22] от "СДС":

Дървеняци много, дори и днес, тук и във форума. Трудно разбиращи дори и написаното от други като тях, а и за собствен критерий и мнение неможе и дума да става, щото и то дървено.

До коментар [#24] от "СДС":

Някак ми се струва силно желанието на някои да се приближат до Леонардо, че и да си поиграят и подиграят заедно.

Та за това и теоритизират с наслада и фантазия...

До коментар [#21] от "Irina":

За да изобразиш нещо трябват да имаш ръка, око и сърце. Без последните два компонента може, но без първият никога.

Соц. реализма го доказа.

ПРИ ЛЕОНАРДО И ТРИТЕ СА В ИЗОБИЛИЕ. Затова е и ценен. Но има и периоди когато може да се мине само с майсторлъци.

Леонардовата си ми харесва много много повече. - цитат на коментар #16 от “Bgpainter”

На мен пък точно обратното, никога не ми е харесвала леонардовата.(може би защото съм лаик) Но пък сега копието взе, че ми хареса. Тъкмо ще ми излезе по-евтино, ако реша да си го купувам

До коментар [#24] от "СДС":

И аз съм чувала за версията, че Мона Лиза е автопортрет на Леонардо, не е изключено да е вярно, тъй като приликата с един друг негов графичен автопортрет е наистина голяма, но и така да е, картината е много стойностна.

копието взе, че ми хареса. Тъкмо ще ми излезе по-евтино, ако реша да си го купувам - цитат на коментар #28 от “Митко”

Още по-евтино ще ви излезе, ако си го купите на плакат.

Ренесанса е истински рог на изобилието от таланти.Срде тях стои резерв от изключителни фигури,които винаги са били на разположение на владетелите-една Интелектуална сила в разцвет.

Както би казал Кольо Бареков- режете си сланинка върху в-к Уикенд и оставете изкуството на хората, които имат сетива за него.

Не съм голям "фен" на Мона Лиза, а копието ми харесва много повече... а то всъщност дори не е и копие.

Много интригуващо откритие, би било интересно да се видят двете една до друга!

От снимките изглежда, че платното на новооткритото копие на Джокондата също е рязано от двете страни, макар че се вижда по-голяма част от колонадата на заден план.
Копието определено има достойнства, очите са много изразителни, показват някак си различна емоция.

Затова е и ценен. Но има и периоди когато може да се мине само с майсторлъци. - цитат на коментар #27 от “convince”

--------------------------------------------------------
Вярно ,че майсторлъка е много важен и в това отношение Да Винчи е невероятен .Специално му изучавах едни скици ,където показва движението на коня-все едно е имал камера ,всяко едно преместване на тялото и краката са засечени.Същото е с движението на птиците ,въпреки че ги е правил по скоро с цел да създаде летателен апарат..Толкова е майсторски фиксирал всеки момент ,че човек се изкушава да се впусне в фантастични теории.Всъщност рисуването му е било просто едно хоби ,той основно се е занимавал с изобретения ..

Ами ако е обратното?

До коментар [#27] от "convince":

Най-вече сърце трябва. И маймуна може да маже.

Добре, а защо пък Леонардо да не е рисувал едновременно на две платна (дъски). Тогава имаме два оригинала, защо го наричаме копие?! Това, че анализът с инфрачервена светлина е показал практически идентични промени в дълбочина при промяна на композицията ме навежда на това. Ако нещо се е появявало на едната дъска се е появявало и на другата съответно, ако е заличавано на едната е заличавано и на другата. В този случай отпада вероятноста това да е по-късно копие на Джокондата и със сигурност означава, че двете са правени едновременно. Ако насложите единия образ върху другия пък ще видите напълно покриване на двете изображения... чак толкова точно да е рисувал ученикът на Леонардо дори и да е седял до него?! Трябва да е бил невероятен копист. Аз мисля, че Леонардо е рисувал двете картини едновременно по някаква причина.

До коментар [#38] от "Iron Maiden":

Тя затова и маже.

Може и ти да опиташ да нарисуваш нещо!

До коментар [#40] от "convince":

Имаш предвид-нещо абстрактно и модерно

До коментар [#41] от "Irina":

За абстрактно и модерно също се иска ръка, око и сърце. Но и много по-голям усет на съвремена гледна точка за пространството и движението на материята. На нива, за които Леонардо само се е досещал, но не е и предполагал, че един ден би било възможно и нужно да се изобразяват.

Проникването на познанието в по-дълбоките слоеве на материалният свят, както и промените, които това предизвиква в философиите и съвреманите възгледи, религии и отношения на хората, създават и новият усет за една бързо променяща се реалност, която е била чужда на Ренесансовите радетели на изобразяването, включая и геният на Леонардо.

На някого може да им се струва че цапането на една маймуна днес, е равносилно на друга която се е самопровъзгласила или е набедена със звание "художник" и той няма да е далече от истината.

Но за да различиш това, днес се изисква много по-голям усет за съвремено усещане, познания и култура, дори по-голямо от това на самият изобразяващ, каквото и да е и чрез каквото и да е.