Dnevnik.bg

Впечатляващо четиво.
Без претенции за свръх оригиналничене, аз почувствах искреността в мислите на автора. Гласът - неговото друго "аз" изрича истини, върху които си струва да размишляваш, може би не в съботна сутрин, но ще си купя и прочета романа с удоволствие.

До коментар [#1] от "domakinq":

А това "желая вечни мъки"?!

До коментар [#2] от "Тsonkooo":

А това:
"Нищо не прощавам и прошка никой не заслужава."!
Нихилизъм.
70 % от обществото е проядено като гнила ябълка от него. Нужно ли е и в изкуството да дълбаят червеи или може би е крайно време издаделствата да дадат поле за изява на орлите, които кръжат високо и ни карат да вдигнем поглед към небето, вместо да броим калните ями по пътя ни в ежедневието.

До коментар [#3] от "СДС":

Романът бил "ескейпистки" и основната тема, според автора, е унищожението на угнетения човек и неговата душа. От обстоятелствата, предполагам. Странно е, на 25 години да го занимават такива неща, той няма и опита за точна и обективна преценка.

До коментар [#4] от "Тsonkooo":

Прочети ето този кратък разказ от него и сподели какво мислиш. Градски ми е. Темата е в кръвта ни.
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=434&WorkID=11355&Level=1
Туристи

"Курортните градове притежават особен чар. В такъв град имам чувството, че нещо ще се случи, но всъщност не се случва. Туристите идват, след което си отиват. Пристигат, настаняват се в квартира край морето и сутрин се събуждат с очакване – гледат хоризонта. Докато закусват също, а на вечеря Луната прави пътека по гладката повърхност на водата и на всички им се иска някой да дойде, но нищо не се случва.

Впрочем и ние сме туристи. Очакваме нещо да се случи – по английски сме коректни, без да нервничим, закусили с взор обърнат към морето. Всичко е comme il faut.

Това лято прилича на филм за Saint Tropez, но кино действие няма – тук нищо не се случва. Някак понятно започва да ми се струва защо Модиано е написал "Вила Тъга". Аз започвам да се представям за Виктор, а Мирела наричам Дора (Брюдер). Разказвам на хората, които срещам на плажа, че съм египетски принц от Александрия, а Мирела е французойка с еврейско потекло. Потъваме в лъжи и се усмихваме, защото тук нищо не се случва.

Един мъж ми предлага да отидем до Варна, там имал приятели евреи. Стар род от 19 век.

Заминаваме си след седмица и приятен толеранс от няколко дни. Скришно от Мирела оставям банските на верандата – кадър от филм за Saint Tropez.

Тръгваме и каквото и да сме забравили няма да се върнем. В този град не бива нищо да се случва."

И аз съм от тези, дето чакат все нещо да се случи! Това увлечение по евреите го имах и аз, и по японците, и по англичаните. Вече разбрах, че това са нации, които меко казано прикриват чувствата си.
А момчето режисьор и писател се увлича по тъмните сили. Мисли, че са му подвластни, но не са. На никого не са.
Но този разказ е добър. Морето, особено през зимата привлича, очарова, като че ли те вика при себе си. Може би затова има и необясними самоубийства от високи скали, например!

Загуба на време.

Как един път повече от 2-3-ма човека няма да кажат нещо хубаво за някоя българска книга?!Има такива , които една книга не са прочели през живота си , обаче се изявяват като критици и специалисти.За да имаш наистина добра представа кое е стойностно и кое не , трябва да имаш солидна основа и не да си правиш извод от една страница прочетена от произведение.
Не казвам нищо за книгата и автора именно поради тази причина.А колкото до морето - то привлича непрекъснато , а не само през отпуската

Звучи искрено, но обречено и безнадеждно.
А, на мен ми трябват вяра и надежда!

Текстът претоварен с неумела поетичност, слаби метафори, банални размишления. Не си струва дори да се коментира.

Много интересно!

Текстът притежава много качества, повечето отрицателни, но поне няма правописни грешки и не сочи видими психични отклонения на автора. Съвсем друго са някои коментари- "мани,мани", "remove, remove", за по младото поколение.

Текстът има много качества. Които явно обаче няма да се разкрият за коментращите тук.

До коментар [#8] от "salvador":
Не казвам нищо за книгата и автора именно поради тази причина.А колкото до морето - то привлича непрекъснато , а не само през отпуската.
...........
Тъпанчо, автора никъде не говори за МОРЕТО ,
разбираяш ли колко си тъп? Много !
АЗ, говоря за морето и за един разказ, който открих в нета от същия автор и МОЙ градски; НИЩО ПОВЕЧЕ.
Бахта в тъпанарина, ей.

До коментар [#10] от "river":
Текстът претоварен с неумела поетичност, слаби метафори, банални размишления. Не си струва дори да се коментира.
.............
Всъщност именно.
Останалото е измекяри, които утре Света няма да помни.
Почивайте в мир, измекяри и внуци на шумкари. Никой няма да ви помни. Чао!

Дъра - бъра, два чадъра.
Дрън - дрън, та пляс.
Един "творец", споходен от мзата в 3 през нощта, предава хаотичните си мисли в писмена форма. Представям си това четиво да се изучава в часовете по литература след години. И даскалиците да задават на учениците баналния въпрос "Какви мисли и чувства са владяли твореца, когато той е писал следните редове"? И проблемът е, че повечето "творци" са в една или друга степен смахнати и те самите не знаят какви мисли и чувства ги владеят, а както споменах са надраскали някакви там умотворения в пристъп на творческо дръзновение. Някога, когато изучавахме Вапцаров или Дебелянов, или Гео Милев и аз - един 16 - 17 годишен хлапак трябваше да знам какви мисли и чувства са ги владели и съм споделял своята "версия, тъпата даскалица ми казваше: "Не е вярно! Седни си, двойка!", а гъската ни казваше, че са ги владели тези и тези мисли и чувства, на мен ми се искаше да я попитам: "А ти откъде си сигурна, ма трътко заспала?". Я го питайте тоя П. Д. какви мисли и чувства са го владели да видите ще ли ви даде смислен отговор.

Интересна идея, но остава недоразвита! Първо е "гласът", а после е "тялото"! А за какво тогава на "гласа" му трябва "тяло"? За да има кой да го чуе, гласът няма уши!

Абе, гиби ти сериозно ли смяташ това зя ушите? Идеята вероятно не е толкова за ушите, а нещо над конкретността. Откъсът е много интересен. Плюс това доста добре написан.

Той е много млад, но много му се пише и типично за младостта се увлича в разсъждения за тъмните страни на живота - подтик към престъпления. Иска му се да се идентифицира с хора, с които няма нищо общо, само на основата на емпатията, за да ги разбере - просто много му е интересно.
Животът на режисьор и писател, който си е избрал ще го доведе дотам, но няма да е скоро.
А когато пише за средата, която го обкръжава, е много по-убедителен. И това е неговото амплоа, дано го разбере!
На добър ч ас!

До коментар [#14] от "СДС":

Мисля, че това е за мен. Но ако беше прочел разказа от линка, щеше да разбере защо говоря за морето.
Всъщност, какво е в кръвта ви и на двамата?

Факта ,че текста предизвиква противоречиви помисли говори за достойнствата който той притежав.Все пак е на 25 и има какво да каже и не само да каже, но и да го напише последователно. Което е малко по трудно от това да туитваш и да остроумничиш в мрежата.
Последното се отнася и за мен

Още едно поколение, което смесва метафизиката
с парапсихологията. Жалко.
Краят на 19-и век, началото на 20-и са пълни с такива теми.

До коментар [#3] от "СДС":

Нихилзмът е също толкова нужен, колкото всяка друга житейска философия.

Абе, гиби ти сериозно ли смяташ това зя ушите? Идеята вероятно не е толкова за ушите, а нещо над конкретността. Откъсът е много интересен. Плюс това доста добре написан.- цитат на коментар #19 от “tofifi”

Можеби бях прекалено иносказателен! За да ме разбереш по-добре прочети Библията! И по-специално най отпред, където се казва: "В началото бе словото." Не съм казал, че откъсът не е интересен нито, че не е добре написан. Не мога да коментирам цялата книга, но в този откъс липсва точно този паралел, макар, че се подразбира. В края на краищата повдигнат е въпросът за смисъла на човека - "тялото" като създание.
Поздрави.