Стефан Вълдобрев, актьор: Младите сега са страхотни, нищо че външно не показват чувства

Стефан Вълдобрев

© Анелия Николова

Стефан Вълдобрев




"Доколкото познавам Людмил, а аз сега за първи път работих с него по този филм, той е много принципен човек. Мотивиран е, методичен. Това е негова кауза, която явно е важна за него."

Разбрах, че това кафене е едно от любимите ви места в София. Защо?
- Ами дизайнът му е много хубав. Тук снимахме навремето един американски филм в един от апартаментите. Приятно е. А и аз обичам хотелите. Дават ти усещането, че си на път.


А вие сте често на път?
- Да, много често даже.




Поводът да се видим е филмът "Миграцията на паламуда", чиято премиера бе на 6 февруари. Самият филм обаче сякаш се загуби зад новината, че режисьорът Людмил Тодоров е решил да се опълчи на големите киносалони в страната заради условията, които предлагат. Вие как приемате този му ход?
- Там е работата, че и аз бях изненадан. Не съм готов да коментирам. Вечерта на премиерата на филма с него се видяхме отвън и той ми каза, че по-рано е обявил намеренията си, а аз не бях гледал сайтове и медии, защото не бях вкъщи. Така че не знам как да коментирам. Нямам мнение реално по въпроса, тъй като не знам конкретни факти и подробности. Става въпрос за взаимоотношения между продуцент и разпространител, а аз в случая съм просто актьор. Най-добре е той самият да коментира.


Доколкото познавам Людмил, а аз сега за първи път работих с него по този филм, той е много принципен човек. Мотивиран е, методичен. Това е негова кауза, която явно е важна за него.


Разкажете ни повече за снимачния процес. Филмът е сниман в планината, на село и на път. Със сигурност има интересни случки.
- Снимките продължиха около месец. Случихме на страхотно време. Людмил Тодоров е много организиран режисьор, има много опит и всичко протича много лесно. Няма лутане, няма промени в последния момент, няма чудене какво точно иска. Спомените ми са много приятни. Хубаво време, пътувания с колите, силна музика. В къщата, в която спяхме, имаше даже джакузи, така че всеки бързаше да се прибере и да изпревари другите, за да се възползва (смее се).



"Доколкото познавам Людмил, а аз сега за първи път работих с него по този филм, той е много принципен човек. Мотивиран е, методичен. Това е негова кауза, която явно е важна за него."

Какви са реакциите след премиерната му прожекция?
- Аз го гледах за първи път на премиерата. Реакциите бяха много истински. Хората се смяха като на чиста комедия, не като на нагласена – чисто човешка, истинска история. А и обстановката във филма е много пасторална, дори италианска на моменти.


Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров

© Стоун Фейс

Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров


Всъщност това е един от малкото нови български филми, чието действие се развива на село, извън големия град. Смятате ли, че българското кино в последно време умишлено пренебрегва тази родна пасторална картина?
- Ами гледал съм всички нови български филми. Не се бях замислял за това. Май има нещо такова. Позабравена е тази част. Няма в последно време филми, ситуирани на село. Но не знам дали има нужда. Защо не? Аз харесвам такива филми. Ще видим сега каква ще е реакцията на филма ("Миграцията на паламуда" - бел.ред.).


Как ще се покаже тази реакция, при положение че филмът всъщност няма да стигне до голяма част от публиката?
- Мисля, че филмът все пак ще стигне до кината. Просто трябва да се мине през някакви борби преди това. Според мен Людмил има желание за това, но първо трябва да се реши този проблем с кината по някакъв начин. Аз нямам нищо против този негов ход.



"Истината е, че ако Бербатов не се беше съгласил да участва, филмът въобще нямаше да съществува и аз сигурно нямаше да го продължа. Реално появата на Бербатов осмисли това съпоставяне на двамата герои – на един човек, който сбъдва една истинска мечта, и на един друг, който живее в някаква утопия." - Стефан Вълдобрев за документалния му филм "Манчестър Юнайтед от Свищов".

Хващаме ви в почивен ден, но какво се случва в останалото време?
-  Пътувам. Наскоро бях в Прага. Сега пътувам доста покрай документалния филм, който направих - "Манчестър Юнайтед от Свищов". Той в момента е на етап участие по фестивали.


С БНТ почти приключихме преговорите да го излъчат. Иначе разпространението по кината в България се оказа трудно. Притесняват се с какво да го комбинират и от разни други неща. От това, което аз наблюдавам, в момента на Запад в кината все повече се програмират документални филми и имат и много публика. Сигурен съм, че този филм може да има много публика. 


Работата е там, че го направих с телевизионен формат - 57 минути, за да може да се дава по телевизията. У нас имаше три прожекции на "София филм фест" и след това из страната. Сега може би ще има прожекция и на Софийския салон на изкуствата.


Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров

© Стоун Фейс

Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров


Какви са отзивите за него по фестивалите в чужбина?
- Доста добри. Има средно по три-четири прожекции на фестивал, срещи с въпроси и отговори. Сега вече, като кандидатстваме за фестивал с него, той е по-познат. Казват, че го знаят, чували са за него. Не се налага толкова да обясняваме за какво е. Според мен се приема добре, но не искам сам да говоря за него.



"Всяко време създава свои големи имена. Времето обаче ще ги отсее и ще ги покаже. Сега в момента няма как да ги назовем."

Историята за човека на име Манчестър Юнайтед е само отправна точка. Филмът е по-скоро за хората, които живеят в някаква паралелна реалност и не могат да се справят с настоящето. Истината е, че ако Бербатов не се беше съгласил да участва, филмът въобще нямаше да съществува и аз сигурно нямаше да го продължа. Реално появата на Бербатов осмисли това съпоставяне на двамата герои – на един човек, който сбъдва една истинска мечта, и на един друг, който живее в някаква утопия.


Мислите ли вече за следващ документален филм?
- Не, мисля за игрален. Засега е съвсем в начална, идейна фаза. Не знам дори дали сега не е рано да коментирам историята или жанра. Ще бъде с участието на Тодор Колев и е по негова идея. Това е може би основното, което мога да кажа засега.


Завърпшили сте НАТФИЗ в класа на Тодор Колев и Крикор Азарян. Интересно е, че много от хората конкретно от вашия клас имат голям успех днес, известни са, познати са (имена като Камен Донев, Койна Русева, Мариус Куркински – бел.ред.). Поддържате ли някакъв специален контакт помежду си?
- Виждаме се много често. Влияем си много. Не мога да обясня откъде идва тази особеност. Мислил съм си на какво се дължи. Може би на периода. Бяха преломни години тогава, всичко се сменяше, ама пък по това време е имало и други, които са учили, но за тях не е било същото. Излиза, че не е само това.


Наистина много други хора коментират, че като клас сме много силни. Ние сме си много близки, но не знам как се е получило.


Стефан Вълдобрев

© Анелия Николова

Стефан Вълдобрев


През последните месеци за съжаление сякаш прекалено много големи театрални имена си отидоха накуп. На кого оставят те театъра днес? Кои са сегашните и бъдещите големи имена, които ще се запечатат по толкова силен начин, като Коста Цонев, Велко Кънев, Ангел Георгиев, Георги Черкелов?
- Ами всяко време създава свои големи имена. Времето обаче ще ги отсее и ще ги покаже. Сега в момента няма как да ги назовем. Хората си коментират... Снощи в таксито, като се прибирах, шофьорът ми каза, че му е мъчно как си отиват такива големи имена, с които е свикнал, ама това е, такъв е животът.


Ние, по-младите актьори - цялото ни поколение, цялата ни енергия е насочена навън. Който каже, че е обратното, ще излъже. Всеки иска да е фактор в по-голяма среда, по-широко пространство, защото времето е друго. Не го казвам като нещо хубаво или като лошо нещо, просто времената са глобални и никой не се задоволява с това да се концентрира върху само едно нещо.


През последните, да кажем, десетина години единственото, което ме интересува, са контакти с мои колеги от света, от киното, музиката, театъра и това ми е много по-важно от, да кажем, колко посетен ще бъде филмът, какви ще са продажбите, колко почитатели ще има. Това ми беше важно, когато бях на двайсет и няколко години, сега просто не ми е. Преживял съм го, бил съм и пред пълни стадиони, театри, но това е минало. Всеки от това поколение го е минал, но то не е достатъчно и не може да продължава 50 години. Човек с времето поставя по-големи изисквания към самия себе си.


Това свързано ли е с факта, че сте завършил режисура в академията FAMU в Прага?
- Това беше причината да отида там. Тук също има добри преподаватели, но аз имах нужда да се срещна с хора от света, имах нужда от това. В един момент аз работя в най-добрия театър в България, с най-добрите режисьори, с хубави роли, с много продажби, но в следващия миг си казваш - ОК, добре и какво от това? Винаги ще има по-големи неща, които можеш да направиш. В противен случай ще си обикаляш 50 години България по културни мероприятия и това трябва да ти е достатъчно. За мен не е.


В тази връзка в последно време работите като композитор за много чуждестранни филми...
- Да, в последно време време работя предимно по чужди продукции. Миналата зима правих един норвежки филм, това лято - един словенски, в Чехия имам два игрални филма и пет документални. Предстои, живот и здраве, един израелски филм. Повечето са копродукции. Последните години повечето ми контакти са реално с чужденци, с които поддържаме връзка по скайп - хора от Норвегия, Аржентина, Венецуела, Мексико...



"Монтажът е първата музика на филма. Когато монтажистът работи по филма, това вече е музика, това вече е ритъм."

В едно старо интервю казвате, че вдъхновението за музиката към един филм идва първо от текста. Когато говорим за чуждестранни продукции, езикът създава ли някаква бариера?
- Ами не. Важна е и картината, разбира се. Много е различно. Словенският филм State of Shock (ще го прожектират сега на предстоящия "София филм фест") беше готов, монтиран. Говорих с режисьора, с продуцента. Филмът (с българско заглавие "Шоково състояние" - бел.ред.) всъщност е копродукция от всички балкански държави. Не бих го нарекъл балкански, а по-скоро югославски като усещане.


Монтажист на филма е човекът, монтирал всички филми на Кустурица, така че имах късмета да работя с него. Връзката монтажист - композитор е много силна. Той е известен с това, че е много взискателен, придирчив, сприхав. Връщал е на няколко пъти Брегович, заради което всички много трепереха как ще го оцени. В крайна сметка се създаде много готина атмосфера.


Тоест композирането на филм, който е вече монтиран, е различно от композирането на музика за филм, който е още на суров материал?
- Принципно при мен е предимство, че освен като композитор аз съм учил и режисура и знам, че монтажът е първата музика на филма. Когато монтажистът работи по филма, това вече е музика, това вече е ритъм. Музиката идва само като допълнение - като нещо, което подсилва, допълва или пък дава съвсем друг смисъл. Композиторът обаче е длъжен да се съобразява най-вече с монтажа. Не всички го правят, разбира се. Има хора, които искат да доминират, да се покажат чрез мелодията, хармонията... Аз не държа на това, аз просто съм актьор.


Стефан Вълдобрев

© Анелия Николова

Стефан Вълдобрев


А вие всъщност като какъв се възприемате най-силно - актьор, режисьор или композитор?
- Аз съм актьор. Това ми е основният занаят, това ми е центърът. Със сигурност едното отнема от енергията на другото. В момента съм оставил настрана писането на песни, защото нямам време за тях.


Намирате ли все още смисъл в правенето на песни и клипове? Преди време бяхте много активен в тази сфера.
- Ами не, няма особен смисъл. Коя телевизия ще ги излъчва? Правихме един клип към българската версия на парчето към "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", която е заедно с Рут Колева. Едното радио каза, че парчето е страхотно, обаче било R'n'B формат, другите казаха, че са хард рок формат, денс формат и песента никъде не влизаше във формата.


Това е повсеместно. Не само българската музика, световната музика през последните десет години влиза във формат. Това десетилетие е пълна дупка откъм музика. Сега се правят постоянно кавър версии на стари парчета. След петдесет години няма да се направи нито една кавър версия на сегашно парче. Те са лишени от смисъл и това всеки го знае. Не е нещо, което аз сега заявявам и съм открил.



"Не само българската музика, световната музика през последните десет години влиза във формат."

Аз усетих, че нещата в музикалния бизнес като цяло не вървят на добре, още някъде около 2001 г. и реших, че ще се занимавам с кино. По това време киното в България също не беше в никак добро положение. Нещата дръпнаха някъде 2005-2006 г. до около 2009-2010-а. Това, което сега наблюдаваме, е нещо като инерция на случилото се през тези години.


Това само на промените във финансирането на филмите ли се дължи?
- Ами да - в системата, във финансирането, в режисирането, може би и в енергията на кинотворците.



"Това десетилетие е пълна дупка откъм музика. Сега се правят постоянно кавър версии на стари парчета. След петдесет години няма да се направи нито една кавър версия на сегашно парче."

Смятате ли, че в българските филми все още прекалено много се говори за т.нар. преход?
- Ами да, но зависи как се представя. Работата е там, че у нас все още липсват добри сценаристи. Има много добри актьори, много добри режисьори, но сценаристите все още не са достатъчно добри, а това е 50 процента от филма. Това е голям проблем.


Сега, за този нов филм, по който работим, съм говорил с един сценарист от Хърватия, един от Чехия, както и с един англичанин, който очаквам евентуално да се включи. Търся сценарен екип отвън, защото тук не знам кого точно мога да ползвам. 


В театъра има сценаристи. Яна (Яна Борисова - писател, драматург и сценарист на пиеси като "Малка пиеса за детска стая" и "Приятнострашно", бел.ред.) например е прекрасна. Като играя в нейните пиеси, имам чувството, че съм Хю Грант. Много е английско, много е леко и приятно. Обаче театърът е различен от киното. Яна в момента полага големи усилия точно в тази посока. Работи по сценарии, ходи на уъркшопове и съм сигурен, че тя ще стане много добър филмов сценарист и ще работим заедно.


През всичките години, в които съм работил като актьор, винаги съм се стремял към английската школа. Докато учех, модерен беше американският актьорски метод. За английската школа е характерно, че е без напълни, концентрирано е, овладяно, непреекспонирано, непреиграно и в същото време въздействащо. Затова ми харесват текстовете на Яна.



По принцип режисьорите имат един страх от комуникацията с актьорите... Тази връзка е много важна, но всеки търси и намира сам ключа. Да си актьор, преди да си режисьор, е нещо повече от предимство, то е почти задължително според мен.

Наскоро в интервю за "Дневник" Константин Божанов, режисьорът на "Аве", критикува актьорите от НАТФИЗ с това, че не са добри в киното. Той твърди, че заради това търси повече аматьори. Смятате ли, че е прав?
- Ние с него много се засичаме по фестивали, тъй като "Аве" се представя долу-горе паралелно с "Манчестър Юнайтед от Свищов". "Аве" е хубав филм.


Разбирам какво има предвид той, но ще си позволя да не съм съгласен с него. Добрият актьор (а има такива и то много) може да изиграе ролята така, че да изглежда документално и автентично, докато непрофесионалният не може да изиграе важни драматургично наситени епизоди, с каквито може да се справи професионалният. Това е занаят като всеки друг.


По принцип режисьорите имат един страх от комуникацията с актьорите. Особено в началото, когато са по-неопитни, това е задължително. Аз много добре знам за тези взаимоотношения. Когато отидох в Прага, някъде след първия или втория месец всички разбраха, че съм актьор и веднага ме заобградиха и почнаха да ме разпитват как се комуникира, как да подходят. Тази връзка е много важна, но всеки търси и намира сам ключа. Да си актьор, преди да си режисьор, е нещо повече от предимство, то е почти задължително според мен.


Клинт Истууд е много добър актьор, но накрая се оказа, че е още по-добър режисьор, което никой не очакваше... Аз за момента гледам на себе си като актьор, но ще видим след време...


Стефан Вълдобрев

© Анелия Николова

Стефан Вълдобрев


Като актьор, режисьор и автор на музика какво мислите за ACTA?
- Kато човек с авторски права мисля, че трябва да има начин да се следи за това. Аз обаче идвам от такова поколение, че за мен личната свобода е най-висшето нещо в света. Ненавиждам хората да бъдат контролирани. В този смисъл мисля, че ACTA клони повече към контрол.


Камерите по улиците ме побъркват, махнах си "Фейсбук" профила преди около две години. Ненавиждам този тотален "Биг Брадър". Човешката свобода е най-важното и висше нещо. Ненавиждам да бъда следен, напътстван и вкарван в някакви рамки. Живял съм в такова време до 18-ата си годишнина и много добре знам за какво става въпрос. Преди просто беше с други средства.


Що се отнася до авторските права, наистина е нужно да се уважава творчеството на хората, но като човек държа преди всичко на свободата. Четох, че няколко страни са го отхвърлили, други дори не са го и подписвали, така че е въпрос на време един такъв противоконституционен документ да бъде отхвърлен напълно.



"Сега вече и 15D да измислят, ако филмът няма хубава история, нищо няма да се случи. Дори на един VHS да е филмът, ако е добър, той ще остане добър."

Да се върнем отново към киното. В едно старо интервю казвате, че когато сте завели дъщеря си да гледа "Аватар", сте й казали добре да запомни този филм, защото е исторически подобно на "Междузвездни войни".
- Може би съм се умилил, защото това се случи в Стара Загора и си спомних как аз бях втрещен, когато като дете гледах "Междузведни войни". "Аватар" беше наистина нещо супер революционно и ново, беше първият подобен филм. Сега вече има много такива.


Сега вече и 15D да измислят, ако филмът няма хубава история, нищо няма да се случи. Дори на един VHS да е филмът, ако е добър, той ще остане добър. На фестивала в Сараево голямата награда в документалната секция взе филм, сниман със смартфон. Носителят няма никакво значение. Важна е историята и как е разказана.


Правите музика още от 14-годишен и се занимавате с театър и кино през всичките тези години. Как са се променили нещата от вашето начало досега?
- Ако трябва да бъда честен, когато бях на 14 години, бях малко по-отнесен, но всеки на тия години е бил такъв. Бях по-поетичен, но тогава това беше актуално. Мисля, че това отношение към поезията отпреди години никога няма да се върне такова, каквото беше.


Даже съм чувал, не съм го виждал, но е имало руски поети, които са четяли поезия пред пълни стадиони от по 20 хил. души. Всеки знае, че това в момента е немислимо, но се е случвало преди. 



"Абсолютно целенасочени, наясно, информирани. Това, че външно не показват чувства, нищо не значи. Те вътре си ги имат. Малко по-прибрани са, по-предпазливи и по-сдържани, но вътрешно са много емоционални" - Стефан Вълдобрев за сегашното младо поколение

После обаче се случи една чупка в мисленето, но в това няма нищо лошо. Тръгва се в друга посока, търсят се нови неща...


Не съм човек, който изпитва носталгия по отминалите времена. Всеки обича годините, когато е бил млад, в която и епоха да е, и му се струват по-добри, просто защото тогава е бил млад, не заради друго. Това е нормално.


Какво мислите за младите сега?
- Прекрасни са. Повече хора, с които работя и контактувам в момента, са на по 20 и няколко години. Страхотни са! Това е прекрасно поколение. Абсолютно целенасочени, наясно, информирани. Това, че външно не показват чувства, нищо не значи. Те вътре си ги имат. Малко по-прибрани са, по-предпазливи и по-сдържани, но вътрешно са много емоционални. 


Последно, кои са филмите, които наскоро сте гледали и са ви харесали, с оглед и на предстоящите "Оскари"?
- The Descendants ("Потомците" - бел.р.) - страхотен филм. Shame също. В Лондон гледах "Артистът" в едно старо кино в "Нотинг Хил", някакво винтидж кино от 20-те години. Обстановката беше толкова хубава, че всеки филм щеше да ми хареса там. Всичко изглеждаше някак сицилианско, стил Джузепе Торнаторе и ми хареса. Във филма има някои неща, които можеше и да са по-добри. Но идеята е страхотна.


В Лондон можеше да гледам и "Желязната лейди", но избрах "Артистът". Мисля, че като филм той не е толкова добър, но Мерил Стрийп със сигурност се справя блестящо в него. Все пак мисля, че The Descendants е по-добър. 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 531 Неутрално

    "Това десетилетие е пълна дупка откъм музика." Също и откъм кино.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  2. 2 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#1] от "о. Павел":

    Бе попе, много наедро ги ръсиш бе! Нямало кино, нямало музика...

    Понеже другите не слушат твоята музика ли?

    Има всичко, има и кино, има и мзика, но шедьоври не се правят всеки ден... То ако се правеха, главите ни щяха да гръмнат...

    Нямало кино, нямало музика... Глупости на търкалета!

    Абе, попе, ти си ама наистина кошмарен мизантроп. Чете ти човек коментарите, и няма нещо за което да си казал нещо добро или положително... Нито човек, нито събитие...

    Абе, какъв си такъв негативен бе? Като мокро одеяло си, егати... Мокро одеяло върху голо тяло...

    Баси и недоволника!



  3. 3 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 729 Неутрално

    Стефан Вълдобрев ми е един от любимите композитори... Жалко е, че радиата не излъчват негови песни, щото нямали "формат" (каквото и да значи това).

    Песента, за която говори:

    http://www.youtube.com/watch?v=ypD8pzZkMNI&list=FLdt674n1JLRa6SUZ9rVsXoQ&index=2&feature=plpp_video

  4. 4 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#3] от "blaf":

    Ами никой не спира българските интелектуалци - певци, композитори, аранжори, ет сетера, както и тези от тях с продуцентски къщи и звукозаписни студиа НАЙ-Сетне да се съберат, да се научат да рабоят в екип, да си създадат собствена територия, свой конгломерат от всичко това взето заедно, собствена телевизия също, за да ИЗЛЪЧВАТ собствената си продукция...

    Това ще популяризира тази тяхна продукция, ще я направи търсена и достъпна...

    И слушателите ще спечелят, и създателите на тази музика...

    Я вижа чалгарите как са се окопали около "Пайнер"... И бълват гнусотията си ОРГАНИЗИРАНО и МАСИРАНО...

    Като се прибера в София, правя мускули от обикаляне като побъркан докато намеря място където се продават оптичн носители, дискове, и каквото и да е...

    Повечето магазини за бг музика са затворени, продукцията е пръсната на парче по Бог знае какви места и местенца, няма място където да отидеш и да си вземеш всичко наведнъж...

    Някои даже не издават дискове вече, но имат продукция, която чка спонсори и подобни...

    Тъжна история..



  5. 5 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 729 Неутрално

    До коментар [#4] от "alex_bucephalus":

    Съгласен съм. Композиторите са много индивидуалистично настроени (както много хора от нашето общество) и не са много склонни да се организират и обединяват, защото всеки си мисли, че е "най-големия"... Но най-добре ще е да го направят - ще е в техен интерес. Това важи за всички хора, не само композиторите.

  6. 6 Профил на Heisenberg
    Heisenberg
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Снимането на филма продължило един месец?
    Какъв ще е този филм, мислех че се качествените филми се снимат с месеци.

    п.с. българските заглавия на филми винаги са ми били доста странни и нетипични

  7. 7 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#5] от "blaf":

    Същото важи и за академичните среди в България... Помня една моя преподавателка как веднъж се изрази: "Липса на подкрепа от колеги, завист, разединение, страх от работа в тандем или група, поведение в стил: "Всеки копа в собствената си градинка"...

    Макар да има и добри приемри... Мария Илиева има звукозаписно студио и кани млади хора да записват там...

    Лили Иванова сега записва в стидото на Емо Бояджиев новия си албум...

    Кирил Маричков изма звукозаписно студио и промотира нови имена...

    Слава Богу - нещо се случва...

    Но имат нужда наистина да се замислят как да популяризират продукцията си...

    БГ радио е страхотно, това е добър вариант... Но имат нужда и от 24 часов ти ви канал, който може да смеси класически стари неща от българския поп, както и новата продукция... Но трябва да са заедно, иначе не става. Трябва да гонят общ интерес, да се държат и подкрепят, за да оцелеят...

    Защото всички губим от това...

    На Запад се бачка в екипи, хорат не враждуват, колаборират се и затова печелят...

    Колко знаят, че Мадона дава студиото си "Мавърик" на Аланис Морисет и Продиджи, за да направят първите си албуми? За Аланис поне си спомням, че всички са й отказвали в началото, никой не вярвал в акчествата й, но леля Мади - пич! Кани я в студиото си и оттам Аланис прави кариерата си...

    Бьорк пише песен за Мадона, Уил Фарел бачка с кой ли не, вкл. и с нея. Джей Зи продуцира нови имена... Кой ли не...Това е тип работа, която сам не можеш да свършиш...

    Но човек трябва да умее да бачка в екип и да има усещане за принадлежност към гилдия, към група хора със сходни интереси, цели, продукция...

    Сам не става...

    А ние по манталитет сме си малко нещо прекалено резервирани едни към други...

  8. 8 Профил на newmind
    newmind
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Вълдобрев казва "Младите сега са страхотни", това за мен е противоречие на това "Последното десетилетие няма нищо съществено в музиката,непрекъснато се правят кавъри".

    newmind въпрос е: Защо младите сега не правят стойностни неща?
    newmind отговорът е прост - защото за тях бог е в парите!

  9. 9 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3450 Неутрално

    До коментар [#8] от "newmind":

    По-голяма свобода и технологични възможности за творчество - във всяко едно направление - от реклама, през музика, до кино - не е имало никога досега. Ала именно в такава атмосфера повече предпочитаме да се обръщаме към вечнозелените неща, отколкото към съвремието. Има обективни критерии за качество. И явен дефицит на идеи в наше време, уви.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.
  10. 10 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Двуглавия Сашко,
    Може ли да се сравни една песен от 1967 година с някакво парче на Лейди Гага от 2012 г.? Или филм като "Крадеца на праскови" с българските кинобоклуци от последните години?!

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  11. 11 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#3] от "blaf":

    Да, музиката на Стефан е страхотна. Но той просто си е много як тип
    Ако 10% от хората в България бяха като него - нямаше да сме на хала, на който сме

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  12. 12 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1316 Весело

    До коментар [#4] от "alex_bucephalus":

    "Пайнер" е Ноевият ковчег за чалгаджиите. Но канализацията му се е препълнила и отвсякъде се изливат нечистотии.

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  13. 13 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#5] от "blaf":

    Аз пък не съм съгласна. Не сте ли наясно, че в България бизнес на по-високо ниво (телевизия и радио например) без протекции и партийна благословия не може да се прави?
    И че ще ти скапят живота от бюрокрация, така че едва ли ще ти остане време да твориш?
    Първо опитайте сами, после давайте ъкъл...

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  14. 14 Профил на Phoebus Apollo ♕
    Phoebus Apollo ♕
    Рейтинг: 426 Весело

    До коментар [#10] от "о. Павел":

    Разбира се, че не може, прав си, защото си поп с вкус! Но оня безглавия лигльо с двуглавото магаре е тъп и не разбира. С редки изключения, много болук има. Но има си и клиенти за боклука.

    ☯ ✯✯✯✯✯✯ ♕ ✯✯✯✯✯✯ ☯
  15. 15 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#10] от "о. Павел":

    По-добре да съм двуглав, но не и "безглав" като тебе, попе!

    Да! Мога да сравня песен на Лейди Гага по качества с такава от 60-те...

    Мога, понеже слушам и чета текстове, превеждам и разбирам...

    Грешката на "безглавите", и на онези, които са си заврели главите някъде отзад под кръста е, че не слушате, съдите и прекравате всичко през призмата на собствения си вкус...

    А доколко този твой вкус е с качества, е отделен въпрос...

    Заврял си очи в миналото, всичко ново трябва да бъде отречено...

    Аз пък съм пич, който слуша и старо, и ново... А ти не си пич!

    Човек трябва по-малко да съди и осъжда, да бъде модерен, отворен към света и да не се смята за "инстанция последна", или арбитър...

    Много се пърчиш, попе!

    "Ни съ пърчи! Да ни са изсипиш!", както се казваше в един страхотен НОВ, от нашето време български филм на Иван Ничев...

    А кой е този филм - сега си го намери сам!

    Няма да ти кажа пъъъъъък! Нямааааааа!

    Попе, овладей негативизма си!

    Негативизмът е ужасен, лош съветник, попе!

    Лош!







  16. 16 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#12] от "Dehumanizer":

    Дано потъне този чалгаджийски Ноев ковчег скоро, че всичко, което изтича от него е отрова и мизерия...

    Чалгарията е болест...

    И понякога се питаш: Ние пък в България на какво отгоре смеем да плюем заадната култура?

    Какво ние произведохме като модел на световна култура в последните години?

    В огромната си част - чалга... Една гола, смърдяща на пача с чесън, чалга...

    Но пък сме и нахакани - умеем да критикуваме всичко живо край себе си...

  17. 17 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 2617 Любопитно

    С.В. още един създаден и натрапен ни от БГ медиите продукт

  18. 18 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1953 Неутрално

    Стефан Вълдобрев за пореден път показва, че талантливите хора са и добри!

    http://www.youtube.com/watch?v=hLWnFhRaj2I

  19. 19 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Камертон към неделя на прошката:
    http://hgr.livejournal.com/1986794.html

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  20. 20 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 729 Неутрално

    [quote#13:"Лилия Костова"]Първо опитайте сами, после давайте ъкъл... [/quote]

    А ти опитвала ли си, за да даваш акъл?

  21. 21 Профил на cinnabar
    cinnabar
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Интервюто е супер! Благодаря, Дневник. Смислените "публични" хора драстично намаляха, добре че сте се сетили за един
    Надявам се Яна Борисова да започне да пише филмови сценарии и аз! Текстовете й са уж непретенциозни пък ужасно верни, ако съществува обратното на"провинциална" драматургия, то това е тя!

  22. 22 Профил на Iskren Minchev
    Iskren Minchev
    Рейтинг: 8 Весело

    Наистина интересно интервю.

  23. 23 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Българско кино ли?
    Не, мерси!

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  24. 24 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3450 Неутрално

    До коментар [#23] от "Десен":

    Чак така да се обобщава - не бива. От заглавията в последните години, при това без особен медиен шум (освен представянето му тук-таме) определено, поне според мен, си заслужава "Стъпки в пясъка". Най-интересното при него е, че е невероятен като история, а е базиран на реални случки. И изглежда далеч по-автентичен от така прехваления "Тилт", който засяга подобен исторически времеви отрязък.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.
  25. 25 Профил на bora_bora
    bora_bora
    Рейтинг: 895 Неутрално

    Любим певец, с авторски песни!
    Радвам се ,че не е загърбил съвсем българските си почитатели!

    "Мислите ли вече за следващ документален филм?
    - Не, мисля за игрален. Засега е съвсем в начална, идейна фаза.
    и .."Младите сега са страхотни, нищо че външно не показват чувства"
    е обещаващо!
    В очакване сме!

  26. 26 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#24] от "Читател":

    Ами що пък да не се обобщава? Фактите говорят само за себе си - на българските кина - никой, а на американско и английско кино ще се изпотепат за по 14 кинта на премиерата.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  27. 27 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1809 Неутрално

    - Там е работата, че и аз бях изненадан. Не съм готов да коментирам. Вечерта на премиерата на филма с него се видяхме отвън и той ми каза, че по-рано е обявил намеренията си, а аз не бях гледал сайтове и медии, защото не бях вкъщи. Така че не знам как да коментирам. Нямам мнение реално по въпроса, тъй като не знам конкретни факти и подробности. Става въпрос за взаимоотношения между продуцент и разпространител, а аз в случая съм просто актьор. Най-добре е той самият да коментира.

    Цялата гилдия сте такива, нямате мнение и незнаете нищо... ама то навсякъде в България е така, един да излезе другите с покриват затова сме до никъде... и тия пари дето се дават у нас за култура са твърде много...

    К** за руслямският халифат и емира ал Джуджани!
  28. 28 Профил на ръца пръца
    ръца пръца
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Много ме зареди да прочета нещо подобно. Има хора, които просто умеят да говорят и винаги да казват нещо силно. Така е и със Стефан. Страхотен е! Ще остане!
    А думите му за младите дори ме накараха да поспра и да...поискам да му повярвам. Дано, дано е прав.

    птицата може да се влюби в риба, но къде ще живеят...
  29. 29 Профил на bilkata
    bilkata
    Рейтинг: 529 Неутрално

    Точно вчера, докато пътувахме с дъщеря ми по магистралата, изровихме стар позабравен диск на С.В. и си го извъртяхме 2 пъти. Бях й го подарила навремето и пуберката беше влюбена. Коментирахме точно това, колко са добри песните му и сега, след 12-15 години... великолепни!
    Бих си купила отново негова музика. Бих платила за концерт. Това при положение, че за музика обикновено не плащам - дърпам. Предпочитам да стимулирам любимците си при живи изпълнения.
    Пожелавам му интересен път в киното! Талантливият човек обикновено е талантлив в много направления.

    Power is like being a lady... if you have to tell people you are, you aren`t. M.Thatcher
  30. 30 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3450 Неутрално

    До коментар [#26] от "Десен":

    Правиш второ обобщение. Вземи новия филм на Влади Въргала - "Операция "Шменти-капели" - той е един от най-гледаните за миналата година - http://www.novini.bg/news/31476-%D1%88%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D0%B3-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC.html .

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.
  31. 31 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1323 Весело

    До коментар [#30] от "Читател":

    Дай Боже да са страхотни, без да показват чувства?

  32. 32 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3450 Неутрално

    До коментар [#31] от "dobrich":

    Нещо намекваш. Развий тезата си.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.
  33. 33 Профил на kihano
    kihano
    Рейтинг: 690 Неутрално

    Така е, младите сега са страхотни, нищо че не ги бива.

    Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
  34. 34 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3634 Неутрално

    Нищо не знам за Стефан Вълдобрев, но след прочитане на мнението му за някои филми, май няма и да имам особено желание да науча нещо. Освен това, никой не става истински голям, ако си разпилява вниманието и силите в най-различни сфери. Обикновено резултатът е комерсиална посредственост.
    Нямам впечатление да има много талантливи млади актьори и може би е прав режисьорът, който използва аматьори. Бресон е използвал в почти всичките си филми аматьори, които е наричал 'модели' ,а вижте какви хубави филми ни е оставил.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах