Дейвид Макензи, режисьор: Дори по време на криза, стремежът към креативност и обич не угасва

Дейвид Макензи по време на представянето на "Перфектно чувство" в кино "Люмиер"

© София Филм Фест

Дейвид Макензи по време на представянето на "Перфектно чувство" в кино "Люмиер"



Шотландският режисьор Дейвид Макензи е роден през 1966 г. в Кордбридж. Автор е на седем филма, сред които "Младият Адам" (2003) с Юън Макгрегър и Тилда Суинтън, Asylum (2005) с Иън Макелън, Hallam Foe (2007) с Джейми Бел, Spread (2009) с Аштън Къчър, "Перфектно чувство" (2011) с Юън Макгрегър и Ева Грийн.


Той е също така част от журито на тазгодишното издание на "София филм фест", в чиято програма попада и "Перфектно чувство". Драмата разказва за Майкъл и Сюзън, изследователка и готвач, които започват връзка, докато населението в цял свят е измъчват от епидемия, в която хората започват да губи обонянията си едно по едно.


Пред "Дневник" той разказа повече около участието си на фестивала, актуалния си филм и бъдещите си проекти.




Част сте от журито на "София филм фест'". Кои филми Ви впечатлиха до този момент?


- Разбира се всички, които се борят за наградата, тъй като всеки един от тях е качествен филм. Много препоръчвам новия български филм, "Аве", който е много силен и приятен. Направен е в духа на качественото международно кино. Но не би било правилно да говоря много за това, тъй като не сме определили победителя. (интервюто е проведено преди "Аве" да бъде обявен за носител на Голямата награда на "София филм фест")


Във филма Ви "Перфектно чувство" хората започват да губят сетивата си. Това по някакъв начин намек ли е, че все повече губим човешкото в себе си?


- Може би губим човешкото в себе си дори по-бързо от сетивата си, но мисля, че със сигурност шумът около нас е по-голям и това също е определящо за времето, в което живеем. Филмът е метафора и за живота сам по себе си, нещата, които ни карат да сме хора.


Отношенията между главните герои означават ли, че можем да бъдем щастливи, но с по-малко отколкото сме свикнали?


- Филмът загатва, че човечеството е способно да се адаптира и в историята сме виждали как това се получава, въпреки че в "Перфектно чувство" това се случва по много по-екстремен начин. Дори и когато ни бъдат отнети определени неща по време на криза, стремежът към креативност и обич не угасва.


Беше ли трудно да привлечете имена като Юън Макгрегър и Ева Грийн към проекта?


- Като цяло не, тъй като нямах други алтернативи. Те бяха първия ми и единствен избор. С Ева беше малко по-трудно, тъй като тя е по-млада от героинята си, но знаех, че може да влезе в ролята достоверно. Юън беше съгласен от момента, в който прочете сценария. Те нямаха никакви претенции към героите си и не искаха да променят каквото и да е. Бяхме поели заедно на едно пътешествие и ако някой се беше отклонил, нямаше да е същото.


Кадър от "Перфектно чувство" на Дейвид Макензи

© YouTube

Кадър от "Перфектно чувство" на Дейвид Макензи


Нужно ли е да има химия между актьорите извън камерата, за да я има и пред камерата?


- Това е интересен въпрос. От една страна е необходимо до известна степен, а едновременно с това е много трудно да се постигне. Да изградиш правилната среда, да предизвикаш екипа около себе си, да намериш някаква искра между тях – това са все неща, които са отполза, ако могат да се случат.


Година след премиерата, как оценявате филма на фона на предишните Ви?


- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като всъщност не съм го гледал от много време. След като завърша един филм, рядко ги гледам втори път или поне си давам няколко години пауза. Единственият, който съм изгледал отново от началото до края е дебютния ми – The Last Great Wilderness. Усещам го като доста суров и вътре има някои моменти, които вече не ми харесват, но може би именно заради тази необработеност, енергия и първичност други епизоди ми остават любими. Очаквах да видя нещо ужасно, но се оказа, че не беше чак толкова лошо преживяване.


Кадър от Spread на Дейвид Макензи с Аштън Къчър

© YouTube

Кадър от Spread на Дейвид Макензи с Аштън Къчър


Опитахте се да направите пробив в Холивуд чрез Spread с Аштън Къчър. Защо този филм така и не впечатли критиците?


- Нямам идея! Макар че някои медии все пак го харесаха. Мисля, че повечето го възприеха погрешно, а Аштън Къчър е лесна мишена, към която да отправиш твърдения, че е твърде поп и сладникав актьор. Но мисля, че той се справи добре. Трябва да отбележа, че не правя филми, за да се харесам на хората, но същевременно е трудно да не обръщаш внимание на рецензиите и да не си афектиран понякога от тях. Но един режисьор трябва да бъде силен и да продължи да прави това, което най-силно желае. Все пак вижданяита на критиците са си тяхни – ако бяха като твоите, то ти нямаше да си решил да направиш филма.


Когато представяте нов филм, имате ли предположения как той ще бъде възприет?


- Винаги е много странно усещане. Дори малко плашещо. Да видиш как публиката реагира и най-вече да усетиш как се чувства, може да носи едновременно щастие и притеснение. Винаги, когато завърша филм, аз го моделирам според собствените си виждания. Показвам го предварително единствено на приятелите си и тяхното мнения понякога е ориентир. За щастие при мен никога не се е случвало да има подобно на американските продукции група от хора, която да се разпорежда с насоката на филма. Никога не съм се докосвал до този свят, в който всичко се прави с целта публиката да бъде удовлетворена и си емоционално дистанциран от проекта си. За щастие никога не съм работил така. Винаги съм правил кино, което да говори с моя глас. Затова и не се срамувам от нито един филм, който съм правил. Дори този с Аштън Къчър въпреки отзивите.


Снимали сте се с някои големи имена в киното. Работата Ви с кои от тях Ви носи най-много спомени?


- Трудно ми е да отговоря, но може би най-емоционална за мен беше работата с Наташа Ричардсън, която почина през 2009 г. Но имам хубави спомени от всички, особено от Юън Макгрегър, с който съм работил повече от един път, както и от брат ми Алистър. Винаги е приятно, когато в тази индустрия установиш дълготрайна връзка с някого. По-спокойно е, когато си сред приятели.


Можете ли да разкриете повече около следващия си проект?


- Следващият ми филм ще е затворническа драма за 17-годишно момче, което среща зад решетките биологичния си баща, който всъщност не познава. Те се опитват да установят някакви отношения, намесени са много конфликти. Сценарият звучи изключително автентично. Надяваме се да започнем снимки до няколко месеца.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Драги ми господине
    Драги ми господине
    Рейтинг: 1071 Любопитно

    Перфектно чувство - филм, от който е трудно да излезеш дни, след като си го гледал. Горещо препоръчвам.

    Природата е най-важният капитал, с който разплага България. Да го опазим.
  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3739 Неутрално

    До коментар [#1] от "Драги ми господине":

    Какво толкова те е впечатлило у него?

    Колкото до творческия потенциал - ако се съди по рекламите, не знам дали заради кризата или по друга причина, ала има доста дефицит на добри, завладяващи идеи (спрямо нещата от 90-те години например).

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах