Венета Нейнска: музикант с кауза

Венета Нейнска

© Георги Кожухаров

Венета Нейнска



И публиката, и артистите трябва да свикнат, че класическата музика не е мълчание, изправени гърбове и сериозни лица. Нормално е да се ръкопляска, да има усмивки, нормално е да говориш с музиканта преди концерта и да питаш какво свири за удоволствие или защо яде банан, преди да излезе на сцената. Не може да се сърдиш на хората, че не идват на концерт, а в същото време - ако дойдат, да искаш да са изчели 400 страници правила и да ги спазват безгрешно, защото така трябва.

Ако чуете подобни думи от устата на музикант, който си изкарва прехраната с класическа музика, вероятно ще решите, че има някакъв проблем. Най-вероятно - че не е постигнал желаното в професията и търси изява по друг начин. 


Венета Нейнска има външността и излъчването на типичния класически музикант - крехка, на моменти меланхолична, с изящните маниери и тихият говор на човек на изкуството. Свири със страст и умение, на които мнозина могат да завидят.


Шубертовият й концерт в средата на май - в рамките на фестивала SM&RT, мина пред пълна зала. Тя е не само участник, но и артистичен директор на SM&RT. И съавтор на идеята фестивалът да се рекламира чрез пиана из града. Да, онези пиана, на които всеки профучаващ из градинките на София можеше да посвири допреди седмица. 




Новият живот на 11 стари пиана >


По пътя към "високото" изкуство


Седнала зад клавиатурата петгодишна. Възхищавала се на голямата си братовчедка и си представяла, че ако посвири два-три пъти, ще започне всеки ден да излиза пред публика в зашеметяваща рокля и да получава бурни аплодисменти. Задачата, уви, се оказала малко по-трудна.


Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" с т.нар. национална диплома за високи постижения, която се дава за отличен успех, съчетан с награди от международни конкурси. Затова и разочарованието, че при такава подготовка се оказала сред последните приети в консерваторията, било огромно. 


Ненадейно на втората година от обучението й в Музикалната академия в София за майсторски класове пристигнал Джон Пери - един от най-титулуваните преподаватели по пиано в света. Двамата вече са се срещали в Германия и професорът я поканил да се включи в заниманията му у нас, макар да не успяла да се запише. "Свирих драматично зле", твърди днес Венета. Очевидно мнението на пианиста е било друго, защото получила покана да замине за САЩ и да учи при него в Университета на Южна Калифорния.  


Три години и една бакалавърска степен по-късно продължава обучението си в Лондон. Печели пълна стипендия за магистърската програма на Guildhall School of Music and Drama в Лондон в класа на проф. Джоун Хавил. Завършва и нея с отличие.

Венета Нейнска

© Георги Кожухаров

Венета Нейнска


Една идея и още много след нея


От 2009 г. е отново в София - с любимия мъж и новородения си син. И с намерение да продължи да се изхранва с музика. Това решение днес си има адрес - ул. "Котел" №8 в София, където двамата с Ивайло Атанасов са подслонили галерията си MODO. Венета отговаря за артистичната програма, а Ивайло e поел тегобите на мениджъра.


Днес MODO организира изложби, концерти, уроци по музика и фестивал. В началото обаче всичко тръгнало простичко: от неспособността на Венета да стои вкъщи с бебето като единствено занимание и от решението да дава уроци по пиано. Изслушала дежурните тиради, че никой не се интересува от това, а после за три часа си направила скромна страница в интернет.


Когато учениците станали повече, отколкото апартаментът можел да понесе, наела студио. Наложило се да търси колеги, тъй като запристигали питания и за уроци по китара, саксофон и т.н. Уроците са за начинаещи възрастни. Защото, оказва се, има немалко хора, които искат да се занимават. "В България нямаме учебна система за възрастни хора - или започваш като дете с амбиции за кариера, или просто не си за музиката, толкова", казва Венета, която в САЩ е преподавала и на възрастни, и на деца. 


След това дошли и вечерните концертите в галерията - понеже приятели музиканти търсели къде да свирят пред публика, когато си идват в София между ангажиментите зад граница.

Един от концертите на възглавници в рамките на фестивала SM&RT.

© Георги Кожухаров

Един от концертите на възглавници в рамките на фестивала SM&RT.


Липсата на място, където да заведат сина им на среща с класическата музика, пък родила идеята за "Детски концерти на възглавници". Това е и най-успешният проект на MODO в момента. Два пъти месечно канят музикант, който свири пред деца и им разказва на достъпен език за композитора и за изпълняваното произведение. Хлапетата - повечето в предучилищна възраст, седят за по-удобно не на столове, а на възглавници на пода и рисуват с моливи.


Танцуването, тихите разговори, припълзяването до съседната възглавница, че дори и лекото похапване по време на изпълнението тук се смятат за нормално поведение. Вероятно и затова невръстни дечурлига доброволно слушат "сериозна" музика. Билетите не са евтини, местата обаче свършват дни по-рано.


Важно ли е да си сериозен?


Опитът ми да кажа, че хрупането на вафли по време на концерт не допринася за доброто възпитание на децата, среща искреното недоумение на Венета: "На кого пречи? Когато Моцарт е свирел, слушателите му обичайно са се намирали в разгара на пищна вечеря". Всичко трябва да е с мярка, разбира се, но да превръщаш всяко нормално човешко действие в табу по време на концерт е прекомерно, смята тя.


"Хората смятат, че е напълно неприемливо да се смеят по време на класически концерт. Дори на пиеси, които откровено търсят закачка с публиката. Това е ненормално", заявява пианистката и видимо се забавлява на обърканата ми физиономия. След което ме довършва с обяснението, че гробната тишина в залата преди концерт е травмираща за музиканта. 


Твърди, че страхопочитанието към класическата музика всъщност не е изначална нагласа, а датира от последните стотина години. Тогава се наложило и правилото да не се ръкопляска между отделните части на изпълняваното произведение дори когато публиката харесва изпълнението. Ядосва се и на металическия глас, който преди концерт или представление призовава да се изключат мобилните телефони.  

Венета Нейнска: музикант с кауза

© Анелия Николова

 
Ивайло се включва в разговора и илюстрира твърдението, че с чувство за хумор нещата стават по-лесно, като разказва история, чута от друг музикант: пианистът и органист Андрю Броунел изнасял наскоро концерт в Уестминстърското абатство. Свещенослужителят, който като домакин го представил на публиката, завършил словото си с: "Приятно слушане. И нали знаете, че в Ада има специален кръг за хората, които не изключват звука на телефоните си по време на концерт". Последвал смях ... и нито едно позвъняване по време на изпълнението. 


Крачка към разчупването на стереотипа са разговорите с музиканти по време на SM&RT фестивала. Преди всеки концерт на чаша вино публиката можеше да попита изпълнителя за всичко: "Така въвеждаш хората в това, което правиш. Вниманието на публиката пък радва артиста".


Другият им опит е още по-нетрадиционен: по време на концертите от фестивала на екрани текат субтитри (това всъщност е закодирано и в абревиатурата SM&RT- Subtitled Music and Art). От тях публиката научава за историята на творбата, за композицията, за композитора. Целта е "в движение" да разбираш какво точно слушаш. Доколкото им е известно, това не е правено другаде по света. 


Да работиш или да не работиш


Работим на принципа на всеки друг добър бизнес, независимо че става дума за класическа музика, гласи рецептата на Ивайло. Двамата имат планове, графици и ангажименти, които следват с неартистична стриктност. Репетициите на Венета вървят в отделна програма.

Преобразеното пиано, което радваше минувачите на входа на Южния парк

Преобразеното пиано, което радваше минувачите на входа на Южния парк


Организацията на десетдневен фестивал отнема месеци усилия. Изненади дебнат отвсякъде. В един момент чашата прелива и решават да зарежат всичко. Изпращат писма до поканените музиканти и ...изненада - преобладаващият отговор е: "Не се отказвайте, идеята е страхотна, ще дойда да свиря и не искам хонорар." Засрамих се и продължих", признава Венета. 


Казва, че именно това липсва на българските музиканти, които се занимават с класическа музика - колегиалност, интерес към работата на другите и желание да работят извън финансовите си ангажименти. "Музикантите тук отказват да поемат ангажименти без хонорар, а в същото време са готови да свирят за ниски хонорари по коктейли или други събития", обобщава Венета. Видимо ядосана, обяснява, че това е въпрос на професионално отношение към работа: "Около 70% от ангажиментите в световен мащаб, и то на най-високо ниво, са за престиж, контакти, удоволствие и име, а останалите 30% плащат сметките". Опростено схемата звучи така: изнасяш концерт, там някой те чува и те кани за друг проект, създаваш име...


"Нали разбираш, че с подобни думи няма да се радваш на топъл прием сред българските си колеги?", питам. Отвръща, че е свикнала. Не се оплаква от нищо, но и не иска да премълчава. 


Вбесява я обаче негативизмът, с който се сблъсква: "Извадихме пианата из София и туутакси прочетох коментар: "Ееее, това се прави по света отдавна". Винаги сме признавали, че идеята не е наша, още повече че тук ставаше дума просто за нестандартна маркетинг кампания. Зная, че няма основание да се разстройвам, но подобно нещо ме вади от равновесие с дни".


За финансов успехи на SM&RT фестивала трудно може да се говори. Настроението обаче е умерено оптимистично: " Класическата музиката се продава. Не толкова, колкото искахме, но така или иначе очаквахме това, нищо не става изведнъж",  обобщава Ивайло.


И двамата вярват, че в това, което правят, има бъдеще и че световната тенденция изкуството да излиза на улицата и да става все по-достъпно за публиката не може да заобиколи България. Убедени са, че пътят е да въведеш хората в това, което правиш".


А личните планове на Венета?


След успеха на последните концерти планира в следващите десетина - двадесет години да посвири Шуберт, защото й се получава добре. "После? После ще видим".

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3177 Неутрално

    Някак младите се увличат по чалга класиката ...
    Като чуят Шуберт се сещат за шубера и магистралките

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Следвай своя път и Успех , Венета !!! ...

  3. 3 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1945 Любопитно

    Този поглед към "класическия" музикант отвътре може да срине "от раз" всевъзможни табута и клишета. Дано и минусаджиите се излъжат да прочетат този очерк.

  4. 4 Профил на Nyama Znachenie
    Nyama Znachenie
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Успех на начинанието на тези чудесни млади българи!

  5. 5 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4425 Неутрално

    "Опитът ми да кажа, че хрупането на вафли по време на концерт не допринася за доброто възпитание на децата, среща искреното недоумение на Венета: "На кого пречи? Когато Моцарт е свирел, слушателите му обичайно са се намирали в разгара на пищна вечеря". Всичко трябва да е с мярка, разбира се, но да превръщаш всяко нормално човешко действие в табу по време на концерт е прекомерно, смята тя.."
    Този по-свободен начин за представяне на класическата музика с най-голяма сигурност ще доведе повече посетители на такива концерти. Независимо от съвсем различните условия и начин на живот, с времето повече хора ще поздравяват и оценяват тази красива и величествена музика.

    Мултигруп и подобните и бяха нужни на ЦК на БКП за да охраняват от конкуренцията активите, които в последствие управляващата клика придоби през приватизацията
  6. 6 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1590 Неутрално

    с най голямо удоволствие съм слушал класическа музика в едно кафене във Ваймар, изпълнена от струнен квартет, докато си пийвах водка Финландия, така че концертната зала и вечерния тоалет не са задължителни

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  7. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3251 Весело

    И още една идея, подходяща за всякаква кауза.

    http://pub.nettavisen.no/nettavisen/english/article250240.ece

  8. 9 Профил на Хипчо
    Хипчо
    Рейтинг: 1382 Любопитно

    Ало, как е в Студентски? Кво слушате?

    ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!
  9. 10 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 3863 Неутрално

    Изключително ми беше интересно да прочеат тази статия. Пожелавам на тези млади и очевидно талантливи хора още по-голяма упоритост и успехи.
    Браво, много позитивно.

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  10. 11 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 3863 Неутрално

    До коментар [#5] от "Храбър":

    В Щатите например, се прават оперни, класически концерти на открито, театри, където хората могат да си носят одеяла и храна за пикник. Малко драстично ми се вижда, но очевидно, че класическата музика не се бие със семейното развлечение.
    Ето един такъв театър и сцена в Хюстън, с програмата му за м. май:

    http://milleroutdoortheatre.com/events/2012/5/

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  11. 12 Профил на Едно_Българче
    Едно_Българче
    Рейтинг: 549 Любопитно

    бе права е и начиниа и на мислене ми харесва, но определено звучи доста самовлюбено и маловажаваща мнението на другите,на моменти. Те музикантите принципно смятат, че са по-добри от нормалните хора, а тази с опит в чужбина е по-добра и от нормалните музиканти...но който има лек поглед над класическата музика и музикантите знае, че място за идиалисти няма..а оцеляването само с музика е почти невъзможно.
    Аз познавам доста добри български музиканти,печелили и различни международни награди, но като стане дума за работа, никой не те иска...

    Fortuna favet fortibus!
  12. 13 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4955 Неутрално

    Нищо против младата дама,но на подобни статии трябва да има задължително надпис "ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ".
    Смешният ефемизъм тук просто е задължителен.
    Разбираемо е,че на суетата и на продуктовата реклама всички възрасти са подвластни,но тук продуктовата реклама на продукта "Венета Нейнски" е малко в повече от необходимото.
    Иначе - Успех на проектите й.

  13. 14 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Това е пътят. Умря старото представяне на класиката в студени зали, в които няма елементарно представяне на всяко произведение от диригента или друг, няма шега, виц, ако щете, няма и общение между самотниците в залата. Трябва разкрепостен нов подход и Венета го е налучкала. Но от друга страна трябва да призная, че съм слушал и по-добро изпълнение на Шуберт от нейното.
    .
    Петдесетница -
    http://archiman.livejournal.com/

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  14. 15 Профил на zag52
    zag52
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Много добро начинание,радвам се за тези млади хора.

  15. 16 Профил на saint evlampi
    saint evlampi
    Рейтинг: 2495 Неутрално

    До коментар [#1] от "comandante vs либертарианци и корпокративисти":

    Защо толкова негативно? Аз мога да правя момен музико (или там квото е произношението) у еф минор на Шуберт на йониката, ама мога и да бича Of Wolf and Man на Металика на симпатичните ми китарки от серията на Джо Сатриани, а една от любимите ми БГ песньовки е Аз и Вятъра на Софи Маринова

    Am I evil? Yes I am




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах