За първи път българска пиеса ще бъде поставена в Ню Йорк

Иван Димитров

© Ивайло Петров - Haze

Иван Димитров



"Очите на другите" на българския поет, писател и драматург Иван Димитров ще се превърне в първата българска пиеса, поставена в Ню Йорк, съобщи сайтът на театър "Ню Охайо", на която сцена ще се играе спектакълът.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1518 Неутрално
  2. 2 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2576 Неутрално

    Е и как да допринесем финасово?
    Да пратим парите с пощенски гълъб?

  3. 3 Профил на katkat052
    katkat052
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#2] от "тулса":

    кликване на предоставения линк би свършило повече работа ...

    https://www.indiegogo.com/projects/157046/pledges/new

  4. 4 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1712 Весело

    Екипът в момента търси начини за финансиране и всеки може да допринесе с каквато сума пожелае за реализацията на проекта. За целта са нужни осем хиляди долара в следващите 19 дни.

    Ако в следващите 19 дни, Министърът на културата, Вежди Рашидов мине на минерална вода и на овесени ядки - сумата ще бъде събрана .- даже и ще останат пари и за афиши.

    Три пъти го режа и все е късо.
  5. 5 Профил на Руританец
    Руританец
    Рейтинг: 374 Весело

    "Анджела Роден, актриса в сериала "Седем часа разлика"

    Анджела Родел се казва и е преди всичко чудесен преводач от български на английски, а това, че има роля в един от множеството сериали, е напълно без значение в случая, даже снижава нивото: хората ще си помислят, че актриса му превела пиесата, а не професионален преводач.
    Което, впрочем, показва риска от участието в сериали

  6. 6 Профил на monика
    monика
    Рейтинг: 483 Неутрално

    Иванее, много куц тоя английски бря!

    Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане! О. Уайлд
  7. 7 Профил на boplam
    boplam
    Рейтинг: 379 Неутрално

    Браво!
    На фона на пристигащите новини от Брюксел, вие сте част от малко оставащата ни национална гордост!
    Пожелавам ви успех!

  8. 8 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1997 Любопитно

    Браво ,хубаво е че автора не един многото фалшиви продукти създаден и натрапен ни от БГ медиите. Дано да успее !

  9. 9 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2576 Неутрално

    До коментар [#3] от "katkat052":

    А не е ли по добре, някое "чекче" да парти човек, че съм
    се "накликал" на разни линкове, а и картата ми е свидна.

  10. 10 Профил на kamkost
    kamkost
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Иване: съксес/успех/success/uspeh... Да живее международното положение и българо-американските културни взаимоотношения!

    kamkost
  11. 11 Профил на martaeva
    martaeva
    Рейтинг: 214 Неутрално

    нещо не разбрах, Ню Охайо е харесал пиесата, ама ние да търсим пари за нея, иначе страхотен успех? Хм!!! Театър, който няма 8 хил. долара да плати за нещо, което харесва???

  12. 12 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1997 Неутрално

    До коментар [#11] от "martaeva":

    да така е в истинският съвременнен театрален свят... не е като тукашният смешен плач за финансиране от държавата на пишман творците ни !

  13. 13 Профил на martaeva
    martaeva
    Рейтинг: 214 Неутрално

    и затова Ню Охайо плаче на нас за пари? Я, се стегнете - имаме новина, за първи път ще се постави българска пиеса, ама ако съберем пари...Значи фактите са следните - в театър Ню Охайо са казали на нашето момче, че ще му поставят пиесата, ако си намери кинти...Това са фактите, останалото е реклама. Единственото интересно в тази новина е, че в щатите представленията излизат по-евтино от това да ги поставиш на наша сцена. Пак ще повторя - фактите са следните - хареса ли са пиеса, която ще бъде поставена, ако авторът си намери пари. Ами аз ще предложа на автора по същата схема да я постави у нас. Всеки театър ще го вземе, ако ще и "говно" да е написал, щом си плаща. Я, да питам колко от вас ще се зарадват, ако се пусне обяви, че се набират средства за финансиране на пиеса у нас???? Ще ревете, че пак просят ония театралите. Но когато се проси да се постави в Щатите и хълцате от възторг...

  14. 14 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1673 Неутрално

    До коментар [#13] от "martaeva":

    В САЩ е така. Театрите се издържат от зрителите си. Операта също. Няма нищо необичайно в описания в статията случай.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  15. 15 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Да си актьор, драматург, художник, музикант, изобщо човек на изкуството, е самата същност на предизвикателството в Ню Йорк. Не знам дали има друг град по света, където да са се събрали толкова артистични натури, решени да пробият. Няма сервитьорка в кафене, баристер на тезгяха или даже бездомник на улицата, който да не е някакъв такъв творец. Преди десетина дни гледахме последната, някъда 25-тата, пиеса на Кейси, който прави еспресото в любимото ми кафене тук в Манхатан. Той и брат му, близнак, са дошли от Далас, Тексас, и те с мечта да правят изкуство в Ню Йорк. Представлението беше в стая, прилежаща към едно друго кафене, но то пък в Бушвик, Бруклин, недалеч от мястото, където са намерили да са под наем. По тези безлюдни места, каквото е Бушвик, наемите са все още поносими за огромния приток на таланти, а присъствието им в квартала се издава единствено от стенописите по индустриалните сгради наоколо. Така, ако вземеш L-train и слезеш на спирката, нищо не подсказва, че наоколо има не театър, а даже и кафене. Вървиш по пустите улици, опитваш се да спазваш описанието как да стигнеш до целта, но вървиш и няма знак. Някак случайно обаче съзираш арка, малко дворче и, ето ти, това било то лелеяното кафене. Истинско кафене. С посетители. Повечето познати ти от онова другото кафене в Манхатан. А, ето и вратата към стаята с представлението. Десет долара и си вътре. Няма да разказвам за писесата, а само ще спомена, че това беше още един изблик на концентриран талант, и актьорски, и като режисура, но там сврян в стаичката, за вече четърто представление от началото на седмицата. Никой не им е събирал пари. Младежите работят, всеки един някаква посредствена работа, за да се издържат и да могат да платят за мечтата си. Докато се подготваха за тази пиеса Кейси пишеше следващата, която ще предствят другия месец в Чикаго. Щели да вземат автобуса, а всеки актьор ще носи отредената му част от декора като багаж.

    Това е един много кратък епизод от борбата, която водят младите хора тук, за да осъществят мечтите си. Същото това манхатънско кафене, където Кейси е бариста, дава място пък на други таланти да се изявяват Четвъртък вечер. Взаимопомощ в една борба с милиони аспиранти, в която оцелелите са единици, да не говорим за наистина успелите. Друг един приятел беше загубил лизинга (такъв е терминът) на мястото, където му беше театърът и следващото представление се състоя вън, на тротоара. Намери се добра жена някакси, която даде едни осем хиляди долара, та да изкарат известно време, докато успеят да се преборят за грант от някоя фондация, при неистова конкуренция.

    Така че, не е необичайно театър да търси пари. И NPR, и PBS го правят. Цели дни вървят унизителните им кампании, в които няма други предавания, освен всеки един от познатите водещи да се явят един по един и да молят за пари, защото не били комерсиални. Времето за реклама било минимално, благодарение на издръжката, която получавали от публиката.

    В случая, който се преставя в статията, се разчита, че театър на улица Кристофер (недалеч от Стоунуол, мястото, където започна гей-революцията), е някаква гаранция за качествата на пиесата, определена да подхожда за сцената му, колкото и въпросниятт да е off-off. Все едно директорът на Народния театър да тръгне с шапката, защото определили пиеса подходяща за тях. Институцията е гаранцията, че си заслужава да дадеш петак. Необичайно е за Европа и в часност за България, но тук е практика. Затова, първо те създават като институция, влагайки неимоверни суми в пропаганда чрез всевъзможни медии, а после те разнасят като панаирна маймуна по разните арени „Армеец“ по света като лейди ГаГа, да си върнат вложението не, а да го умножат десетократно. Защо да споменаваме и Ролинг Стоунс, като може да се върнем и още по-преди и да си спомним Жорж Санд и манипулациите й, ползвайки тогавашния лейди ГаГа, наречен Шопен? В тази борба изглежда всичко е позволено, си мислех, когато трябваше да пресека пето авеню, за да се срещна с приятелите, с които бяхме тръгнали да гледаме пиесата на Кейси. Нямаше как да се пресече обаче на моята улица, затова трябваше да се отиде до 14-та и да се наредиш на опашка, която полицаите периодично пускаха. Закъснявах, но гледах необичайно шумния гей-парад и си мислех, колко ли са истинските, а не такива, които са намерили и такъв начин, за да излязат напред. Какъв ли щеше да е Джордж Майкъл, ако не беше Елтън Джон и откъде се взеха шарените точки на Деймиан Хърст, за да бъдат обявени за най-великата съвременна живопис?

  16. 16 Профил на 200000
    200000
    Рейтинг: 8 Неутрално

    пореден път лоша статия и тъпо, жълто заглавие вгорчават хубавата новина. Браво на Иван и жалко за вестника, който пак не е погледнал нищо в нета или не е питал някой, които знае. веднага се сещам за поне 5 български автори, които са поставяни на бродуей при това не преди 100 години, примерно. Няма да ги изброявам, защото това не е моя работа.
    тъпото е, че с тази нахакана статия поставяш Иван в кофти положение спрямо неговите колеги и позиции. ако толкова не разбираш от тия неща, просто преписвай прес релийзите, по-тънка лайска ше минеш...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах