"Blogът за театър" на Гергана Пирозова излиза на хартия

Част от корицата на юлския брой на "Blogът за театър"

© Юлия Лазарова

Част от корицата на юлския брой на "Blogът за театър"



Гергана Пирозова е театровед, театрален критик и журналист от дълги години, сред които се нареждат и редица нейни текстове на страниците на "Дневник". От година и половина насам пренася голяма част от критичните си впечатленията, свързани с театралното изкуство и сцена, на онлайн страниците на собствен блог, който усърдно и разпалено поддържа с времето. Сега въпросният блог се пренася на хартия със заглавие "Blogът за театър". От края на месец юли неговият първи брой е вече факт и се предлага като издание на "Дюкян Меломан".


Противно на логиката, както и самата Пирозова сподели за "Дневник", тя е решила да прехвърли част от опита си да внася доза независим критичен поглед от онлайн пространството към традиционната печатна медия. "Знам, че тенденцията е процесът да е преминаване от хартия към онлайн, но ми се прииска да е обратното. Нека да го наречем някакво лично отстояване", допълни авторката, според която независимо колко много се чете в интернет, много от хората все още се обръщат към хартията, когато става въпрос за по-задълбочени, анализаторски и критични текстове. 


"Когато започнах да пиша в блога си, много хора ме посъветваха, че е добре да пиша по възможност всеки ден по нещо кратко, за да имам повече читатели. Но аз пиша за театър и кратките писания някак не са ми по вкуса, а имам вече много читатели. Много от тях дори четат от чужбина. Според мен времето на кратките съобщения като тези в социалните мрежи отминава. Хората все повече имат нужда от информиран, задълбочен и интересен текст, който да ги накара да се замислят", коментира още авторката. 




Макар "Blogът за театър" да тръгва от нейния личен блог, носещ името й (gerganapirozova.blogspot.com), тя подчертава, че идеята й въобще не е да публикува в него само свои текстове. "Още в следващия брой ще има външен автор. Но искам да наблегна, че това ще е издание изцяло за театър. В него няма да се занимаваме нито с кино, нито с галерии, нито с ресторантите, където да пращаме публиката да похапне след постановка", казва тя. 


Нужен е икономически независим поглед както към добрите практики и резултати в театъра, така и към проблемите в него. Единственото списание, занимаващо се с театралното изкуство у нас в момента - сп. "Театър", в което Пирозова допълва, че е и сътрудник, е издание на Министерството на културата и на община София. Това автоматично прави критиката към проблемите в театъра, произлизащи от неуредиците в тези институции, невъзможна, казва още тя. И все пак "Blogът за театър" няма за цел да бъде злободневно четиво, а просто качествено независимо издание, допълни още тя.


"Ще напомня, че в изкуството критикът е единственият независим ресурс на информация. Останалото е реклама, която има за цел да поддържа в нас "неудържим оптимизъм", който поражда неосъзнато безпокойство... А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи", пише авторката във встъпителния текст на списанието. 


"Blogът за театър" ще излиза всеки месец, докато има финансовата възможност това да се случва. В момента Пирозова разработва и план за разпространението на изданието с абонамент. Засега тиражът му е 1500 броя. 


На дебютните му хартиени страници може да откриете рецензия за пиесата "Нощна пеперуда" на Явор Гърдев (Народен театър "Иван Вазов"), материали, озаглавени "Пайнерът" на българския театър Камен Донев пълни салони и "Жизнеутвърждаващият самоубиец" по Сашо Морфов". Има и обширен поглед над пиесата в Театъра на армията "Евгений Онегин" с режисьор Стайко Мурджев, както и McBeth на Теди Москов, чиято премиера бе през януари на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". 


За пръв път може да прочетете и непубликуваната досега пиеса "Мъртвата Дагмар, или Малката кибритопродавачки" от Светозар Георгиев, поставена на сцената на ТР "Сфумато" с режисьор Ида Даниел.


За да разлистите със собствените си ръце "Blogът за театър", ще трябва да го потърсите в магазина на "Дюкян Меломан", в книжарница "Петър Берон" (ул. "Шишман" 2), Арт хостел (ул. "Ангел Кънчев" 21а, "Книжици" (ул. "Аксаков" 10), книжарницата на НАТФИЗ (ул. "Стефан Караджа" 20) и в Paper Cake (ул. "Г.С. Раковски" 122). Отделете за него 4 лв. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на томат
    томат
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Браво на Дарт Вейдър!

  2. 2 Профил на k
    k
    Рейтинг: 1045 Неутрално
  3. 3 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4084 Неутрално

    Предполагам, че изданието би се разлиствало и от любители, но по същността си е насочено към театралната гилдия; мисля, че тиражът от 1500 бр. е твърде оптимистично завишен. Дано бъдещите продажби ме опровергаят!
    Аз бих чела с удоволствие материали извън критиката, публикуването на цели пиеси е добро начало.
    Успех!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  4. 4 Профил на Marriela
    Marriela
    Рейтинг: 516 Неутрално

    "Ще напомня, че в изкуството критикът е единственият независим ресурс на информация..."

    Беше... Вече Е част от рекламата. В днешни дни независими критици в медиите почти няма, независими са само тези, които пишат рецензии в собствения си блог, като самата Гергана Пирозова например. Според мен в медиите рецензиите са си или скрит ПР или самият критик робува на някакви конюнктурни обстоятелство и последното, за което го е грижа, е самото изкуство.
    Според мен в "Капитал" и "Дневник" независима кино или театрална критика вече няма. Като чета "рецензиите" на Янко Терзиев от "Капитал" (с малки изключения) просто ми се изправя косата...
    А за Холивудските филми... рецензиите на критиците във водещи издания в САЩ, които чета, са си част от бизнеса... тъжно, но факт!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах