Емил Христов, режисьор: От малката и тиха България се очакват малки и тихи филми

Емил Христов

© Елена Ненкова, Капитал

Емил Христов



Емил Христов, оператор на филми като "Фатална нежност", "Дзифт", "Шивачки", Love.net, "Стъпки в пясъка" и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", дебютира като режисьор с черната комедия "Цветът на хамелеона", екранизация по "Цинкограф" на Владислав Тодоров.


Филмът с Руши Видинлиев, Ирена Милянкова, Михаил Билалов, Руси Чанев и Касиел Ноа-Ашер беше показан на престижния фестивал в Торонто, а на "Златна роза" във Варна триумфира с четири награди, включително за най-добър филм. Но ако попитате режисьора, тези отличия нито са помогнали, нито са желани.


Пред "Дневник" Емил Христов разказва повече около създаването на филма и защо освен дебютен той може би е неговият последен като режисьор.




Завръщате се от кинофестивала в Солун, а преди това "Цветът на хамелеона" беше показан в Торонто. Какво показва сравнението на реакциите към филма тук и в другите страни?


- В Гърция, в епизода с репликите за онанизма, публиката прихна да се смее, а във Варна имаше гробно мълчание. На други сцени, в които в Солун се заливаха, в Торонто пък никой не се смееше. Във филма има много софистициран хумор, трябва да проникнеш във фалшивата среда, която се създава. Реакциите са различни, тъй като "Цветът на хамелеона" дава широко поле за интерпретация. Колкото повече зрителят прониква навътре, толкова повече може да се забавлява.


Има различни слоеве и ако се възприеме само най-повърхностният, той ще ви бъде най-неинтересен – остава просто историята за един маниакален конспиратор, който излъгва цяла държава. Има слой за удоволствието от шпионирането, за изкуството на манипулацията, един, в който може героят да бъде анализиран чрез психопатологията. Попадате също така на слой, който е постмодерен и деконструктивистки, както каза моят приятел Георги Лозанов. Има слой за абсолютния провал на елитите по време на трансформацията от тоталитаризъм към демокрация. Заложен е и слой, който цели удоволствие от гледането, от самото кино.


Пинизът на филма е, че тези теми не са последователни, а се плъзгат. Той се движи между гротеска и драма, комедия и психотрилър. Може би го направих такъв, тъй като имах чувството, че това е моят първи и последен филм, все пак не съм трениран да ставам режисьор. Поех проекта заради молба от дългогодишен приятел и доста глупаво се съгласих.


Предвиждат ли се още фестивални участия?


- След Солун отивам с филма в Стокхолм, а по същото време ще бъде във Вашингтон на фестивал с най-доброто от европейското кино, представено от Американския филмов институт. Това е много престижно участие. Между 20 и 25 ноември ще бъде в Гоа, Индия, там фестивалът е в А категория. Проблемът с тези фестивали е, че като бъдеш в Торонто, отпадаш от другите А категория събития като Кан, Венеция, Берлин, но може да има прожекции в панорами, както ще се случи в Индия. Предстоят още 2-3 участия, които не са потвърдени.


Кога можем да очакваме "Цветът на хамелеона" в България?


- Работим с "А+", може би най-способната компания за разпространение в България. Не разбирам нищо от това, така че се отнасям почтително към способностите им да менажират проекта. По всяка вероятност ще се появи през март.


Защо се смени името? В началото беше анонсиран със заглавието на книгата - "Цинкограф".


- "Цветът на хамелеона" е по-жанрово заглавие, а и получихме съвет от компетентни хора в чужбина, че за по-добри шансове за разпространение е нужно име, което повече да отговаря на стила на филма. А всъщност, преди проектът да се казва "Цинкограф", се казваше "Цветът на хамелеона", тоест той се завръща към оригиналното си заглавие. Идва от една сцена, в която героят на Руши Видинлиев чете книгата, която надписва на героинята на Ирена Милянкова и в нея се казва, че "небето над града беше с цвят на хамелеон".


Ирена Милянкова и Емил Христов

© Цветелина Белутова, Дневник&GM

Ирена Милянкова и Емил Христов


Това, че бяхте дебютант в режисурата, а Руши Видинлиев и Ирена Милянкова като актьори в киното, подпомогна или затрудни снимането на филма?


- Помогна, тъй като филмът е изключително различен от всичко останало. Тази различност се дължи на пълната ми некомпетентност в режисурата. Аз не съм учил и не съм искал да ставам режисьор, просто съм гледал правилни филми и съм се опитвал чрез интуиция, здрав разум и известна доза въображение да нaправя филма.


А работата ви с толкова режисьори през годините не е ли един вид училище?


- Ако гледаш отстрани, можеш да разбереш как изглежда режисурата, но не и какво е тя. Иначе работата с Николай Волев, Рангел Вълчанов и Красимир Крумов ми е била полезна, това са важни хора за мен и ги ценя изключително много.


Зад филма по-скоро седи една кохорта от любими режисьори като братята Коен, Стенли Кубрик, Микеланджело Антониони, Кшищоф Кешловски – това имам зад гърба си. Но аз не съм ги гледал като режисьор, учил съм се по-скоро как да изглежда един филм. Както и "Талантливия Мистър Рипли" на Патриша Хайсмит – ако сте го гледали и гледате "Цветът на хамелеона", веднага би трябвало да направите асоциация, освен ако не сте малоумник. На Руши дадох френския "Мистър Рипли" с Ален Делон, който вие не сте гледали, както и последния с Мат Деймън, за да разбере по-добре какво трябва да играе. На Крум (Родригес, оператор) дадох The Parallax View, Klute и The Conversation на Копола, за представа на жанровата картина. Разбира се, ако ги гледате, няма да намерите връзка, няма да намерите цитати, има (прилики) в чувство(то).


В какво още се изразяваше подготовката за филма?


- Аз лично се подготвях шест месеца. Не от амбиции, а за да не ме е срам. Не съм правил този филм с намерение за успех, фестивали и от суета. Възприех, че това ще е единственият филм, който ще направя, и не исках да ме е срам от него, поради което се подготвях дълго. Контролирах целия процес. Като оператор мога да контролирам 10-15 процента. Този път контролирах 90 процента. Няма пирон, за който да не съм казал "да, забийте го". Няма кадър, който да не е минал през мен. Разликата между предишната и настоящата ми професия е в степента на контрол.


Режисьорът Емил Христов и авторът Владислав Тодоров обсъждат декора в една от стаите, в които се развива действието.

© Цветелина Белутова, Капитал

Режисьорът Емил Христов и авторът Владислав Тодоров обсъждат декора в една от стаите, в които се развива действието.


А защо това да е и последният ви филм?


- Нямам никакви амбиции да сменям професията си, която много обичам...


И подобна амбиция не се е зародила по време на снимките?


- Не, въпреки че в чужбина ме насърчават. Ако успея да се върна към операторското майсторството, което е много трудно, ще продължа да го правя с удоволствие. Там се намирам компетентен и много добър.


В скорошното интервю за Capital Light казвате, че най-голямото предизвикателство пред вас е да превърнете "визуалната кочина в нещо приемливо". Това има ли нещо общо с тази тенденция на българското кино към годините на социализма и ранния преход – един вид превръщането му в нещо приемливо?


- Това са мои професионални мании, а в този филм една от големите ми забави освен работата с актьорите беше да създам среда, която да удовлетворява естетическите ми претенции. Един паралелен свят на истинския, свят травестит. Заради това няма нищо грозно във филма и той е изключително красив, нехарактерен. Той е атопичен – не принадлежи на това място. Няма времева фиксация – хлъзга се във времето. Говори за комунизма и 90-те години, но вътре има неща, които очевидно не са от 90-те години. За филма времето просто няма значение. Така той се опитва да каже на зрителите: "Гледайте киното, не търсете исторически, времеви и географски препратки." В България това разочарова много хора – говорят ми, че тогава не е имало такива номера на колите и други тежки глупости, които намират за важни.


Имаше дискусии дали "Кецове" или "Аве" трябва да представя България за евентуална номинация за "Оскар". Според вас какъв е типът филм, който трябва да представя България на Запад?


- Намирам "Аве" за много успешен филм, като следях неговата международна кариера. Тук не беше успешен, боксофисът му е съсипващ. "Кецове" е също добър филм, но по различен начин. Но не е в моята компетенцията да обсъждам решенията на Националния съвет за кино.


Не се чувствам и много компетентен за фестивалите и маркетинга. Само ще кажа, че има стереотипи и конкретни очаквания към България от чужбина. Още преди 30 години един световноизвестен критик, Гидеон Бахман, каза, че като малка и тиха страна България трябва да произвежда малки и тихи филми. Тоест филми с нещастници, социално слаби, куци, сакати, цигани, наркомани – това се очаква от нас, колкото и грубо да звучи.


И аз се страхувах от тези очаквания, тъй като в нашия филм не става въпрос за такива неща. Но усетих учудване, че български филм може да изглежда така. Нямаше потресение тип "О, не, ние си искаме шарените черги, стоборите, селата и пернишките пейзажи". Хората там са все пак свободни, без предразсъдъци и оценяват, че това е нещо различно.


А какви са предубежденията на българската публика към българските филми?


- Мисля, че публиката се отнася все повече и повече с добри намерения към българското кино. С българската критика и филмова общност ситуацията е много по-зле и очакванията са насочени към евентуалния ти провал, не успех. Отношението е малко като "нека да ги видим тези нещастници какво са направили". Впоследствие никой не се радва на успеха ти. Но публиката не е такава. Аз оценявам успеха според това колко хора излизат по време на прожекция. Във Варна от 600 излязоха 11, в Солун имахмe пълни салони от по 500 и 250 души, от тях общо излязоха 19 човека. Няма друг начин да го калкулирам и го правя така, за да не си повярвам твърде много.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    "Ако успея да се върна към операторското майсторството, което е много трудно, ще продължа да го правя с удоволствие. Там се намирам комптентен и много добър."

    Много съм впечатлена от Емил Христов и като оператор в цитираните филми и заради отношението към филма, който е режисирал, но най-вече като личност заради отговорността и отношението към професията и призванието.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1155 Разстроено

    "Гидеон Бахман, каза, че като малка и тиха страна България трябва да произвежда малки и тихи филми. Тоест филми с нещастници, социално слаби, куци, сакати, цигани, наркомани – това се очаква от нас, колкото и грубо да звучи."

    Това е отвратително!
    Бих правила точно обратното.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1928 Неутрално

    До коментар [#2] от "etty1":
    Това е отвратително!
    Бих правила точно обратното.
    .........
    Гиедончо е роден в Хайлброн/Германия 1927, след 1936 заминава с родителите си за Палестина. Когато бурята утихва, се връща във ФРГ и става директор на Института по киноизкуства в Карлсруе.
    Това какво е казал, сякаш няма никакво значение, освен може би за някои хора.
    Правенето на филми е винаги въпрос на бюджет, с малки изключения. Докато нашите артисти се съобразяват с мнението на критиката, няма да има плодове.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Защо в заглавието на статията изглежда, че мисълта е на Емил Христов, а всъщност е на Гидеон Бахман?

  5. 5 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    То, ако се следва логиката на Гидеончо, Израел като още по-малка страна, трябва да прави филми за свръх-пропаднали наркомани.

  6. 6 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1928 Весело

    До коментар [#5] от "blaf":
    Разбира се, но Гидеончо, който се казва всъщност
    Hans Werner Bachmann,
    охотно раздава съвети на другите.
    България е малка, но все пак колкото Австрия, а изкуството няма граници, нито езици, то е общочовешко.
    Но на "един световноизвестен критик" като Гидеончо, това просто е убягнало.
    Крайно време е България да направи филм за участието на спасени евреи в Народния съд.
    Оле, каква олелия ще се вдигне , до небето, а гидеончовците ще се изприщят от храчене.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  7. 7 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    Така е, но поставянето на етикети и пренебрежителното отношение (във всяка сфера на човешка дейност, особено творческа) никак не насърчават малките (особено финансово). Иначе да, за съжаление подобни "закони" очевидно са повлияли сериозно нашите кинаджии.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  8. 8 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 1698 Неутрално

    Изкуството няма граници. Ако една държава прави малки и тихи филми, то режисъорите и са малки и тихи. Така че, хайде без оправдания.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  9. 9 Профил на vanillaeyes
    vanillaeyes
    Рейтинг: 453 Неутрално

    трейлърът на филма е престъпно тъп. И хайде веднъж, за разнообразие, да поставим акцент върху продукта (сценария), а не върху опаковката ! Последните ни филми като драматургия и сюжет не минават по замисъл рекламите на мобилни оператори, което е не просто жалко, ами направо тъжно.

  10. 10 Профил на armia
    armia
    Рейтинг: 328 Неутрално

    България била малка ?! Крайно време е поне българите (да оставим чужденците настрана) да научат, че повече от 60% от дръжавите в Европа по територия и население са по-малки от България. България е средно голяма държава в рамките на Европа.

  11. 11 Профил на hackum
    hackum
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Г-н Христов, спрете цигарите, моля. Ще ви се отрази добре физически.

  12. 12 Профил на debater
    debater
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До Девник, поправете името на Владислав Тодоров в анонса, той а не Траянов е автор на Цинкограф.

  13. 13 Профил на mitkaloto_
    mitkaloto_
    Рейтинг: 658 Неутрално

    Хм, досега винаги съм бил на мнение, че Рипли на Делон ("В зенита на слънцето" и този на Деймън ("Талантливият мистър Рипли" са подходили доста различно към образа, така както са направили Денис Хопър ("Правило без изключение" или "Моят американски приятел", кой което име си предпочете) и Малкович ("Играта на Рипли". Очевидно пак ще трябва да се изгледат и двата филма.
    Иначе големи уважения към работата на Емил Христов като оператор. С нетърпение ще очаквам да видя, как се е справил на режисьорския стол (по моите претенции и вкусове, разбира се).
    Успех на г-н Христов и на филма му!

    C'era una volta il West (Sergio Leone)
  14. 14 Профил на solaris69
    solaris69
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Хайде сега - "малки-големи" и веднага патриотите наскачаха. Факт е че последните български филми са такива изгъзици, че на човек да му настръхнат косите. Нямало пари, не знам какво. Ами гледам европейско кино - с малко пари ще ти разкажат такава история, че ще ти бръкнат в душата! А не някакви абстракции, дето се чудиш кой луд го е направил /с извинение към лудите/ или аз съм луд - дето си губя времето с глупавите псевдоинтелектуални напъни на някой си. Ама нали трябва да се подкрепя българското, зер - ще се търпи!

  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3400 Неутрално

    ''На Руши дадох френския "Мистър Рипли" с Ален Делон, който вие не сте гледали''

    Хайде сега, само великият Емилчо бил гледал 'правилни филми', като 'френския Мистър Рипли', т.е. 'Plein Soleil', който е и най-добрият вариант (както винаги - първият, оригиналният филм е най-сполучлив, а холивудските копия са невзрачни).

    Не знам за 'хамелеона', но като си спомням какви ги е свършил като оператор (за което уж е учил) в някои от филмите, мога да си представя кашата, която е забъркал и като 'режисьор' (за което не е учил). (Още ми се вие свят от онази безкрайна сцена във филма с дългото име, за света и.т.н.

    '' Аз оценявам успеха според това колко хора излизат по време на прожекция''

    Страшен критерий, няма що!

  16. 16 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 445 Неутрално

    "Още преди 30 години Гидеон Бахман каза, че като малка и тиха страна България трябва да произвежда малки и тихи филми. Тоест филми с нещастници, социално слаби, куци, сакати, цигани, наркомани – това се очаква от нас, колкото и грубо да звучи."

    Това, че един филм е малък и тих не задължително означава, че трябва да е с нещастници, социално слаби, куци, сакати, цигани и наркомани. И обратно, филмите с такива герои не задължително са малки и тихи (вж. Трейнспотинг).

  17. 17 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Ако филмите бяха толкова добри като коментарите му - цена нямаше да има...

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  18. 18 Профил на 2easy
    2easy
    Рейтинг: 412 Неутрално

    До коментар [#10] от "armia":

    +1

    Парадоксалните възвишения на човешката мисъл доведоха до леснопредвидими вдлъбнатини в окръжността на ирационалното оригиналничене.
  19. 19 Профил на puss_in_boots
    puss_in_boots
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#8] от "dgd":

    Веднага давам за пример няколко балкански филми: Ничия земя (Оскар), Ъндърграунд, Черна котка, бял котарак. Може бе, може да се направи филм, който да се представя пред световна аудитория! Е, българите надали щяха да са доволни ако Кустурица беше представил България като циганията от черната котка...

  20. 20 Профил на zheravna
    zheravna
    Рейтинг: 383 Неутрално

    Тоз на снимката гърло ли го боли или има смучки от начинаещи актриси (актьори) ??

  21. 21 Профил на papadok
    papadok
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Все пак кога ще направите един филм,който да излезе извън Калотина и ако не света,поне част от Европа да заговори за него?

  22. 22 Профил на инж.Бъчваров , Казанлък
    инж.Бъчваров , Казанлък
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Харесвам филмите му. Дано не "ибяга" в Холивуд ,защото според мен силата на таланта му е да прави "обикновени" филми в стила на Американските филмови компании ,по Западния бряг на САЩ:в техните нискобюджетни филми се разказват "обикновени" човешки истории ,но по такъв начин ,че да оставят трайни следи в съзнанието на зрителите , а не само с шокиращите зрителни виртуални ефекти ,каквито са повечето Холивудски филми...

  23. 23 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 703 Неутрално

    Не ни интересува кой какво си казал, някъде си там.
    Единственото от значение, е какво се прави, и дали това има стойност.

    Да не забравяме какво кино правеше Невена Коканова, Гец-а, и толкова други звезди от миналото.

  24. 24 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 1648 Неутрално

    До коментар [#23] от "panzerino":

    Панзерино,прочете ли стаията? Говори оператор,който се прави на режисьор! Нито Геца,нито Коканова са такива.Бяха актьори и умряха актьори.
    А ГЕРОЯТ на интервюто в следващият си проект ще се пробва като сценарист.Ще го поканят в Акатегория на фестивал в Бангладеш или в Шри Ланка и това ще е постижение.

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  25. 25 Профил на 4itatel
    4itatel
    Рейтинг: 778 Неутрално

    Харесвам го.Не е скучен.И е естет.

  26. 26 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 703 Неутрално

    [quote#24:"Без коз"]Панзерино,прочете ли стаията? [/quote]
    Всеки се съди според работата си- ако дава такива неща като- "Крадеца на Праскови", "Матриархат", " С дъх на бадеми", "Селянинът с колелото" - добре е дошъл.

    Може и осветител да е, но с талант на голям режисьор.
    Нужно е да се дават ВЪЗМОЖНОСТИ на хората за изява.

    Просто е.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах