Откъс от "Внезапни улици" на Иванка Могилска

Част от корицата

© Жанет 45

Част от корицата



Този уикенд в рубрика "Четиво" на "Дневник" ви представяме няколко страници от романа "Внезапни улици" на писателката, поетеса и копирайтър Иванка Могилска. Книгата, втори роман за нея след "Места за изгубване" (2007), съчетава няколко паралелни истории, а действието се развива в периода 1956 – 2012 година в София, Париж, Будапеща, Истанбул, Рим и Барселона. Повече информация около книгата и концепцията около нея може да разберете на официалния  сайт на "Внезапни улици".


Откъсът е лично подбран от авторката, а романът се издава на книжния пазар от "Жанет 45".


София, началото на февруари 2012




Осип е най-добре информираният човек в града. Събира ежедневни истории за големи жестове. Всички онези задкулисни, тайни, мъчителни моменти, които човек преживява в терзания, той ги надушва. Винаги. Хората му се доверяват. Едни, защото знаят, че ще ги разбере, съхрани, думите няма да се оплитат в устата им и да падат обезценени на пода. Други, защото са сигурни, че рано или късно ще ги разкаже на някой друг и то така, че животът им да се превърне, поне за няколко минути, в легенда. Трети – защото усещат, че той е като тях, просто е избрал по-странен начин за бягство.


Кафето е сервирано, плочата е сменена, Осип най-сетне се е настанил срещу ми, изтощително жизнен за девет часа сутринта:


– Кажи, дура, какво те води при мен? Хубаво би било да ме излъжеш, че просто искаш да ме видиш.


– Не мога, ваше танцуващо сиятелство, идвам по работа. Нужно ми е да знам всичко, което можеш да ми разкажеш за Макс Райнхард.


- Той не е танцувал степ, дура, и все пак е бил от хората, които носят море в душата си. Просто го е изразявал по друг начин – става и спира грамофона. Макс се превърнал в Райнхард няколко години след като напуснал страната. Дипломирал се и изчезнал. След време името му започнало все по-често да се споменава по страниците на френските вестници. "Сценографът Макс Райнхард, избягал от България преди няколко години, ..."


– Както се досещаш, това не е истинската му фамилия.


– На режисьора ли е кръстен?


Защо не е запазил своето име, а е избрал точно това, не е ясно. Времето минавало. Ставал все по-известен. Ако се разровят архивите на списания и вестници от 70-те и 80-те години, може да се намерят снимки: той на червения килим; в страхотна спортна кола без гюрук; хванал подръка чаровно усмихната актриса, която сме гледали в хиляди филми и сме въздишали "Класика!".


Живял в Париж, Рим, Барселона, не се оженил, нямал деца. Спечелил награда в Кан на 52-годишна възраст – зашеметяващ успех. После дошли промените в страната ни и пет-шест години по-късно той се върнал. Не е участвал в нито една българска продукция. Не е ясно дали е поддържал връзка с приятели. По-вероятно не. Нямало никой, който да го чака. Райнхард бил звезда и се върнал, за да предложи един проект: построяването на огромен град – постоянен декор, край морето. Искал да събере в него улици, площади и сгради от най-красивите градове на света, така че да могат да


се снимат много и различни филми. Обещал, че мястото ще стане страхотна база, която ще се ползва десетилетия. В свободните от снимки райони се предвиждало да се разхождат туристи, да пият кафе, да се качват на атракциони, въобще да се забавляват като на кино.


Осигурил международни инвеститори, трябвали му само подкрепа и разрешение. Получил ги и работата започнала. Оказало се, че проектът отдавна е готов. Носели се слухове, че Райнхард бил работил над него през целия си живот. Вестниците следели развитието на събитията с любопитство. Телевизиите го канели на интервюта. С него винаги се появявал един френски продуцент – Вернан. Актрисите се надпреварвали да го канят на вечеря и да му правят подаръци. Знаело се, че първият филм, който ще се снима в новия град, ще бъде грандиозна продукция, а той, естествено, бил главният сценограф. Шушукало се, че бил наел сценаристи и търсел режисьор. Всичко им изглеждало съвсем обратно на обичайното за създаването на филм и все пак в реда на нещата. Та нали ставало въпрос за звезда от световна величина! Защо да не проявява странности?


Доста улици от града били построени, работата не спирала. Точно както искал Райнхард, от барселонския площад "Каталуня" се стигало до Латинския квартал в Париж и по малки истанбулски улички с криволичене се излизало до приказни скали над морето. Все още обаче филмът се пазел в строга тайна. Всички тръпнели в очакване – какъв ли ще бъде?


Работата по града продължавала, но започнали да се носят слухове, че Райнхард е изчезнал. Френският продуцент отричал. Обяснявал, че колегата му има нужда от спокойствие и концентрация и затова е спрял да дава интервюта и да се показва на публични места. В началото дори инвеститорите му повярвали, само че Райнхард не идвал нито на строежа, нито на работните срещи, и те започнали да се притесняват.


Журналистите надушвали сензация и не след дълго по първите страници на вестниците се появили заглавия от типа: "Сценограф и продуцент извършват измамата на десетилети-ето!". Статиите съвпаднали с началото на фалитите на банките през 1996-та. Продуцентът бил неспособен да се справи с обвиненията и причината за това била, че не можел или не искал да каже къде е Райнхард.


Главният двигател на проекта бил изчезнал и никой не знаел къде да го открие. Оказало се, че от всичките актриси нито една не успяла да стигне по-далеч от дружеска вечеря с прочутия бонвиван. Райнхард нямал близки, нямал любовница, нямал приятели. Освен инвеститорите и журналистите никой не се интересувал, че е потънал в земята. Полицията провела разследване. Пресата дебнала известно време дали някой съвестен гражданин няма да съобщи за труп на непознат, около 60-годишен мъж, намерен в Перловска река например. Никой нищо не съобщил. На инвеститорите вероятно не се е харесала тази комбинация от безследно изчезване при неизяснени обстоятелства, лъжлив продуцент и все по-нестабилна икономика.


– Сигурно си спомняш, дỳрачка, фалита на банките? Опашките от хора, които търсят парите си, а после как същите тези хора стояха пред чейндж бюрата и гледаха почти ежеминутната смяна на цифрите на таблата с валутните курсове.


Вероятно тогава сте били в дървена ваканция или сте бягали от час, за да отидете на митинг – Осип налива още кафе и не поглежда часовника. Мисля си, че ще закъснее за часовете в академията, но не ми се ще да го прекъсвам.


– Спомням си студа, как хората скачаха и крещяха, концертите вечер на площада... Не си спомням да съм чела вестници.


– Дори и да си, това няма никакво значение, събитията бяха твърде много и твърде важни, за да се занимава някой дълго с един изчезнал сценограф, бил той и звезда. На хората им се струваше, че животът се стопява със спестяванията им.


Нямаше кой да мисли за предполагаемо откраднати чужди милиони, освен самите инвеститори.


За съжаление или за късмет на Райнхард скандалът утихнал бързо. Вниманието на хората било насочено към това да издигат купчини от камъни до сградите на партийните централи в различните градове, да слушат възрожденски песни, да подскачат и да се надяват, че този път ще им потръгне.


Времето минавало, властта се сменила, вълненията избледнели, всичко се забравило. Само край морето, на мястото на бившата военна зона на нос Калиакра, все още стоят


няколко улици и площади, обрасли с бурени, и Осип лично се е разхождал по тях.


– Закъснявам за час – скача той.


– Защо е избягал от страната като млад?


– Не е ясно, дура.


– Защо е решил да построи този вълшебен град в България? Защо не някъде около Париж?


– Носталгия вероятно по отминалото време, по младостта, по родината. Може да се е събудило някакво желание да остави и друга следа освен филмите си, и то точно тук, където е роден.


– Защо е изчезнал?


– При толкова неизвестни в живота му дали някой може да даде отговор на този въпрос? – мърмори Осип, докато влизаме в асансьора – И за какво, дура, ти е нужно да знаеш всичко това?


Вече сме на първия етаж:


- Защото го намерих.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Чавдар Михов
    Чавдар Михов
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Откъсът е подбран правилно – в него се загатва основната интрига и се провокира интересът на читателя. Но все пак, преди да прочета целия роман, бих искал да знам нещо повече за него. За съжаление, такава информация липсва и на посочения официален сайт на "Внезапни улици".
    http://www.chavdarmihov.com/bg/home.php

    Чавдар Михов




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах