Откъс от "Хладнокръвно" на Труман Капоти

© Издателство "Колибри"

Част от корицата на новото издание на "Хладнокръвно" от Труман Капоти



Тази седмица в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви представяме откъс от новото издание на известния документален роман на Труман Капоти "Хладнокръвно", предоставен ни любезно от издателство "Колибри" и в превод от английски на Катя Гончарова.


В него авторът изследва дълбините на престъпното съзнание със смразяваща проницателност и емпатия, въвеждайки читателя в психологическите аспекти на изтребването на четиричленно семейство в Канзас. По мотиви от романа през 2005 г. е създадена биографичната драма "Капоти", за която покойният вече Филип Сеймур Хофман, превъплътил се в образа на скандалния писател, печели най-високото филмово отличие - "Оскар".

Селището Холкъм е разположено сред високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци наричат "ей там". Тя се намира на около седемдесет мили източно от колорадската граница и с металносиньото си небе, с чистия си пустинен въздух напомня повече на Далечния, отколкото на Средния запад.


Местният говор е наситен с акцента на прерията, с носовия говор на работника от фермите. Много от мъжете носят тесни каубойски панталони, широки каубойски шапки, ботуши с високи токове и заострени носове. Земята е равнина и пътникът отдалече вижда необятния простор с коне, стада, бяла редица от житни хранилища, издигнати изящно като гръцки храмове.


Холкъм също се вижда отдалече. Всъщност той не представлява нищо особено – просто едно безразборно натрупване на къщи, разделено по средата от железопътната линия за Санта Фе. Обикновено селище, граничещо на юг с една кафява лента – реката Арканзас, на север с шосе номер 50, а на изток и запад с прерия и житни поля. След дъжд или когато се топи снегът, по безименните, голи, непавирани улици дълбокият прах се обръща в непроходима кал. В единия край на селището стърчи гола постройка. На покрива й има електрически рекламен надпис "Танци", но там отдавна не се танцува и рекламата е тъмна от няколко години. Наблизо има друга сграда със странен надпис от избелял бронз върху мръсен прозорец – "Холкъмска банка". Банката е затворена от 1933 година и предишните канцеларии са обърнати на апартаменти. Това е една от двете жилищни кооперации на Холкъм; втората е едно старомодно здание, наречено "учителската", защото голяма част от учителите живеят в него. Останалите къщи в Холкъм са едноетажни, дървени, с веранди отпред.



Долу, до гарата, полуразрушената пощенска станция се управлява от началника на пощата – висока, суха жена, която носи яке от нещавена кожа, каубойски панталони и ботуши. Самата гара с нейната сярножълта боя, която се лющи, също прави унило впечатление. Бързият, експресът и Ел Капитан минават през селището всеки ден, но тези известни влакове никога не спират тук. Не спират и пътническите – само товарни... понякога. Горе по шосето има две бензиностанции. В едната от тях е уредена и мизерно снабдявана бакалница, а в другата – кафене. Това е кафене "Хартман", където собственицата, мисис Хартман, предлага сандвичи, кафе, безалкохолни напитки и бира три градуса. Холкъм и целият останал Канзас спазват "сухия режим".


И това всъщност е всичко. Не бива, разбира се, да се забравя и училището в Холкъм – голяма модерна постройка. То изтъква едно обстоятелство, което не личи от общия вид на селището: че родителите, които пращат децата си в това модерно, единно училище (от забавачница до гимназия включително, с добри преподаватели, с автобуси за превозване на ученици – около 360 на брой – някои от тях живеят на шестнадесет мили далеч), са, общо взето, заможни хора. Повечето от тях са фермери от най‑различен произход – германци, ирландци, норвежци, мексиканци, японци. Те отглеждат едър рогат добитък, овце, сеят жито, сорго и захарно цвекло. Фермерството винаги е свързано с риск, но в Западен Канзас хората, които го практикуват, смятат себе си за "родени комарджии", защото трябва да се справят със сушата (валежите средно годишно са не повече от 46 куб. см) и с отчайващи напоителни проблеми. Но последните седем години бяха години на благоденствие, фермерите от окръга Фини, към който принадлежи и Холкъм, забогатяха. Парите бяха спечелени не само от фермерство, но и от експлоатацията на обилни източници на естествен газ и придобивката личеше от новото училище, от удобната вътрешна уредба на фермерските къщи, от високите, пълни със зърно силози.


Малцина американци, фактически и малко канзасци, бяха чували за Холкъм до сутринта на 14 ноември 1959 година. Както водите на реката, мотористите по шосето, летящите жълти влакове по релсите на Санта Фе, така и драматичното – във формата на изключително събитие – не бе спирало тук. Жителите на селището, 270 на брой, бяха доволни, че животът им протича в кръга на обикновеното: да работят, да ходят на лов, да гледат телевизия, да присъстват на училищни и селски забави, на хорови репетиции и събрания на местния клуб. Но в онази ноемврийска неделна утрин, призори, обикновеният нощен шум в Холкъм – острите истерични писъци на койотите, сухото драскане на подгонените от вятъра степни бурени, бързо заглъхващите в далечината писъци на локомотивните свирки – се сблъска с някакви необичайни звуци. По това време нито един човек в заспалия Холкъм не ги чу – четири изстрела от ловджийска пушка, които в крайна сметка съкратиха живота на шест души. Но по-късно холкъмци, които до този момент не си правеха труда да се заключват, защото не се страхуваха един от друг, откриха, че въображението им постоянно пресъздава тези зловещи експлозии, които почнаха да подклаждат пламъци на взаимно недоверие, в чиято светлина дългогодишни съседи се гледаха накриво и като непознати.



Собственикът на фермата "Ривър Вали", Хърбърт Уилям Клътър, беше четиридесет и осем годишен. Неотдавнашният медицински преглед във връзка с осигуровката му показа, че се намира в отлично здравословно състояние. Макар с очила (без рамки) и среден на ръст – 1,78 м, – мистър Клътър правеше внушително впечатление. Раменете му бяха широки, косата му беше все още тъмна, неговото вдъхващо доверие лице, с ясно очертана долна челюст, пазеше здравия си младежки вид, а зъбите му, бели и достатъчно силни да чупят орехи, бяха непокътнати. Тежеше 72 кг – точно толкова, колкото беше при завършването на щатския университет в Канзас, където специализира агрономство. Не беше богат колкото най-богатия човек в Холкъм, мистър Тейлър Джоунс, негов съсед, фермер, но бе най-известният в селището, изтъкната личност и в Гардън Сити, съседния окръжен град, където бе оглавявал строителния комитет на новопостроената методистка църква на стойност 800 000 долара. Напоследък беше председател и на Канзаската организация на фермерите и неговото име се ползваше с почит и уважение между земеделците на Средния запад, както и в някои вашингтонски ведомства, където по времето на Айзенхауър е участвал във федералната фермерска кредитна комисия. Мистър Клътър знаеше точно какво иска от живота и бе успял до голяма степен да го получи. На лявата си ръка, върху остатъците от единия си пръст, смазан някога от селскостопанска машина, той носеше обикновена златна халка, символ на двадесет и пет годишен брак с жената, с която навремето бе пожелал да свърже живота си – сестра на негов състудент, – свенливо, набожно, нежно момиче на име Бони Фокс, три години по‑млада от него. Тя му бе родила четири деца – три дъщери и един син. Най‑голямата дъщеря Евиана, омъжена и майка на десетмесечно момченце, живееше в Северен Илиноис, но често идваше в Холкъм. И всъщност тя и семейството й се очакваха да пристигнат след около две седмици, защото нейните родители възнамеряваха да съберат целия Клътъров род и да устроят голям празник в Деня на благодарността. (Клътъровият род води началото си от Германия. Първият емигрант Клътър, или Клотер, както тогава се произнасяло името, дошъл в Америка през 1880 година.) За този празник бяха поканени около петдесет сродници: някои от тях щяха да дойдат чак от Палатка, Флорида. Бевърли, дъщерята след Евиана, също не живееше вече във фермата "Ривър Вали". Беше в училището за медицински сестри в Канзас Сити. Бевърли бе сгодена за един студент по биология, когото баща й напълно одобряваше. Поканите за сватбата, насрочена през коледните празници, бяха вече отпечатани. Така че само момчето Кениън, който на петнадесет години бе по-висок от мистър Клътър, и най‑малката дъщеря Нанси, година по-голяма от брат си, любимка на Холкъм, живееха още при родителите си. Щастливият семеен живот на мистър Клътър се помрачаваше само от тревогата за здравето на жена му. Тя беше "нервна", получаваше "малки пристъпи". Тези бяха смекчените изрази, употребявани от близките й. Но истината за "нещастието на горката Бони" не беше тайна. Всички знаеха, че през последните шест години е била от време на време на лечение в психиатрия. Напоследък обаче имаше вероятност и тази мрачна сянка да се разсее. Миналата сряда, връщайки се от двуседмично лечение в медицинския център в Уелзли, Уичита, където обикновено се лекуваше, мисис Клътър съобщи на съпруга си една почти невероятна вест. Тя радостно му каза, че причината за нейното нещастие не е в главата, а в гръбнака, че заболяването й не е психическо, а физиологическо – въпрос на разместени прешлени - така най‑после се бяха произнесли лекарите. Разбира се, трябва да се оперира, а след това... е, след това пак ще си бъде както "по‑рано". Нима беше възможно опънатите нерви, усамотяването, задушаваните ридания във възглавницата при заключена врата да се дължат на някакъв изместен прешлен? О, ако това е наистина така, мистър Клътър щеше да произнесе на трапезата в Деня на благодарността молитва, изпълнена с признателност към провидението.


Сутрините на мистър Клътър започваха обикновено в 6,30. Събуждаше се от тракането на кофите с мляко и тихото бъбрене на двете момчета, които ги носеха, синове на наемния работник Вик Ирсик. Но днес той се позабави (момчетата на Вик Ирсик дойдоха и си отидоха), защото предната вечер, петък, тринадесети, беше за него изморителна, макар и отчасти радостна. Бони, сякаш подготвяйки се за близкия ден, когато щеше да бъде пак здрава и жизнена, се помъчи да бъде "както по‑рано". Начерви устните си, занима се с косата си и облечена в нова рокля, го придружи до холкъмското училище. Там двамата ръкопляскаха на изнесеното от учениците представление на "Том Сойер", в което Нанси игра Беки Таджър. Приятно му беше да види Бони между хората. Макар и малко нервна, тя се усмихваше, говореше с познатите си, а двамата се гордееха с Нанси. Тя игра много хубаво, знаеше ролята си и както той каза, когато я поздрави зад кулисите, изглеждаше като "истинска южна красавица". А това насърчи Нанси да се държи като такава. Тя направи реверанс в своята кринолинена рокля и попита може ли да отиде с кола в Гардън Сити. Щатският кинотеатър щеше да прожектира специално за петък, тринадесети, в 11,30, филм на ужасите и всички нейни приятелки отиваха. При други обстоятелства мистър Клътър щеше да откаже. Неговите закони бяха наистина закони; и един от тях беше – Нанси и Кениън трябва да си бъдат вкъщи в десет часа вечерта през седмицата, а в съботни дни – в 12 часа. Но омекнал от всичките събития през вечерта, той се съгласи. Нанси се върна чак в два. Баща й я чу да влиза и я извика. Не беше човек, който изобщо повишава глас, но сега искаше да й каже някои елементарни неща, отнасящи се не толкова до късното й завръщане, колкото до младежа, който я бе докарал с кола – училищен баскетболен герой на име Боби Руп.


Мистър Клътър харесваше Боби и смяташе, че за своите седемнадесет години е много възпитан и надежден. Все пак в трите години, откакто й бяха разрешили да излиза с момчета, Нанси, хубава и търсена от връстниците си, не беше излизала с никой друг. И макар да разбираше, че навсякъде модата между младите е да образуват двойки, да "ходят постоянно заедно" и да носят "годежни пръстени", мистър Клътър не одобряваше тази дружба, особено след като неотдавна случайно изненада дъщеря си и момчето Руп да се целуват. Тогава той каза на Нанси "да престане да се вижда толкова често с Боби", посъветва я, че едно постепенно отдръпване сега ще причини по‑малко болка, отколкото рязко скъсване по‑късно. Защото, подчерта той, такава раздяла неминуемо ще настъпи. Семейство Руп бяха католици, а Клътърови – методисти. Само този факт бе достатъчен да прекрати всякакви надежди за брак, каквито тя и момчето биха могли да хранят. Нанси се показа разумна. Във всеки случай не протестира и преди да каже лека нощ, мистър Клътър я накара да му обещае, че постепенно ще почне да разрежда свижданията си с Боби.


Но този разговор, за съжаление, отложи времето за лягане, което обикновено беше часът. Като последица в събота на 14 ноември 1959 година той се събуди доста след седем. Жена му винаги спеше до късно. Докато се бръснеше, вземаше душ и се обличаше в панталони от груб плат, кожено яке, каквито носят краварите, и меки ботуши за езда, мистър Клътър не се страхуваше, че ще я събуди, защото имаха отделни спални. От няколко години той спеше сам в голямата спалня в долния етаж на къщата – двуетажна тухлена постройка с четиринадесет стаи. Мисис Клътър държеше дрехите си в гардеробите на неговата спалня и слагаше малкото козметични неща и милиардите си лекарства в банята със сини плочки, съседна на тази стая, а спеше в бившата спалня на Евиана, на втория етаж, до стаите на Нанси и Кениън.


Къщата, в по-голямата си част планирана от мистър Клътър, който с това доказва, че е разумен и улегнал, без да бъде кой знае какъв добър архитект, е била построена в 1948-а за 40 000 долара (сегашната й стойност е 60 000). Разположена в края на една дълга алея, засенчена от двете страни от китайски брястове, красивата бяла къща се издига върху просторна поляна с подстригана бермудска трева и вдъхваше уважение в Холкъм; това бе дом, който хората сочеха за пример. Вътре широки тъмновинени килими пресичаха блясъка на полирания под.


Във всекидневната имаше огромна модерна кушетка, тапицирана с грапава материя, в която бяха вплетени блестящи сребърни нишки, и ниша-столова с ниски канапета, тапицирани с изкуствена материя в синьо и бяло. Такава наредба се харесваше на мисис и мистър Клътър, както и на мнозинството от техните близки, чиито домове, общо взето, бяха наредени в същия стил.


Освен домашната помощница, която идваше всеки ден, Клътърови не държаха друга прислуга. След като жена му се разболя и двете по‑големи дъщери не живееха вече вкъщи, мистър Клътър по необходимост се бе научил да готви. Но обикновено готвеше Нанси. Мистър Клътър изпитваше удоволствие от тази работа и я вършеше превъзходно. Нямаше жена в Канзас, която да пече по‑хубав хляб от него, а прочутите му кокосови сладки първи се продаваха на благотворителните базари. Но той не беше гастроном. За разлика от другите фермери, предпочиташе спартанска закуска. Тази сутрин се задоволи с чаша мляко и една ябълка. Не вкусваше ни чай, ни кафе и беше свикнал да почва деня, без да слага нещо топло в стомаха си. Беше противник на всякакви възбудителни неща, колкото и безобидни да са те. Не пушеше и, разбира се, не пиеше. Всъщност никога в живота си не бе вкусвал алкохол и беше склонен да избягва хора, които не са въздържатели. Това обстоятелство не стесни много кръга на неговите познати, както би могло да се очаква, защото ядката на този кръг беше съставена от членове на Първата методистка църква и Гардън Сити – общо 1700 на брой, и повечето от тях бяха умерени в пиенето. Въпреки че внимаваше да не досажда на познатите си със своите възгледи, той ги налагаше в семейството си и на хората, които работеха при него. "Пиеш ли?", беше първият му въпрос към оня, който идваше да търси работа. Дори когато получаваше отрицателен отговор, мистър Клътър задължаваше човека да подпише договор с клауза, която заявяваше, че споразумението моментално се анулира, ако работникът бъде открит, "че употребява алкохол". Един негов приятел, стар фермер, му казал веднъж: "Нямаш милост. Кълна се, Хърб, че ако хванеш някой работник да пие, ще го изхвърлиш веднага. И окото ти няма да мигне, че семейството му ще гладува". Това може би е единствената критична забележка по адрес на мистър Клътър като работодател. Защото той бе известен със своето самообладание, с щедростта си, с факта, че плаща добри надници и често дава допълнителни възнаграждения. Хората, които работеха във фермата му – а понякога броят им достигаше до осемнадесет, – почти нямаха причини да се оплакват.


След като изпи чашата мляко и сложи на главата си подплатено с кожа таке, мистър Клътър си взе ябълката и излезе да се наслади на утринта. Времето беше чудесно; слънцето блестеше на безоблачното небе и източен ветрец раздвижваше, без да отронва, последните листа по клоните на китайските брястове. Есента възнаграждава Западен Канзас заради злините, които останалите сезони му причиняват: мразовити колорадски ветрове, дълбок до кръста и убийствен за овцете сняг през зимата; киша и мъгла през пролетта; а през лятото, когато дори гаргите търсят малко сянка и жълтокафявият безкрай от житни класове настръхва – непоносима жега. Най-после, през септември, идва сиромашкото лято, което трае понякога до Коледа.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Безразборно натрупване на къщи - правилно: безразборно СТРУПВАНЕ на къщи.
    дълбок прах - правилно: дебел слой прах.
    висока, суха жена... суха жена? правилно: със съсъхрено (изпито) лице

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 7263 Неутрално

    "Хладнокръвно" е класика в жанра и за мен най хубавото написано от Капоти.

    klimentm
  3. 3 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 624 Неутрално
  4. 4 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    е уредена и мизерно снабдявана? Това е кафене "Хартман", където собственицата

    собственица? на български няма такава дума. правилно: собственичка.

  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 2321 Неутрално

    До коментар [#1] от "77bobo":
    просто едно безразборно натрупване на къщи,
    ..............
    http://www.onreadz.com/fbreader/191744/
    simply an aimless congregation of buildings
    безцелно, хаотично струпване на сгради

    he had no fear of disturbing her; they did not share the same bedroom
    не се страхуваше, че ще я събуди, защото имаха отделни спални.
    ........
    Не е лош превода, правен е преди 1989 г., тогава се стараеха, особено от английски. Бих казал дори, че само малко повече може да се желае, но се вижда, че жената е вложила много старание.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2063 Неутрално

    [quote#5:"СДС"]Не е лош превода, правен е преди 1989 г., тогава се стараеха, особено от английски. [/quote]

    Предполагам, че преводачката Катя Гончарова е същата, която превеждаше в кино Дружба преди 10 ноември. Ако е така, тя е човек с много опит в превода, завършила е американски колеж. Всъщност отдавна е вече покойница.

  7. 7 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 866 Неутрално

    Който не е чел Капоти сега е момента... може би по-добре есетата ...
    издал е малко защото е бил взисканелен към стила...даже обяснява как се затворил за дълго в Южна Итария за да се упражнява ... велик писател - алкохолик...

  8. 8 Профил на alighieri
    alighieri
    Рейтинг: 447 Неутрално

    Заслужава си да се прочете в оригинал, вместо преведено на български.

    Една от задължителните книги за всеки писател или журналист.

  9. 9 Профил на alighieri
    alighieri
    Рейтинг: 447 Неутрално

    [quote#4:"77bobo"]собственица? на български няма такава дума. правилно: собственичка. [/quote]

    Няма, няма ама има. Провери си в речника. И двете думи са валидни.

  10. 10 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 624 Неутрално

    До коментар [#7] от "lynyrdS":

    Гледай "Хладнокръвно",
    отвсякъде ще те стресне...
    Страхотно въздействащ филм, точно с Филип Хофман...

  11. 11 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 6390 Неутрално

    Чела съм я преди хиляда години, ше трябва да я "преговоря".

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  12. 12 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#5] от "СДС":

    Правилно. Много добър превод, дали не са направени тези корекции сега и така да са го поосъвременили?

  13. 13 Профил на walking.dead
    walking.dead
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#1] от "77bobo":

    Ейвалата няма да си я купя заради хубавия ти коментар

  14. 14 Профил на Окото на бурята
    Окото на бурята
    Рейтинг: 257 Неутрално

    Какво му е новото на този превод? Като гледам досущ като стария е.

    Човек и добре да живее, остава животно.
  15. 15 Профил на Окото на бурята
    Окото на бурята
    Рейтинг: 257 Неутрално

    Дневник, пуснете нещо от Георги Господинов! Откога не сме го чели...

    Човек и добре да живее, остава животно.
  16. 16 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#13] от "walking.dead":

    Като всеки стар превод, този е добър. По-добър ще е трудно да се направи, защото българският език е умишлено опорочен и бездарно премнареден не само от неграмотни журналисти, но и от Института за български език. Пример - последният правописен речник.

  17. 17 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Слушал съм едно интервю на Гор Видал, в което казвашe как Капоти му заявил с гордост: "Казват, че съм открил нов стил в литературата."
    Отговорът на Видал: "Of course. It's called journalism."

  18. 18 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 2321 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мондиана":
    За нея става дума, Бог да я прости.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  19. 19 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 5183 Весело

    [quote#1:"77bobo"]правилно: със съсъхрено (изпито) лице[/quote]

    Правилно?!
    Я се пробвай пак...

    I Want To Believe
  20. 20 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално
  21. 21 Профил на Непукистка
    Непукистка
    Рейтинг: 2624 Неутрално

    [quote#4:"77bobo"]собственица? на български няма такава дума. [/quote]
    Малко е пресилено да се твърди, че такава дума няма. По-рядко се употребява и сигурно не звучи така добре, но съществува.

    Истината е като монета с еднакви страни - както и да я хвърлиш, резултатът ще е един и същ.
  22. 23 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Защо Becky Thatcher е Беки Таджър?

  23. 24 Профил на Шапчица
    Шапчица
    Рейтинг: 1500 Неутрално

    Да не бяхте запознали с нещо по-ново, тоза е отдавна прочетено

    "Много съм във час! Осем години праим бюджети."- ББ ;)
  24. 25 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2063 Неутрално

    [quote#24:"шапчица за РБ"]Да не бяхте запознали с нещо по-ново, тоза е отдавна прочетено [/quote]

    Някои хора може и отдавна да са го прочели, но има много повече, които не са и чували за тази книга. Има ужасно много велики произведения, за които трябва периодично да се напомня. Ще исползвам случая, за да дам любим за мене пример: сонет 66 от Шекспир:

    Зова смъртта. На този свят съм сит:
    достоинства - родено лицемерие,
    нищожества, придаващи си вид,
    и гаврата с човешкото доверие

    и с чест удостоени подлеци,
    и с девственост търгуваща нечестност,
    и силата в ръцете на скопци,
    и съвършенство в мрак и неизвестност,

    и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
    и в глупост обвинена прямотата,
    и творчеството с вързана уста,
    и истината в служба на лъжата.

    Отдавна бих напуснал тази кал,
    но друже мой за тебе ми е жал.

    Все пак краят не е точно преведен:
    Tired with all these, from these would I be gone,
    Save that, to die, I leave my love alone.

  25. 26 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3790 Неутрално

    Прочетете го! Вледеняващ роман.После дълго мислиш за него...

  26. 27 Профил на valve_stem
    valve_stem
    Рейтинг: 1394 Любопитно

    До коментар [#13] от "walking.dead":

    Няма нужда да не си я купуваш заради коментара - публикуваният откъс е за да го прочете всеки и да си прецени сам.

    Аз не бих инвестирала.

    Жената е покана за щастие




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах