Завръщането

21 септември – 16 октомври 2017 г., Галерия Контраст

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

автор: Нунцио Биббò

автор: Нунцио Биббò

"Викът" на Нунцио Биббò


В галерия "Контраст" са изложени рисунки и графики на известния италиански скулптор Нунцио Биббò. Този, който през 1989 г. се представи в Салона на Съюза на българските художници на "Шипка" 6, а през 2011 г. – в Галерията за чуждестранно изкуство с ретроспективни изложби от скулптури, живопис и графики. Не случайно неговите пластики са част от панорамата на изкуството на ХХ век в експозицията на Националната галерия в София (Квадрат 500).


Кой е всъщност отишлият си преди три години (2014) Нунцио Биббò, този нисък на ръст, набит, с неизменна мека шапка, емоционален, експанзивен и болезнено социален италианец, сродил се с България освен чрез приятелите си, но и с избора на българката Екатерина Биббò за спътница в живота през последните десетилетия от живота си?


Ученик на Артуро Мартини и Медардо Россо, Нунцио смяташе, че без мистицизъм не може да се прави истинско изкуство: така отнемаш една от съставните му части – харизмата. Известният италиански критик Чезаре Дзаватини пише за него по повод изложбата му в Арецо през 1979 г.: "Стилистиката на Нунцио Биббò носи плам, вик на стенание, което е драматичен апел, идващ от Средиземноморието, където Бибò е роден, и е един от най-ярко изявените интерпретатори на съвременния живот в южната част на Италия." Нунцио бе ученик и на Емилио Греко, представител на класицизма в модерната скулптура, на Аугусто Перес и на Умберто Мастрояни с неговия абстракционизъм, както и на Марино Мадзакурати, свързан с актуалната за времето фигуративност.


Нунцио Биббò, чиито рисунки и графики днес са изложени в галерия "Контраст", премина през живота и изкуството като активен свидетел на своето време и страсти, като един вечно търсещ и въвеждащ нови изразни средства в своето изкуство творец. Той бе например този, който откри емоционалната сила на цвета в скулптурата и го включи активно в работите си.


А тези от цикъла "Вòини" (рисунки и пластики), при последното ми посещение в неговото ателие (Нунцио си бе отишъл на 19 октомври 2014 г.), приличаха на гвардия от йератични фигури, запълнили долния етаж и древни пазители на спомените и вечните човешки достойнства. Те напомняха за несъществуващите вече идалговци в своето колебание за място между сегашния свят и митологичното им излъчване.


Пред мен сред неговите любими сюжети от пейзажи, двойки, влюбени, жени и групи изплува тази на воина, не този, който побеждава в битките, а воинът на нашето ново хилядолетие, този, направеният от отпадъци, железа и катран с кървави петна по разкъсаното тяло, с една дума, импотентният воин, воинът без оръжие, воин, който не можеше вече да влияе върху процесите на днешния ден.


Воинът на Биббò и в пластиките, и в рисунките, със своята несъстоятелност ни приканваше да помислим за новия защитник, за новия спасител, който може да е всякакъв, но не и този днешен, направен от изхвърлените ни отпадъци. Всъщност това е и посланието на тази изложба, "Викът" на Биббò, отекващ след него и все още актуален днес.


С изложбата на Нунцио Биббò в галерия "Контраст" очакваме именно това послание да открият желаещите да си спомнят за него. Послание, което е актуално и напомня на всички нас за основното призвание на изкуството – да се занимава със смисъла на живота.
Аксиния Джурова

Повече

Изложби

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах